„Героите от САЩ '94“ (известни още като „Пеневата чета“) са футболистите от националния отбор на България, които постигнаха историческото четвърто място на Световното първенство по футбол в САЩ през 1994 г



Водени от Христо Стоичков, отборът елиминира Германия на 1/4-финал. Съставът включва легенди като Борислав Михайлов, Емил Костадинов, Красимир Балъков, Йордан Лечков и Наско Сираков. 


Ключови фигури от националния отбор на България през 1994 г.


Христо Стоичков: Голмайстор на турнира.


Димитър Пенев: Селекционерът (треньор) на отбора.


Борислав Михайлов: Вратарят и капитан.


Йордан Лечков: Автор на победния гол срещу Германия.


Емил Костадинов: Крило, ключов играч.


Красимир Балъков: Полузащитник.


Наско Сираков: Нападател. 


През 2024 г. беше създадена Фондация „Национали 94“ в подкрепа на играчите от този паметен състав.


 

Снимка:Булфото

Беше разпространен текст на една иранска нота във връзка с тема, която нееднократно беше засягана в официален и в общонационален порядък. Американските самолети на летището в София са част от учение на НАТО. Това е обяснено на Иран, каза на брифинг заместник-министърът на външните работи Марин Райков. 


„Няма основания това да поражда опасения за българските граждани, а отношенията ни с Техеран остават нормални и дипломатически ненакърнени. Комуникацията тече по естествен начин, няма снижаване на нивото. На Иран е обяснено, че България не участва във военни действия и не планира да бъде въвлечена в такива, а Народното събрание не е взимало решение за участие в конфликти в региона. С други думи, нотата на Иран не трябва да се разглежда като повод за тревога или за излишни страхове сред населението“, увери Райков, цитиран от Нова телевизия.


По думите му в София не се зареждат бойни самолети, които участват в конфликта в Близкия изток. „НАТО също не е във война в момента. Държа да подчертая, че над България не летят бойни самолети. Тази нота не трябва в никакъв случай да бъде разглеждана като повод за по-високи нива на притеснения“, добави той.


Разясненията са породени от твърдение на „Има такъв народ“ за получена, но неразпространена от правителството дипломатическа нота от страна на Иран. В нея се изразява протест срещу разполагането на американски транспортни самолети на летището в София.По-рано депутатът Станислав Балабанов показа фотокопие на въпросната нота от Външното министерство на Иран, изпратена на 18 март. В нея се посочва, че американски военни самолети, кацнали в София под претекст за участие в учения, всъщност зареждат самолети, участващи в бойни действия срещу Иран. „Техеран уважително ни предупреждава, че ако това продължи, ще защити националния си суверенитет, а България е пряко застрашена“, заяви Балабанов.

Източник:petel.bg



Свидетели и социални служби описват тревожна картина на средата, в която са живели децата, и обстоятелствата, довели до инцидента.

Една от първите, реагирали на ситуацията, е съседката Ива Цветанова, която подава сигнал на телефон 112. Тя разказва, че преживяното е било изключително стресиращо.

„Цяла нощ не съм спала. Това беше истински ужас. Първо видях детето, после потърсих помощ. Когато забелязах полицейската кола, започнах да снимам на живо, за да се реагира още по-бързо, защото ставаше въпрос за човешки живот“, споделя тя.


По думите й остава неясно как детето се е озовало извън парапета. Според нея е малко вероятно то само да е преминало през металните пръчки на терасата, като допуска, че може да е било оставено навън като наказание – версия, която тепърва ще бъде проверяване от разследващите органи.


Тревожни условия в дома


От Дирекция „Социално подпомагане“ – Ямбол също потвърждават, че средата, в която са живели децата, е била рискова.


„Условията в жилището бяха неблагоприятни – мръсно и неподходящо за отглеждане на деца. Липсваше безопасна среда“, заяви Росица Александрова, началник на отдел в дирекцията.


След инцидента двете деца са спешно изведени от дома и настанени в приемни семейства. Поради липса на възможност да бъдат настанени заедно веднага, те временно са разделени, като се търси вариант да бъдат събрани на едно място.


Какво следва


По случая е задействан т.нар. координационен механизъм за деца в риск, в който участват:Община Ямбол,полиция,прокуратура и социалните служби.Целта е да се събере цялата информация и да се вземат решения за бъдещето на децата.


Социалните работници уточняват, че към момента все още не е проведен разговор с майката и няма потвърдена информация относно състоянието и или евентуални зависимости.


Случаят поставя сериозни въпроси за:


Родителския контрол и грижа,условията, в които са отглеждани децата и възможна небрежност или по-тежко нарушение.


Разследването продължава, като институциите трябва да установят как точно се е стигнало до опасната ситуация и кой носи отговорност за живота на децата.


Инцидентът предизвика силен обществен отзвук и отново постави темата за защитата на децата в риск в центъра на вниманието.


Източник:www.zajenata.bg




Ампов беше известен не само с гласа си, който покоряваше поколения българи, но и с чувството си за хумор, с което променя облика на българската поп сцена. Роден на 14 юли 1948 г. в София, Ампов завършва география на туризма, но избира пътя на музиката, който завинаги остава в сърцата на хората. Кариерата му започва още като студент, когато става част от група „Славини". През 1981 г., заедно със своята съпруга Антоанета, създава вокалния дует „Акварел", който оставя трайна следа в българската музикална история със своите лирични и романтични песни.




Най-голяма популярност обаче Кирил Ампов придобива като член на група „Спешен случай" (1984), където с Донко Аврамов и Антоанета внасят в родната сцена неподправен хумор и оригинални текстове. Песни като „Кашлицата", „Развод", „Мама, татко и аз" и „Карай Джони" се превръщат в класики, които и днес се пеят и обичат. Той също така е автор на една от най-известните български песни „Каролайна", позната като „9 милиона мишлета".





В началото на 90-те години Кирил Ампов е инициатор и водещ на изключително популярното радио- и телевизионно предаване „Хит минус едно", което даде трибуна на редица млади таланти в музиката. Освен всичко друго, той основава и собствено студио, в което записва много от първите хитове на своя син – Владимир Ампов, известен като Графа, утвърждавайки се и като ценен продуцент. Кирил Ампов се гордееше и с постиженията на своята дъщеря Нора Ампова - успешна художничка, работеща основно в областта на живописта.




Сбогом, "Спешен случай"!




Със смъртта на Кирил си отива и последният член на хитовото трио "Спешен случай". През 2016 г. от рак почина съпругата му Антоанета Ампова. В нейна памет синът им Владимир Ампов–Графа издаде диск с най-хубавите песни на триото.


Третият член - Донко Аврамов, умря от цироза и диабет през 2020 г. Донко се присъдинява към Тони и Кирил Ампови през 1984 г., когато семейният им дует „Акварел”, съществувал за кратко, прераства в трио „Спешен случай”. 


Източник:lupa.bg



Спомняте ли си абсурдното смислово, че и идеологическо противопоставяне на термините диктатура на пролетариата и социалистическа демокрация. Просто защото диктатура и демокрация са несъвместими. Първият термин зловещо напомняше за Народния съд и сянката на Държавна сигурност впоследствие. Вторият пък звучеше по-скоро иронично, съотнесен към тогавашния живот.


Но ако трябва да сме честни към себе си и към онова време, имаше неща, които даваха усещането за сигурност и стабилност в живота. Нямаше безработица, напротив, ако някой се задържаше известно време без работа, неминуемо попадаше в полезрението на различни органи – ОФ организациите, партийните квартални организации, а оттам и неминуемо си имаше работа с милицията. Така че обречени на глад нямаше. Даже и най-некадърните, неуки и необразовани работеха. А ако някой е съкратен или уволнен, пращаха документите му в бюрото по труда, за да му търсят работа.


Здравеопазването беше безплатно, някой ще възкликне, че било нискокачествено, ама го имаше и беше достъпно. Тогавашните докторски рушвети бяха бутилка с хубаво питие – например коняк, кутия луксозни бонбони или щафета с луканка, ако можеше да се намери с връзки. Вгледайте се обаче и се замислете, че мрежата от поликлиники и болнични сгради, която днес ползваме, е от онова време. Че и много от частните клиники и болници днес ползват цели сгради или части от тях.


Образованието беше безплатно. И със сигурност дълбоко идеологизирано, но с ръка на сърцето далеч по-качествено като краен продукт, отколкото е днес. Мрежа от техникуми буквално бълваха кадри за индустрията. Висшето беше труднодостъпно по отношение на цедката с приемните изпити. Да, бъдещите специалисти държаха изпити по абсурдни дисциплини като история на БКП, диамат, истмат, научен комунизъм. Но въпреки тези глупости излизаха от вузовете добре обучени.


Имаше изградена система от почивни станции, а по профсъюзна линия базата беше достъпна за всички трудещи се. Полагаха се грижи за майчинството, за пенсионерите, за уязвимите слоеве на обществото. 60-те и 70-те години бяха може би най-успешните и спокойните, тогава се изградиха селата и малките градчета в този вид, в който са и днес. Само дето тогава бяха пълни с хора, а днес виждаме запуснати домове и буренясали дворове. И затова не са прави онези, които твърдят, че носталгията по Бай-Тошовото време всъщност е носталгия по младостта. Противоречиво беше, то и днес трудно се оценява, но имаше и много хубави страни.

 

Красимир Делчев, Стара Загора



Изминаха 82 години от смъртта на заместник командира на Търговищкия партизански отряд Иван Кривлев, загинал в бой с войска и жандармерия в гората край село Дългач.

Три месеца по-рано, след жестоки мъчения, край село Дългач са убити съпругата на Кривлев Димка и шестнадесет годишния им син Васил.

Мъченията и убийствата са заповядани и ръководени от подпоручик Йорданов.

Същият, който две седмици по-късно нарежда и ръководи разстрела на осемнадесет човека от село Ястребино, сред които шест деца.

В знак на признателност от членове на Български антифашистки съюз и БСП от град Търговище

„Мамо, по-добре да умрем, отколкото да станем предатели!“ – са последните думи на Васил Иванов Кривлев (17 г.) , роден 30 август 1926 г. в с. Дългач, Търговищко, ятак, разстрелян с майка си Димка Иванова Кривлева на 16 декември 1943 г.


През онзи ден село Дългач осъмна в блокада. Гъмжеше от полиция и жандармерия. Безпокойство беше свило гнездо във всеки дом. Хората, изтръпнали от тревожно предчувствие, едва-едва надничаха иззад плетищата. Не е на добро, не е на добро, прошепваха на себе си, а примката на неизвестността стягаше гърдите им. По невидими пътища из селото вече обикаляше черната вест: арестували Димка и Василчо.

После в общината се разиграла страшна драма. Били Васил, докато загуби съзнание. Прицелили се в майчиното сърце, да го разкъсат от мъка и жал по чедото й, пък то, сърцето, само ще отключи пътя на предателската дума… Но майчината уста останала няма. Окървавен, с разбити зъби и подпухнали крака, Васил опълчил срещу мъчителите своето юношеско мъжество.


Освирепели пред твърдостта на момчето и мълчанието на майката, полицаите се нахвърлили върху Димка. Сипели безмилостни удари по цялото й тяло. Тъпчели с подкованите си ботуши пръстите на ръцете, скубели косите й, пукали костите на извитите й ръце. Само за миг очите на майка и син се срещнали, за да се врекат: „Ще мълчим!“ И мълчаха…


След обяд ги извели от общината. Измъчени, те прегазили ледената вода на реката и поели към лозята и гората. Скоро гората ги скрила от притулените в дворовете погледи на дългачани. Автоматен откос разкъсал надвисналата над гората тишина. Много сърца в селото трепнали – това е краят.


Денят беше 16 декември 1943 г.


Васката, любимецът на дългачани, верният ятак, куриер и снабдител на Търговищкия партизански отряд, остана завинаги на своите 17 години.

Беше весело и жизнерадостно момче. Търсеха го за другар и в училището, и в лудориите, защото пръв се притичваше да помогне на изпадналите в беда. В момчешките игри беше изобретателен и всеотдаен, а на читалищната сцена – незаменим артист. Беше роден с хубава и искрена усмивка. Докоснеше ли любимата мандолина, от струните й потичаше нежна мелодия, запееше ли песен заедно с нея, сякащ с песента си прогонваше тъгата от бедния си дом. В този дом още като дете Васил е видял не едно и две тайни и опасни неща. 


Неведнъж у тях са си давали срещи партийните функционери от Търговище и Шумен. И докато връстниците му разтягали ластиците на прашките, той седял мълчалив и сериозен на пост, да охранява тайна среща или пък да разнася нелегална литература, или да носи съобщения до съседните села. Често му се случвало още като момче да тича до Осен, Наджево, Руец, за да отнесе навреме срочно съобщение. Във възрастта, когато другите питат, разпитват и бъбрят пред всекиго за своите чудати преживелици, Васил се научил да мълчи и да пази тайната на възрастните. Неведнъж е отстоявал на опитите на разни непознати чичковци да го подлъжат да им каже какви хора идват у тях, с какво се занимава баща му.


След като завършил прогимназия в Наджево, Васил се записал да учи в Търговищката гимназия. Попаднал в средата на будни и прогресивни младежи. Приели го в РМС и често ги виждали на ремсови събрания и акции. Той бил сред най-активните членове на въздържателното дружество в гимназията. Вече не само с юношеска дързост, но и със самочувствие на опитен в тези дела той разнасял забранена литература, уреждал нелегални срещи на партийни ръководители, а по-късно – на партизани с техните близки.


В края на септември 1943 г. в няколкодневен отпуск от запас си идва баща му. С цялото си въоръжение той преминава в редиците на Търговищкия партизански отряд. На бащата Иван Кривлев поверяват отговорен пост – заместник-командир на отряда. От този миг за Васил и майка му започват дългите нощи на бдение и очакване. В малката им къща по тъмно идват и по тъмно си отиват хора, поели опасния път на въоръжената борба. Тук, в дома на верните ятаци, те намират подслон и храна, очакват ги мигове на отмора. На няколко пъти Васил носи с кобилица вода от селската чешма, пълни големия казан, за да има топла вода за късните нощни гости. През нощта Димка пере партизански дрехи, а рано преди обяд е опекла хляба, който по мрак Васил ще отнесе на определеното място в гората или на определената среща.


Той, Василката, мечтаеше да учи, да избере любима професия и да бъде потребен и обичан от хората в едно друго и справедливо време. Мечтаеше с момчешка пламенност и вяра в по-доброто. Но остана завинаги на седемнайсет години…

Автор: Тодор Димитров/Източник: вестник ДУМА, 30.08.2006


НАЙ-ЧЕТЕНИ👇

ПОСЕТИТЕЛИ ГЕДАТ👇

АРХИВ НА САЙТА

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ: