"Болница на края на града" е чехословашки сериал, който стартира излъчването си през 1976 година. Премиерните епизоди са толкова успешни, че сериала бързо добива популярност не само в родината си, но и в Германия, където желаят да продължат излъчването му. "Болница на края на града" ни показва работа, изпълнена с напрежение, обрати и много хумор. Някои от епизодите дори включват автентични кадри от операции в областта на ортопедията.

Ладислав Чудик - д-р Сова



Ладислав Чудик (29.05.1924 - 29.06.2015) е актьор и театрален учител. Участва в множество филми през периода 1947 и 2009, но най-голяма популярност му носи ролята на д-р Сова в "Болница на края на града".
Милош Копецки - д-р Щросмайер



Милош Копецки (22.08.1922 - 16.02.1996) е кино и телевизионен актьор, който получава най-често отрицателни комични роли. Той е наполовина евреин - майка му умира в Аушвиц. До 15.08.1944 е в трудов лагер заради произхода си. Кариерата му започва в сатиричния театър, а след това и в Националния. В крайна сметка започва да получава комични роли с отрицателен характер, в които се превъплъщава отлично. Такава е и небезизвестната му роля на д-р Щросмайер в "Болница на края на града".
Джоузеф Ейбрахам - д-р Арност Блажей



Джоузеф Ейбрахам (14.12.1939) е филмов актьор, съпруг на актрисата Либуше Шафранкова. След завършването си в академията за сценични изкуства започва да играе в бившия театър на чехословашката армия. През 1978 година получава предложение да участва в "Болница на края на града", за което той се съгласява и участва до края - във всички епизоди на сериала.
Елишка Балзерова - д-р Алзбета Ценкова


Елишка Балзерова (25.05.1949) е филмова актриса от Чехия. През 2011 година печели чешката награда за най-добра поддържаща роля. Почти цялото й семейство е свързано по един или друг начин с театъра и киното. Най-известна е с ролята си на д-р Ценкова в "Болница на края на града".
Ива Янзурова - Хункова



Ива Янзурова (19.05.1941) завършва езикова гимназия, но в крайна сметка любовта й към театъра надделява и през 1963 се дипломира от Факултета по театрално изкуство в Прага. През 1964 година има много участия в бившия театър на чехословашката армия. През 1998 и 2002 получава две награди за най-добра актриса.


В съответствие с подписаната спогодба на 3 ноември 1948 година в Москва, се създава смесено българо-съветско дружество за граждански авиотранспорт под името „ТАБСО“ (Транспортно-авиационно българо-съветско общество). Авиокомпанията "Български въздушни линии ТАБСО" започва работа на 1 август 1949 година и продължава дейността си пет години. Съветската страна трябва да осигурява самолети, резервни части, оборудване и наземна техника, а българската страна да обезпечи летища, сгради, персонал и т.н. Основните самолети на ТАБСО са 8 бр., доставени на 9 май 1949 г. от съветската страна като контингент на ТАБСО.Народна република България изкупува дела на СССР и активите на смесеното дружество стават изключителна собственост на българската държава. Новата компания запазва името ТАБСО и логото на авиокомпанията до 1968 г., когато е преименувана на "Българска гражданска авиация Балкан" (БГА Балкан). В популярния фирмен знак (стилизирана звезда с крила), наименованието ТАБСО се заменя с "Балкан". Компанията разполага с пътническите Ли-2, постепенно подменяни от 1956 г. до началото на 60-те с новите съветски пътнически самолети Ил-14.В най-силните си години 1967-1985 г. „БГА Балкан“ е добре развита структура, поддържаща десетки международни и вътрешни въздушни линии. В този период се използват самолети с въздушен винт Ли-2, Ил-14, Ил-18, Ан-24, Ан-12, Ан-14, както и самолети с реактивни двигатели Ту-134, Ту-154, Як-40. Най-дългата редовна линия на "Балкан" е София - Триполи - Лагос - Хараре. По гъстота на вътрешните въздушни линии спрямо територията на страната, България е сред първите в Европа. Редовно се поддържат линиите от София до Варна, Бургас, Силистра, Русе, Търговище, Горна Оряховица и Видин. През различни периоди има полети до Пловдив, Стара Загора и Кърджали (с вертолет Ми-8).

Сред основните външни линии са до Москва, Берлин, Прага, Варшава, Париж, Лондон, Будапеща, Атина, Ларнака, Брюксел, Копенхаген, Цюрих, Мюнхен. Редовни полети до САЩ се осъществяват за кратък период след 1989 г., когато са взети на лизинг първите самолети Боинг 767.
БГА Балкан е пионер в много отношения сред авиокомпаниите от бившия СИВ.

Първа политехническа гимназия с преподаване на руски език ”Любен Каравелов”, гр. Хасково, или т.нар., Руска гимназия e учредената през учебната 1962/1963 година Първа политехническа гимназия с преподаване на руски език ”Любен Каравелов”.Тя продължава традицията на хасковското класно училище, основано през 1860 г.

На 3.04.1966 г. в северната зона на града, близо до парк ”Кенана”, е направена първата копка на новата училищна сграда, а на 13 май същата година, на патронния празник на гимназията, е положен основният камък, в който е зазидана бутилка с исторически данни за живота на училището. Сградата и общежитието към нея са завършени през 1974 г.

Георги Бенковски е роден в Копривщица на 21 септември 1843 г. Има две сестри — Куна и Василя. Има тежко детство, баща му Грую Хлътев, дребен и почтен търговец, умира през 1848 и това принуждава Гаврил да учи само до 3-ти клас в Основното Копривщенско училище, а след това майка му го дава да учи занаят — терзийство. По-късно, неудовлетворен от тази перспектива, става абаджийски чирак, после се отделя от майстора си и сам се залавя с търговия. Обикаля големите пазари в Цариград и на юг из Анадола. Има голям успех, печели и харчи много, но преживява внезапни обрати, които променят мисленето му и отношението му към живота и пътя, който трябва да следва един човек. Според неговите собствени думи пред Захарий Стоянов човек трябва да умее да лъже, за да бъде успешен търговец. В продължение на десет години живее на различни места в Ориента — Измир - Смирна, Цариград, Анадола, Александрия, работейки всевъзможни неща. Една година е бил гавазин на персийския консул и носел такава хубава униформа, че хората го взимали за самия консул. Говорел седем езика — български, турски, гръцки, италиански, полски, румънски и персийски. Приемайки името Георги Бенковски, той активно се включва в предприетите от българската революционна емиграция действия по организирането на неуспялото Старозагорско въстание (1875 г.) с подпалване на Цариград и саможертвеното Априлско въстание, което единствено в ръководения от него IV революционен окръг избухва истински, а жестокото му потушаване довежда до обявяване на Руско-Турската Освободителна война. Заслугата на Георги Бенковски да я има днес България е огромна.
Революционна дейност
В Букурещ се запознава със Стоян Заимов и се запалва по революционното дело. През лятото на 1875 г. той е включен в групата революционери-подпалвачи на Цариград. Целта на терористичния акт е да се предизвика смут в Османската империя. Групата пристига в имперската столица, но получава указания от Хр.Ботев да прекъсне изпълнението на мисията, тъй като с нея би се компрометирало българското освободително движение.Тук българският ревоюционер се снабдява с паспорта на полския емигрант- Антон Бенковски. По-късно Гаврил Хлътев заменя малкото име Антон с Георги. Избран е за помощник на Панайот Волов. Той се откроява със своите качества и Волов доброволно отстъпва мястото си на главен апостол.
По време на обявяването на Априлското въстание, на 20 април 1876 г. в Копривщица, Бенковски е в Панагюрище, заедно с повечето други апостоли. Когато разбира, че в Копривщица вече се бият, той бързо сформира чета и тръгва на въстание. Хвърковатата чета, с която неуморно обикаля целия регион и успява да мобилизира и мотивира много въстаници, играе централна роля във военните действия на въстанието. Към четата се включват даже шестима хървати от Далмация и един немец, които работят на жп станцията в Белово. Единият от тях, Стефан Далматинеца, дори е последният им байрактар.
След жестокото потушаване на бунта в Панагюрския регион Бенковски и четата се отправят към Тетевенския балкан, където на 12 май след предателство, близо до местността Костина, той пада пронизан от куршума на баш-потеряджията Рюзгяр Хаджи Ахмед ага. Главата му е пратена в Ботевград, а след това в София. Тези събития са документирани от Захари Стоянов в "Записки по българските въстания". Самият автор преживява по чудо организираната им засада.
Източник: Уикипедия

Първият ден на септември 1997 г. Последният войник напуска поделението на 33-ти мотострелкови полк при 16-та дивизия към знаменитата Трета армия – бойната армия на България, разположено край малкотърновското селце Звездец. Дотогава то е най-предният рубеж на българската армия от времето на социалистическия й зенит. Но става първото, което затваря врати след т. нар. демократични промени у нас. Цял месец след тази сакрална дата от него се извозват безкрайни кервани с военна техника, танкове, платформи с оръдия…
Сгушени в дебрите на Странджа, на произвола на съдбата са изоставени сградите на бившите казарми и другите постройки от военния комплекс край границата, в който някога са отбивали военната си служба по около 2000 войника на набор. След изминалите 18 години оттогава, днес всичко това тъне в разруха.Единствената грижа, която полага военното министерство за собствеността си тук, е да плаща на няколко пазача да охраняват обекта. Те обаче така яко са замаскирали присъствието си, че и със свещ в ръка да се търсят, не могат да бъдат открити. Всеки може необезпокоявано да се разходи из руините на поделението и да се наслади на гледката, без да бъде смущаван от никакво друго човешко присъствие или да бъде изгонен от митичните охранители.
От тази трибуна, зад вдигнатия високо трибагреник, генерали и висши военни са приемали строя
Това, което се вижда обаче, може буквално да разбие сърцето на всеки милеещ за благоденствието на родината си човек. Съзнанието ти просто отказва да приеме за реалност гледката на безвъзвратно потрошените милиони, отделяни някога за отбраната на страната ни от пълнената с труда на родителите ни хазна.Масивните казарми, строени половин век преди изоставянето си – през 1947 г., със здрави тухли, правени на място тук, сега зеят порутени. Оцелял непокътнат е единствено надписът на един от входовете им, нравоучително наставляващ „Повече пот в учението, по-малко кръв в броя“. До тях, в някогашния басейн, днес „плуват“ на сухо къпинаци и проскубани саморасли фиданки.
Военният лазарет днес
Обрасла в храсталаци е и добрата стара кухня, където в огромни зидани казани се е приготвяла манджата за изгладнелите след изнурителното юркане войничета. За тях имало изградени 3 столови с обща площ от цели 3 декара. И тъй като при такава голяма навалица от хора няма как да се мине без сакътлъци, настинки и разни други болежки, насред поделението е била разположена огромна лечебница с кабинети за прегледи, манипулационни и стационар. В настоящия момент обаче и нейната сграда има нужда от сериозно лечение и грандиозна строително-ортопедична намеса.Покрай строгите учения обаче, намирало се е време и за развлечения. За целта на живописния скат зад плаца, сред дъхава борова горичка е издигната сцената на летен театър и амфитеатрално разположени пейки за зажаднелите за зрелища солдати – някога огласяна от концерти и театрални постановки. От нея почти нищо не е останало, но на няколко крачки встрани е оцелял паметен агитационен обелиск с патриотичния надпис: „Мила родино, ти си земен рай“.Странно е как при тази разруха, най-дълговечни и най-непоклатими се оказват именно тези емблематични знаци на социалистическата пропаганда. Още не са избелели напълно цветовете и на фреските, посветени на историческия ХІІ конгрес на БКП и на „1300 години България“. А сред руините на трибуната, откъдето командването строго е наблюдавало как „чепикът набива крак“ в тържествен марш, почти непокътнат е останал барелефът на стария ни социалистически герб. Но не и двете зенитни картечници, които наперено са вирили дула от двете й страни и от които днес помен няма.На общината в Малко Търново 10 години след бастисването на поделението са предоставени и 82 апартамента в жилищните блокове, построени за нуждите на офицерските семейства. Сигурно всеки, пътувал към Турция по този път, се е дивил на окаяното им състояние. Но едва ли подозира какво ще завари вътре в някогашните апартаменти на военните, в които още няма заселени цигани. Истински апокалипсис! И кончета, които се разхождат пред входа като в прерия…„Ами вижте какво представлява днес сградата на ДНА в центъра на селото – отваря ни очите Костадин Статев, местен жител, работил някога в същото поделение, който не крие болката си от тоталната разруха на цветущите преди време военни имоти. – Когато се строеше, участие взе и кметството на Звездец. Имаше огромна дискотека за младежите. Просторният салон се огласяше от неспирните културни мероприятия, концерти, забави… А сега няма къде едно селско събрание да си направим“.
В някогашните военни блокове днес са се самонастанили цигани. Състоянието им е плачевно.
Въпреки че отвън постройката изглежда читава, отвътре за стария й разкош безмълвно свидетелства само скритата под мръсотията мраморна венецианска мозайка във фоайето и почернелият дъбов паркет в затрупаните с боклуци помещения.Как да не те хване яд, че този огромен сграден фонд, разположен в живописна местност, недалеч от Странджанското оборище – Петрова нива, толкова години е оставен да се руши, вместо собственикът му – Министерството на отбраната, да намери начин да го стопанисва. Пък като не може, мъжки да си признае безсилието и вземе, че го даде на други, които да го използват и да се грижат за него. Защо в това красиво място, с кристално чист и благодатен планински въздух, тези сгради не бяха превърнати в санаториум или старчески дом, да речем. Като се използва готовата инфраструктура с кухни, столови, спални помещения, поликлиника, база за развлечения…  Само че влакът към реализирането на подобни блянове вече отдавна е заминал към небитието.
Така, макар че в затънтените странджански дебри вражески войник не е стъпвал, разрухата тук наподобява наказателна операция на нечий окупационен корпус, а споменът за полка край границата е все по-избеляващ.
Източник: www.desant.net
Автор : Диана Славчева, снимки Николай Недев
Със съкращения.

Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив