Най-прочутият италиански любовник издъхва в леглото на млада и известна българка в разгара на бурна любовна нощ

Най-прочутият италиански донжуан, който е преспал с над 6000 жени, почина на 63-годишна възраст в разгара на бурна любовна нощ с 23-годишна дама, която поради известността си  предпочита да остане анонимна съобщава в. "Дейли мейл"

Маурицио Занфанти, известен с прозвището си Ромео от Римини, почина в леглото на 23-годишна туристка от България. Докато я засипвал с ласки, той получил сърдечна криза. Дамата изпаднала в шок, извикала медици, но те не могли да съживят плейбоя и констатирали смърт от сърдечна недостатъчност.

 Маурицио Занфанти започва бляскавата си „любовна кариера“ още когато на 17 години заработил в нощен клуб в Римини. Постепенно превърнал професията на промоутър в клуба във възможност да завързва кратки връзки с над 200 жени на лято.

Той печелел женските сърца много лесно. Харесвал си дама насред улицата, заприказвал я, убеждавал я да влезе в нощния клуб, в който работел, и след това продължавал свалката до успешен край.

През зимата Маурицио отивал в скандинавските страни, където работел за туристически агенции. Там той продължавал кариерата си на сваляч и дори толкова се прочул, че в шведски град му била издигната восъчна фигура.

През 1986 година италианското издание "Еспресо" нарече Маурицио Занфанти "най-успешният любовник на Италия". През 2014 г. той сподели пред "Билд", че се отказва от кариерата на сваляч, защото се чувствал много стар. Но определено не е удържал обещанието си.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Как трудоваци изградиха новата централна гара в София – разказ в снимки

На 23 февруари 1971 г. е направена първата копка за новата гара от тогавашния министър на транспорта Григор Стоичков. На 15 април 1974 г. е съборена последната, западната част от старото приемно здание. На 6 септември 1974 г. е открита за експлоатация новата Централна гара София.

Приемната сграда е проектирана от „Транспроект“ – София с главен проектант арх. Милко Бечев, а строителството е извършено от СО „Трансстрой“- І-во строително. На мащабите на гаровата сграда отговаря и предгаровият площад, проектиран от арх. Олга Станева и Снежана Даскалова и построен от СО „Инжстрой“.

През светлата надземна част от малкия шадраван се издига 34-метрова бронзова статуя на майка и дете – символ на красотата и благоденствието, чийто автор е проф. Величко Минеков.

На 1 юни 1975 г. е пуснат в експлоатация и вторият етап и са възстановени всички служби. По време на строителството началник на гарата е чешкият възпитаник Георги Бойкин. Приемната сграда на гарата има 5 блока с 2 подземни и 3 надземни етажа с 365 помещения. Разположените по дължина паралелно 36 Х-образни колони, върху които лежи покривната конструкция, са съчетани с алуминиева дограма, стъкло и бял мрамор.

Монтирани са 24 ескалатора, внесени от СССР, осигурено е парно отопление и климатична инсталация, внедрени са билетопечатащи машини. Гарата разполага с 6 покрити перона и чакални с 500 места за сядане. Обзаведен е киносалон и салон за събрания. За информация на пътниците гаровият район е озвучен с модерна радиоуредба, която включва 1300 високоговорителя. От Италия е внесена електронна информационна уредба „Солари“.

В този си вид сградата на Централна гара София ни е позната и до днес.

Списание „Архитектура“, 1974 г.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Людмила Живкова и промоциите са причина да открия киното в края на 70-те

 

Бях първи или втори клас, когато ми връчиха една хартиена карта Знаме на мира, която даваше право на цена от 20 стотинки да посетя определен брой филми – детски, исторически или съветски. С нея не можех да отида да гледам някой блокбъстър, но и то такива нямаше много, освен ако не бяха за войната.

Още помня първата ми прожекция сам – бил съм на 9-10 години, киното е полупразно – филмът е руски и за войната. Отивам, 20 стотинки, вътре съм. Хареса ми усещането, застоялия въздух. Името на филма не го помня, но беше история за семейство, което след войната осиновява много бездомни деца. И беше хубав, поне по сегашните ми разбирания.

И след това се започна. По онова време в Стара Загора имаше поне 7-8 кина, не броя трите летни. Дали не бяха и четири летни? Всяка седмица във вестник Септември излизаше програмата, имаше някакви кратки анотации, които често бяха достатъчни – като видиш, че филмът е албански или румънски, сякаш желанието се изгубваше от раз. Но и изключения имаше.

Пиково време за посещение на кино беше понеделник в 10, когато пред кината имаше огромни опашки от зрители, които искат да видят определено заглавие. Помня площадчето на Комсомол пълно с хора, които искат да гледат Индиана Джоунс, това без никаква реклама, само с един ред във вестник Септември. Да отидеш първи, да можеш да разкажеш в училище новия филм – това беше престижно. Комсомол беше огромен комплекс, планиран да расте, който по това време беше започнал да се свива – с две кафета вътре, два салона, огромни тоалетни, общи пространства. Строено в друго време, когато се е очаквало, че винаги ще е така. Днес Комсомол е жалка гледка, разкостен и разпарчосан на отделни бизнеси, да не говорим, че от години е разкопан и стои. 

За прожекциите в 10 в понеделник имаше толкова много зрители, че след това салонът ухаеше на „мокро куче“, по думите на моя дядо. Беше прав, но бяха други години, без климатици и ароматизатори. 

Другите кина бяха доста по-малки, но също изключително посещавани, особено когато филмът беше хитов. Не мога да кажа, че по кината имаше само бълвоч, не, далеч не беше така. Освен филмите от СССР, имаше интересни заглавия – ново европейско кино, някои по-провокативни американски. Въпрос беше да чакаш, някои от наистина добрите филми бяха в по-малките кина, за да отблъснат или да скрият интереса към прожекцията. Или пък в по-маргиналните кина въртяха определени индийски и турски филми, които не ставаха за Комсомол, но идеално пасваха на киното до жп гарата. Много от любителите на това течение ходеха там с касетофони, за да запишат някоя песен или пък филма, за да тръгне касетата да се тиражира в махалата. Често след филма излизаха вън на поляните, разпъваха месалчета и ядяха и се веселяха. Наивни и прости години.

Според моя дядо, който беше абсолютен авторитет за мен, филмите първо се появяваха на кино в големите градове, после минават по по-малките и селата, а след 2-3 години вече са в телевизията. Не бях сигурен, че това е точно така и постоянно търсех доводи, за да го оборя. Днес разбирам, че е бил абсолютно прав.

Не знам кога е било построено киното в моето село Гита, но съдейки по фреските по стените вътре – десетина години след 9 септември, за да замести старото кино, което през 80-те беше вече канцелария на ТКЗС или нещо подобно. Новата зала беше в читалището и беше огромна, отоплявана от печка на дърва и въглища, която палеха до късна пролет и стоеше изгасена чак до края на октомври, когато в салона ставаше ледено студено. В селото ми (тогава процъфтяващо и пълно с хора), имало много кинолюбители. Татко разказваше как като малък са се хващали и десетки каруци са водели хора в Чирпан да гледат някой от хитовите тогава филми. От това време той много обичаше „Бащата на войника“, всъщност, рядко стойностен филм.

Билетите за селското ни кино бяха стотинки, беше винаги пълно, особено през летните месеци. Бабите и дядовците винага даваха по левче на внуците, които обикаляха сладкарниците, библиотеката, центъра, околните хълмове, язовирите, но вечер винаги имаше стотинки за кино. Плакатите бяха ръчно написани, с химикал, на едно табло – днес има това, утре ще има онова заглавие. Отгоре с червени букви пишеше КИНО. Много години след това някой го беше взел под наем и беше разменил буквите НИКО, за да пасват на името му.  И там бях редовен, а вечерите след филма бяха разкошни – селото беше пълно с живот, улиците асфалтирани, ухаеше на цветя. Село Гита заспиваше доста късно. 

На специални дати – имаше и дневни прожекции, примерно- за Деня на детето. Пълен салон с деца и гледаме анимационния Планетата на съкровищата. Български. Къде ли изчезнаха тези деца?

Сядахме на дървените столове, подредени в редове, с движещи се седалки. Чакаш и внимателно ставаш, за да не стреснеш другите с тряскане. За тези, на които се паднала счупена седалка -дървен стол встрани.

Не, там не очаквайте да съм гледал шедьоври, но нормалните за онова време Манастир Шао Лин, Индиана Джоунс, уестърни, криминални.  Имаше киното ни един кусур – нямаше тоалетна.

Ходехме зад сградата, където имаше външна, но кой ти чака на опашка. Един от последните пъти, когато бях в салона, стоях и пикаех и зяпах как светят къщите срещу мен. Вътре в салона ме чакаше още половин час филм (мисля, че филмът беше Пулгасари, култовият севернокорейски фантастичен филм), аз вече знаех кой ще победи, но трябваше да се изпикая. Бил съм на 13-14 години и вярвах, че доброто ще победи, не само ще смачка лошото, но и ще бъде вечно. Чернобил беше вече минал, духаше вятъра на Перестройката, а пред външната тоалетна дори нямаше опашка. В салона имаше едва десетина човека, севернокорейската алегория не беше привлякла интерес.  Не го отчетох това като сигнал за промяна.

След това всичко се завъртя прекалено бързо и ето ме, на 52 години. Като пикая – внимавам, следя какво, как, в опасна възраст съм. Не затварям очи и не мечтая.

Гледам същите филми, просто ги зяпам у дома, като те се намират на хиляди километри от мен, кодирани в дигитален код, който аз извиквам у дома с глобална мрежа, която ме свързва с целия свят. За това не можех и да мечтая като дете. 

Днес имам един проблем – нямам какво да кажа за тези хора, с които ме свързва тази глобална мрежа. Затова си пиша историите, за да мога и тях да вкарам в дигитален код, за да ги поиска да ги чете някога. Когато и мен може да ме няма.

Ивайло Тончев

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Тя бе най-известната и красива манекенка у нас по времето на соца в НРБ и в топ 100 на най-красивите жени в света през 2002 г

Ралица Балева е родена през 1967 г. и е една от най-успешните български манекенки, в близкото минало дефилирала на всички модни подиуми

Тя е топмодел със световна слава, във вените й тече австрийска кръв, знае 7 езика, а дядо й е бил учител на Цар Борис III. Днес бившата съпруга на Калин Балев продължава да купува картините му и смята, че  раждането на дъщеря й е компенсирало разочарованието от провала на бизнеса й.

Най-успялата в чужбина българска моделка наричат Ралица Балева. Заради това, че е дефилирала за марки като Armani, Versace, Ungaro, Givenchy, Lanvin… Заради това, че покойният гений Джанфранко Фере 10 години изработва моделите си по нейните перфектни мерки. Заради факта, че за да имат лицето и тялото й в своите календари и реклами, Pirelli, Yamaha, Campari и Chopard са й броили баснословни суми и плащат на Ралица всеки път, когато публикуват кадри от нейните фотосесии.

Италианското списание Maxim я поставя сред Топ 100 на най-красивите и сексапилни жени в света през 2002 г. Точно през този период – след 31-ата си година – Ралица казва, че е била най-успешна. Раждайки дъщеря си на 41, тя не слага точка на успешния си период като жена с реализация, стил, опит. Просто отваря нова страница, продължавайки да пише биографията си вече като г-жа Балдзарини, но и с поглед назад към корените си в България, с които се гордее повече, отколкото като снаха на втория човек в компартията през 80-те години на миналия век. Впрочем и да е правила някакви сметки, свързани с брака с Калин Балев, те просто не са се сбъднали – Ралица винаги сама е пробивала пътя си, залагайки на качествата си, а не на фамилията, която е прибавила към името си.

Кариерата й на модел е стартирала още на 14, когато са забелязали, че освен ръст и добри пропорции момичето притежава и един много специален хладен чар и рафиниран стил, че носи нещо отвътре, което озарява лешниково-зелените му очи. 

Всичко това „отвътре“ е наследство и възпитание от майка й, половин австрийка, литераторка и интелектуалка, от която е наследила не само перфектните мерки, лицето и косите, но и любопитството, чувствителността и устойчивостта. Между двете – те си говорят на немски! – тече един нов диалог. Ралица казва, че е започнал, когато самата тя е станала майка на 4-годишната Маргарет, която нарича баба си Маргарита Grossmutti (баба – нем.), дядо си Grand-pere (дядо – фр., защото дядо й живее във Франция), а с мен общува на прекрасен български.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Документален филм показва как е изглеждала България през 1970 г./Видео/

Години след демократичните промени у нас, има хора, които си спомнят за времето на соца с носталгия въпреки тоталитарното управление, репресиите, забраната да се пътува и т.н. Най-интересното е, че хората коментират всичко пречупено през призмата на битовото ни оцеляване, както и с известна доза спомени.

Съгласно чл. 1, ал. 3 от Конституцията на НРБ по това време, Българската комунистическа партия ръководи изграждането на развито социалистическо общество в НРБ в тясно братско сътрудничество с Българския земеделски народен съюз. Така двете управляващи партии имат съвместна ръководна роля и решенията на техните ръководни органи – Политбюро на ЦК на БКП, Секретариат на ЦК на БКП и Постоянно присъствие на БЗНС имат задължителен характер за висшите държавни органи, макар немалко решения на висши държавни органи да са вземани без предварително решение на висши партийни органи. 

Поради това ръководните длъжности във висшите органи на БКП и БЗНС – генерален секретар на ЦК на БКП, секретари на ЦК на БКП – всеки отговарящ за съответен ресор от политиката и иакономиката на държавата, членове на Политбюро на ЦК на БКП, секретар на БЗНС, секретари на Постоянното присъствие на БЗНС – всеки отговарящ за съответен ресор на политиката и икономиката на държавата и членове на Постоянното присъствие на БЗНС имат държавен статут, и съгласно установената практика партийни (на БКП и БЗНС) ръководители участват в заседанията на държавните органи, като ролята на партийните ръководители е да координрат по партийна линия съответния политически или икономически ресор, а съгласно правилниците за държавен протокол и държавно обслужване, при подреждане на официални мероприятия стоят в протокола по-високо от висшите държавни ръководни длъжности и подобно на държавните ръководители се обслужват от държавното Управление за безопасност и охрана – УБО. 

Има много случаи, в които членове на партийните ръководства на БКП и БЗНС заемат едновременно висши държавни постове като министър, заместник-председател на Министерския съвет, заместник-председател на Държавния съвет, член на Държавния съвет. Генералният секретар на ЦК на БКП е и председател на Държавния съвет на НР България, а секретарят на БЗНС е първи зам.-председател на Държавния съвет на НРБ. Членовете на Политбюро на ЦК на БКП и секретарите на Постоянното присъствие на БЗНС са по право членове на Държавния съвет на НРБ или са министри от правителството и заместник-председатели на Министерския съвет. 

Членовете на Постоянното присъствие на БЗНС могат да бъдат и са избирани за министри. Навсякъде решенията за управлението на страната се взимат съвместно от двете партии и държавното ръководство. За функциите на висшите партийни ръководни органи действа постановеното в уставите на БКП и БЗНС (казионен), като за официален държавен нормативен акт, регламентиращ правомощията и функциите им се приема текстът на чл. 1 ал. 3 от Конституцията на България от 1971 г., съгласно който двете партии в тясно братско сътрудничество ръководят изграждането на развито социалистическо общество.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Откриха мистериозни структури на на Луната които не могат да се образуват по естествен път

Известният уфолог и виртуален археолог Скот Уоринг отново е в центъра на вниманието с последното си откритие: мистериозни структури на повърхността на Луната. 

В снимки на Луната, получени от американската космическа агенция НАСА, той откри нещо, което повдига много въпроси.

Откритието на Уоринг стана обект на дискусия сред любителите на мистериите на космоса.Уфологът каза, че снимката е публикувана от НАСА само преди няколко дни и веднага след това е започнал подробен анализ.

Според Уоринг снимката показва структури, които не могат да се образуват естествено.

Тези необичайни обекти може да са били построени от извънземни цивилизации, смята изследователят.

Най-изненадващото обаче е, че според Уоринг НАСА дори не се опитва да скрие тази информация. 

Скептиците твърдят, че ако действително бъдат открити доказателства за извънземна намеса на Луната, агенцията ще се опита да скрие подобни факти.Уоринг обаче смята, че агенцията умишлено разкрива тази информация, за да генерира обществен интерес и внимание към извънземните.

Изследователят също така призовава НАСА да предостави повече подробности за произхода на тези мистериозни структури и да проведе повече изследвания.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ