През последните почти две петилетки съпругата на президента Румен Радев е сред най-обсъжданите жени в историята на България, но и преди да се омъжи за държавен глава, Деси е била в афери с политици. Историите й с трима мъже от властта продължават да са сред най-одумваните в обществото.

Макар да е последен в хронологията на личния й живот, всъщност Румен Радев е първият политик, с когото тя има лични отношения. Това обаче се случва още докато той учил за летец, а тя била гимназистка.


Двамата се срещат за пръв път на модно ревю в Бургас, където Деси дефилира срещу хонорар от 7 лева. По това време Румен е на обучение в авиобаза „Равнец“ край Бургас. Когато видял Десислава, веднага бил привлeчен от визията й и я поканил на танц. Тя обаче била опърничава и отказала. После се срещали няколко пъти. Румен често ходел в дома й, бъдещата му тъща още тогава го боготворяла и обичала да разговаря с него. Деси обаче го молела просто да й помага с домашните по математика. В крайна сметка тогава пътищата им се разминали.


През годините се чували няколко пъти, но по приятелски. Любовта им обаче лумнала с нови сили, когато Десислава била назначена за пиар във ВВС. „Отговор няма. Просто се случи. Сигурно е някаква карма освен любов. Явно е трябвало да се случи“, коментира Десислава по отношение на възраждането на връзката им с Радев. По това време генералът още не бил разведен c първата си съпруга Гинка, майка на двете му деца. Слагат законен край на брака си през 2014 г., а за втори път той се жени за Десислава през 2016 г., в разгара на предизборната си кампания.


Преди това първата дама е имала още един брак, отново с политик – социалиста Георги Свиленски, който произлиза от мастита фамилия със здрави връзки в БКП. Бившият свекър на Десислава всъщност е о.з. полк. Страхил Свиленски, последен началник на политотдела на МО-2. Георги и Деси се запознават, когато тя е все още студентка. Част от следването си изкарва бременна, защото синът им Страхил, кръстен на именития си дядо по бащина линия, се ражда през 1996 г., преди майка му да се е дипломирала в УНСС.

Любопитна подробност е, че Деси е с 1 година по-възрастна от бившия си мъж. Макар и двамата днес да са публични фигури, нито един от тях досега не е дал подробности от първо лице за брака им и за раздялата им. Знае се, че се развеждат бързо. Когато Десислава влезе под светлините на прожекторите вече като президентша и се разбра, че е била женена за социалиста, от „Позитано“ 20 бяха шокирани, защото някои от колегите на Свиленски знаели, че той бил вдовец и сам гледал сина си. Понастоящем двамата не са в много топли отношения. В едно от малкото си лични интервюта дясната ръка на Корнелия Нинова сподели, че е обичал Десислава. „Cигypнo млaд чoвeк, кoгaтo ce влюбвa, oбичa дocтaтъчнo, зa дa ce oжeни, дa имa дeтe, ceмeйcтвo, тaкa чe e билo в paмкитe нa нopмитe, кoитo пoзвoлявa живoтът“, бяха единствените думи на Свиленски по адрес на бившата му съпруга.


И от другата страна на партийната барикада Ген.Деси също е оставила следа.


Префи години бившият министър на икономиката Божидар Лукарски шокира фейсбук общността с пикантни намеци. Той намекна, че първата дама е имала отношения със синия политик Илия Лазаров. „Независимо от намигванията и подмятанията как си имал вземане-даване с някогашната съветничка на настоящия председател на СДС Румен Христов! Говорим за президентската съпруга Генерал Деси, разбира се! Аз, честно да ти кажа, а е видно от резултатите, не си имал някакви по-интимни връзки с който и да е освен с козунака по Великден“, написа Лукарски в коментар под фейсбук публикация на Лазаров. Самата Десислава не потвърди и не отрече твърденията. Още от съвсем млада обаче тя е привлечена от мъжете във властта.


Първият високопоставен кабинет, в който Десислава Радева влиза като секретарка, е на днешния лидер на СДС Румен Христов. Това става през далечната 1992 г., когато Христов е зам.-министър на земеделието в правителството на Филип Димитров. 23-годишната мома се появява там с протекциите на бургазлия, чиято майка работи в пощата в града заедно с майката на тогавашната Десислава Генчева. Десислава Генчева остава секретарка на Румен Христов до 1994 г., когато правителството на Филип Димитров падна след поискан от него и неполучен вот на доверие. След това днешният лидер на СДС отново я взема за своя секретарка, но вече като земеделски министър в служебното правителство на Ренета Инджова, където тя работи до приключването на мандата му. От 1995 до 1997 г. Румен Христов вече е секретар по земеделието на президента Желю Желев и повече не се възползва от секретарските услуги на тогавашната Генчева.

В секретарството първата дама има солиден опит. Всеизвестно е, че е вдигала телефона и е сервирала кафе и на новия пишман политик Слави Трифонов и екипа му от предаванията „Каналето“ и „Хъшове“. „Запознах се със Слави Трифонов в нашата стая в Студентски град, доведе го моята съквартирантка. Точно вечеряхме, на масата имаше мас и щафета салам, бяха най-гладните години. Като видях приятелката ми да идва с един много дълъг човек, си казах: „Леле, ще ни изяде вечерята“. Поканихме го, а той пък взе, че прие. Остана до 3 часа, тогава взе виолата и започна да свири“, споделя Радева за първата си среща с новоизлюпения политик Трифонов. „Моят блок беше до блока на Консерваторията. Слави винаги е бил душата на компанията, невероятен разказвач на вицове, харизматичен. Винаги. И така съвсем случайно започнах в „Каналето“. Работата там беше приказка… просто неописуема“, разказва Ген. Деси в интервю за женско списание.


За известно време с бившия й работодател Трифонов бяха охладили отношенията си, след като тя въстана срещу първоначалното име на политическия му проект „Няма такава държава”. Тогава Радева обяви, че заглавието е обидно към българския народ. Последва отмъщение от страна на Дългия и редица иронични скечове, в които Мариан Бачев имитираше първата дама. Покрай 50-годишнината й преди 2 години обаче двамата пак стопили ледовете, след като Трифонов й пратил букет./Източник: Ретро



Беше есента на 1983-та. Листата в Плевен вече бяха пожълтели, а аз — с подстригана глава и нова униформа — стоях пред портала на поделението, с куфар в ръка и сърце, пълно с неизвестност. Казармата. Две години, които щяха да ме променят завинаги.


Първите дни бяха като студен душ. Сержантът — старшина Димитров, с глас като буря и поглед като рентген — ни строяваше в 5 сутринта. „Равнис! Мирно!“ — ехтеше по плаца, а ние, още сънени, се опитвахме да разберем къде сме попаднали. Но имаше нещо особено в тази строгост — тя ни правеше равни. Селяни, градски, учени, работници — всички бяхме просто „войници“.


Спомням си нощните дежурства. Стоях на пост пред склада, облечен с шинел, а студът хапеше бузите ми. Над мен — звезди, каквито не бях виждал никога. Тишината беше дълбока, само от време на време се чуваше далечен лай на куче или скърцане от ботуши. В тези моменти човек мисли за всичко — за дома, за момичето, което чака писмо, за това какво значи да си мъж.


Най-сладките мигове бяха вечерите в спалното. След като старшината си тръгнеше, започваха разговорите. Разказвахме си истории, мечтаехме, спорехме за музика — „Щурците“ срещу „Диана Експрес“, кой е по-добър. Някой свиреше на китара, друг рецитираше стихове. Имаше и смях, и тъга, и приятелство, което не се забравя.


А писмата... О, писмата! Всеки чакаше пощальона като спасител. Когато получиш писмо, го четеш по три пъти, после го сгъваш внимателно и го пазиш под възглавницата. Имаше нещо магично в мастилото, в почерка, в думите „Мисля за теб“.


Когато дойде време да се уволня, не вярвах, че ще ми липсва. Но още щом прекрачих портала, сърцето ми се сви. Оставях зад себе си не просто казарма, а братство, спомени, част от себе си.


Сега, години по-късно, когато чуя маршова музика или видя стар шинел, нещо в мен трепва. Казармата от времето на соца не беше лесна, но беше истинска. И в нея се научих да бъда човек.


И ако някой ден пак я върнат — с онзи ред, с онзи дух, с онова усещане за чест и дълг — бих отишъл отново. Без колебание. Защото там, сред строя и дисциплината, оставих част от душата си. И тя още стои на пост — под звездите.



В музикалния свят се разгоря истинска сензация, след като в забравено мазе в Малко Търново беше открит стар винилов запис с изненадващ етикет: „Tina Turner & Lili Ivanova – Live at Balkanton Studios“. Случайното откритие беше направено от местен антиквар, който просто търсил стар реквизит за декорация.


Мистериозният дует: мит или реалност?


Докато световните медии се опитват да разберат как е възможно Тина Търнър – една от най-големите световни звезди, и Лили Иванова – примата на българската естрада, да са записвали заедно, историята около записа става все по-интересна. Според етикета, песента е записана през далечната 1975 година в студиото на Балкантон.



„Не знам дали това е истина, но звукът е изумителен! Тина пее куплети на английски, а Лили я допълва на български. Това е нещо, което светът трябва да чуе!“ – споделя развълнуваният антиквар.


Как се стигна до откритието?


Историята започва, когато Георги Стоянов, собственик на малък антиквариат в Малко Търново, решава да разчисти мазето на дядо си. Там, сред купища стари мебели, книги и прашни грамофонни плочи, той се натъква на кутия с надпис „Балкантон – специални записи“.


„Отворих кутията и видях този странен етикет. Първоначално мислех, че е шега или някакъв пиратски запис, но когато го пуснах на стария грамофон, останах без думи,“ разказва Георги.


Какво казват експертите?


Музикални историци и експерти по винилови записи вече работят върху автентичността на находката. Досега няма потвърждение, че Тина Търнър някога е посещавала България, но архивите на Балкантон са известни с изненадващи и малко известни проекти.


„Това е невероятно, но не и невъзможно. През 70-те години Балкантон имаше връзки със световни изпълнители и често се правеха експериментални записи“, коментира музикалният критик Иван Петров.


Песента, която завладя всички


Откритият запис включва един единствен трак, озаглавен „River of Dreams“ („Река от мечти“). Песента започва с мощен соул вокал на Тина, който плавно преминава в емоционалното изпълнение на Лили на български. Аранжиментът комбинира елементи на рок, джаз и традиционна българска музика, което я прави истински уникална.


Какво предстои?


Записът вече е изпратен за дигитализация и реставрация. Междувременно, местните власти в Малко Търново планират да организират фестивал в чест на откритието.


„Може би това ще върне града ни на световната карта,“ шегува се кметът на Малко Търново.


Дали този мистериозен дует ще се превърне в най-голямото музикално откритие на века? Остава да разберем. Но едно е сигурно – Малко Търново вече има своята малка, но значима легенда.


Източник:faktibg.com



Гаджето на звездата на националния ни отбор по волейбол Александър Николов – красивата Юлита Димитрова – се превърна в тайното оръжие на младия ас. Живееща с Алекс в Италия, тя не пропуска нито един негов мач и дори когато не е в залата, намира начин да му вдъхне сила. 


След епичната победа на България над САЩ с 3:2, Юлита изпрати музикално послание на любимия си – песента „Хайдути“ на BRATЯТА & Сорина Богомилова, придружена от думите „Гордея се с теб“. Музиката с бунтовен дух се оказа перфектният стимул преди днешния полуфинал с Чехия, който започва в 9:30 часа.


Същевременно стана ясно, че чаровната половинка на волейболната ни надежда е повече от обикновено момиче – тя поразително прилича на световноизвестната сексбомба Емили Ратайковски. Изразителни очи, плътни устни, модерен стил и естествена харизма – прилика, която трудно може да остане незабелязана. Не е случайно, че Юлита бързо се превърна в център на вниманието в спортните среди.

Любопитното е, че Емили Ратайковски бе свързвана с друг наш спортен ас – тенисиста Григор Димитров. През 2022 г. двамата бяха засечени заедно на парти в САЩ, което породи слухове за техен роман. Макар и недоказани, тези истории превърнаха Емили в „митичната муза“ на Гришо. Днес обаче реалната опора на Алекс Николов е именно Юлита – момичето, което не само го обича, но и активно го подкрепя във всяка стъпка от кариерата му.


Димитрова има и солидна спортна връзка – тя е внучка на легендарния треньор Иван Сеферинов и носи „волейболна кръв“ в жилите си. Макар и три години по-голяма от 21-годишния Николов, възрастовата разлика не притеснява двойката. Семейството на Алекс я приема с обич, а самият той с усмивка подчертава, че с ръст от 207 см винаги е „с глава над нея“ на снимките.


Влюбената двойка живее в Чивитанова Марке, където Николов играе за местния гранд „Лубе“. Юлита се мести в Италия още преди него, за да учи в Сицилия, и именно тя му помага да се адаптира към новата среда. Двамата отглеждат заедно бигъл и голдън ретривър – любимци, които са неизменна част от семейството.


Николов открито признава, че подкрепата на Юлита му дава допълнителна енергия и увереност. Тя не крие любовта си към него – преди време публично му се обясни с думите: „Каквото и да ни се случи, аз винаги ще бъда с теб… ти си моят герой… само благодарение на теб моята вселена намери истинското значение на думата щастие.“


Докато Алекс покорява световните зали, Юлита остава неговата вярна фенка, мотиватор и вдъхновител. И ако Емили Ратайковски покорява модните подиуми и Холивуд, то Юлита Димитрова безспорно покорява сърцето на българския волейболен диамант.

Една нация! Един отбор! Една цел!Редактор: Ива Христова/Източник:zajenata.bg



2 октомври, е паметен за мъжкия ни волейбол! На тази дата през 1970 година мъжкият национален отбор по волейбол на България става сребърен медалист на световното първенство в София!Мондиалът се провежда от 20 септември до 2 октомври 1970 година, домакин е България, а с срещите се играят в градовете София, Ямбол, Хасково и Кърджали. 


Участие взимат 24 отбора, а шампион става отборът на ГДР.България е много близо до титлата, като в последния мач от заключителната фаза срещу тимът на ГДР нашите изостават с 1:2 гейма, но в четвъртия буквално прегазват противника с 15:4  и се стига до решителен пети гейм. В тайбрека българите са във вихъра си и започват феноменално с 10:1 и 13:5. В този момент тимът на България почти докосва титлата… но тя се изплъзва. 


Настъпва най-големият шок за всички специалисти и любители на волейбола от цялата ни страна. Токът спира, а след подновяването на играта ГДР прави невероятен обрат, какъвто няма аналог в историята. Съперникът печели гейма с 16:14, а с това и крайната победа с 3:2 гейма. Националният ни тим остава със сребърните медали, като днес 55 години по-късно.



Бил лудо влюбен в жена си, но често й посяга и тя го изоставя. След като убива майка си заминава с де­цата в София.

Прави им прощална вечеря с пече­но пиле. След като ги слага да спят, ги удушава с възглавница в съня им....


Двамата полицаи от конвоя потрепер­ват и досега при спомена за зловещите думи на Пенчев. Отначало арестантът сякаш не си спомняше, че майка му е убита, раз­казва надзирателят Алек­сандър Станимиров. После се замисли, като нещо изплува от паметта му, и спомена причината за убийството.


Злодеянието на трой­ния убиец потресе Бъл­гария. На 22 ноември 2002 година той удушава майка си Параскева в се­мейното им жилище в Пловдив. След това взе­ма двете си деца Юлий и Паола и заминава в квар­тирата си в София. 35-годишният мъж им прави специална вечеря с пече­но пиле. След като ги слага да спят, ги удушава с възглавница в съня им. В 4,45 ч. се обажда в де­журната във II РПУ и със спокоен глас заявява, че собственоръчно е убил децата си. После съоб­щава адреса си: улица „Никола Петров“ №24. Пристигналите униформени откриват в мазето на къщата телата на 7- годишната Паола и 5-го­дишния Юлий. Мъртвите дечица лежат по очи върху одеяло. Бащата е спокоен и подробно обяснява как ги е умъртвил. Казва, че изпаднал в нервна криза.


Часове по-рано поли­цаите в Пловдив откриват трупа на майка­та на Павел в дома й. 55-годишната Параскева Влайкова е с разбит череп, а след това е удушена. По-късно разследващите установяват, че вероятно е избухнал скандал за пари. Възрастната жена се е съпротив­лявала ожесточено. Си­нът й многократно я уд­рял по главата и тялото с неоправдана злоба. Стис­кал я и за гърлото.


Дъщеря й Боряна оти­ва до хазяите притеснена и ги моли да отворят вра­тата на приземния етаж, където живеела майка й. От предния ден дъщерята звъни на мобилния телефон, но никой не отговаря. Когато влиза в стаята, писъците й огласят квартала. „Той я е убил. Дано поне децата да си живи. Майка лежи на дивана, цялата е синя“, плаче младата жена. Още от предишния ден тя имала страшно предчувствие.


Седмица по-рано Бо­ряна била със сина си в квартирата на майка си. Пристигнал и брат й Па­вел с двете си деца. Дър­жал се брутално, ругаел всички наред. Той бил лудо влюбен в съпругата си Юлия, ала тя го напуснала и за­минала за Великобритания. Той останал да се грижи за децата.


Юлий и Паола нямат щастливо детство. Преди да замине, майката оставя малките при баща си в пловдивското село Ръже­во Конаре. Дядото се грижи добре за тях. Павел обаче ги взема при себе си в столичния квартал „Триъгълника“, където семейството живее в част от къща, купена от баща­та на Юлия.


Вечерта всички си лягат. Към 23 ч. Па­вел разбужда семейство­то си с викове: „Тук е много пренаселено. Ма­хайте се или ще ви избия всички.“ Обръща се към сестра си с грозни думи. Тя разбира от обвине­нията, че я бърка със съпругата си. Павел кре­щи: „Защо искаш да ми вземеш децата!“ Сестра му Боряна подбира сина си и си тръгва посред нощ. По-късно Параскева се обаж­да на дъщеря си да из­вика Бърза помощ за брат й. Пристига линейка, дежурният лекар преглежда Павел и съветва близките му да се обърнат към психиатър. Медикът пита: „Защо не сте го направили досега, след като съпругата му е юрист и много добре знае каква е процедурата?“


Юлия известно вре­ме живее със съпруга си в Пловдив, където рабо­ти като прокурор. В Со­фия тя става адвокат. Се­мейният й живот е пълен провал. Павел проиграва всичко на хазарт, също като майка си Параскева. Мъжът постоянно иска пари от съпругата си. Ко­гато остане без средства, продава дори вещите на двете деца. Често й пося­га, но Юлия никога не се оплаква в полицията с надеждата, че нещата ще се променят. Павел не е инициативен, работа най-често му намира Юлия. Работи предимно като шофьор и монтьор, из­вестно време е чистач в Германия. В София при­печелва като охранител на различни банки. Кога­то тя заминава за чужбина с друг мъж и спира да се интересува от Па­вел, това го вади извън контрол.


По-късно същата ве­чер Боряна пак прозвънява на майка си. Разбира, че брат й се е успокоил и е заспал. Повече не я ви­жда жива.


„Никога не съм си представяла, че може да се случи нещо подобно“, разказва в съдебната зала Василка Агова, съседка на убитата Параскева. Тя описва квартирантката си като хубава, работли­ва и добра жена. „Не се е оплаквала от сина си, ма­кар че дъщеря й Боряна ми е споделяла, че Павел цял живот е живял на гърба на майка си“, свидетелства хазяйката. Параскева се сприяте­лява с Василка, защото живее много години в къщата й под наем.


След като убива майка си и заминава с де­цата в София, Павел звъни на жена си и настоява отново да се събе­рат. И преди той постоянно я търси по теле­фона. Ден преди тя да за­мине за чужбина, й се обажда с молба ди се върне при нея. Обяснява й, че й е купил пръстен. Жената обаче остава непреклонна. Обажданията на Пенчев не секнват и когато Юлия е вече установена в Анг­лия. През онази нощ той й звъни и я кани на вечеря на свещи. А Юлия, без да подозира какво ще последва, му отговаря: „Знаеш, че не съм в Бъл­гария.“ „Тогава те каня на виртуална вечеря“, настоява мъжът и затва­ря телефона.


Въпреки отказа на же­на си Пенчев организира романтична, но прощална вечеря. Купува пиле на грил, бутилка водка и шампанско. Храни се заедно с Паола и Юлий и ги слага да спят. След то­ва бавно и мъчително ги удушава с възглавниците им. Според експертите малките се мъчат около 30 минути, напълно осъзнават какво се случ­ва с тях и изпитват ужас. Децата обаче са прекале­но слаби, за да се съпро­тивляват. Пенчев се уве­рява, че са мъртви, уви­ва ги в юрганчетата им и ги смъква в мазето.


„Разбирам в какво ме обвинявате, макар да не съм юрист“, казва в пос­ледната си дума пред съ­да Павел Пенчев. Той из­лежава доживотна присъ­да в Пловдивския затвор.


„Няма кой да каже доб­ра дума за мен, защото всички, които обичах, из­мряха. Най-ценното ми съкровище е една снимка с децата“, споделя години по-късно Павел на надзиратели­те си в затвора.

Галина Константинова /Bgvoice.com


НАЙ-ЧЕТЕНИ👇

ПОСЕТИТЕЛИ ГЕДАТ👇

АРХИВ НА САЙТА

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ: