10 факта за новия папа които не се знаят от всеки

1. Той е първият папа с перуанска националност.

Въпреки че е роден в Чикаго, любовта му към Перу го кара да приеме гражданство. Връзката им с Латинска Америка е реална и дълбока.

2. Той прекарва голяма част от живота си в Перу.

Той служи повече от 20 години в мисии, енории и общности, особено в скромни райони. Не е дошъл да се налага, дошъл е да се учи и да придружава.

3. Преди да дойде във Ватикана, той е бил епископ в Чиклайо.

Там той спечели обичта на хората със своята близост, смирението си и неуморния си труд за най-нуждаещите се.

4. Августински е.

Принадлежи към ордена "Св. Августин", известен с акцента си върху общността, размисъл и търсенето на вътрешна истина.

5. Той беше световен лидер на своето паство.

Преди да стане епископ, той е бил висш генерал на августинците по света. Те го знаят в Азия, Африка, Америка... и те го уважават.

6. Той е човек с готино лице и меки думи.

Винаги е предпочитал да слуша, отколкото да се налага. Тези, които го познават, казват, че най-голямата му сила е състраданието

7. Познай болката на забравените хора.

В Перу той работи в селските райони, между коренните общности, на места, където често дори държавата не стига.

8. Тя има универсална визия, но с латино душа.

В Рим оценява епископите по цял свят, но никога не губи любовта си към простите хора, към тези, които нямат глас.

9. Той говори перфектен испански... с перуански акцент !

Мнозина бяха трогнати да го чуят да говори като още един перуански. Това разбива стени и събира сърцата заедно.

10. Той е папа, който мирише на хора.

Не идва от власт или привилегия, а от прашните улици на Латинска Америка. Ето защо вашият избор е символ на надеждата за Глобалния мир.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Кой е новият папа Лъв XIV

 

Кардинал Робърт Франсис Превост – американец от Чикаго, е новият папа с името Лъв ХІV.

Въпреки дългогодишната опозиция на Ватикана на идеята за папа от САЩ, поради статута на страната на свръхсила и светското й влияние, умереният Превост бе наблюдаван с внимание.

Удостоен с кардиналска титла от Франциск през 2023 г., бившият лидер на августинския орден е назначен от покойния папа и във влиятелния Дикастерий на епископите, който наблюдава избора на нови епископи от цял ??свят. Тези висши постове, съчетани с факта, че той има значителен мисионерски опит в Перу, след като е служил като епископ на северния град Чиклайо, го реабилитираха в очите на онези, които обикновено не биха одобрили идеята за американски папа.

69-годишният Превост е първият американец, избран за папа. Името му бе обявено от протодякона на конклава – френския кардинал Доминик Мамберти. Той излезе на балкона на базиликата „Свети Петър“ във Ватикана и обяви пред събралото се на едноименния площад множество, че е избран нов папа с думите „Habemus Papam“ („Имаме папа“ на латински).

Малко след това новоизбраният предстоятел на Римокатолическата църква също излезе на балкона на базиликата „Свети Петър“ и произнесе първото си обръщение „Към Града и към света“ (Urbi et Orbi).

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Почина актьорът Стефан Стефанов

Днес е починал Стефан Стефанов, познат от ролите си в киното е театъра, както и като актьор в Сатиричен театър „Алеко Константинов“. Тъжната вест бе съобщена от Съюза на артистите в България.

Най-известните му роли в киното и телевизията са във филмa „Лавина“ в ролята на Момчил, сериалите „Записки по българските възстания“ в ролята на Тодор Каблешков и „Мера според мера“, където играе Христо Силянов.

Стефан Стефанов е роден на 2 януари, 1952 година, завършва актьорско майсторство при професор Гриша Островски във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. Носител на множество национални награди. Дебютира в Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна, работи в Студията за игрални филми „Бояна“, а от 1981 година е щатен актьор в Сатиричния театър „Алеко Константинов“.

Стефан Стефанов имаше брак и с актрисата Ели Скорчева.

Поклонението ще се състои на 11 май, неделя, от 14.30 часа в храм „Свето Преображение Господне“ в квартал Лозенец.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Балада за "Чавдарката" -Кой не знае тая марка

 

Кой не се е возил с ней, 

кой не е чул "Чавдарка"

да реве като змей!?

Кой не помни тоя рев чутовен, 

като от симфония на Бетовен, 

кой не помни как на път по върло, 

"Чавдар" ръмжи с юнашко гърло!?

Кой не помни, докато се спуска, 

как всичко в него скърца, съска, 

как, докато по завои лъкатуши, 

шофьорът "Ардата" качак пуши,

с цигара докрая изгорена,

как слуша Лепа Брена,

над него плакат на Саманта,

да плакнеш очи на аванта,

пред очите му и Сиси Кеч,

гледаш я и губиш реч, 

с едната ръка на волана

и коремът над колана... 

Знам, че всяко дете вече порасло, 

помни мириса на изтекло масло... 

Помни мириса на нафта, бензин, 

на Чавдара от детството - до амин!

И търси чертите му във всеки автобус,

но карай да върви, това е блус...

Това е блус! 

Автор: Петър Донкин

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Историята на "Емона" - единственият кораб в света с крушение на сушата

Помните ли капитан Георги Георгиев – първия българин, който обиколи света с яхта? Той стои в началото на тази история.

На 20 декември 1976 г. капитанът тръгва от Куба на околосветско пътешествие със своята яхта “Кор Короли”. Завършва го на следващата година отново на 20 декември.

Постига рекорд – по-малко от 202 денонощия проплавано време за размерите и възможностите на плавателния му съд. Три години по-късно постижението му е включено в книгата за рекордите “Гинес”.

Капитан Георги Георгиев е удостоен със званието “Герой на Народна република България”. На негово име е кръстен нов 25 000-тонен кораб за насипни товари на “Български морски флот”. Георгиев е обявен за почетен спортист № 1 за 1977 г., както и за почетен гражданин на Варна и родния му град Кърджали.

През всичкото това време моторният кораб “Емона” кротко превозва български и чуждестранни летовници по Черноморието – от Бургас през Несебър до Мичурин.

Плавателният съд е построен по лична идея на цар Борис III. Пуснат е на вода през 1942 г. на пристанище Варна. Кръстен е на древногръцкото име на Стара планина – Аемон. Корабът, който е дълъг 38,5 м и с водоизместимост 217 тона, поставя началото на българския пътнически морски флот.

След 33 години вярна служба, през 1979 г. “Емона” хвърля последна котва и се отдава на заслужен отдих. По Черноморието вече хвърчат “ракети” и “комети” и ветеранът няма достатъчно сили да се надплува с тях.

И тогава капитан Георги Георгиев дава идеята “Емона” да бъде преместена от морето в планината Родопи, където е язовир “Кърджали”. Кметът на града Димитър Милев, както се казва, горещо прегръща идеята и дава душа и сърце да я осъществи.

И докато Милев се бори с ведомствено-бюрократичните бариери и уточнява маршрута, по който да пътува нестандартният товар, в Бургас сковават 40-метрова конструкция върху 64 гуми, която е теглена от специален влекач. Върху нея качват морския съд.

На 3 май 1979 г. корабът “Емона” се сбогува завинаги с морето край Бургас и потегля към своя нов язовирен дом.

Той е ескортиран от пилотски коли на КАТ, джипове с енергетици, подвижни работилници, влекачите “Фаун” и “Татра”, линейни кранове и други автомобили.

До Кърджали са около 300 км, но до 15 май са изминати вероятно повече от 500 – с връщанията след Айтос, завоите, маневрите и обиколните преходи.

Изминава разстоянието почти пеша, защото направлява цялото движение.

Но пък кинооператорът Гаврил Драганов казва, че е единственият българин, пропътувал разстоянието от Карнобат до Нова Загора с кораб. Той снима документален филм за събитието, режисьор на който е Румен Григоров.

Навсякъде по пътя ги приветстват хора, които ръкопляскат, скандират и се чудят, както техните деди с почуда сигурно са гледали преминаването на кита Голиат по българските земи.

На 13-ия ден от тръгването от Бургас спират да нощуват в с. Чифлик – само на 15 км от заветния язовир. Атракцията е пълна

В съседното село Жинзифово ученици очакват “Емона” с първите щайги ягоди. Но корабът не стига до тях. На един остър завой той се прекатурва от платформата и пада в двора на последната къща на село Чифлик. За щастие, жертви няма, леко ранен е само един младеж от поддържащата бригада. Няма повреди и върху кораба, спасява го меката почва, върху която пада. Няма щети и върху къщата.

Спасителните дейности траят цели две седмици, но накрая „Емона“ благополучно достига сегашния си дом, язовир „Кърджали“.

Източник:Арда нюз

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Късчета пловдивска история-спомен за пролетния панаир през 80-те

Едновремешните журналисти в края на 80-те години въздишаха и казваха: „Панаирът си беше панаир, когато беше един път в годината“.

Дълги години имаше един панаир – Есенният. На него имаше всичко – и тежка промишленост, и лека, и магазинчета с вносни стоки, и кебапчета и т.н.

В началото на 80-те години беше обявено, че ще има Пролетен панаир. В началото на май. Само за лека промишленост.

То помня онзи май с първия Пролетен панаир. Най-хубавият панаир в живота ми.

Доста години като журналист бях мобилизиран да „отразявам“ панаирите.

Тичахме по цял ден, блъскахме се с тълпите хора...

На този първи пролетен панаир нямаше хора. Хората още не бяха го научили. Тихо и спокойно. И много фирмени магазинчета. Продаваха свободно тоалетна хартия – българска. Хората купуваха по десетина ролки, навързваха ги с канап и ги окачваха на врата си като туземци от Таити.

Бяха пуснали и едни оранжеви пластмасови щайгички за плодове. На спирката пред панаира десетки посетители чакаха с щайгички в ръка.Продаваха май свободно и доста видове тапети.

На първия пролетен панаир имаше даже две барачки за колбаси. На подредената още от предишната вечер витрина се виждаха толкова дефицитни деликатеси, каквито никъде не можеха да се намерят. Някои от тях поотделно бяхме виждали през годините, но всички заедно на едно място – това можеше да се случи само на панаир.

Продавачката каза, че ще ги пусне в продажба към обед.

Едното магазинче беше в северната зона, другото – в южната. 

Официалните лица разглеждаха панаира от север на юг.

От ранна сутрин се бяхме залепили за магазинчето и чакахме кога ще дойде разпореждането „Сезам, отвори”.

По едно време дотича куриер откъм северната част и съобщи, че тамошното магазинче вече е отворено и за пет минути всичко е разграбено.

Съобщихме новината на нашата продавачка, но тя с леден глас съобщи каква инструкция и получила:

Да се отвори, след като мине другарят Живков!

Неизвестно кой болен мозък беше решил, че на официалните лица трябва да се поднесе една лъжа.

По това време по магазините пускаха няколко вида колбаси и те свършваха набързо.

Деликатеси не бяхме виждали с месеци.

Та щеше да мине другарят Живков, да хвърли едно око на измислената витрина и сигурно щеше да разреши:

Да яде народът!

Още преди да се появи Пролетният панаир в дъното на Есенния се отваряха по няколко сергии за специални панаирни стоки. Там можеше да се намерят прахосмукачки „Урал”, гръцки обувки, съветски бонбони, а една година пуснаха даже четирипистови магнетофони „Хорнифон”.

Върхът е обаче пускането на няколко бройки от легендарните италиански мотоциклети „Мото Гуци”.

Митко Костов ми беше разказвал как си купил от Панаира цяла чешко фотолаборатория „Магнифакс”. Цяла нощ не спал от вълнение, още по-тъмно се наредил пред затворените врати и в крайна сметка успял.

И да не си помислите, че с новата лаборатория е започнал да копира шедьоври на фотографското изкуство?

- Най-много преснимах снимки на голи мадами – признава си тогавашният фотолюбител.

Постепенно хората научиха, че е по-.добре да се идва на Пролетния, а не на Есенния панаир, където имаше само машини. 

Отначало хората си идваха на Панаира със сандвичи в мрежичка.Имаше и кебапчета, ама бяха скъпи. 

Че има други начини за изхранване на хората, разбрахме чак към 86-а или 87-а, когато английската фирма „Уимпи” опъна действаща закусвалня. Тогава и научихме думата „фаст фуд”.

Впрочем още през 60-те години американците, които минаха на специализирани изложби, показаха техника за закусвални. На место пържеха картофки и миризмата се разнасяше далеч извън палатата. Не помня да са раздавали вече изпържените картофки – сигурно е ставал голям бой.

При „Уимпи” нямаше бой, защото всичко се продаваше. Опашките бяха огромни, затова не се и наредих.

Въпреки че си заслужаваше – това си беше нещо като екскурзия на Запад.

От фирмата раздаваха и големи кръгли значки с надпис „Уимпи” – който има значка, значи вече знаеше какво означава „фаст фуд”.

Тогавашният министър на вътрешната търговия и услугите Георги Караманев имаше искреното желание да извади българското бързо хранене от ориенталските стандарти и беше намерил пари за сделка с „Уимпи”. 

Англичаните обаче му бяха поискали още толкова, за използването на марката. Министърът се чудеше как може една дума да струва толкова скъпо, преговорите изглежда зациклиха и така си останахме без „Уимпи”.

Преди няколко години закриха Пролетния панаир. Беше му минало времето. Останаха спомени обаче...

Автор Евгений ТОДОРОВ/POTV

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ