Детството е като сън, който минава бързо, но се помни цял живот. Всички си спомняме дългите летни вечери, в които сме стояли до късно навън, за да играем с приятели и просто да бъдем деца. Времето на спокойствието и детското безгрижие, игрите навън и свободата да се забавляваме самостоятелно без надзора на родителите ни. Израснали буквално на улицата, ние имахме постоянна връзка с приятелите ни, развихме въображението си в устрема си да измисляме всевъзможни забавления и успяхме да открием своя начин да се справяме сами с предизвикателствата на живота.

Бозата от нашето детство.Растейки я пиехме в различни чаши - първо от 6 ст., после от 9, после в халба от 15, наливна можеше да се купи в кана или бутилка, за в къщи.  А кой не се е чудил как така, от месинговото кранче в сладкарницата тече боза, а не вода като от чешмата в двора !






След падането от власт на Тодор Живков и политическите промени в България от ноември 1989 г. състоянието на паметника се влошава драстично. През 1992 г. паметникът е одържавен по Закона за одържавяването на имуществото на БКП и запечатан. Сградата започва да се руши, чупят се стъкла, изкъртват се мозайки, орнаменти и други елементи от конструкцията на паметника. Унищожени са мозаечните портрети на Тодор Живков и дъщеря му Людмила Живкова. Огромната петолъчка е обстрелвана с огнестрелно оръжие с цел грабеж на рубините, от които е смятано, че е изградена.
Въпреки всичко паметникът попада в класацията "Най-красивите изоставени места в света" под номер 25, а през 2013 г. сходна класация му отрежда челното място.











Най-четени👇

Популярни публикации👇

КОНТАКТИ:

Архив