История на първата българска подземна водноелектрическа централа – ВЕЦ Батак.

В началото на януари 1958 г. е завършена първата българска подземна водноелектрическа централа.
Разположена е близо до град Батак, в Южна България. Тя е част от каскадата „Баташки водносилов път“ –  една от първите хидроенергийни каскади у нас. Изградени са общо пет големи язовира. Водите, събирани от водосборния район, задвижват три водноелектрически централи –  ВЕЦ Батак, ВЕЦ Пещера и ВЕЦ Алеко, с обща мощност 226 MW, които произвеждат средно годишно по 796 000 000 kWh електрическа енергия. Официалното откриване на цялата система е на 6 септември 1959 година.

Каскада „Баташки водносилов път“ е един от най-сложните хидрокомплекси, построени със замисъл да се оползотвори богатият валежен отток на Западните Родопи. Състои се от три стъпала с основните водохранилища – язовир „Голям беглик“ и „Батак“, и трите деривационни ВЕЦ – „Батак“,“Пещера“ и „Алеко“.

Идеята за строителството на електроцентрали в поречието на река Въча, като се използва водосборния район в Западните Родопи (Баташкия водносилов път), възниква още през 1920 г., когато инж. Иван Мавров я предлага в труда си „Архив на водните сили в България“. Тази идея се лансира и по-късно – през 30-те години от инж. Тодор Романов. През 1947 г. по идея на главния директор на Главна дирекция „Електрификация на България“ инж. Марин Калбуров, се провежда конкурс за цялостното оползотворяване водите на реките Чая, Въча, Стара река, Елидере, Сестримска река и Марица. От конкурсните материали се оформя идеята за възможно проектиране на три главни каскади „Доспад-Девин-Кричим“, „Баташки водносилов път“ и „Сестримска каскада“.

Идейният и технически проект за целия „Баташки водносилов път“ е разработен в „Енергохидропроект“ през 1951-1955 година.  Проектът включва язовири, изравнители и три централи – ВЕЦ Батак (подземна), ВЕЦ Пещера (подземна) и ВЕЦ Алеко (надземна).

Строителството на Баташкия водносилов път се извършва от създаденото за целта предприятие към „Хидрострой“ с директор инж. Ангел Петърчев и гл. инженер Иван Масленков. Главната част от този комплекс се развива по поречието на Стара река. Водосборната област включва речният отток, водите от дъждове и снеготопеж. За обезпечаване на необходимото количество вода се строят събирателни канали с голяма дължина. Водосборната област е кръстосана със събирателни тунели и канали, чиято обща дължина възлиза на 165 км, от които тунели 72 км и 7 броя дюкери с обща дължина 6 450 метра. Построени са водоводовите канали и тунели – водовод Бистрица, водовод Равногор, водовод Нова махала, водовод Гашни, водовод Беглика и други по-малки. С тях водата се насочва към язовир Батак, язовир Голям Беглик, язовир Тошков чарк, язовир Беглика, язовир Широка поляна.

Баташкият водносилов път е част от „Национална електрическа компания“ ЕАД – търговско дружество със седалище в София, изцяло собственост на „Българския енергиен холдинг“. Основната дейност на НЕК е производство на електрическа енергия, покупки и продажби на електроенергия, внос и износ на електрическа енергия. Производството на електроенергия се осъществява в 30 водноелектрически централи и помпено-акумулиращи водноелектрически централи с обща инсталирана мощност 2713 MW (2015 г.). Основната част от производството е концентрирана в централите от каскадите „Белмекен-Сестримо-Чаира“, Въча, Батак и Долна Арда.

Град Батак се намира в Западните Родопи, на 1036 м надморска височина в долината на Стара река, по двата ? бряга. Разположен е в котловина, заобиколена от всички страни с хълмове (бърда) 100-200 м над равнището му (Петрово бърдо, Кънева борика, Царюв комин, Кадино бърдо, Свети Георги, Пискилива скала, Галагонката и Бучете), а над тях се издигат върховете на Баташката планина, която на запад граничи с Чепинска река, на юг – с Доспатска река и язовир Доспат, на изток – с река Въча, на север – с Тракийската низина. Тук се намира защитената местност „Баташки снежник“. Недалеч от града са и едни от най-високите върхове в Родопите – Баташки снежник (2 082 м), Голяма Сюткя (2 185 м).

Батак се намира на 15 км по асфалтиран път от град Пещера, на 35 км от областния център Пазарджик и на около 55 км от Пловдив. На 15 км е от град Ракитово и на 27 км от Велинград.

Река Въча е десен приток на река Марица. Дължината и? е 112 км, която й отрежда 23-то място сред реките на България. Въча е втората по големина река в Родопите след Арда. Водите на реката и притоците и? се използват за електродобив (каскада „Доспат-Въча“). По течението на самата река са изградени язовирите „Кричим“, „Въча“, „Цанков камък“ и „Тешел“, които служат за генериране на електроенергия, напояване в Горнотракийската низина и осигуряват част от питейната вода на град Пловди. Стената на язовир „Въча“ е най-високата в България – 144.5 метра.

Река Въча не преминава в близост до промишлени предприятия, което способства за чистотата на водата. По нейното течение са разположени красиви и уникални природни феномени – Буйновското ждрело, Ягодинската пещера, скалният монумент „Слона“. В района на село Михалково има топли минерални извори.

/соц.бг/

Научете повече

Палачът от лагерите Юлияна Ръжгева се обесила в банята (СТАТИЯ)

Зловещата надзирателка от лагерите в Белене и Ловеч Юлияна Ръжгева се е обесила в банята си през 2005 г.

Това установи разследване на екип на "168chasa.bg" в родния град.

Юлияна Павлова Ръжгева е родена през 1939 г. в Белене. Отначало, едва двайсетгодишна, е назначена за надзирателка в лагера на остров Персин. През 1959 г., като старши надзирател е командирована заедно с началниците си Петър Гогов и Николай Газдов в новосъздадения лагер в Ловеч, а впоследствие е преместена с женското отделение в Скравена.

Въпреки крехката си възраст и факта, че на външност била красива, синеока, руса, лагеристи, както жени, така и мъже, свидетелстват, че тя е

озлобен и садистичен професионален убиец и безмилостен мъчител

"Макар че отговаряше за жените, Юлия Ръжгева също ме е пребивала. Викаше: "Мръсник! Враг! Жив няма да излезнеш от тука!" Вечерно време участваше в боя и на мъжете, които не са изкарали нормата. Освен това спеше с Газдов и Горанов. Тя беше професионален убиец и изпитваше зверско садистично удоволствие. Убила е лично поне 40 души", разказа бившият лагерист Никола Дафинов пред "168 часа".

Ръжгева заема централно място и в спомените на основния свидетел по делото за лагерите - убитата Надя Дункин, бивша актриса в Пловдивския театър.

"През 1960 г. бях арестувана и заведена, без да знам по каква причина, в лагера в Ловеч", разказва приживе Надя Дункин. "Пътувахме заедно с една жена, която също беше изпратена. При пристигането ни в самия лагер за добре дошли ни посрещна

циганинът Шахо, с бич

в ръката. Нанесе ми страхотен побой

Аз само си закривах очите, за да не попадне ударът в тях и да не ослепея. Припаднах. След това другата жена беше бита по същия начин. След като се задоволи от нанесения побой, циганинът каза: "Тук ще стоите и тук ще чакате да се приберат другите!". Стояхме 5-6 часа.По едно време се зададе "сивата рота", така я наричахме - "ротата на смъртта" - ранени, осакатени, в бинтове, с подути лица от зъбобол, защото е липсвала медицинска помощ. Вечерта на проверката при мен се яви една милиционерка, тъй наречената Юлка. "Ти ли си артистката?", попита ме. "Да!". "Помниш ли в Пловдив как се държеше високомерно, че играеше хубави роли, а аз бях едно нищожество?". Аз се изненадах от тези въпроси и казах: "Не ви познавам!". "А, така ли, не ме познаваш?!". И започна жесток бой, пак 20 бича."

Според свидетелствата на оцелелите любим метод за убиване бил да вкара тояга през устата на жертвите, докато им изскочат червата през задника.

"Как е била убита Дина Георгиева Кангалова-Пицина от Велинград, разказват пред съда през 1990 година две свидетелки. Разказът е страшен.

Райна Георгиева: "Веднъж направо на кариерата докараха една едра, хубава жена. Надзирателката извика Гогов и му каза, че симулира и не иска да работи.

Тогава Гогов извади от джоба си едно писмо, прочете го и го даде на надзирателката. Всички, които бяхме наблизо, чухме:

"Тази да се ликвидира"

Надзирателката слезе с новата лагеристка и един надзирател от мъжете в едно по-усамотено място на кариерата и започнаха да я бият."

Христина Събева: "Тя бе пребита от Юлия. Освен че я би с тояга, мушкаше я в очите, във влагалището, скачаше отгоре ."

Райна Георгиева: Видях, че надзирателката взе една тояга като точилка. След това я вкара в устата и започна да натиска. Видях изпод скъсаните дрехи как точилката излезе от тялото на жената заедно с червата. Беше мъртва, с широко отворени уста и очи. След това сложиха трупа в чувал."

Христина Събева: И го откараха с молотовката заедно с други трупове."*

Въпреки показанията на оцелелите, на делото Ръжгева отрича всички обвинения. В съда, по времето на процеса за лагерите, Юлияна Ръжгева спокойно заявява: "Не съм убивала никого. Как ще убивам и ще спя спокойно! Когато лагеристките не изпълняваха нормите, биех ги с пръчка, но не голяма. Горанов ми нареждаше да ги бия. Казваше, че така е разпоредил Гогов и че това са указанията на Мирчо Спасов."

Освен това през цялото време, докато трае следствието, бившата надзирателка разиграва сценки, като се прави на психически болна и не отговаря адекватно на въпросите на обвинението. По спомени на свидетели на процеса е

водена и за освидетелстване в болницата на Четвърти километър

С психическата нестабилност се обяснява и фактът, че след като е твърдяла, че е невинна, е извикала: "Пак ще извадя сопата, ако Партията ми нареди!"

До момента имаше и различни слухове за кончината на известната мъчителка. Според някои Ръжгева е умряла от естествена смърт. Други твърдяха, че се е самоубила по време на снимките на документалния филм "Проблемът с комарите и други истории". В част от от сцените на филма са и последните заснети кадри с надзирателката. С цел изясняване на истината по този въпрос потърсихме единствената дъщеря - Пенка, която странно защо, в Белене е по-известна като Нушка. Явно "синдромът" с двойните имена е засегнал и нея, тъй като според справка в имотния регистър в ново време майка също не се води Ръжгева, а Юлияна Павлова Андреева. Докато беше жив в демократично време нейният колега

Николай Газдов също фигурираше като Николай Станев.Дъщерята Пенка започва кариерата си като възпитател в общежитията на Техникума по ядрена енергетика "Мария Кюри", а в момента работи като преподавател по "История и цивилизация" в СОУ "Димчо Дебелянов" в Белене. Екип на "168 часа" я намери пред учителската стая.

"Не искам да се връщам към този тежък период, много се изтормозихме. Нищо няма да ви кажа, освен че много хора направиха кариера на неин гръб и за нейна сметка. Не искам да визирам конкретни имена, но някои се издигнаха благодарение на нея", казва дъщерята Пенка Цолова, видимо разстроена от появата на журналисти.

"Невинна беше и до последно се считаше за такава. Адвокат Рени Цанова, когато я питах, също ми казваше: "Бъди спокойна, ако майка ти беше виновна, никога нямаше да поема защитата ", категорична е Цолова. Въпреки че преподава история, тя не желае да коментира нищо нито за лагерите, нито за смъртта на майка си.

"Майка ми почина. Няма да ви кажа нищо повече и не искам никой да бърка в раната ми. Нося болката от това време в сърцето си", отговаря тя, визирайки процеса за лагерите.

"Не вярвайте на разказите на лагеристи, защото навремето там е имало всякакви хора... Знаете ли какви ги е имало?!", опитва се да изглежда убедителна Цолова.

"Вярно е, че се познаваме със сина на Николай Газдов. И Борис пострада много, влачихме се двамата по съда", допълни още тя.

Съвсем различно е мнението дори на близки и познати на семейството на надзирателката в Белене.

"Познавам се от години с Пенка Цолова, а чрез нея и с майка . Нормално е като дъщеря да я защитава. Самата Юлия, докато съм бил в тях и в редките случаи, когато е ставало на въпрос за времето, когато е била надзирател, ми е казвала: "Нали не вярваш на всичките тези гадости, които се говорят за работата ми в лагерите?!". Но когато идваха на възпоминание в Белене, много от бившите лагеристки са ми разказвали за извращенията, които е правила, побоищата и как е вкарвала дървета в половите им органи, и затова не вярвам в невинността ", разказва Карло Шанколов - Конци от Белене, който е бил чест гост в дома на Ръжгева.

"Когато Юлия се върна от сливенския затвор, вече си личеше, че не е добре. Беше много изтормозена. Предполагам, че се е измъчила много, за да запази някои от бившите си началници. Някои от тях като Николай Газдов и началника на лагера в Белене полковник Томов, бащата на журналиста Тома Томов, бяха още живи. Явно в затвора получи и Паркинсон, защото, когато си дойде, вече се забелязваха леки тикове.

През 2005 г. преметна

едно въже през вратата

на банята и се обеси",

допълни той.

"В СДС съм от основаването, а и досега съм член на ръководството на ДСБ в града. Като близък с дъщеря й, тъй като Пенка беше активист на ДСБ, съм ходил много пъти у тях, докато Ръжгева беше жива. Пенка е умна, учителка е, и знае, че майка са я манипулирали. В интерес на истината и майка никога не се е бъркала в политическите възгледи, напротив, никога не е говорила против опозицията", допълва той.

"Израсъл съм близо до входа на лагера в Белене и помня всичките надзиратели. Помня и как караха лагеристите. Влакът нарочно спираше малко преди града. Навързани в колони, и въпреки че бяха облечени мизерно, си личеше че са интелигентни хора, а не престъпници и хулигани, както казваха.

Бях малък, но си спомням и Юлка като млада. Беше толкова красива, че ако тогава имаше конкурс за "Мис България" със сигурност щеше да спечели първото място", спомня си Шанколов. Според него Ръжгева е била напълно вменяема до смъртта си."Чувал съм, че е била освидетелствана. Не съм специалист и не знам какви са били докторите, които са писали диагнозата, но не съм забелязал да има психически проблеми. Колкото пъти съм ходил у тях, винаги е била адекватна. Може би не съм уцелил момента, когато не е била в ред", усмихва се Шанколов.

На приключеното по давност дело за лагерите Ръжгева е обвинена само за две убийства. Може би като възмездие от съдбата Газдов и Ръжгева престояват без присъда в следствения арест до лятото на 1995 г. общо три години. Точно толкова, колкото е съществувал и адът край Ловеч - ужасяваща страница от историята ни, която и до днес не е затворена.
Озточник:168chasa.bg  Иван Бутовски

Научете повече

Велинград в 2 снимки от 70-те

Научете повече

Велинград-Клептуза,70-те

Научете повече

Израстнах, учих, обичах, деца създадох и живях в Соца... И вицове разправях аз за бай Тошо

За системата омразна, за партията изродена... Не ме докосна никой, не бях съветван и третиран. Учих колкото и каквото пожелах. Работих в подредени заводи, чисти и просторни, удобни за работниците и за обслужването на машините. Наука имаше такава "Проектиране на заводи" По нейните правила се строяха и дострояваха заводите. Недораслите критици на времето  на моята младост със сигурност не знаят какви грижи се полагаха за обикновения работник.

В завода(ВАМО) имаше магазин за хранителни стоки, добре снабден с учудващо ниски цени, заради дотациите от синдикалните организации. Децата сутрин оставяхме в заводската детска градина. Имаше медицински пункт с двама лекари,акушерка, зъболекар.Не беше необходимо да прекосяваш целия град за преглед и лечение.

В цеховете имаше лафки за топли зкуски, кафе и безалкохолни. Пред съблекалните кулинарен щанд на  ресторант"Морско конче" - пасти торти, петифури и какво ли още не, защо да бягаш от работа, като можеш да си напазариш в почивките.

Създаваш семейство-синдикалната организация ти осигурява ведомствено жилище. Трябват ти пари за почивка-взаимоспомагателната каса ти отпуска необходимия заем срещу нищожна лихва.

Обущарско и шивашко ателие до входа на завода. От теб се иска да дойдеш и да си тръгнеш в определен час. Полагането на извънреден труд беше непознато понятие. Ако се трудиш във вредни за здравето условия-галванично, термично, изпитание на ДВГ или пък си ел заварчик-полага ти се безплатна храна в заводския стол, 4 дни към годишната отпуска, карта за санаториум, газирана вода и бурканче кисело мляко на ден, като противоотрови.

В заводската почивна станция почивахме 14 дни за 20 лева...

Но човек и добре да живее, иска банани и не му пука, за всичко друго.

Е дойде времето на бананите, но ги няма заводите. Армия от безработни, безимотни и оскотели  се бие, кой да рови в кошовете за боклук. Здравето, образованието и възпитанието отстъпиха на неграмотност, болести и грубиянщина... Качеството на живот е както в недоразвитите африкански страни. Борбата за оцеляване е толкова жестока, че никой не помисля за театър и опера... В търсене на някакъв реваншизъм издигнахме рушенето в държавна политика. Създадоха се "Ликвидационни съвети", ликвидира се селското стопанство, промишлеността, закриха се болници, училища.

Появи се прослойка крадливи мошеници, нарекли себе си политици и демократи.

Обществото, люшкано от лъжи и измамни обещания, обезверено и болно, оставено без средства за препитание абдикира от възможността да се бори за правата си. Появи се понятието работещи бедни. Работейки по 6-7 дни в седмицата обеднявахме и разпродавахме придобитото с Соца.

Мой прrятел, чех ми дойде на гости преди година и съвсем чистосърдечно заяви, че разрухата и нравите сега са го

 потресли в сравнение със спомена от преди 35 години..

Няма я свободата на словото, няма го престижното образование

Здравеопазването е сведено до търговия на дребно, няма сигурност в утрешния ден, няма армия

Прокуратурата се е самокапсулирала и оставя на гражданите НДЧХ, да решава споровете. 

Има банани, наркотици, бездомници, чужди вериги за хранителни стоки, ефтини сериали по многобройните ТВ, тъпи реклами, некачествени стоки и учудващо примирени хора на втора трета и повече възрасти.

Спирам, че жлъч напира в гърлото ми...Вижте още:Каква заплата е получавал монтьор от ДАП-Велинград в периода 1950-1975 г.

Инж.Борис Борисов/Източник:ФБ-Назад в епохата на социализма

Научете повече

Батак-Цигов чарк,1985 г

Младежки туристически център "Орбита"

Цигов чарк е български планински курорт. Намира се на югозападния бряг на язовир „Батак“, който е шестият по големина язовир в България.Цигов чарк се намира на 7 km от град Ракитово и на 7 km от град Батак, на 19 км от Велинград и на 43 км от Пазарджик. Курортът предлага възможности за лов и риболов, водни спортове и забавления.

Настояще:

В курорта се намират няколко по-големи хотела, много малки семейни хотели и частни вили. Основната леглова база (около 17 000) е във вилите и хотелските комплекси тип „еднофамилни къщички“. Курорта е от типа семейно развлекателен комплекс. Има развит „пазар“, хранителни магазини и множество малки заведения, те се конкурират с луксозните ресторантски и бар комплекси в хотелите. Има две напълно оборудвани писти. Едната е до контра-стената на язовира, а другата е на пътя от Ракитово за Батак около два километра след разклона за центъра на к.к. тя има ски влек, ски гардероб, пластмасови шейни, чук-и-гек и ски учители. Цените са достъпни за всички желаещи да посетят това място.

Пистата е с дължина 1200 м. Има място за начинаещите и за вече утвърдилите се скиори. Около ски пистата има паркинг и места за хранене. Инфраструктурата е в развитие, като доста от върнатите земеделски земи не са в регулация. Това пречи за бързото израстване на курорта и заемането на място сред утвърдили се вече курорти като Банско и Пампорово.

Интересът на инвеститори в региона е осезателен. Пред старта на изграждането си са доста мащабни проекти – хотели, луксозни вилни селища с паркинги, ресторанти, басейни и всички удобства за туристите. Предстои добавянето на допълнителни писти, към вече изградената ски писта с модерни съоръжения.

Научете повече

Как почивахме по времето на социализма...(Статия)

По времето на социализма отдихът бе неизменна и задължителна част от трудовото ни всекидневие. Хората здраво работеха, но държавата им бе гарантирала заслужена почивка.


Според Кодекса на труда всеки работещ имаше право на 14 работни дни годишен отпуск. Някой категории ползваха по 20, а униформените – цял календарен месец.
Почти всички категории работници и служещи си имаха почивни станции на най-хубавите места в страната – задължително по морето, балнеосанаториуми във Велинград, Поморие, Павел баня, Вършец и къде ли не из богатата ни на минерали извори родина. През зимата се пукаха по шевовете станциите в Рила, Пирин, Родопите,

 Стара планина…
Мнозина си позволяваха лукса всяка година да почиват и на море, и на планина. Някои работяги, свикнали със селския труд, пренебрегваха отдиха и се хващаха на работа в кооперативите или в личните си стопанства, но това си беше техен избор.
За младежите и децата бе създадена широка мрежа от лагери и почивни станции, където всяко лято бъдещето на нацията почиваше, спортуваше, занимаваше се с увлекателни дейности и игри.

Неслучайно населението на България наближаваше 9 милиона.
И така до „избухването” на т. нар. демокрация. Сега някои от по-възрастните не си спомнят кога за последен път са виждали море. В скъпоплатените СПА центрове се глезят олигарси, мутреси, богаташи с неизвестен произход на парите си и, разбира се, новите ни политици и „народни” избраници. Простолюдието работи на няколко места, за да свърже двата края и въобще не му идва на ума да почива – така, докато се пресели в т. нар. по-добър свят.

Сравнението с преди и сега направете сами.

Научете повече

50 от най-зловещите инциденти с влакове у нас

Зловещият инцидент в шуменското село Хитрино ни накара да си спомним черната статистика на катастрофи с дерайлирали влакове през последните години. Ето 50 от тях: 23 януари 2016 г. Осем вагона са се обърнали на гара „Дупница”, няма пострадали. Инцидентът е станал около полунощ. Товарен влак е навлизал в междугарието на гара „Дупница”. При насочването му в четвърти коловоз, най-вероятно поради висока скорост, е дерайлирал. Всичките осем вагона са се обърнали. Има забавяне на бързия влак София-Кулата поради технически причини. По първоначална информация няма пострадали. 12 август 2015 г. Последният 16-ти вагон от товарна композиция е дерайлирал във входните стрелки на гара „Юнак”, Варненско. Инцидентът е станал на 11 август около 19.45 часа. Влакът е бил натоварен с цимент. 17 март 2015 г. Около 5:50 часа дизеловата мотриса „Дезиро” на пътническия влак 24222 от Троян за Левски се е ударила в паднала скална маса в участъка между спирките Абланица и Хлевене. Вследствие на удара мотрисата е излязла от релсите с едната си коловоз. 9 март 2015 г. Локомотивът на бързия влак от Варна за София е дерайлирал след удар от скална маса между гарите Мездра-юг и Зверино. Влакът е ударен около 11.40 часа от скална маса. Вследствие на удара локомотивът е излязъл от релсите с едндиния си коловоз. 6 март 2015 г. Около 11:50 часа в междугарието Долене – Варвара, в района на спирка Цепина, е дерайлирал локомотивът на пътнически влак № 16102 от Добринище за Септември. Причината за дерайлирането на локомотива на пътническата композиция е вследствие на удар в скална маса, паднала върху железопътната линия. При инцидента няма пострадали пътници и служители на железниците. В композицията са пътували 12 пътника, които незабавно са били изведени от вагоните с помощта на превозния персонал на влака. 1 февруари 2015 г. Локомотивът и двата вагона на пътническия влак София – Карлово са дерайлирали във входните стрелки на гара Стряма. Около 09:15 ч. във входните стелки на гара Стряма са дерайлирали локомотивът и двата вагона от състава на пътнически влак № 30111 от София за Карлово. 5 ноември 2014 г. В 17.07 часа в междугарието Бобошево – Кочериново, в близост до сп. Мурсалево, пътническият влак № 50245, който пътува по маршрут Дупница – Благоевград, удря колесен челен товарач - „фадрома“, паднал до железния път и закрил габарита. Вследствие на удара е дерайлирал локомотивът на влака и първият вагон с една талига. При инцидента няма пострадали пътници и служители на железниците. Влакът се е движил в състав от локомотив и два пътнически вагона. 13 юли 2014 г. Вагон от композиция на товарен влак е дерайлирал между гарите „Чумерна” и „Гавраилово”. Закъсалият влак е на частна „Българска железопътна компания”, няма пострадали. Дерайлирал само последният вагон от композицията. Инцидентът е станал около 14.15 часа, поради което всички пътници, които по разписание минават с влаковете през участъка, се налага да бъдат превозвани с автобуси. 7 май 2014 г. Пътнически влак е блъснал товарен автомобил в района на индустриалната зона в град Септември. Инцидентът е станал на жп линията София-Пловдив. Влакът е дерайлирал. Има пострадали четирима пътници от камиона и влака. 28 март 2014 г.  Пет вагона на товарен влак от Пловдив до София дерайлират близо до гара Тодор Каблешков. Няма пострадали. Инцидентът прекъсва за няколко часа движението в района.  17 януари 2014 г. Дерайлирал е товарен влак с празни цистерни. В нощните часове между петък и събота, е дерайлирал влакът, с 18 вагона композиция, като първите седем са се преобърнали. Откраднати са около 150 - 200 метра от крепежните елементи на релсите. Инж. Милчо Ламбрев обясни, че поради откраднатите елементи и високата скорост, с която минава влакът, линията се е отделила, както и траверсите, и влакът е дерайлирал. 03 октомври 2013 г. Бърз влак от Пловдив за Варна е дерайлирал, няма пострадали. Няма пострадали при инцидента с дерайлиралия локомотив на бързия влак от В 06:20 часа в района на изходните стрелки на гара Синдел са дерайлирали локомотива и първия вагон-фургон на бързия влак № 8637, който пътува по маршрут от Пловдив за Варна. Влакът се е движил в състав от локомотив, вагон-фургон, три седящи вагона и един спален вагон. Във влака са пътували 85 пътника, които в 07:00 часа са били прехвърлени на пътнически влак № 20161, които пътува по маршрут от Шумен за Варна. Пътническият влак е пристигнал в гара Варна в 07:50 часа. 4 септември 2013 г. Вагон от международния пътнически влак Букурещ-Истанбул дерайлира край гара Радунци. Няма пострадали пътници и служители на железниците. 09 Юли 2013 г.  Товарен влак дерайлира в района между Стара Загора и Змейово. Причината за инцидента е повреда във влака. 7 юни 2013 г. Товарен влак дерайлира в района на железопътен участък Дъскотна – Люляково. Композицията била от 29 вагона и два локомотива. Скъсва се метален купол, поради което вагон се блъска и качва върху намиращия се пред него локомотив. От инцидента са настъпили само материални щети. 15 февруари 2012 г. Локомотив-снегорин е дерайлира край село Межден, Община Дулово. При инцидента няма пострадали хора. 6 февруари 2012 г. Локомотива на влака от Белград за Истанбул дерайлира близо до Симеоновград. Причината е свличане на земна маса и дървета край пътя Константиново- Симеоновград. Няма пострадали. 26 януари 2012 г.  Пътническият влак от Добринище за Септември, който тръгва удря снежна преспа върху железния път в участъка между Якоруда и Аврамово. Локомотивният персонал опитал да изкара влака от снега, но при този опит дерайлирал първият вагон на композицията. 08 юни 2011 г. Товарен влак е дерайлирал между гарите Свобода и Чирпан тази сутрин. Това е наложило прекъсване на движението в района и промяна на маршрута на някои влакове 9 март 2011 г. Товарен влак дерайлира между Делян и Дяково. При инцидента няма жертви и пострадали хора. Влакът е обслужвал ТЕЦ- Бобов дол. Товарният влак е превозвал въглища. Инцидентът е станал около 14.00 часа. 25 септември 2010 г. Товарен влак, превозващ стоманени валове за претопяване, дерайлира край гара „Полски Тръмбеш”. Гарата е блокирана за повече от денонощие, а преместването на трите дерайлирали вагона отнема над 20 часа. 14 септември 2010 г. Край гара Орешец дерайлира локомотив на товарен влак. Инцидентът води до временно спиране на движението на влаковете по линията Видин-София. 17 юли 2010 г. На прелез между гарите в Люляково и Дъскотина, около 06,00 ч. сутринта, товарен влак блъска автобус. Счита се, че до сблъсъка е довело неспускането на ръчната бариера на прелеза от страна на пазача. Няма жертви.  18 юни 2010 г. На жп прелез в гр. Враца пътнически влак блъска автомобил. Свидетели посочват, че при пресичането на прелеза, автомобилът загасва.При удара загива 52-годишният шофьор на автомобила.  15 април 2010 г.  На жп прелез в Сливенско, въпреки задействаната прелезна сигнализация, лека кола – таксиметров автомобил, опитва да премине линията и е ударена от товарен влак. Автомобилът влиза под локомотива. Загиват шофьора и една от пътничките в колата.  15 февруари 2010 г.  В София на жп прелез в кв. „Левски”, около 05,00 ч. сутринта се блъскат влак и снегорин. При сблъсъка загива 59-годишния шофьор на снегорина – Стефан Иванов, служител на фирма „Титан”. Пострадали са и двамата машинисти на влака. От фирма „Титан” считат, че бариерата на прелеза не е била спусната, а семафорът не работи. От КАТ са категорични, че бариерата е спусната, а шофьорът вероятно се е опитал да я заобиколи, преди да бъде блъснат от влака. 24 август 2009 г. Заради блъснал се в жп стълб лек автомобил край Костенец, двупосочното движение на влакове по линията Пловдив-София е спряно за 7 часа. От удара стълбът пада напречно върху железопътните релси.  8 февруари 2010 г.  Четири вагона от пътнически влак дерайлират край гр. Курило, по маршрут Москва-София. Няма пострадали. До дерайлирането се стига заради повреда в ходовата част на единия от вагоните. 2 ноември 2009 г.  Влак удря камион с ремарке на неохраняем жп прелез край Варна. Инцидентът става на спирка Чернево. Влакът пътува от Кардам към Варна, когато се блъска в непревилно пресичащ прелеза камион. Няма жертви и пострадали. 5 март 2008 г. На релсовия път в района на Синдел дерайлира вагон и локомотив на влак, превозващ киселина, собственост на частна железопътна компания. Влаковете, на БДЖ, движещи се в участъка, са отклонени. Като причина за инцидента се сочи влизане в отсечката с превишена скорост от страна на машиниста на влака. 8 август 2007 г. В участъка Мирково – Буново дерайлират 7 от вагоните на товарен влак, натоварени с алуминиеви отливки и дизелово гориво. Инцидентът води до объркване в разписанието на пътническите влакове. 10 юли 2007 г. На прелез край с. Овощник влак блъска лек автомобил. Вследствие на удара в много тежко състояние е един от пътуващите в колата, а трима са пострадали. 12 ноември 2006 г.  Около полунощ дерайлират два от вагоните на товарен влак между гарите Калофер и Тъжа. Няма пострадали служители на железниците, причините за инцидента се изясняват.  15 октомври 2006 г. Товарен влак дерайлира близо до гара „Трапезица" край В. Търново. Причината за инцидента е счупена релса. Няма пострадали. 29 септември 2006 г. Около 6.10 часа влак дерайлира на гара Владо Тричков. Дерайлирали са пощенски вагон, фургон и четири пътнически вагона. При инцидента няма пострадали пътници или служители на железниците. 22 август 2006 г.  Локомотив на пътнически влак по линията Велинград-Разлог дерайлира в междугарието Цветино-Аврамово. Влакът, който тръгва от Велинград в 4:40 часа се удря в паднала скална маса около 5.30 часа. Вследствие на удара локомотивът на композицията, съставена от четири вагона дерайлира. От БДЖ осигуряват автобуси за пътуващите по линията Аврамово-Септември. 16 август 2006 г.  На гара Казичене се обръща вагон и предизвиква тежка жп-катастрофа. Локомотив на бърз влак от София за Бургас излиза от железния път след удар с товарни вагони. При инцидента няма пострадали пътници и служители на железниците. Причина за инцидента са неправилно поставени ЖП релси и неравномерно разположен товар. Директорът на Дирекция Железопътна инспекция към железопътна администрация Антон Буров съобщава, че са допуснати разлики между двете релси, една спрямо друга, извън допустимите по правилник 10 мм. Той уточнява, че на мястото на инцидента разликата между релсите е 30 мм. 1 август 2006 г. Около 09:16 часа, при потегляне от гара Дралфа дерайлира последната секция (вагон) от четирисекционна електрическа мотриса, обслужваща пътнически влак № 20150 по маршрут Шумен – Горна Оряховица. При инцидента няма пострадали пътници и служители на железниците.  23 юли 2006 г. Товарен влак с 20 вагона дерайлира в рудник "Трояново-север" на мини "Марица-изток". При неизяснени обстоятелства композицията тръгва сама по гаражен коловоз в района на жп гарата в рудника край с. Ковачево. На гара „Добив" влакът е отклонен на друг коловоз, където вагоните излизат от релсите.  20 юни 2006 г. Товарен влак, превозващ медна руда, дерайлира в района на жп гара Твърдица. При инцидента последният вагон на композицията излиза от релсите. Влакът поврежда 6 км релсов път. При катастрофата са разсипани над 40 тона меден концентрат. 14 март 2006 г. Дерайлира влак по линията между Ребърково и Мездра. Няма пострадали. 24 Февруари 2006 г. В 7.20 часа пътнически влак номер 4101, движещ се по направление Горна Оряховица - Стара Загора, дерайлира между балканските гари Борущица и Радунци. Причината е откъсната скална маса върху жп релсите. При инцидента няма пострадали, тъй като машинистът на влака кара с намалена скорост и реагира веднага. След като ударя спирачките, локомотивът дерайлира. Повреден е няколко метра участък от релсовия път. Пътниците във влака са около 30-ина души. След инцидентът те са превозени с автобус до гара Дъбово.  1 февруари 2006 г. Около 8.40 часа в междугарието Драгичево – Владая локомотивът на бърз влак № 5620 (Благоевград – София, тръгва в 6.15 часа) дерайлира. Машината не се преобръща. Инцидентът става на завой непосредствено преди предупредителния сигнал на гара Владая. Допустимата скорост в този железопътен участък е 50 км/ч. Влакът в състав от пет вагона спазва ограничението, като се движи с 40 км/ч. При инцидента няма пострадали пътници или служители на железниците.  11 септември 2005 г.  Влак дерайлира заради умишлено поставена гума от товарен автомобил на релсите. Инцидентът става в 12,15 часа в междугарието Биримирци-Подуяне-разпределителна.  13 юни 2005 г.  Товарен влак дерайлира между гарите Шивачево и Твърдица. Извън релсите излизат двата локомотива и шест от 24-те вагона на композицията, натоварен с медна руда. Леко са пострадали двамата машинисти, на които е оказана медицинска помощ. Причина за катастрофата е отнесената от поройните дъждове настилка от чакъл, върху която са положени релсите. 27 март 2005 г.  В 9 часа 50-тонна цистерна с натриева основа, собственост на “Химснаб” - Горна Оряховица, дерайлира между Русе и Иваново. На силна обратна крива машинистът опитва да намали скоростта, но вагонетките надигат задницата на машината и я изхвърлят от релсите. Тя излиза от контрол, чупи стълб от контактната мрежа и получава сериозни щети по ходовата част. Пострадали няма.  12 февруари 2005 г.  В 11,55 ч. в междугарието Черниче - Пею Яворов товарен влак се ударя в паднала скална маса върху железопътната линия. Вследствие на удара електрическият локомотив на композицията дерайлира.  24 септември 2003 г. Единайсет вагона от товарен влак, движещ се от Пловдив за Димитровград дерайлират в 2 часа през нощта. Инцидентът става 4 км преди гара Ябълково, в междугарието Скобелево-Ябълково.  31 май 2003 г. Малко преди 5 сутринта, бързият влак от Варна за София е ударен от друг влак пътуващ от Карлово за София. 38-годишният машинист Иван Димитров, който кара втория влак, загива на място. В двата влака пътуват общо 700 пътници. Четирима са пострадали по-сериозно. Най-засегнат е предпоследният спален вагон на влака Варна-София.  9 юли 2002 г. Пътнически влак от Перник за София дерайлира. Инцидентът става след тръгването от гара разпределителна. Влакът пътува няколко метра с откачени колела от релсите и при достигането на първата стрелка се наклонява в страни. Вследствие на това се къса куката, с която е закачен предишния вагон. При инцидентът няма жертви. 
Статистика на агенция "Фокус"

Научете повече

Велинград

Изглед от 60-те

Научете повече

Разказ от първо лице на една работничка от свинекомплекса в село Зимен през 70-те

Започнах работа през 1974 г.в свинекомплекса  в село Зимен, към Окръжно предприятие за хибридно свиневъдство — Карнобат, Бургаски окръг. В сектора за свине майки-кърмачки бяхме 19 жени от всичко 21 работници. На месец тук се опрасваха по над  500 животни, които заедно с малките прасенца отглеждахме до 28-ия ден.

Благодарение на извършената реконструкция и модернизация ръчният ни труд бе намален, основните производствени процеси бяха механизирани — храненето, поенето, почистването на тора и др.Така имахме повече време да се грижим за правилното развитие на малките прасенца. Ние, жените, в свинекомплекса,бяхме половината от целия персонал и се чувствувахме равностойни на мъжете.

Еленка Маркова

Радостни бяхме, че се полагат големи грижи за нас. Създадени бяха условия за пълноценна почивка,напълно безплатен стол, осигурен ни бе безплатен превоз от домовете до работното място. Годишните си отпуски можехме да прекарваме в курортите Хисаря, Велинград, парк „Росенец“ и др.курорти на символични цени

От работата си като свинегледачка бях много доволна. Няколко години подред редовно изпълнявах трудовите си норми, за което съм награждавана многократно. През 1981 г. получих значката „Отличник“ на НПО по хибридно свиневъдство, а година по-рано  бях изпратена на безплатна  екскурзия в Съветския съюз.

Еленка МАРКОВА

Научете повече