Всички подразделения на МВР са на крак! Ликвидиран е топ бизнесмен насред София

19 години след показния разстрел на сочения за наркобос Евгени Стефанов – Женята няма виновен за престъплението, въпреки оперативните данни на МВР за неговата дейност и зависимости.

В нито един етап от разследването не са събрани доказателства, които да уличат някого за поръчител или изпълнител на убийството. Екзекуцията остава част от поредицата разстрели по време на т.нар.

Преход в страната, които маркират определянето и преразпределянето на наркотеритории и контрабандни канали.

Малко от лидерите на големите криминални групировки в страната оцеляват при разчистването на позиции в престъпния бизнес, пише „Телеграф“.На 9 март 2001 г. в оживеното фоайе на луксозния хотел „Сонеста“ в гр. Оранестад – столицата на остров Аруба, е застреляна важна фигура – Поли Пантев от групировката СИК.

Килърът влиза с пистолет в ръка и хладнокръвно изстрелва 4 куршума в Пантю Тотев Пантев, както е истинското име на жертвата, след което изчезва безследно. Това убийство е знаково, защото води след себе си и други разстрели, до един останали неразкрити.5 ноември 2003 г. В 8 часа без 10 минути Евгени Стефанов – Женята и бодигардът му Николай Николов слизат от брониран джип „Мицубиши Паджеро“ до фитнес центъра недалеч от румънското посолство в София.

Насочват се към входа. Двамата мъже са облечени в анцузи за фитнес, но носят автоматични пистолети в чантичките си. Зад тях се движи мъж, който открива огън по тях. Двамата опитват да извадят своето оръжие, но изпускат пълнителите. Останали без защита, Женята и Николов хукват да бягат, но са покосени от куршуми.

Веднага след стрелбата убиецът слиза по стълбите на фитнеса, прескача мантинелата и се качва в черно „Ауди“. Колата потегля към румънското посолство. Там чуват стрелбата. „Служителите на посолството са чули. От МВР обясниха, че е убит наркодилър“, казва малко по-късно Константин Григорие, посланик на Румъния у нас.

Местопрестъплението от убийството на Женята.От СДВР уточняват, че убийството е извършено с автоматично оръжие. Директорът ген. Румен Стоянов уточнява, че изстрелите са били много, преброени са над 20 гилзи.

Два от куршумите попадат в главата на Стефанов, останалите в краката и тялото му. Той издъхва на място. Гардът е улучен над окото и до бузата. Приет е в болница в тежко състояние и оцелява като по чудо.

Евгени Стефанов е криминално проявен, уточняват от полицията. В досието му са описани различни криминални прояви – от наркотици до всичко, което носи пари, казва шефът на СДВР.

Връзките

Главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов е по-конкретен – той казва, че Евгени Стефанов – Женята е сред най-приближените на Поли Пантев и че се е занимавал с накробизнес.Джипът, който ползват Женята и бодигардът му, е със софийски номер и се води собственост на „Футура Груп“, за която неофициално се говори, че е на Поли Пантев. А фитнес залата, пред която убиват Женята, е собственост на собственика на хотел „Амбасадор“, взривен 2 години по-рано.

Името на Женята нашумява в общественото пространство през лятото на 2003 г., когато неизвестни стрелят от мотоциклет по мерцедеса на Кирил Кирилов – Японеца.

Тогава източници от МВР казват, че Женята е истинският наследник на Поли Пантев и вероятно има пръст в опита за убийство на Японеца и бомбата, избухнала пред джипа на Константин Димитров – Самоковеца край село Пасарел.

Според полицията няколко мощни наркогрупи си делят бизнеса с амфетамин и каптагон, които се произвеждат в България и се изнасят за Турция и Близкия изток по старите пътища на „Кинтекс“ и Държавна сигурност.Версии

Нито една от версиите за ликвидирането на Женята не се доказва от разследващите. Едната е свързана с изчезването на 600 кг кокаин, складиран в Благоевград и собственост на колумбийската мафия, заради което е отговарял Поли Пантев. Другите версии са свързани с опита за покушение над Самоковеца на 31 май 2003 г. и на Японеца.

Редица

След убийството на Женята кървавите екзекуции не спират. В следващите два месеца са убити и неговите изключително близки приятели Николай Зарев – Данкина и Николай Петров – Колята.

На 14 ноември 2003 г. вечерта Данкина е причакан от килъри във входа на блока му в столичния жк „Надежда“. Той успява да се отскубне и да избяга към съседния блок, но е застигнат и покосен от залп от куршуми.На 18 декември 2003 г. наемни убийци ликвидират Колята, който е бивш гард на Женята. Килърите изненадват Колята пред очите на детето му в неговия апартамент в столичния жк „Младост“. Убийците и на двамата остават неразкрити до днес.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Изповедта на Янка Рупкина за трагедията от 1971 г.: Благодаря на Господ, че съм жива

След новината за кончината на Янка Рупкина на 87 години си струва да се припомни една от най-тежките трагедии, белязали живота ѝ – самолетната катастрофа от 1971 г., при която загиват Паша Христова и още български артисти.„Благодаря на Господ, че съм жива!“, споделя пред „България Днес“ легендарната изпълнителка години по-късно, като признава, че и до днес не може да повярва как е оцеляла.

Инцидентът става на 21 декември 1971 г., когато група български музикални изпълнители, сред които Янка Рупкина, Паша Христова, Мария Нейкова и Борис Гуджунов, пътуват за Алжир. Силен страничен вятър и повреда в самолета предизвикват трагедията, при която загиват няколко български артисти.Рупкина остава жива по чудо, но с тежки изгаряния. Ръцете ѝ са изгорени до лактите, краката – до коленете, а лицето ѝ също е сериозно засегнато. Дълго време след инцидента тя няма вежди и коса.

„Винаги ще помня този ден и никога няма да забравя ужаса, който изпитвах тогава! Щастлива съм, че след тази тежка катастрофа останах жива и вече много години пея на хората“, разказва певицата.Въпреки тежките травми Рупкина не се пречупва и намира сили да продължи напред. Само дни след като излиза от болницата, тя се качва отново на самолет, за да излезе на сцена.

„Не ме е страх от самолети след катастрофата. Винаги съм обичала и продължавам да обичам да летя. Ако тогава бях останала вкъщи, щях да се съсипя и никой нямаше да помни Янка Рупкина„, категорична е тя.

Обичаната изпълнителка споделя, че всяка година отбелязва датата на трагедията като свой „втори рожден ден“, като същевременно отдава почит на загиналите си колеги.

„Над 50 години минаха, а мъката не намалява“, казва тя.

Днес Янка Рупкина остава в историята не само с незабравимия си глас, но и със силата, с която преодолява една от най-черните трагедии в българската музика.

Поклон пред паметта ѝ!

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Тъжната вест и една невероятна история, която малцина знаят

Днес България загуби една от най-обичаните си народни певици — неповторимата Янка Рупкина. Гласът й, способен да прониже душата и да прескочи континенти, остави България на световната музикална карта. Но освен с таланта си, Рупкина остава в историята и с една невероятна, почти нереална случка — срещата й с легендарния Джордж Харисън от The Beatles, който дори й предложил… брак.

„Вдигна ме на ръце, сякаш сме стари приятели“

Историята се случва в Лондон, където Рупкина гастролира с артистите от трио „Българка“. След концерт, докато още е в гримьорната, тя не подозира, че зад вратата я очаква един от най-големите музиканти на света. Когато влиза в стаята, Харисън я вижда, приближава се и – по думите ? – направо я вдига на ръце, като че ли се познават цял живот.

Той е очарован от гласа й, от енергията, от странно хипнотичния начин, по който тя изпълнява българския фолклор. Харисън започва да говори развълнувано, обсипвайки я с комплименти, които тя самата е разказвала с огромна усмивка.

„Ще се оженим! Официално!“

Те прекарват дълго време в разговори, шеги и музика. Харисън, впечатлен не само от гласа, но и от магнетичното ? присъствие, казва прословутата реплика, която тя помни до края на живота си:

„Ще се оженим! Направо ще се оженим!“

Той говори напълно сериозно, макар и с нотка артистичен хумор, а Рупкина, с типичната си непосредственост, му отвръща в същия дух. Тя не скрива, че между тях има силно привличане и топъл човешки контакт, който изненадва всички, станали свидетели.

В знак на привързаност Харисън й подарява малък музикален сувенир – предмет, който за нея остава символ на уважението му към българския фолклор. Рупкина го пази години наред и често го показва, когато разказва историята.

По-късно тя споделя, че ако животът беше дал друга възможност, тази шега можеше да се превърне в необичаен, но истински житейски завой. „Щях да се омъжа за него, ако не беше смъртта му“, казваше тя — и въпреки лекото намигване в думите, е ясно, че между двамата е имало искрена човешка близост.

Смъртта на Янка Рупкина днес затваря страницата на един необикновен живот. Но историята за това как българският фолклорен глас покори дори сърцето на един член на Бийтълс остава — като доказателство, че истинският талант няма граници, а харизмата на Янка Рупкина е била достатъчна да омагьоса дори световна легенда.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Почина Янка Рупкина

Почина един от най-великите гласове в българската народна музика - славеят на Странджа Янка Рупкина.

87-годишната певица, която дълги години бе част от "Мистерията на българските гласове", си отиде след продължителен престой в болнично заведение, където медицинските екипи се бориха за живота.

Янка Рупкина остава в историята като един от значимите посланици на българския фолклор по света.

Биография:

Янка Рупкина е родена на 15 август 1938 година, но поради трудното възстановяване на майка ѝ след раждането е записана в регистрите с рождена дата 25 август. През 1954 г. завършва средното си образование в техникум за медицински сестри в Бургас.

В семейството ѝ винаги се е пеело. Тя самата запява народни песни от малка и на 22 години печели първа награда от събора-надпяване в село Граматиково. Сред гостите на събора са и видни фолклористи, които я канят в София на конкурс на Ансамбъла за народни песни на Българското национално радио, който Рупкина печели. От 1960 г. в продължение на 30 години е негова солистка. Прави много записи за фонда на БНР, издава няколко грамофонни плочи в „Балкантон“, снима много филми за БНТ. 

В много от записите ѝ се откриват варианти за съвременна интерпретация на фолклорното песенно наследство. Осъществява много модерни фолклорни проекти с трио „Спешен случай“, с композитора Димитър Пенев и с кавалджията Теодосий Спасов. Нейната песен „Калиманку, Денку“ в обработка на Красимир Кюркчийски впечатлява особено много швейцарския продуцент Марсел Селие, който я нарежда сред любимите си в поредицата албуми на „Мистерията на българските гласове“.

За изключителното си вокално майсторство е удостоена с много награди:

1961 – първа награда от радиотелевизионния конкурс в Нови Сад.

1967 – първа награда в международния фолклорен фестивал в Картаген, Тунис.

1973 – награда от международния фестивал на грамофонната плоча в Братислава.

2007 – награда „Нестинарка“ на Международния фолклорен фестивал в Бургас.

В края на 1970-те години заедно с Ева Георгиева и Стоянка Бонева създава трио „Българка“. Именно с трио „Българка“ Янка Рупкина печели световна популярност и представя българското народно пеене по целия свят. Самостоятелно и с триото осъществява съвместни проекти със световноизвестни музиканти като Кейт Буш, Крис де Бърг, Джордж Харисън, Линда Ронстад и „Трансглобал Ъндърграунд“.

Преломен момент в живота на певицата е 21 декември 1971 г. На този ден група български музикални изпълнители, между които Янка Рупкина, Паша Христова, Мария Нейкова, Борис Гуджунов, фолклорен ансамбъл „Аура“, трябва да заминат за Алжир. Неправилната поддръжка на самолета обаче предизвиква тежка катастрофа, при която Паша Христова загива. Рупкина остава жива, но е с изгаряния по ръцете, за които по-късно твърди, че ѝ дават сила да лекува.

Янка Рупкина издирва и записва стотици оригинални песни от Странджанския край за БНР и Балкантон. През 2005 г. излиза албумът ѝ „Керанка“, посветен на майка ѝ, като резултат от сътрудничеството на Рупкина с холандския композитор Робърт Елмар Янка Рупкина записва много сполучливи дуети с Калинка Вълчева, Йовчо Караиванов и Добрин Коев.

През 2012 година е удостоена с високото държавно отличие орден „Кирил и Методий“.Почетен гражданин на Бургас от 2017 г.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Тя започва кариерата си като рекламно лице на радиатори, а днес е една от най-известните жени в България.Ще познаете ли коя е тя?

Устата тв водеща Венета Райкова си е изкарвала прехраната с реклама на доста страни неща, когато е прохождала като модел. Тя е позирала заедно с плодове, животни и дори радиатори.

Самата Венета обаче вместо да се срамува, обича да говори за първите си стъпки като модел. Тя разказва със смях и доста носталгия за рекламата особено на радиаторите. 

Венета признава, че това е бил първият й шанс за популярност. Тогава била едва 16-годишна.

Венета разказа още, че за „култовата“ фотосесия между радиаторите е взела 250 лева тогавашни пари. „Тогава майка ми получаваше месечна заплата от 110 лева. А аз – за две щракания получих 250“, каза тв водещата.

С 10-годишна задна дата тя заявява, че като момиче била „много задръстена“ и никога не сваляла сама момчетата. Избирала кариерата и работата си пред „загубата на време“ с мимолетни връзки.

Венета призна още, че когато станала победителка в конкурса „Мини мис“ (1992 г.), била 18-годишна и… девствена. „Това може да се докаже, ако се попита момчето, с което бях по-късно за първи път“, заяви тв водещата. Паметливи обаче припомнят, че по-късно Венетка нямала нищо общо с непорочността и даже отишла на другата страна на сексуалното общуване. За нея се изписаха сума ти неща, включително и участия в голи оргии, пише БЛИЦ.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Заедно към звездите:Подготовка за съвместен полет ,СССР-НРБ и любопитни факти които не се знаят от всеки

В историята на българската космонавтика има мигове, които остават запечатани не само в официалните архиви, но и в духа на едно време, изпълнено с технологичен оптимизъм. Тази рядка фотография ни връща в края на 80-те години – времето на интензивна подготовка за втория съвместен съветско-български полет по програмата „Шипка“.

На снимката виждаме четирима мъже, чиито съдби са неразривно свързани с Космоса. От ляво надясно това са:

Владимир Ляхов: Легендарен съветски космонавт, летял три пъти в орбита. По време на мисията „Союз ТМ-5“ той е командир на дублиращия екипаж, а по-късно прекарва драматични часове в Космоса при завръщането си от станцията „Мир“.

Красимир Стоянов: Българският дубльор за полета. Въпреки че не излита в Космоса, неговата подготовка е на абсолютно същото ниво като на основния екипаж. Той остава в историята като един от най-подготвените ни специалисти.

Александър Серебров: Опитен космонавт-изследовател, участвал в четири полета. Тук той е част от съветската група, подпомагаща обучението и техническата подготовка.

Александър Александров: Човекът, който на 7 юни 1988 г. стана вторият българин, достигнал звездите. За разлика от първия полет на Георги Иванов, мисията на Александров беше пълен успех, позволявайки му да работи на борда на станцията „Мир“ и да изпълни десетки научни експерименти.

Снимката улавя не официалния блясък на парадните униформи, а делника на подготовката. Четиримата са съсредоточени върху технически елементи – вероятно част от системите за оцеляване или научната апаратура, която Александров ще използва в орбита.

Това е периодът, в който България е сред водещите космически държави. Програмата „Шипка“ не е просто полет, а сложен комплекс от 42 научни експеримента в областта на космическата физика, медицина и биология, разработени изцяло от български учени.

Топлите цветове на фотографията и специфичните работни облекла веднага ни пренасят в една епоха на тясно сътрудничество и мечти за бъдещето сред звездите. Днес подобни кадри ни напомнят, че България има своето достойно място в историята на световната космонавтика.

Меню „Шипка“: Как България нахрани космонавтите със сарми и кисело мляко

Когато на 7 юни 1988 г. Александър Александров излита към орбиталната станция „Мир“, той носи със себе си нещо повече от научна апаратура. В багажа му пътуват над 20 вида храни, разработени от български учени, които променят представата за това как се яде в Космоса.

Макар Георги Иванов да е първият ни космонавт, неговата мисия през 1979 г. не успява да се скачи със станцията „Салют-6“ поради техническа повреда. Така Александър Александров става първият българин, прекрачил прага на космическия дом „Мир“. Там той не само провежда 42 сложни експеримента, но и представя на своите колеги Владимир Титов и Муса Манаров постиженията на българската кулинарна наука.

Тайната на българската космическа храна се крие в Института по криобиология и лиофилизация към БАН. Чрез процеса на лиофилизация (сушене чрез замразяване във вакуум), храната запазва 95% от своите вкусови качества, витамини и хранителна стойност, като същевременно става изключително лека и трайна (до 5 години).

За разлика от ранните години, когато храната беше предимно в тубички като паста за зъби, Александров разполагаше с истински ястия, които се възстановяват с топла вода:

Класически български вкусове: Боб по манастирски, лютеница, сарми, телешко с грах и гювеч.

Световно признатото кисело мляко: Българските учени първи успяват да създадат лиофилизирано кисело мляко с живи бактерии Lactobacillus bulgaricus, което е жизненоважно за микрофлората на космонавтите.

Ябълки, праскови, кайсии и дори ядки, обработени така, че да не създават опасни трохи в безтегловност.

България беше пионер в тази област. Нашите храни бяха високо оценени от съветските специалисти заради превъзходния им вкус в сравнение със стандартните дажби. Това не беше просто храна, а доказателство за високото ниво на родната наука. Александров често споделя в интервюта, че ароматът на българските ястия е бил истински празник за екипажа на „Мир“.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ