Безсмъртният герой от Бойните групи на София

Скрит в една от отходните тръби на Перловска река, където води сражение повече от ден, накрая слага край на своя достоен живот с последния си куршум...

На 7 февруари 2025 г. се навършиха 110 години от рождението на един от героите на Бойните групи Никола Драганов. Тази годишнина не се спомена от никого. Соросоидите и неофашистите може би не са чували за него, за тях от имената на „комунистическите терористи“ по-известни са Славчо Радомирски, Митка Гръбчева, Виолета Якова, Иван Бураджиев и те съсредоточават своята омраза върху тях, а неговото име за тях или не е известно, или е на заден план. А повечето „левите“ също не се сещат за него, те или са забравили, или са заети с вътрешнопартийни борби. Но все пак той е герой и името му не бива да потъне в забрава, поради което съм решил да публикувам (с някои допълнения) своя материал за него.

Никола Василев Ганчев Драганов е роден на 7 февруари 1915 г. в севлиевското село Бериево в изключително бедно селско семейство, което изкарва своята прехрана само от няколко парчета земя. От малък е принуден да пасе овцете и козите на своите съселяни и да помага на родителите си, но въпреки това, за разлика от други бедни деца не изоставя учението. Той е един от най-добрите ученици и завършва с отличие Севлиевската гимназия. Баща му е доволен от успехите му и се съгласява да продължи образованието си в Телеграфо-пощенското училище в София, въпреки че няма достатъчно средство. В София Никола отново е един от най-добрите ученици и още по време на учението е назначен на работа в една от телеграфно-пощенските станции. Получава относително добра заплата и това му помага да праща пари на своите бедни родители. Завършва училището с отличен успех и е назначен на работа в Централната пощенска станция. Там той се запознава с комунистическите идеи и става техен привърженик, въпреки че до края на своя кратък, но достоен живот не става член на БКП. На работа в пощите не може да търпи мошениците и корумпираните бюрократи, а също и високопоставените служители, които злоупотребяват, и поради своя буен нрав многократно влиза в открити (понякога и физически) сблъсъци с тях. Те разбира се се оплакват на своите покровители, които го наказват. Общо е наказван пет пъти. След време става касиер в Четвърти пощенски клон. Като такъв отделя средства от ценни пратки за помощ за комунисти изпаднали в беда.

През 1942г. участва в набавяне на средства за закупуване на оръжие за бойните групи. След това минава в нелегалност, успявайки да вземе пистолет „Валтер“ от оръжейна пратка и започва да търси връзка с бойната група на Славчо Радомирски. Там приема партизанското име „Гуджо“. Когато Георги Ковачев (Гек) го препоръчва на Радомирски, казва: „Танкове да минат през него, нищо няма да му стане!“ Но Радомирски изпитва известно съмнение заради прекалената му смелост и невъзмутимото му появяване на оживени места където е търсен и на местата където са фашистките агенти. Гуджо приема изключително тежко недоверието и дори му казва: „Все не ми вярваш. Болно ми е. А аз нито съм подлец, нито говоря хвърчащи работи“, на което получава отговор: „Това, което вършиш е неразумно! Внимавай!“

Митка Гръбчева описва Гуджо така: „Никола Драганов беше напет момък, левент, широкоплещест, с матова и гладка кожа. Видът му респектираше с подчертаната физическа сила и неустрашимост. Носеше винаги два заредени пистолета – единият деветмилиметров парабелум. Джобовете му тежаха от резервни пълнители. Не се разделяше и с двете си бомби бухалки. Закачаше ги на вътрешната страна на балтона или на шлифера си. Горната си дреха носеше разкопчана, за да не изпъкват бомбите и винаги да му бъдат подръка.“

Веднъж, отивайки на нелегална среща с другарите си, Гуджо носи в раница патрони и бомби предназначени за изнасяне в Балкана. Но го срещат двама фашистки полицаи, които го карат да се легитимира. Преценявайки обстановката, той решава, че не е добре да стрля, тъй като са двама, а и пистолетът му е несигурен. Затова решава да се измъкне с хитрост и иска да отиде „по нужда“. Двамата фашисти ухилени си казват: „Намокри се от страх“ и го пускат, и докато разглеждат раницата, той успява да откърти две дъски и да избяга. На срещата с нелегалните заключава „Само тъпотата на агента ме спаси, но бомбите и патроните останаха в полицията“ Тогава Станьо Василев го прегръща братски, а той навежда глава. Но подозрението остава и той с огорчение казва на Славчо Радомирски: „Вие не ме смятате за ваш човек.“

По това време Гуджо е следен от две места: от една страна от своите другари, от друга от фашистките агенти. Един от тези агенти, негов съученик, се полакомява за награда и търси удобен момент да го предаде. Тогава Гуджо, гледайки го с омраза му казва „Здрасти!“ и разкопчава палтото си, от където се показват пистолет и две бомби. Тогава фашистът от страх отива при техен общ познат и казва „Кажи на Никола, че не го следя. Полицията, ако ще със злато да ме обсипе, пак няма да ме принуди да го следя!“ Научавайки това, Гуджо се разсмива и казва „Горко на това Отечество, дето го пазят тези плъхове! Ех, братко, разбиращ ли защо ще победим? Защото служим на Народа си от любов, а не за пари!“ По-късно Митка Гръбчева ще напише: „Всички се смяхме на този случай, но на враговете, които познаваха Никола Драганов, наистина не им беше до смях“.

Постепенно Радомирски се убеждава, че Гуджо не е провокатор и решава да му постави задача за изпълнение. Задачата е да се ликвидира високопоставения фашистки депутат Сотир Янев, готвен от хитлеристите за външен министър, един от основните привърженици България да се включи в „кръстоносния поход на хилядолетния райх срещу Болшевишка Русия“, като в защита на това сипе гнусни клевети срещу СССР, като например че там жените са общи, че хората са толкова гладни че в големите семейства родителите ядат децата си и тем подобни простотии.

Гуджо и Йордан Петров пристъпват към изпълнение. Но на входа на залата, където говори Янев застават много фашистки полицаи и те решават да излязат навън и да хвърлят бомба в колата му. Но до колата има много минувачи и Гуджо решава, че могат да пострадат и невинни хора, поради което решава да отложи изпълнението. На следващия ден двамата влизат в кантората на Янев и му светяват маслото. Хората по улицата, които разбират кои са, правят шпалир и им отстъпват място да се измъкнат и ги насърчават „Бягайте!“ След това докладва на Славчо Радомирски: „Няма да лае песът повече!“ Радомирски му казва: „Разказвай! Защо мълчиш? Вие извършихте подвиг!“, но Гуджо се намръщва, тъй като не обича да го хвалят.

Митка Гръбчева разкрива следните черти от характера на Гуджо: „Ние го познавахме не само като безстрашен конспиратор, но и като наш другар – весел, общителен, добродушен. Понякога, когато бяхме сами на Витоша или на Люлин, Гуджо ни приканваше да идем в някое долче и запяваше песен. Прилягаше му, дяволите да го вземат!“

След ликвидирането на Янев, на Гуджо е дадена друга задача: да ликвидира радиоинженера Кулчо Янакиев, ръководещ заглушаването на Радиостанция „Христо Ботев“. Под негово командване, Бойната група започва акцията. Но една предателска душа ги издава и те влизат в престрелка. Гуджо крещи „Дръжте се, другари! Никакво предаване!“ Моментът бил удобен да се справят с фашистите, тъй като са точно срещу тях, но между тях попаднало едно малко дете. За да не пострада детето, Гуджо пребягнал зад едно дърво, след това се скрива в една от отходните тръби на Перловска река, където води сражение повече от ден и накрая слага край на своя достоен живот с последния си куршум. Така на 30 май 1943 г. спира да бие пламенното сърце на достойния син на България, Никола Драганов (Гуджо)…

Подвигът на Гуджо е вълнуващо описан от Митка Гръбчева в нейните книги „В името на Народа“ и „Закъснели отговори“. Много читатели след това ? пращат писма с отзиви и пишат, че техен любим герой от книгите е станал той…

Източник:probuzhdane

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Експерти съветват: Запасете се с пари в брой за 4 дни заради еврото

Банкоматите и ПОС терминалите спират работа в новогодишната нощ между 21:00 и 01:00 часа, напомнят те

Платежните системи в цялата страна ще прекъснат работа в новогодишната нощ заради техническото преминаване към еврото. От 21:00 часа на 31 декември до 01:00 часа на 1 януари 2026 година банкоматите, ПОС терминалите и мобилното банкиране няма да функционира, съобщиха от Асоциацията на банките в България и БНБ.

Техническа пауза за въвеждане на новата валута

Финансовите институции предупреждават, че в посочения четиричасов прозорец системите ще се пренастройват. До 21:00 часа на 31 декември устройствата ще работят с левове, а след 01:00 часа на 1 януари вече ще оперират с евро.

"Тъй като никой не знае колко време ще продължи пренастройването на електронните системи за плащане, нямаме друг избор," заяви Ричард Алибегов, председател на Българската асоциация на заведенията, цитиран от "24 часа".

Заведенията вече информират клиентите с куверти за Нова година да носят пари в брой за допълнителна консумация след полунощ.

Препоръка: Кеш за 4 дни

Банкери и икономисти съветват гражданите да се подсигурят с пари в брой за период от 4 дни – 30 и 31 декември, както и 1 и 2 януари. Това се налага не само заради планираното прекъсване, но и като застраховка срещу евентуални технически смущения в първите часове и дни на новата година.

Това е особено важно за хората, които ще пътуват в зимните курорти или малките населени места, където алтернативите за теглене на пари са ограничени.

Спират и продажбите на винетки

Националното тол управление също въвежда ограничения. От 21:00 часа на 31 декември до 02:00 часа на 1 януари всички канали за продажба на винетки ще бъдат недостъпни заради профилактика на системите на "Борика".

Още по-рано, от 22 декември, спира възможността за купуване на винетки чрез банков превод през сайта bgtoll.bg. Шофьорите трябва да закупят необходимите пътни такси предварително, за да избегнат глоби.

Двойно обращение през януари

От 1 януари 2026 година България влиза в режим на двойно обращение. До 31 януари ще може да се плаща и с левове, и с евро. Търговците са задължени да връщат рестото в евро, освен ако нямат физическа възможност за това.

БНБ припомня, че официалният курс е фиксиран на 1.95583 лева за едно евро. Експертите съветват гражданите да не се доверяват на улични оферти за "по-изгодна" обмяна, тъй като това най-вероятно са опити за измама.

Наличност на банкомати

Към края на 2025 година в страната функционират около 5000 банкомата. Устройствата няма да бъдат изключвани масово, а ще преминат автоматично към новата валута. Въпреки това, в малките населени места е възможно да има временен недостиг на устройства или наличности в евро в първите дни на годината.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Почина Цветан Атанасов – създателят на Ретро музей в България

След едногодишна борба с рак на стомаха почина създателят на „Ретро музей“, варненецът Цветан Атанасов.

Тъжната новина съобщиха от фейсбук страницата на музея.

Скъпи приятели, с дълбока скръб в сърцата си Ви съобщаваме, че днес на 20.12.2025 на Игнажден, Господ прибра при себе си нашия обичан и любим създател Cvetan Atanasov .Той беше пример за труд, честност и човечност. Остави след себе си не само спомени, а дело, което има смисъл и стойност. Загубата е огромна и думите трудно могат да опишат празнотата, която оставя след себе си, но ние с труд и любов ще продължим пътят, който той начерта.

Той ще живее в сърцата ни, в делата ни и във всичко, което ще продължим да правим в негова памет.

Поклон пред светлата му памет.

Благодарим на всички за подкрепата и съпричасността през всички тези месеци.

Поради неизвестни обстоятелсва ще съобщим допълнително кога ще бъде поклонението.

От екипа на bgspomen изказваме нашите най-искрени съболезнования към неговите близки.

Светла му памет.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Един ден в столичното 138 ЕСПУ „Юрий Гагарин“ в снимки от времето на СОЦА в НРБ

Учебното заведение е открито на 30 октомври 1960 г. и е наречено на първия човек в историята, летял в космоса – Юрий Гагарин. През годините в училището се установява традицията космонавти да засаждат иглолистни дръвчета в специално обособена алея в двора, наречена „Алея на космонавтите“. 

Първото дърво (смърч) е засадено от самия Юрий Алексеевич Гагарин. На същата алея са засадили смърчове също и първият български космонавт Георги Иванов, вторият – Александър Александров, първата жена-космонавт – Валентина Терешкова, и др. В миналото пред всяко дръвче е имало табелка с името на космонавта, който го е засадил. В самото училище е имало стая, посветена на космонавтиката, в която се е съхранявала богата колекция, посветена на Космоса, включително и истински скафандър.

В днешни дни табелките с имената на космонавтите вече ги няма, а част от смърчовете са загинали. На алеята е поставена модернистична паметна плоча с имената на космонавтите, посетили училището, а във фоайето на училището е учреден и Музей на космонавтиката.

Вследствие политическите промени в България през 1989 г., от 1993 г. училището носи името на изтъкнатия български историк проф. Васил Златарски. По този начин учебното заведение има двама патрона, като техните барелефи се намират непосредствено до главния вход.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Кой е българинът, който загина биейки се за Украйна

Още един българин е загинал на фронта в Украйна. Името му е Тодор Николаев Кузмов.

Смъртта му не е потвърдена официално от украинска страна, но съобщението беше публикувано във фейсбук-страницата Мемориал – международни доброволци за Украйна, която досега не е публикувала грешна информация.

Нашият обичан български брат Тодор Николаев Кузмов, който служеше в Украйна като доброволец, загина на бойното поле. Чест, слава и благодарност за нашия брат, пише в съобщението, придружено с негова снимкаДосега не беше публично известно, че Тодор Кузмов воюва в Украйна.

Според нашия кореспондент в Украйна Горица Радева най-вероятно Кузмов не е загинал в последните няколко дни, защото наскоро са я питали дали го познава и дали има връзка с него. Може би още тогава е имало съмнения, че е загинал, но са потвърдени едва вчера, предполага Горица Радева.

Досега само за двама български граждани е официално потвърдено, че са загинали в Украйна. Единият е Светослав Славков, който падна в бой с руските нашественици край Купянск в последните дни на 2023 г.

Другият е Владислав Младенов от Дупница, който загина през юни 2025 г.

Не е ясно колко са българите, които в момента се бият за свободата на Украйна.

Източник: Другият е Владислав Младенов от Дупница, който загина през юни 2025 г.

Не е ясно колко са българите, които в момента се бият за свободата на Украйна.

Източник:

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

3 сандъка с бетонирани трупове изплуваха от Дунав, мистерията с 8 милиона марки продължава!

Първоначално разследването на това жестоко престъпление не дава резултат, разплитането започва, когато в Спешния център се появява млад мъж с простреляна в бедрото рана

През нощта на 4 срещу 5 декември 1998 г. Андрей Ковачевич, син на Владимир Ковачевич-Треф от първия му брак, е ограбил фирмата на баща си, който е бил убит година по-рано пред "Сава център" в Белград. От сейфа на фирмата "Треф рент-а-кар" той е отнесъл близо осем милиона германски марки, пише kurir.rs.

След убийството фирмата е била управлявана от Бояна Байрушевич, сестра на Вук Байрушевич (който на 10 декември 2025 г. е прострелян в кафенето си във Врачар, Белград) и втора съпруга на убития Треф. Тъй като Треф не е оставил завещание, втората му жена Бояна наследява цялото имущество по право на първенство.

Андрей, недоволен от делбата на имуществото (тъй като твърди, че не е получил почти нищо), заедно с двама приятели – тогава 20-годишния Александър Костадинович и 19-годишния Филип Гаврилович – измислят план да откраднат парите от агенцията "Треф рент-а-кар".За акцията те уж са използвали счетоводителката Биляна Станойкович, която е имала магнитна карта за достъп и е знаела единствена шифъра на сейфа.

Ковачевич е влязъл необезпокояван в помещенията на агенцията, тъй като познавал лично охранителя Братислав Дачич, когото, според тогавашните медии, хладнокръвно е убил с изстрел в тила. Смъртта на Дачич е била още по-трагична, тъй като наскоро се е оженил, а съпругата му е била в шестия месец на бременността.

С помощта на Станойкович те отварят сейфа и отнасят седем и половина милиона марки. По-късно нещастната жена е била откарана до язовир Гараши над Аранджеловац, където също е била хладнокръвно убита.

Първоначално разследването на това жестоко престъпление не дава резултат. Разплитането започва, когато в Спешния център се появява млад мъж с огнестрелна рана в бедрото. Дежурният полицай подава сигнал, че той дава неясни обяснения за травмата си, след което младежът е отведен за разпит.

След продължителен разпит, около полунощ младежът признава, че се казва Александър Костадинович и е един от участниците в обира, като съобщава и имената на съучастниците си. Той разкрива, че се е ранил, докато са карали Биляна Станойкович към Аранджеловац.

Телефонът ѝ е звъннал, а той е заредил пистолета си в колата, заплашвайки я. Оръжието обаче случайно се е самозадействало и го е ранило в крака.

Така той е бил принуден да потърси помощ, когато му е прилошало, и кълбото на престъплението започва да се разплита. Скоро след това е арестуван и Андрей Ковачевич, който се предава на полицията по настояване на майка си Весна.

При тях обаче не са намерени всички пари. Андрей по-късно е осъден на максимално наказание от десет години затвор за непълнолетни, но загива на 3 септември 2006 г. при ужасна катастрофа с мотор. Александър Костадинович е осъден на 15 години затвор.

Третият участник в грабежа, Филип Гаврилович, така и не е открит. Следите му се губят, както и следите на четири милиона марки, които никога не са намерени. Гаврилович не изчезва сам – с него бягат баща му (който е бил комарджия) и един приятел.

Година и половина по-късно, на 12 юли 2000 г., на река Дунав в Голубац, край Пожаревац, местни момчета откриват сандъци с трупове.

Момчетата намират сандъците, които изплуват от плитката вода. Първият е бил грубо скован, без капак, и е миришел ужасно. Вътре рибари установяват, че има човешки торс без глава и ръце, залят с бетон до кръста.

Десет метра по-нагоре по течението е намерен втори, почти идентичен сандък, а два дни по-късно водолази намират и трети.

Във всеки сандък са били открити осакатени, бетонирани тела, които не е било възможно да бъдат идентифицирани.

Проведени са анализи, но поради дългия престой във водата те не дават надеждни резултати, тъй като ДНК анализите тогава в Сърбия са били в начален етап.

И до днес остава въпросът кои са тримата души, чиито бетонирани тела са извадени от реката. Съществуват само предположения, че може да има връзка с кървавия обир, за който две невинни жертви са платили с живота си две години по-рано в Белград./БЛИЦ/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ