На 9 октомври 1989 г. Централната съветска телевизия излъчва първия телевизионен сеанс на Анатолий Кашпировски. Страната, смятана за най-четящата в света, с най-доброто безплатно образование, с космически програми и ядрени реактори, в единен порив ставa от дивана, отива до кухнята, взима буркан, пълни го с вода, слага го до телевизора и чака. Чака да бъде излекувана от разстояние от мъж с тежък поглед и украински акцент, когото никога не е виждала преди. Историята на Кашпировски е интересна сама по себе си. Историята на хората, повярвали му, е много по-интересна.
Анатолий Михайлович Кашпировски е роден на 11 август 1939 г. в Проскурив, Украйна, в семейство на военен баща и полска майка. Завършва Винницкия медицински институт през 1962 г. и следващите 25 години прекарва като психотерапевт във Винницката психиатрична болница — работа, която не предполага никаква последваща слава, нито буркани с вода. Успоредно с медицинската кариера развива и спортна — майстор на спорта по вдигане на тежести, нещо, което по-сетне ще му помогне да изглежда едновременно внушително и непоколебимо пред камерата.
Първата му публична демонстрация идва през 1988 г. с два телемоста Киев-Москва, по време на които убеждава аудиторията, че може да приложи хипноза от разстояние. На 2 март 1989 г. прави нещо, което му донася несравнимо повече известност: провежда телемост Киев-Тбилиси и обезболява дистанционно двама пациенти, лежащи на операционната маса в два различни града едновременно. Снимките са излъчени. Операциите — извършени. Дали обезболяването е дошло от Кашпировски или от анестезиолога до операционната маса — въпрос, на който официалната медицина има своя отговор, но той не особено интересува милионите зрители.
От октомври 1989 г. следват седем телевизионни сеанса по Централната съветска телевизия. Кашпировски говори бавно, гледа директно в обектива и обещава неща, за чийто списък е нужна смелост дори само да се прочете: излекувани от импотентност, фригидност, слепота, оплешивяване, емфизем, кисти на яйчниците, камъни в бъбреците, псориазис, екземи, разширени вени, белези по тялото, туберкулоза, астма, диабет, алергии, заекване, астигматизъм — и в четири „документирани“ случая, казва той, дори от СПИН. Списъкът е по-дълъг от повечето фармацевтични каталози и е изречен без трепване.
Сеансите са гледани от стотици милиони хора в СССР и страните от социалистическия блок. България, разбира се, не прави изключение — напротив, е сред най-ентусиазираните. По телевизора — Кашпировски. До телевизора — бурканът с вода, „зареден“ по негови указания. Невиждащи очи прогледват, коси поникват на голи глави, рани зарастват по кожата. Или поне така твърдят хората, за които телевизионният образ е бил достатъчно убедителен. Психиатрите имат свое обяснение за механизма — ефектът на плацебото е документиран научно и не изисква буркани с вода. Но науката рядко е толкова вълнуваща, колкото мъж с тежък поглед, говорещ директно в обектива.
От 1990 до 1993 г. Кашпировски е водещ на „Телевизионната клиника на д-р Кашпировски“ в Полша, където е удостоен с полска награда за телевизионна дейност. Популярността му стига дотам, че през 1993 г. е избран за депутат в руската Държавна дума от листата на Либерално-демократическата партия на Жириновски — партньорство, в чийто символизъм политолозите намират повече, отколкото е нужно да се обяснява. В Думата влиза в Комитета по въпросите на обществените обединения и религиозните организации. Където, можем само да предположим, е бил на правилното място.
По-сетне официалната медицина в Русия и Украйна го обявява за шарлатанин. Световната здравна организация многократно предупреждава срещу подобни практики. Научните изследвания не намират доказателства за нито едно от декларираните му изцеления. Кашпировски отговаря на критиките с онова спокойствие, което е запазената марка на хора, убедени в собствената си правота — или в собствената си безнаказаност, което понякога изглежда еднакво.
Днес, на 86 години, Кашпировски живее в САЩ, жени се за трети път за жена много по-млада от него и продължава да провежда сеанси — вече предимно онлайн, което е логичното осъвременяване на формата. Косата му, по свидетелства на хора, срещали го лично, е чисто черна без боя. Поддържа се, изглежда по-млад от годините си и не показва никакви признаци на намерение да се оттегли.
Феноменът Кашпировски не е феномен на един човек. Той е феномен на епоха — на края на СССР, на колективното отчаяние на хора, живели десетилетия без достъп до нормална медицинска помощ, без свободен пазар на лекарства, без алтернативи. Когато системата не лекува, хората търсят онзи, който обещава да го направи. Бурканите с вода са просто най-видимият симптом на нещо, което не се лекува с хипноза — нито с никаква друга терапия, предлагана от телевизионния екран.
8:33
