С два лева карах седмицата през 70-те и ми оставаха! Разказ от първо лице

През 70-те години животът в България беше различен, както по отношение на икономика, така и по отношение на социални отношения. Макар че заплатите не бяха високи, хората успяваха да се справят с малко средства. Ето как аз успявах да изкарам седмицата с два лева и дори да ми остават пари.

Първата стъпка беше пазаруването на стоки от пазара. През тези години пазарите предлагаха разнообразие от пресни плодове и зеленчуци на достъпни цени. С няколко стотинки можех да купя картофи, моркови и лук, което беше основа за много ястия през седмицата. Доматите и чушките бяха също евтини и добавяха свежест към всяко ястие.

С наличните продукти готвенето у дома беше задължителна част от ежедневието. Супите и яхниите бяха основни ястия, които можеха да се приготвят с малко съставки, но да са питателни и вкусни. Една тенджера с боб или леща можеше да ме изхрани за няколко дни.

Забавленията не изискваха големи разходи. Често се събирахме с приятели у дома, където играехме настолни игри или просто разговаряхме. Понякога ходехме на кино, но билетите тогава бяха значително по-евтини. Вечерните разходки из парка също бяха чудесен начин да се прекара времето безплатно.

Умението да се спестява от малките разходи беше ключово. Например, вместо да купувам закуски от магазина, приготвях си сандвичи у дома. Така, след като приключеше седмицата, все още ми оставаха пари, които можех да използвам за нещо по-специално или да ги спестя за бъдещи нужди.

Два лева през 70-те години може би не звучат като много пари днес, но тогава тези средства бяха напълно достатъчни за скромен и балансиран начин на живот. Умението да се справяш с малко и да извличаш максималното от наличното беше истинско изкуство, което много хора владееха. Тези времена ни учеха на стойността на парите и на истинската стойност на простите удоволствия в живота.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

На 13 юли 1944 г. в Будапеща е роден изобретателят на кубчето което бързо става световен хит.Ето какво се случва с него днес

През 1974 г. създава "Магически куб" - играчката, която след това става известна ,като Рубик куб. Патентова изделието в 1975 г. На пазара в Европа е от 1977 г. В САЩ- закъсняват,1980 г. 

Досега в цял свят са продадени над 350 млн. кубчета. През 1982 г. Будапеща е домакин на първото в света Първенство за бързо нареждане на Рубик куб. 

Най- бърз е виетнамецът Мин Тай-САЩ за 22,95 сек. Рекордът за 2013 г. е 5,55 сек. на холандеца Матс Валк. 

Българското постижение засега е 11,71 сек. на Николай Петров. 

А световен рекорд за най-БАВНО нареждане е 26 години /от закупуването!!!/ на 45 годишен строител - англичанинът Греъм Паркър. 

Самият Рубик се е потрудил цял месец, докато успее. Има няколко модификации на кубчето на Рубик. Други изделия: "Змията", Рубик- 360 - главоблъсканица от 3 сфери една в друга и 6 разноцвтни топчета. 

Днес ЕРНЬО РУБИК участва  в разработки на видеоигри и оглавява Студио Рубик - за дизайн на мебели и разработки на главоблъсканици.

 В Унгарската Техническа Академия е създаден Фонд на Рубик за подпомагане на особено талантливи млади изобретатели..."

Кубчето на Рубик, изобретено през 1974 година от унгарския архитект и професор по архитектура Ерньо Рубик, бързо става световен хит. Първоначално създадено като триизмерна механична пъзел игра, кубчето е патентовано и пуснато на пазара през 1980 година от компанията Ideal Toy Corp. Оттогава насам то се превръща в една от най-продаваните играчки в света.

Кубчето на Рубик придобива огромна популярност през 80-те години и става символ на интелектуално предизвикателство и логическо мислене. То бързо завладява въображението на хора от всички възрасти и култури. Кубчето се появява в множество филми, телевизионни предавания и книги, което допълнително увеличава неговата популярност.

Интересът към кубчето на Рубик не е намалял с времето. Днес съществуват множество състезания, посветени на скоростно редене на кубчето, известни като "спийдкубинг". Тези състезания привличат участници от цял свят и се провеждат на различни нива – от местни до международни. Кубчето на Рубик е вдъхновило и развитието на нови версии и вариации на пъзела, които предлагат още по-големи предизвикателства.

Следователно, може да се каже, че кубчето на Рубик наистина се е превърнало в глобален феномен. Неговата способност да предизвиква ума и да забавлява хора от различни култури и възрасти го прави уникално и непреходно.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Хората, родени между 1975 и 1999 година, формират едно от най-уникалните поколения в историята – ето защо:

Те израснаха на границата между две епохи: една преди появата на интернет и технологичното господство, и друга, вече напълно потопена в тях.

Поколението преди 1985 г. имаше по-традиционен начин на мислене, съсредоточен върху упорития труд и постоянството. За разлика от него, следващото поколение цени ефективната и интелигентна работа.

Тази група преживя безпрецедентна трансформация: израснаха с радиото, телевизията, касетите, видеокасетите (VHS), DVD-тата, видеоигрите като Mario Bros, конзоли като Nintendo и PS4, мобилни телефони Nokia, видеотеки, а по-късно и с платформи като Netflix, Snapchat и дори виртуална реалност.

Това са хора, които разбират и ценят традицията, но също така имат способността да я поставят под въпрос и да формират собствени мнения. За разлика от предшествениците си, които често приемаха нещата без да задават въпроси, и от следващите поколения, които често не познават корените на онова, което ги заобикаля.

Те представляват мост между индустриалната и дигиталната ера. Притежават уникална перспектива, защото са преживели и двете реалности. 

Това поколение би трябвало да бъде двигателят на големите промени: предходните не разбират напълно настоящето, а следващите не познават достатъчно добре миналото, което ни е довело до тук.

Хората, родени между 1975 и 1999 година, често са наричани Поколение X и Милениали. Това поколение е уникално и различно по много начини, като формира една от най-интересните и разнообразни групи в съвременната история. В този текст ще разгледаме някои от причините, които правят това поколение толкова специално.

Една от най-значимите характеристики на това поколение е, че те са свидетели на невероятен технологичен напредък. Докато по-ранните поколения са израснали в свят без интернет и мобилни телефони, хората, родени между 1975 и 1999 година, са видели как тези технологии се появяват и стават неразделна част от ежедневието. Това ги прави по-гъвкави и приспособими към нови технологии и иновации.

Това поколение е израснало във време на значителни социални промени. Те са свидетели на развитието на движението за равенство между половете, борбата за права на малцинствата и нарастването на глобализацията. Това е поколение, което разбира важността на социалната справедливост и е по-отворено към разнообразието и инклузивността.

Хората, родени в този период, се характеризират с високо образователно ниво. Те често са мотивирани да продължават своето обучение и да развиват кариера, която не само дава финансова стабилност, но и удовлетворение. Те са склонни да търсят баланс между работа и личен живот, което ги прави по-щастливи и продуктивни.

Това поколение е израснало в свят, който е все по-глобализиран. Те имат по-голям достъп до различни култури и идеи, което ги прави по-отворени и толерантни. Това културно разнообразие е отразено в техния начин на живот, музика, мода и изкуство.

Поколението, родено между 1975 и 1999 година, е изключително уникално поради комбинацията от технологични иновации, социални промени и глобализация. Те са свидетели на бързи промени в света и са успели да се адаптират към тях, което ги прави едно от най-динамичните и интересни поколения в историята.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомените на служителки от НАРКООП: Какво се е продавало по времето на СОЦА в НРБ

Времето на социализма в България е период, който оставя траен отпечатък в съзнанието на много българи. Магазините на НАРКООП, които са били основен източник на стоки за населението, са част от този колоритен период. Разказите на служителките от тези магазини ни дават възможност да надникнем в ежедневието и потребителските навици на хората по това време.

Стоките в магазините на НАРКООП

В магазините на НАРКООП по време на социализма се предлага широка гама от стоки, но не винаги в изобилие. Често срещаните продукти включват основни хранителни стоки като хляб, мляко, захар и брашно. Дефицитът на някои продукти е често явление, което води до дълги опашки и чакане.

Основни хранителни продукти

Хляб: Един от най-достъпните и важни продукти на трапезата на всяко българско семейство. Хлябът е наличен в различни видове и форми.

Мляко и млечни продукти: Млякото е доставяно предимно в стъклени бутилки, а киселото мляко е неразделна част от българската кухня.

Захар и брашно: Често се срещат в ограничени количества и понякога се налага купонна система за разпределение.

Промишлени стоки и дефицит

Някои промишлени стоки като сапун, перилни препарати и козметика също са на разположение, макар и в ограничен избор. Служителките разказват, че често е имало недостиг на стоки като кафе, шоколад и цитрусови плодове, което води до "специални" доставки и чакане на опашки.

Опашките – социален феномен

Дългите опашки пред магазините са били емблематичен символ на социализма. Те не само че са били начин за осигуряване на ред при разпространението на стоки, но и място за социално общуване и обмен на информация. Служителките споделят, че тези моменти често са били използвани за създаване на нови приятелства.

Спомени за отминалото време

Въпреки трудностите и ограниченията, служителките от НАРКООП си спомнят с носталгия за времето, когато са обслужвали своите клиенти. За тях това е било не просто работа, а и възможност да бъдат част от ежедневието на хората и да помагат в осигуряването на нужните стоки.

Тези разкази ни дават ценен поглед върху живота през социализма в България и ни напомнят за важността на споделените спомени и преживявания, които свързват поколенията.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Синът на Гунди – Андрей Аспарухов, от Щатите: Благодаря ви за любовта към баща ми и Котков

Андрей е бил едва 4-годишен, когато баща му – най-великият и обичан български футболист, загива трагично на 30 юни 1971 г.

На 30 юни се навършиха 54 години от зловещата катастрофа в прохода Витиня, която отне живота на две от най-ярките звезди на българския футбол – Георги Аспарухов-Гунди и Никола Котков. Денят остава най-черен в историята на „Левски“, а за хиляди фенове символизира невъзвратима загуба.

 

По този повод синът на Гунди – Андрей Аспарухов, който живее със съпругата си в Щатите, написа в социалните мрежи: „Благодаря на всички, които отново не забравиха 30 юни. Вашата любов, вашите спомени, вашето уважение към баща ми и Котков означават много! За мен всеки 30 юни е болка. Това е...!“

Андрей Аспарухов

На този ден преди повече от пет десетилетия Гунди и Котков пътуват към Враца за юбилeен мaч пo cлучaй 50-гoдишнинaтa на местния „Бoтeв“. Автомобилът „Алфа Ромеото“, управляван от Гунди, се блъска челно в резервоара на ЗИЛ със софийска регистрация на прохода Витиня. Колата се възплaмeнявa. Автомобилът и пътницитe в нея изгарят.

 

Трагичната новина за смъртта на Аспарухов и Котков шокира цяла България. Двамата вече са се превърнали в абсолютни любимци на феновете на „Левски“. Заедно носят синята фланелка от 1969 до 1971 г.

 

Погребението на Гунди и Котков остава без аналог в българската история: над 500 000 души се стичат по улиците на София и до Централните гробища – тъжни и плачещи, за да кажат последно сбогом на любимците си.

 

Паметта за тях не угасва – всяка година фенове, ветерани и ръководството на „Левски“ поднасят венци и цветя на гробовете им.

 

„Днес е най-тъжният ден за всеки един левскар! Всеки от нас се буди някак по-особено – с буца в гърлото и болка в сърцето. Защото на днешния ден преди 54 години загубихме две от най-ярките фигури не само за „Левски“, не само за футбола, но и за България като цяло – Георги Аспарухов и Никола Котков.54 години от онази зловеща катастрофа, която нанесе непоправима рана в сърцето на всеки един левскар. Катастрофа, която отне животите, но не и харизмата и завета на двамата велики играчи. Те бяха не просто големи футболисти, а всенародни любимци заради човечността и добротата си.

 

Наш дълг е никога, докато на земята има жив левскар, да не ги забравяме. Да не забравяме заветите им. Да свеждаме глава всеки път, когато стъпваме на стадион „Георги Аспарухов“.

 

ПФК „Левски“ се прекланя пред паметта на Георги Аспарухов и Никола Котов.Поклон пред Незабравимите!“, написаха от „Левски“.

Източник:retro.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Рускиня ме напи в Приморско през 80-те и взе всичките ми дрехи

Лятото на 1980 година беше особено горещо, а Приморско - кипящо от живот и туристи. Работех в Китен и често след смяната си се отправях към плажа, за да се насладя на прохладния морски бриз и музикалните ритми, които се носеха от близките заведения.

Една вечер, докато седях в един от баровете на плажа, забелязах красива рускиня на съседната маса. Усмивката ѝ беше като слънчев лъч, а смехът ѝ - заразителен. Реших да се приближа и да я заговоря. Оказа се, че името ѝ е Наташа и беше дошла на ваканция с приятели. Разговаряхме дълго, а времето сякаш летеше.

Наташа предложи да ме заведе в едно бунгало, където можем да продължим разговора си на спокойствие. Бяхме се забавлявали цяла вечер и тя настоя да изпие последната си чаша вино с мен. Неусетно, умората ме надви и аз заспах дълбоко.

На сутринта се събудих и осъзнах, че нещо липсва. Всичките ми дрехи бяха изчезнали. Наташа също я нямаше, а аз останах сам, обвит само с чаршаф. Изпаднах в паника, но нямах друг избор освен да се прибера така до Китен.

Пътят до Китен беше истинско приключение. Хората ме гледаха с изненада и недоумение, но аз се опитвах да запазя спокойствие и хладнокръвие. Прибрах се в квартирата си, благодарен, че все пак не съм изгубил нищо ценно, освен дрехите си.

Това беше урок, който дълго време щеше да помня - за доверието, за неочакваните обрати на съдбата и за това как една привидно обикновена вечер може да се превърне в незабравим разказ.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ