Отиде си тихо на прага на 75-я си юбилей. Бохем по душа, истински софиянец!

Иван Тенев е роден на 2 септември 1951 г. в София. Още от ранните си години проявява изключителен артистичен талант и усет към изкуството. В ученическите си години се увлича по рисуването и карикатурата, а първите му публикации се появяват в младежки и студентски издания като „Средношколско знаме“ и „Студентска трибуна“. Младият Иван е остър наблюдател на живота около себе си, а сатирата му е едновременно забавна и социално прозорлива.

Първи стъпки в карикатурата и артистичните среди

След като завършва, започва работа като художник-карикатурист към Столичната община. През 70-те и 80-те години участва в изложби, работи с различни редакции и постепенно се превръща в познато име сред артистичните среди на София. В онези години културният живот е под строг контрол, но в същото време кипи от енергия и скрито вдъхновение. Иван Тенев намира своето място в този паралелен свят — между официалното изкуство и неофициалния бохемски дух на столицата.

Софийските нощи на соца

В спомените си той често се връща към легендарните нощни заведения на соца – баровете около „Панорамата“ в хотел „София“, клубовете на артистите и скритите „салони“ на бохемите. Там, под приглушената светлина на лампите и звуците на джаз, се раждат идеи, приятелства и истории. „От „Панорамата“ се слизаше в бара…“ – спомня си Тенев. Нощният живот на столицата по онова време е особен – официално подтискан, но реално жив, пълен с чар, талант и авантюра.

Преходът към музиката и медиите

С времето Тенев започва да се занимава и с писане на текстове за песни. Така от карикатурист той постепенно се превръща в един от най-разпознаваемите текстописци на българската естрада. Автор е на над 650 песни, много от които се превръщат в хитове. Сред тях е и емблематичната „Черно и бяло“, изпята от Георги Христов — песен, която се нарежда сред класиките на 80-те.

Иван Тенев притежава рядкото качество да обединява думи и емоции така, че да звучат едновременно човешки и поетично. Във всяка негова песен има меланхолия, усмивка, любов и лека самоирония.

„Агент Тенев“ – раждането на един образ

През 90-те години, когато България преживява своя бурен преход, Тенев създава псевдонима „Агент Тенев“ и основава своя светска „Агенция“. С това се превръща в един от първите и най-колоритни хроникьори на шоубизнеса. С усмивка и самоирония отразява събития, партита и знаменитости, а стилът му съчетава чувство за хумор и неповторим градски чар.

Той е не просто журналист, а човек, който разбира сцената отвътре – от артист, който сам е живял сред музиката и прожекторите.

Любов, семейство и приятелства

Иван Тенев има дългогодишна връзка с певицата Кристина Димитрова, с която имат син – Димитър. Макар двамата да поемат по различни пътища, между тях остава взаимна обич и уважение. Тенев често говори с нежност за нея и не крие, че тя е била една от големите му музи.

Приятелският му кръг включва редица известни личности от културния живот – музиканти, актьори, художници, журналисти. За мнозина той остава символ на бохемството – човек, който живее за изкуството, за срещите, за добрата история и за шегата в трудните времена.

От соца към новото време

След промените през 1989 г. Иван Тенев запазва своята популярност и продължава да твори. Пише, снима, участва в телевизионни предавания и организира културни събития. Въпреки промените, той запазва същия жизнен тонус, остроумие и неподражаем стил.

През годините издава книги, участва в документални филми и концерти. През 2025 г. БНТ излъчва документалния филм „Вечният бохем“, посветен на неговия живот и творческо наследство.

Последните години

В последните си години Иван Тенев не крие, че се бори с различни здравословни проблеми, но продължава да твори и да присъства в обществения живот. През юбилейните му вечери той неведнъж казва:

„Преди да умреш – живей! И го правя!“

Неговите думи обобщават целия му живот – бурен, артистичен, понякога тъжен, но винаги изпълнен с вдъхновение и усмивка.

Наследството

Иван Тенев остава в паметта на публиката като поет на живота, повелител на думите и летописец на софийския бохемски дух. Той беше част от онази генерация творци, които свързаха соца с прехода, миналото с настоящето, а сцената – с улицата и човека.

Отиде си скромно, така, както живя – с усмивка и лека ирония към света. Но песните му, историите му и духът му ще продължат да носят онова усещане, което малцина умеят да оставят след себе си – човечност, чар и неподправена любов към живота.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Шокиращ случай вдигна полицията на крак: Собственик на детски център дрогирал майки, за да спи с тях

 Следи от наркотици в телата на няколко жени вдигнаха полицията на крак.

По шокиращ случай работят бургаските криминалисти от няколко дни, узна Флагман.бг от изключително достоверен източник.

Има обосновано предложение, че собственик на детски център, намиращ се в ж.к. „Славейков“, е сипвал наркотични вещества в питиета на избрани жени, за да спи с тях, докато малчуганите се забавляват в другата зала. 

До момента е установено, че е имало сексуален контакт с поне една дама, която си е признала пред разследващите от Второ РУ Бургас. Предположението е, че има и други жертви, попаднали в капана му.Всичко започнало в началото на седмицата, когато млада жена отишла във Второ РУ с обезпокоителен сигнал. Разказала, че няколко дни по-рано си направила пълни кръвни изследвания по служебна причина. Правела такъв тип тест по няколко пъти в годината и била убедена, че всичко е наред. Този път резултатът обаче бил смущаващ за нея – в кръвта ѝ били открити следи от амфетамини и метамфетамини.

Дамата на практика нямала социален живот извън работната среда и семейството, а единственото място, което посетила през последните седмици било детски рожден ден. Тя веднага се усъмнила, че е именно в един от предпочитаните детски центрове в ж.к.“Славейков“ е приела нещо, което е повлияло на положителния резултат за дрога.

По сигнала е извършена проверка. Установени били всички присъстващи. Тествани са и други жени, присъствали на въпросното детско парти. Шокиращо за тях резултатите им също били положителни – отново за наличието на амфетамин и метамфетамин.

В хода на разследването е разпитана и жена, която признала, че се чувствала по особен начин след посещението в детския център и описала подробно как мъжът, който се представял за барман, предложил да я закара до дома й и впоследствие осъществил сексуален контакт с нея. Нейната проба също била положителна.

Всички разпитани обяснявали едно и също – барманът ги обсипвал с комплименти и флиртувал с тях.В някои от затворените родителски групи настанала огромна суматоха, след като се разчуло за този случай и е постъпила допълнителна информация във Второ РУ Бургас.

На базата на тези данни е бил задържан собственикът на центъра, който е разпитан и освободен след изтичането на 24-часовата мярка. 

Флагман.бг разполага със самоличността му, но на този етап от разследването ще го запазим в тайна, поне докато не стане ясно дали и какво обвинение ще му бъде повдигнато.

Дежурният ни редактор се свърза с въпросния мъж, който щом разбра за какво го търсим панически затвори телефона: „Не е удобно да говорим. Няма какво да кажа“, каза той.

Източник:Флагман

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

В памет на големия творец

Почина журналистът, художник и общественик Иван Тенев. Това съобщиха от Съюза на артистите в България в своята фейсбук страница.

Тенев напусна този свят на 74-годишна възраст.

Той е роден на 02.09.1951 г. в София. Завършва българска филология в Софийския университет и „Приложна графика“ във Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“.

Иван Тенев започва професионалната си творческа дейност като карикатурист и художник в областта на сатиричната и приложната графика. Творбите му намират място в страниците на множество хумористични издания.

В началото на 80-те години на миналия век започва да работи като автор на текстове на поп и рок песни за някои от най-известните български изпълнители. Той е продуцент на Кристина Димитрова и Орлин Горанов.

Кариерата му като журналист стартира през 1989 г., когато създава Агенция „Тенев“. Агенцията започва творческата си дейност с независимо предаване, представящо информация за хайлайфа.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Той беше един от доайените на българското кино. Отиде си тихо през 1985 г.

Димитър Панов – Бай Пано (1902-1985) е роден на 18 юли във Велико Търново. Започва кариера през 1924 г. в „Чехов спектакъл”, където играе Савелий. Работил е в Нов народен театър (1924-1925), Драматичен театър във Велико Търново (1926-1927), Художествен и задружен театър (1927-1929). През 1959 г. е назначен в Драматичен театър в Пловдив. Играе още на сцениге във Враца, Габрово, Толбухин, Перник, Бургас и София в „Сълза и смях”. Създал е незабравими роли в театъра – Колчо Слепеца в „Под игото“, Дойчин Радионов в „Царска милост” на Камен Зидаров, Найден в „Майстори” на Рачо Стоянов, Странджата в “Хъшове”, Станчо Квасников в “Службогонци”, Хаджи Смион в “Чичовци” от Иван Вазов, Оргон в „Тартюф” от Молиер, бай Колю в “Боровете не превиват клони”, Кречински в поставената от него комедия на Сухово-Кобилин “Сватбата на Кречински”  и др.

Снима в 40 филма – от „Калин Орелът“ (1950) до последно – през 1985 г. играе дядото на Фори от филма „Васко да Гама от село Рупча“. Не е сниман в главни роли, но е постоянен участник в едни от любимите филми за деца и юноши, в комедии, исторически филми и т. н. Създаде запомнящи се епизодични персонажи като „дядо“ – дядо Петко от „Може би фрегата“, дядо Стойко „От нищо нещо“, бай Вичо от „Баш майсторът на море“, дядо Пано от „Два диоптера далекогледство“, дядо Петко от „Тихият беглец“, дядото в „Таралежите се раждат без бодли“  и др.

Награждаван е със званието заслужил и народен артист, с орден „Кирил и Методий” I степен, орден „Георги Димитров” и Герой на социалистическия труд. По-младите му колеги обичат да припомнят една негова шега: “Хей, да не ме обидите с някоя втора награда!”

Милена Панова е художник. Родена е на 22.Х.1941 г. в Пловдив. Тя е снаха на големия и обичан български актьор Димитър Панов – Бай Пано. Била е омъжена за сина му Сава Панов. Завършила е Техникума по керамика и стъкло в София. Учила е във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”. Работила е като художник на свободна практика. Има син, дъщеря и двама внуци. Първата жена пилот Мария Атанасова е нейна леля – сестра на майка й. Полагала е грижи за нея, като се е разболяла.

– Навършиха се 120 г. от рождението на незабравимия актьор Димитър Панов. Когато се омъжихте за сина му Сава Панов, какви думи ви каза той на сватбата, какво ви подари?

– Тогава направихме малка сватба, дядо ми скоро беше починал, та затова. Не помня какво ни е казал. Дал ни е пари сигурно, какво друго.

Неговата дъщеря – Севдалина Коларова, на 90 г., е жива. Живее в Шумен сама. Едва говори. Остана вдовица.

– Какъв човек беше Димитър Панов?

– Имаше великолепно чувство за хумор. Когато се събирахме, разказваше много смешни случки. И ролите му бяха все такива – играеше повече в комедии. Неговият хумор беше лек, не парадираше. Седеше един такъв сериозен, като се шегуваше, а много разсмиваше.

През 1983 г. излезе неговата автобиографична книга, която сам той написа. Казва се „Животът е само един”. Тя е 280 страници, всички у дома сме я чели. В нея има написани случки от живота на неговия баща Пано Иванов, спомени за Константин Кисимов, с когото бяха големи приятели и много други. Той трудно склони да напише автобиография. По-точно склониха го неговите приятели като Павел Матев и др. Сред приятелите му имаше много известни хора. Книгата написа, като диктуваше на Серафим Северняк – друг негов голям приятел. Той записваше всичко на касетофон. Говореше със своя характерен език – книгата е написана с много от неговите майтапи.

– Какво знаете за родителите му?

– Баща му Пано Иванов на 18 г. идва от Бесарабия и основава печатница във Велико Търново. Дядо Славейков е печатал книгите си при него. Помня къде се намираше тази печатница – срещу читалище „Надежда” във Велико Търново. Аз съм завършила изобразително изкуство, работила съм като художник и в стария, и в новия театър във Велико Търново.

Димитър Панов още от дете е ходил да гледа циркови представления, харесвало му е как играят. Първите си роли прави на сцената на това читалище „Надежда”. Там се запознават и с Кисима (Константин Кисимов). Димитър го е гледал и му се е възхищавал. Двамата правят трупа, пътуват и играят. Когато Кисимов заминава за в София в Народния театър, викал го е и него да отиде там, но той решава да остане в Търново. Познавам лично Кисимов – голям човек и актьор беше. После свекърът ми отиде в театъра Пловдив – много роли и много награди е получил през живота си.

– От кого наследява любовта към театъра?

– Баща му Пано Иванов е играл любителски. Димитър обичаше да разказва смешни случки за него. Веднъж играл турчин, който измъчва българин според пиесата. Но вместо да вика от болка, жертвата мяукала като коте. Това ядосало Пано – не се създава правдоподобно образът. Следващият път намерил една губерка и като му хакнал в задника на колегата си, такива викове се чули в цялата зала. Публиката много ръкопляскала. А Пано Иванов казал само: „Видя ли, че можеш да викаш! И видя ли колко много ти ръкопляска публиката! ”

Димитър и Кисима – Константин Кисимов бяха основателите на театъра в Велико Търново. Било е любителска трупа тогава, първата. По-късно играе в един пътуващ театър, докато се установи в Пловдив.

– Кажете нещо за съпругата му.

– Той имаше две съпруги. Когато се оженихме през 1962 г., вече се беше развел с първата – истинската ми свекърва фактически. Втората съпруга беше Цветана Панова, също актриса в Пловдивския театър.

– В кои постановки сте го гледали?

– Гледали сме го много, редовно ходехме на спектакли на Молиер и Шекспир – в „Дванайсета нощ” той беше Малволио.  Страхотен беше и в много други негови роли. Публиката много го харесваше, обичаше.

– Казвате, че е имал великолепно чувство за хумор. Кое друго негово качество не сте забравили?

– Всяко лято идваше в Търново, забавлявахме се. Отивахме в ресторанта на „Балкантурист”. Все той плащаше сметките. Не пиеше по принцип, само по една чашка. Заглеждаше се по хубавите мадами, правеха му впечатление. Той самият не беше хубавец. Но баща му е бил много хубав мъж – рус и хубавец. Майка му Елени е била от гръцки произход, от Арбанаси е била – тя също е била много хубава жена.

Димитър Панов беше народен човек, не се големееше и всички много го обичаха. Той и на снимачната площадка е разсмивал колегите си – въобще навсякъде, където е бил. Самият той е поставял пиеси – в книгата са изредени 12 заглавия, между които „Милионерът”, „Министершата”, „Сватбата на Крачински” и др.

– Успя ли да се порадва на внуци?

– Той видя само внуците си, не можа да дочака правнуците. Имам син, кръстен на него  – Димитър Панов. Той има свой бизнес, има талант на актьор, но не стана като дядо си. Имам и дъщеря, тя е при мен в Пловдив. Правнуците му са също двама – по един от сина и дъщерята. Големият свири на пиано, завърши Музикалното училище, композира, имат група, свирят, но помага на баща си в бизнеса на компютър. Малкият работи. Няма театрали. Всички са артисти в живота и в компания

Жени Веселинова/Източник: tretavazrast.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Как едно бурканче от нес кафе ми разби илюзиите за Канада пред 80-те

В далечните, благоуханни седемдесет години, когато социализмът строеше не само заводи, но и мечти, Иванов получи вест, която го разтърси – починала леля му, емигрантка в Канада. „Е, сега ще живея като милионерите от американските филми!“ – мислеше си той, всеки ден си представяше как разопакова куфар със злато, часовници, шоколад „Тоблерон“ и истинско кафе – не от „Балкан“, а от Запада.

След седмица го повикали тържествено в МВР – мястото, където всяко наследство се превръщаше в административно приключение. В приемната миришеше на мастило и надежди. Подполковникът, с вид на човек, който от години не е виждал усмивка, му връчи буркан „Nescafé“, без дума, без документ, само лек поклон, наподобяващ свещен ритуал.

Иванов го погледнал с благоговение – западно кафе! Тъкмо това било нужно, за да отпразнува новото си положение на частен потребител на капитализма. Прибрал буркана под мишница, вървял гордо – от МВР чак до дома.

Вечерта си направил кафе. Горчиво, с кисел вкус, нещо не било наред. „Е, сигурно канадците го пият така — културно“, помислил си. Черпил и съседите — да сподели щастието. Бай Ставри казал: „Абе, Иванов, туй кафе мирише на крематориум.“ Всички се смяли, пили, плюли, но счели, че това е, както казва новият живот: аромат на свобода.

Десет дни по-късно – пак повик в МВР. Подполковникът този път изглеждал по-човечен:

„Иванов, станала е грешка. Това не беше кафе. Това бяха… кремираните останки на леля Ви. Канадците ги изпратили в буркан, ние просто… не сме отбелязали.“

Иванов стоял ням, опарен, обрулен, все едно цялата му душа кипи като кафеварката от онзи ден.

„Тогава аз… аз съм я изпил…“ – прошепнал.

„Със съседите, доколкото разбирам“, допълнил подполковникът философски.

Излязъл Иванов от МВР – без кафе, без наследство, но с вечност в себе си.

От този ден твърдял, че не вярва в капитализма, защото вкусът му бил мазен, та чак прахов.

И ако някой го попиташе какво е наследил от леля си, той отвръщаше:

„Нищо, освен близостта до нея, която – както се оказа – беше твърде буквална.“

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Почина „най-красивото момче на 20-ти век“

Шведският актьор и музикант Бьорн Андерсен си е отишъл на 70-годишна възраст

Шведският актьор и музикант Бьорн Андерсен, когото Лукино Висконти нарече „най-красивото момче на 20-ти век“, е починал на 70-годишна възраст, съобщи вестник „Dagens Nyheter“.

„Актьорът Бьорн Андерсен почина“, потвърди режисьорът Кристиан Петри, който заедно с Кристина Линдстрьом създаде документалния филм „Най-красивото момче на света“. Причината за смъртта не е уточнена.

Роден през 1955 г., Андерсен дебютира едва на 15 години в шведския филм „Любовна история“ на Рой Андерсон. Истинският пробив идва само година по-късно – през 1971 г., когато изиграва ролята на момчето Тадзио в култовия филм на Лукино Висконти „Смърт във Венеция“, вдъхновен от новелата на Томас Ман. Именно тогава Висконти го нарича „най-красивото момче на 20-ти век“ – определение, което завинаги бележи живота му.

В следващите десетилетия Андерсен се превръща в символ на мимолетната слава и тежестта на естетичния идеал, който сам олицетворява. През 2021 г. документалният филм „Най-красивото момче на света“ хвърли нова светлина върху неговата история – за блясъка и самотата зад легендарния образ, покорил световното кино./Блиц/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ