ЗЗУ-Пловдив, някогашния индустриален гигант

Заводът за запаметяващи устройства (ЗЗУ) е изчезнал вече. Първо през 90-те години от него са изчезнали работниците, а след продажбата му в края на 1999 г. се е преминало към пълното му заличаване. Някога той бе сред гордостите на индустриалния Пловдив. Създаването му е решено с министерско постановление 51 от 19 ноември 1968 година. Предметът на дейност е тясно специализиран още оттогава - производство на запаметяващи устройства на магнитни ленти.
 За да се построи предприятието, властта отчуждава 80 декара от опитно поле на Аграрния университет. Производството в завода започва плахо през 1971 г. Отчетът за първата година сочи, че са направени едва 142 запаметяващи устройства. Но две години по-късно броят им е 2330. През първата година предприятието се е казвало “Завод за периферни устройства”, но още от 1970 година се преименува и всички по-възрастни пловдивчани го помнят като ЗЗУ. Той е бил на подчинение на ДСО ИЗОТ - София. Или казано на днешен език - бил е дъщерна фирма. В Държавния архив в Пловдив са описани 11 цеха към предприятието. Към него е имало и Електроизчислителен център.
През годините ЗЗУ е било включвано в различни обединения, които са се раждали в главите на различните министри и партийни фактори в страната. Освен към ИЗОТ, той е бил част от Обединени заводи за запаметяващи устройства, които и този път са били на подчинение на ДСО ИЗОТ - София. Към Обединените ЗЗУ са били ЗЗУ, Механичният завод, Заводът за технологично оборудване, Заводът за електронна техника и Базата за развитие и внедряване. Обединението е било обособено като юридическо лице. Това се е случило през 1980 г.

Научете повече

Разсипията на една от най-старите фабрики за текстил във Велико Търново „Васил Мавриков“

Десетки фабрики, символ на икономическия прогрес през годините на социализма от-преди 1989-та г, днес тънат в разруха. Местата, които са осигурявали препитание за хиляди българи сега са тотално разграбени. 70 години след преврата на 9 септември от заводите на Комунизма са останали само руини.

 Приватизацията не успя да осигури необходимите средства за обновяване и развитие на предприятията и голяма част от тях изглеждат по този начин. Една от най-старите фабрики във Велико Търново за текстил „Васил Мавриков“ е напълно разбита. Десетките цехове и административни сгради са разграбени. След неколкократната препродажба на активите последният собственик решава да разпродаде оборудването за скрап. Великотърновецът Иван Божанов си спомня за годините, когато фабриката е работела на пълни обороти. Убеден е, че предприятието никога няма да се възстанови. В момента площта на фабриката е подходяща за терен на холивудски екшън, но не и за развитие на текстилна промишленост. С риск за живота си безработни хора продължават да изнасят старо желязо, тухли, дърва и всичко, което може все още да се продаде.

Днес фабриката изглежда така

Научете повече

Между 14 юни и 30 септември 1982 г от гъстите дъбови гори, западно и северозападно от гр.Толбухин се чува грохот на танкове.

Между 14 юни и 30 септември 1982 г. в СССР и НРБ се провежда най-голямото стратегическо учение в историята на Варшавския договор, наречено с кодовото название “Щит-82”. Западните военни експерти го наричат “Седемчасовата ядрена война”, защото разиграва военни действия след ядрен удар на територията на цяла Европа. По време на широкомащабното общовойсково учение на обединените въоражени сили (ОВС) на Варшавския договор практически е изпитана цялата стратегическа мощ на Съветската армия и армиите от тогавашните социалистически страни в Европа, в това число и на Българската народна армия.

Научете повече

Консервен завод “Петко Енев” в гр. Стара Загора.

До 1990 г.Завода е преработвал плодовете и зеленчуците произведени в земите на цялото равно Загоре, с което се е осигурявала заетост и доходи на повече от 5000 души целогодишно. През активния плодороден сезон бройката на работниците е нараствала двойно. Дейно участие в преработката на селскостопанската продукция са вземали и младежките бригади. След демократичните промени заводът е унищожен и ликвидиран, а оборудването му е продадено на скрап. Днес на територията му е изградена текстилна фабрика , собственост на турски бизнесмен, в която работят около 200 – 250 човека.

Научете повече