Първото политическо убийство след демократичните промени в България или жертва на войната в подземния свят

Разстрелът на доц. Цветан Цветанов 2 г. преди този на бившия премиер Андрей Луканов продължава да задава този въпрос. 

И както всички други поръчкови разстрели остава неразкрит. От началото на демократичните промени до днес подобни престъпления са в графата „студени досиета“, най-вероятно защото извършителите им са професионални килъри, пише "Телеграф".

Престъплението 

30 август 1994 г. Елитният столичен кв. „Изток“. Тиха уличка зад кино „Изток“, около 9,30 ч. 43-годишният доц. Цветан Цветанов излиза от дома на приятелката си и няколко минути по-късно от светлосин „Фиат уно“ откриват стрелба по него – 5 куршума попадат в главата и тялото му. Мъжът пада окървавен на улицата и умира. 

По-късно полицаите откриват автомобила изоставен и се оказва, че е краден и пребоядисван. 

Убийството е изненадващо и шокиращо, защото Цветан Цветанов е сериозен човек - доцент по Административно право, шеф на Българския спортен съюз, в ръководството на Спортния тoтализатор, майстор по таекуондо четвърти дан, основател на Асоциацията за самозащита на населението от престъпността „Защита“. 

Реакция

Случайно или не същия ден в МС одобряват предложената от тогавашния вътрешен министър Виктор Михайлов Национална програма за подобряване на реда и сигурността в държавата. А по-късно през деня депутати и министри коментират, че се е случило първото политическо убийство в демократичната история на страната.

В биографията на Цветан Цветанов се преплитат имената на много хора с власт – говори се, че още по Живково време тогавашният главен прокурор Костадин Лютов помага на младия юрист и той защитава аспирантура в Института за държавата и правото. След 10 ноември 1989 г. като близък на Димитър Луджев, който е министър на отбраната, Цветанов става шеф на армейския клуб ЦСКА.

След смяната на Луджев с Александър Сталийски той е обвинен за липса на пари от клуба. През 1992 г. е избран за председател на Българския спортен съюз, който влиза в конфликт с Българския съюз за физкултура и спорт заради апетитните спортни бази в държавата. Към тях обаче гледат и представители на подземния свят с протекцията на политици.   

Версии

Разследващите работят по няколко версии за убийството на доц. Цветанов, сред които са войната за спортни имоти, бизнесинтереси към управлението на Спортния тотализатор, намеренията на „Защита“ да се опълчи на пълзящия бандитизъм и жертва на война в подземния свят. 

Отново се отварят кориците на полицейската разработка за знаковото нападение на спортния комплекс „Дескрим“ на 16 ноември 1993 г. Тогава 50-ина борци от групировката ВИС нахлуват в комплекса за тренировка на бойни изкуства, пребиват няколко души и отвличат собственика Слави Бинев, който е съратник на доц. Цветанов, член на УС на „Защита“ и каратист.

Бинев по-късно е освободен, но заради унижението враждата продължава. Тръгва мълва за стотици „борци“, които са свикани в хотел „Орбита“, а в „Дескрим“ пък „каратисти“, които се готвят за предстояща война. МВР извежда на улиците тежковъоръжени полицаи и барети.

„Борците“ и „каратистите“ не мирясват – следва бомбен атентат пред ресторант „Мираж“ навръх Нова година и ответна гангстерска акция в столичния жк „Дружба“ на 11 януари 1994 г., когато пазарджишка борческа бригада напада съдружник на Слави Бинев. Трима от нападателите са убити, а нападнатият е ранен.

Часове по-късно следва стрелба от джип по казино „Севастопол“, където е базата на Иво Карамански, който се смята на страната на „каратистите“. 

Позиция

Доц. Цветанов взема позиция и заявява намерението си да противодейства на „борците“. Вероятно той е разчитал на благоволението на шефа на Военната прокуратура Лилко Йоцов, на началника на отдел „Следствен“ в Главна прокуратура Ангел Ганев, на сини и червени депутати, но част от висшестоящите му покровители се отдръпват.

Връзките на доц. Цветанов и с хора от държавните структури, и с такива от подземния свят са го заредили с много информация, но тя не му помага да излезе сух от битките. 

Пророчество

Зад войната между „борците“ и „каратистите“ има икономически сценарий. Ще има още жертви в тая война, заявява доц. Цветанов, преди да бъде убит.  Една от версиите е, че самият той става жертва на тази война. Половин година след убийството разследването е прекратено, без да бъде разкрито кой и защо е поръчал смъртта на доц. Цветанов и кой е извършил престъплението.

Сестрата

Сестрата на доц. Цветан Цветанов – Сузана, е съсипана от убийството му, но след време намира сили да сподели някои неща, които са й направили впечатление. Според нея брат й може би е бил притеснен или е предчувствал нещо. Когато се връщал в родната Берковица и имал среща с някого, карал сестра си първо тя да отиде и да види кой е на уреченото място.

За личните си проблеми споделял всичко с нея, съветвал се, но за служебни неща – никога нищо. На нейна забележка да се пази, защото всичко в България ври и кипи, той я успокоил с думите: „Няма да посмеят да ме пипнат, защото ако стане нещо, ще хвърчат глави“.

За съмишлениците и приятелите на асоциация „Защита“ жената казва, че структурата била учредена заедно със Слави Бинев и за него брат й казвал, че е вторият му син.

В дома им идвали хора на високи  постове. Доц. Цветанов планирал през септември 1994 г. да отиде в Берковица и да подготвя труд за професура. За среднощното разравяне на гроба на брат си жената казва, че според полицията са били цигани, но тя не вярва в това.

Източник:Блиц

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Аспарух Лешников и мистериозният запис, който пренаписва българската музикална история

 

Д-р Веселина Узунова представя първата биографична книга за тенор Лешников

На 7 октомври от 18:00 часа в Конферентната зала на НБ "Иван Вазов“ в Пловдив ще се състои премиерата на първата биографична книга за великия тенор “ЦЕЛУВАМ ВИ, АСПАРУХ ЛЕШНИКОВ“ с автор д-р Веселина Узунова. Тя е историк и главен уредник в отдел ”Най-нова история“ в Регионален исторически музей – Хасково. Ще има музика, приятни емоции и сладки приказки, пише "Марица". 

Съхранените през годините документи, спомени и фотографии на големия тенор разказват за дългия му, изпълнен с много събития, живот. В своята книга, авторката Веселина проследява мечтите и надеждите на талантливия българин през бляскавия път към върховете на творческата слава - до тъжната забрава в залеза на неговия живот.

Аспарух е бил един от най-известните естрадни музиканти в Европа между двете световни войни. Псевдонимът му Ари - е даден от германците във времето, в което той е водещ тенор в прочутия за времето си берлински секстет "Веселите хармонисти“. За да стигне до германската сцена,Лешников загатва за музикалността си в ранна детска възраст в църковния хор на родния си град, както и в училищния хор в Стара Загора. Въпреки това, той няма намерение да посвети живота на таланта си, а се стреми да изгради военна кариера. 

Едва 10-годишен, Аспарух постъпва във Военното училище в София. Там се запознава с друг забележителен творец – Христо Смирненски. 

От тяхното познанство се ражда песента ”Горчиво кафе“ по стихове на поета. Именно докато учи за царски офицер, бъдещата звезда има щастието природната му дарба да бъде открита от маестро Георги Атанасов. Той е впечатлен от необикновения талант на младежа и се опитва да го насочи към музиката на всяка цена.  

Лешников постъпва в класа на вокалния педагог проф. Иван Вулпе, а по-късно заминава за Германия и се записва в Берлинската консерватория. Той е първият българин, добил световна известност в музиката.  

Случайността понякога се оказва най-верният съюзник на историческите открития. Докато работи по изследванията си, д-р Веселина Узунова попада на магнетофонна лента с неизвестни записи, които хвърлят нова светлина върху творчеството на певеца. 

На лентата звучи мелодичен френски шансон, вероятно записан в Германия през 30те години на миналия век – период, в който Лешников създава повечето си солови изпълнения. Това откритие е неоспоримо доказателство, че той е изпълнявал не само джаз и суинг на английски, за които вече разполагаме със заглавия и имена на композитори, но и френски шансони – жанр, който досега не бе документиран в неговия репертоар.  

Песента със заглавие  ”Тайната на твоите милувки“ е написана от Хенри Варна и Марк Каб по музика на Сержио Ала и е изпълнена от френския певец Тино Роси. Това е останало от историята на този красив шансон. Направеният от Анатолий Радев и Дария Василева анализ на двете изпълнения обаче - показва, че записът от загадъчната магнетофонна лента е безспорно от грамофонна плоча на Аспарух Лешников.  

Кога Ари е направил този запис, пускана ли е неговата плоча в продажба и още много въпроси предстоят да бъдат изяснени. Изследванията ще се насочат към проследяване на творческия му път във Франция, където, както се оказва, той е оставил следа, която тепърва предстои да бъде разкрита. 

Откритието не само допълва музикалния портрет на Ари, но и отваря врата към нови изследвания, които могат да пренапишат историята на българското присъствие в европейската музикална сцена от първата половина на XX век. 

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Славният славяновски птицекомбинат – от съзиданието до разрухата

Хиляди работници, десетки камиони, износ за целия свят…Днес – само бурени и тъга. Историята на един забравен комбинат, която ще ви върне 40 години назад!

През 70-те години на миналия век Плевенски окръг е сред водещите в страната в стопанско отношение. Освен пушещите комини на големите заводи край Плевен, изключително добре развито е земеделието и животновъдството. Това дава повод на  първиясекретар на ЦК на БКП Тодор Живков да  бъде чест гост на окръга по това време. Дори посреща Фидел Кастро на аерогарата в  Плевен.

През 1974 г. едно селце отстоящо на 25 км от Плевен и разположено в най-плодородна част на Дунавската равнина е обявено за град. Новият град появил се на картата на България е Славяново, а 9 години по-рано там е открит голям птицекомбинат, който скоро след това става водещо птицевъдно предприятие в страната и предпочитан партньор на международния пазар. 

Птицекомбинатът за промишлено производство на птиче месо и яйца се превръща в основа на промишленото развитие на града, а земеделското производство служи като основна фуражна база за развитие на производството в комбината и за задоволяване на нуждите на населението в района. Основател и дългогодишен директор на птицекомбината е големият стопански деец от ловешкото село Радювене Кочо Караджов. Той ръководи комбината 26 години и го превръща в огромна промишлена империя, която разбива монопола на световната яйцеборса и дава на България шанса да диктува пазара на птиче месо в света.

Още със създаването си птицекомбинатът е планиран да бъде най-големия на Балканите. Оборудването на разположения на големи декари площ сграден фонд е изцяло внесено от Запад. Основната дейност на прославения в миналото птичарник е била производство на разплодни и стокови яйца, на еднодневни и едномесечни пилета, производство и преработка на птиче месо и разплодни пилета. Пълният капацитет на комбината е достигал 300 хил. птици. Над 60% от икономическо активното население на Славяново тогава е било заето в производството на птиче месо и яйца, а градът е достигал почти 6 000 души. Персоналът е бил изключително добре квалифициран. Отличната продукция на комбината е била добре позната далеч зад пределите на страната.

 

Комбинатът е поддържал делови контакти с предприятия и фирми от бившите страни членки на СИВ, Франция, Холандия, Германия, Дания, Гърция, Турция, Ирак, Израел, Кувейт, Саудитска Арабия, Сирия, Кубадр. И до днес по-възрастните славянчани си спомнят натоварените с яйца и птици тирове поели посока за Арабския свят. За постоянните високи производствени резултати, птицекомбинатът е бил награден и с орден “Народна Република България” – І степен.

 

В края на 80-те обаче, най-големия птицекомбинат на Балканите, който е и сред водещите на Стария континент задлъжнява. Един от основните му търговски партньори Ирак натрупва дълг към него в размер на 12 млн. лв, а парите така и не постъпват по сметките на предприятието. Настъпват тежки години за птицекомбината, който освен че изпитва финансови затруднения, започва да губи и многобройните си пазари. През 1997 г. той става става Акционерно дружество “Славяна”, част от собствеността на бившия приватизационен фонд „Стара планина холд“ и компанията „Славяна“. Предприятието от година на година работи с все по-намален капацитет, за да се стигне до днешното му положение, което е меко казано трагично.

Днес от големия в миналото птицекомбинат нахдодящ се на разклона за градчето по пътя Плевен – Русе, е останала само част от огромния фирмен надпис. Самият комбинат тъне в печал и разруха. Не е останало почти нищо. Част от сградния фонд е продаден, от  производствените мощности няма и помен. Люпилнята, която е била с холандско оборудване отдавна е нарязана за скрап. Така, от наричаната някога Славяновска империя, диктувала пазара на птиче месо в Европа и в Арабския свят са останали само спомените на хората.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сбогом на „Гранда“! Легендарният шведски хотел си отива!

В социалните мрежи варненци споделят снимки и емоционални послания – багерите вече рушат част от Гранд хотел Варна, един от най-известните символи на българския туризъм, разположен в сърцето на курорта „Св. Св. Константин и Елена“.

Решението на Общинския съвет

В края на май общинските съветници във Варна одобриха разделянето на имота на два новообразувани урегулирани парцела, като се запазва предназначението за хотел, жилища, спортна зала и игрищата.

Първият имот ще съхрани основната сграда на хотела, чиято модернизация е планирана в апартаментен тип.

Вторият имот е предназначен за ново строителство до 15 метра височина (5 етажа), съгласно действащия устройствен план.

История на „Гранда“

Гранд хотел Варна е построен през 1977 г. от шведски архитекти в тогавашния курорт „Дружба“. По онова време сградата е смятана за изключително модерна.

През годините хотелът приема редица знакови гости – Тодор Живков, световни делегации, Тина Търнър, Анатолий Карпов и много други звезди от културата и спорта. Името му остава свързано и с култовия български филм „Оркестър без име“, чиито сцени са заснети именно там.

Дори Христо Стоичков и негови съотборници се отпускат в „Гранда“ след прочутото американско лято.

Край на една епоха

Снимка: Facebook/Vesna Milich

Сега, след десетилетия история, един от най-емблематичните хотели на Варна ще отвори нова страница – не като място за туристи, а като модерен жилищен комплекс.

Източник:novavarna.net

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомен за брат ми, който ме заведе в София и тогава за пръв път пътувах със самолет

През лятото на 1953 г. бях във втори клас. Брат ми, който беше по-голям от мене повече от 15 години писа, че към края на лятото ще ме заведе в София. Той вече беше станал военен летец. Знаехме, че нея година беше на обучение в Съветския съюз за да пилотира реактивни самолети. Нещо непредвидено сигурно се беше случило, защото лятната ваканция свърши, но той не си дойде. Дойде си в началото на октомври. 

Обещанието оставаше в сила. Донесе ми два комплекта детски костюми. Когато ги облякох не смеех да се покажа пред другите деца. Щяха  да ми завиждат. Така и стана. Повече се радвах на друго. Беше донесъл два пълни куфара с шоколади. И аз подарявах на децата по един шоколад за да не ми завиждат чак толкова. Трябва да призная, че такива шоколади никога през живота си повече не вкусих. След това се сетих, че той ги е икономисвал от това, което му се е полагало. Донесъл ми ги е от хиляди километри като армаган.

Аз в моряшко костюмче и брат ми по жълтите павета

Уреди отсъствието ми от училище и една сутрин пътувахме с влака за София. Там щяхме да отидем на свиждане на другия ми брат, който беше войник. Когато стигнахме в София още имаше съборени сгради от бомбардировките. На всяка крачка ни дебнеха фотографи. Направихме доста снимки, които са незабравим спомен за преживяното и видяното в столицата. На следващия ден отидохме в поделението, където служеше другият ни брат. Пуснаха го в отпуск и цял ден прекарахме заедно. На връщане брат ми беше запланувал да пътуваме със самолет. Аз се притеснявах, но след като батко ми беше с мене се успокоих. Когато пътническият самолет вече летеше брат ми ме заведе в кабината, за да видя пилотите дори и да разговарям с тях. Кацнахме в Горна Оряховица, защото самолетът пътуваше до Варна. Така завърши екскурзията ми и пътешествието до София. И сега като си спомня виждам след толкова години преживяното. За нещо друго искам да разкажа, а то е за образа на брат ми.

Той беше невероятно смел и решителен човек. Нито за секунда не изпадаше в паника или страх. Беше физически здрав или така изглеждаше. Мразеше ходатайството, подмазвачеството и всички отрицателни порядки. Ненавиждаше и тези партийни и държавни ръководители, които бяха преяли с власт. Наричаше ги „думбази“. Сигурно професията, която беше овладял до съвършенство, да лети като сокол в небесата бе калила характера му.

Случи се така, че след като се пенсионира си дойде на село. Стори ми се, че някой го беше обидил или беше недооценен. Неговият живот и цел винаги е била военната авиация. Никога не спомена за това, но аз разбирах, че когато ставаше дума за някой висш военен от авиацията, той не скриваше да каже за качествата му като пилот. Тогава напълно го разбирах.

С каквото и да се заловеше на село винаги успяваше. Като го гледаше човек от страни щеше да си помисли, че цял живот е бил строител, полевъд, животновъд, търговец, готвач и какво ли не. Цялото село му се чудеше. Ала той намираше с всеки да установи контакт  и приятелство.

Пенчо ЦАНЕВ www.nabore.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Ето в кои европейски държави казармата е задължителна

 

Снимка Pinterest/Stephanie Lauren Bounds

От 27 държави-членки на Европейския съюз, задължителна казарма има само в седем. Това са Австрия, Дания, Кипър, Естония, Гърция, Литва, Швеция.

Всички други държави са премахнали военната служба след 90-те години на миналия век или в началото на настоящия.

В Австрия, Гърция, Дания, Кипър, Финландия и Швеция наборниците обаче имат избор - могат да отидат в казарма, или да служат на цивилна позиция. 

В Австрия въпросът за наборната служба бе подложен на референдум през 2013 г., 59,8% спрямо 40,2% гласуваха "за". Не се "говори за това".

В Швеция всяка година се избират 4000 наборници от общо 100 000 задължени, т.е. тя е задължителна за едва 4% от мъжете. В Швеция службата не бе задължителна между 2010-2017 г.

В Дания де юре службата е задължителна, но на практика в последните години нуждите на армията се запълват изцяло от доброволци и няма никой принуден да служи.

В Естония службата е задължителна, но неявяването се наказва само с глоба на средна стойност 500 евро всяка година. През последните години Естония направи друг тип промяна, за да си осигури в пъти повече доброволци в службата - увеличение на заплатата на служещите.

Във Финландия от 2011 г. насам има движение за премахване на задължителната служба. Основен довод е, че военните дават грешна информация за икономическата ефективност на казармата, според специалисти доброволната служба ще доведе до по-ефективна армия, използвайки по-малко ресурси.

В Литва казармата бе върната през 2015 г. заради заплахи от Руската федерация. На практика обаче и там се избират максимум 4000 наборници всяка година, т.е. не всеки е задължен да служи.

В други европейски държави извън ЕС ситуацията е подобна. Във Великобритания казармата не е задължителна от 1960 г. насам, в Норвегия е задължителна де юре, но дефакто никой не е принуждаван да служи от 2011 г. насам.

Само в две държави службата е върната, след като е била премахната - във Финландия и Литва. И в двете държави - с довода, че има повишена заплаха заради агресията на Русия. В Австрия, Швеция, Гърция, Дания, Кипър и Естония тя никога не е премахвана.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ