Каква е съдбата на хидробуса, който превозваше туристи по българското Черноморие

 „Асен Йорданов“ преминава край входния фар на Пристанище Бургас, 1967 г.

Част от Протокол № 7 от 31 януари 1989 г., с който „Асен Йорданов“ е бракуван.Част от разпореждането до финансовите звена на Параходство БМФ, в което се посочва как ще се правят разходите по ликвидацията на „Асен Йорданов“.

Част от разпореждането до финансовите звена на Параходство БМФ, в което се посочва как ще се правят разходите по ликвидацията на „Асен Йорданов“.

Хидробусът „Асен Йорданов“ превозваше пътници между пристанищата на Българското Черноморско крайбрежие в продължение на 22 години (1966-1988)

Хидробусът „Асен Йорданов“ от 1966 година открива в началото на май всяка година сезона на крайбрежното пътническо плаване. Маршрутът е Варна – Златни пясъци – Балчик и обратно. Впоследствие линията е удължена до Каварна.

Експресните пътнически кораби „Комета“ (№ 1, № 2 и № 4) също са част от пътническото корабоплаване в страната. Останалите малки кораби поемат по по-кратките маршрути по крайбрежието.

Е, имали сме не само крайбрежно пътническо корабоплаване, имахме и национална седмица на морето, ама и тя се изгуби там, където изчезнаха и малките бели кораби…

КАКВА Е СЪДБАТА НА ХИДРОБУСА „АСЕН

ЙОРДАНОВ”?

Приморско е последното пристанище за 150-местния пътнически кораб.

Оказва се, че Приморско е последното пристанище за 150-местния пътнически кораб.

Какво показват издирените документи? С Протокол № 7 от 31 януари 1989 г. комисия, назначена със заповед на главния директор на Параходство БМФ и утвърдена от Стопанския съвет на компанията, установява 100 % износване на „Асен Йорданов“: „ физ. и морално износен, механизми, корпус, системи напълно изхабени, автоматизация стара“. На основание на този протокол корабът се отписва от състава на основните средства на БМФ.

Очевидно, нямало е никакво колебание каква да бъде окончателната съдба на хидробуса, защото следващата издирена заповед на главния директор на Параходството к.д.п. Атанас Йонков е от 1 февруари 1989 г. В нея се разпорежда корабът да бъде предаден безвъзмездно на Кметство Приморско. Със следваща заповед от 15 юни 1989 г. капитан Йонков разпорежда инвентаризация на числящото се на кораба имущество, като негодното бъде бракувано, а годното – демонтирано и предадено за съхранение в склада „Втора употреба“ при ОКТОФ – отдел за комплексно техническо обслужване на Флота. Забавянето от няколко месеца може да бъде обяснено с готовността на кметството за приемане на кораба и с изчакването на по-добро време за буксировка на кораба.

След това с помощта на влекач корабът е провлачен от Варна до Морската гара на Приморско. След направения оглед от страна на упълномощените представители на Кметство Приморско е подписан Акт за предаване и приемане на основно имущество. Актът е от 5 юли 1989 г. Сред представителите на Приморско е и началникът на Морския клуб.

Какво е станало с това, което е останало от „Асен Йорданов“? Може би сред читателите на „Морски вестник“ има такива, които знаят повече по тази тема.

Атанас ПАНАЙОТОВ /Източник: Морски вестник/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

„Лека вечер и късмет!“ Животът и битките на Диляна Грозданова

 

Първите стъпки

Диляна Грозданова е родена на 4 ноември 1957 година в София. По майчина линия е внучка на революционера от ВМРО Панчо Тошев и правнучка на Дончо Щипянчето. Израснала в столичния квартал Лозенец, Диляна описва детството си така в интервю за EVA от 2005 г.: „Баща ми беше строителен инженер, майка ми – редактор в радиото. Израснах в Лозенец. Имам сестра Ралица, със 7 години по-голяма от мен. Като деца доста се разминавахме. Тя ядеше всички шоколади, които ни даваха. Събирах си левчетата от сурвакането на Нова година за подарък на мама, татко или баба за рождените им дни. А моята сестра ми секвестираше спестяванията. Това е да си по-малкото дете.“

„Бях и доста срамежлива. Когато ходех при баба ми, всеки път ме водеше за ръчичка при съседските деца и ми казваше: „Ти вече ги познаваш, от години играеш с тях.“ Но на мен все ми беше неудобно да отида сама. Бях и много злояда. Добре, че имаше един Гошко от апартамента срещу нас – той ме взимаше за училище и излапваше набързо попарата ми. За сметка на това ми носеше чантата. И всички бяхме доволни.“

Журналистическата професия я привлича още в младежките години, въпреки вродената й срамежливост. „Смятах, че журналистиката ще ме направи по-напориста. Което и стана.

Професионална реализация

Диляна завършва журналистика в Софийския университет „Климент Охридски“. Първите ? професионални стъпки са в Българското национално радио (БНР) и Българската национална телевизия (БНТ). Преди 10 ноември 1989 г. е била репортер на телевизионното предаване „Актуална антена“. По-късно става емблематична водеща на предаването „Отзвук“ по БНТ .

Срещата с любовта и семейството

За личния си живот Грозданова споделя с хумор: „Като дете винаги си харесвах някое момченце, за да ми бъде интересно да ходя на детска градина, след това на училище. Тогава който те харесваше, трябваше да те удари яко с чанта по главата или по гърба, ти да го удряш. Аз не се давах. Баща ми ме беше научил да отвръщам на боя с бой и въпреки че бях слабичка, ми имаха страха.“

Със своя съпруг Любомир Павлов ги свързва любопитна история: „Той беше упорит като свредел. И досега обича да казва, че ме видял по телевизора и казал: „Ето, за тази жена ще се оженя.“Толкова нахално, всъщност не се познавахме! Когато се видяхме, Любо вече беше завършил медицина, беше се насочил към психиатрията, беше асистент при проф. Станкушев на 4-и километър и правеше дисертация. Запозна ни обща позната.“

„Моят път не е гладък, но аз не съм страхлива и както казва мъжът ми, винаги имам различно мнение. Другото, което ми казва, е: „Само аз мога да изтърпявам твоето чувство за хумор!“Защото все още не съм го загубила.“

Журналист и политик

След Грозданова 1999 година е имиджмейкър на тогавашния кмет на София Стефан Софиянски и и член-учредител на неговата партия – ССД – Съюз на свободните демократи.

През 2001 година е избрана за народен представител от НДСВ в XXXIX-то Народно събрание – четвъртото обикновено Народно събрание на България, съставено след падането на комунистическия режим през 1989 г. Събранието работи от 5 юли 2001 до 17 юни 2005 г. Съставено е според резултатите от парламентарните избори, проведени на 17 юни 2001 г.

През януари 2005 г. напуска парламента, а непосредствено преди началото на предизборната кампания – напуска и ССД и се отказва от политическа дейност. 

Защо влиза в политиката?

„Ами просто излезе, че обичам политиката. Започнах с втората кампания на Стефан Софиянски за кмет, като станах шеф на неговия предизборен щаб. После царят ме покани за водач на кандидат-депутатската листа в Габрово. Влязох в парламента. Но се оказах леко встрани от парламентарната група, защото не станах член на партия НДСВ. Бях като чужд сред свои или обратното. В момента, в който реших, че има конфликт на интереси, напуснах. Казах си, че никой не се е залепил за депутатско място. Сметнах, че е редно да постъпя така. Защото съм малко бодлива коза. А наскоро, както знаеш, отказах да съм кандидат-депутат на ССД. Мисля, че има много по-важни неща.“

За Диляна балансът между личен и професионален живот винаги е бил важен: „Винаги семейството е най-важно“, споделя тя. „Вярно, че политиката ме разочарова, а аз мразя разочарованието.“

„Никой обаче не може да каже, преди да е тръгнал по даден път: няма да тръгна, защото може да ми се случи еди-какво си. Спечелих опит, който иначе нямаше как да получа. Защото има разлика дали гледаш политиката като журналист, или си вътре в нея. Така че по-скоро възприемам това като етап от живота ми, който ме обогати. Хубаво е и че се запознах с хора от цяла България, с които останах в добри отношения. От друга страна, така и не станах истински партиец. Необходими са качества, които нямам. Не мога да свикна с взаимоотношения, които не са ми по сърце. Аз съм индивидуалист, а на индивидуалиста не му е мястото в партия.“

Тя дълбоко е преживявала разочарованията си и определя себе си като чувствителна личност: „Прекалено лоялна съм, а човек трябва да е по-гъвкав в съвременния свят.“

Обратно в медиите

В края на 2000-те години Грозданова се завръща в медийната среда като изпълнителен директор и водеща на седмичното предаване „Отзвук“ по TV7, чийто собственик е съпругът ?, Любомир Павлов. През 2011 година става президент на издателския борд на „Вестникарска група България“ – мултимедийна компания, която тогава притежава водещите вестници „Труд“ и „24 часа“.

„На 10 ноември, когато Тодор Живков падна от власт, с Владо ни изписаха от Пирогов – бяха го оперирали заради пилорна стеноза. И ме подхванаха събитията. Прекъснах си отпуската по майчинство, върнах се в „Актуална антена“. Казах на майка ми и баща ми: „Ето ви сега внуче, нали искахте?“ А ние с Любо се отдадохме на политиката.“

Източник:www.vesti.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сянката на Нострадамус над Ватикана: Смъртта на папа Франциск отключва мрачно пророчество

Католическият свят потъна в скръб, но думите на пророка от XVI век вещаят трусове, нов лидер и епоха на несигурност

Докато католиците по света скърбят за смъртта на папа Франциск, който почина на втория ден от Великден на 88-годишна възраст, астролозите твърдят, че Нострадамус е направил предсказание за смъртта му, според което позицията на католическата църква по света може да бъде значително отслабена, пише Daily Mail.

Пишейки „Предсказания“ (Les Prophéties) през 1555 г., френският астролог Мишел дьо Нострадам, по-известен като Нострадамус, издава редица мрачни пророчества за бъдещето на човечеството, включително „жестоки войни“, природни бедствия и завръщане на чумата.

В рамките на мрачната му перспектива е и смъртта на един „много стар“ папа, както и остро предупреждение за отслабването на католическата църква. 

„Чрез смъртта на един много стар понтифекс / Ще бъде избран римлянин на добра възраст / За него ще се каже, че отслабва мястото си / Но дълго ще седи и ще се занимава с подривна дейност“, пише той.

Нострадамус също така намеква подробности за наследника на папа Франциск.

„Млад мъж с тъмна кожа с помощта на великия крал ще предаде кесията на друг с червен цвят“, добавя той.

Пророчествата на Нострадамус отдавна са отворени за тълкуване, като мнозина твърдят, че не трябва да се приемат твърде буквално. Въпреки това, в светлината на смъртта на папа Франциск, някои тълкуват думите му като знак за промяна в лидерството в Католическата църква.

Здравословни проблеми 

Предсказанието на Нострадамус може да не е изненада за мнозина, тъй като през последната година папата страда от редица тревожни здравословни проблеми.

Франциск беше хоспитализиран за първи път на 14 февруари и бе принуден да отмени редица изяви, включително редовната си седмична молитва пред поклонници на площад "Свети Петър".

През последната година папата се сблъска с редица проблеми със здравето си, включително коремна херния и две падания. Последното му заболяване дойде, след като беше хоспитализиран за три дни през март 2023 г. с бронхит.Конклавът, на който кардиналите се събират в Сикстинската капела, за да изберат негов наследник, няма да се състои поне 15 дни.

Франциск е заявил, че за разлика от много свои предшественици няма да почива в криптата на базиликата „Свети Петър“, а в римската базилика „Света Богородица Майор“. Той също така е поискал да бъде погребан в обикновен дървен ковчег.

Източник:Блиц

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Скръбна вест! Почина известната телевизионна водеща Диляна Грозданова

 

Почина известната телевизионна водеща, журналист и обществена личност Диляна Грозданова.

През последната година и половина тя се е борила с тежко здравословно състояние и не е напускала дома си в София, съобщи ПИК.

Диляна Грозданова е родена на 4 ноември 1957 г. в София. По майчина линия е внучка на революционера от ВМРО Панчо Тошев и правнучка на Дончо Щипянчето – личности с дълбок отпечатък в българската история.

Завършва специалност „Журналистика“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Кариерата й започва като репортер в Българското национално радио и Българската национална телевизия. По-късно става водеща на предаването „Отзвук“ по БНТ, с което печели широка популярност.

Грозданова има и активна роля в политическия живот на страната. През 1999 г. е имиджмейкър на тогавашния кмет на София Стефан Софиянски, а впоследствие става и член-учредител на неговата партия – Съюз на свободните демократи (ССД). През 2001 г. е избрана за народен представител от листите на НДСВ в XXXIX Народно събрание. В началото на 2005 г. напуска парламента и се оттегля от политическата сцена.

След това се завръща към медиите като изпълнителен директор и водеща на възроденото седмично предаване „Отзвук“ по TV7 – телевизия, чийто собственик е нейният съпруг Любомир Павлов. В края на 2011 г. заема поста президент на издателския борд на „Вестникарска група България“, издател на вестниците „Труд“ и „24 часа“.

Диляна Грозданова оставя след себе си ярка следа както в журналистиката, така и в обществения живот на България. Поклон пред паметта й.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

От какво почина папата и какво следва след смъртта му

 

Швейцарската гвардия вече репетира погребалната церемония за 88-годишния духовник

Главата на Римокатолическата църква папа Франциск почина на 88-годишна възраст, съобщи NOVA. Духовникът не успя да отслужи Великденската литургия на площад „Свети Петър“, като вместо него службата бе водена от кардинал Анджело Комастри. След края на литургията обаче папата се появи на балкона над входа на базиликата.

Известно е, че в последните години папа Франциск се е борил с множество здравословни проблеми, включително хронична болка в коляното, ишиас, както и няколко сериозни операции. На 22 февруари тази година беше съобщено, че здравословното му състояние е критично.

Хорхе Марио Берголио, както е рожденото име на папата, беше роден на 17 декември 1936 г. и оглавяваше Католическата църква от 2013 г., когато беше избран след оттеглянето на папа Бенедикт XVI. Той влезе в историята като първият папа от Южна Америка.

Здравословни проблеми и последни дни

Загрижеността за здравето на папата се засили значително през последните години. Той беше хоспитализиран неколкократно и претърпя няколко операции. Сред по-сериозните здравословни проблеми на духовника бяха респираторни усложнения, свързани с факта, че част от белия му дроб е била отстранена още в младостта му.

През 2021 г. папата беше подложен на операция за отстраняване на част от дебелото му черво, а през 2023 г. претърпя процедура заради коремна херния. Поради хронична болка в коляното и ишиас, той редовно използваше инвалидна количка или бастун.

Миналата година Франциск беше приет в болница за лечение на пневмония, като докладите показваха, че състоянието му е било сериозно. Тогава той беше изписан след тридневно лечение.

Какво следва след смъртта на папата?

Изборът на нов папа ще следва традиционния процес на конклава. Кардинали от цял свят ще се съберат в Сикстинската капела във Ватикана, за да гласуват за новия католически лидер.

Въпреки че не е посочен официален наследник, няколко висши духовници се смятат за потенциални кандидати. Сред тях са кардинал Пиетро Паролин, кардинал Луис Антонио Тагле и кардинал Робърт Сара. Окончателното решение ще бъде взето от Колегията на кардиналите.

Според информация от февруари тази година, Швейцарската гвардия, която охранява папата, вече е провела репетиции за погребението му, като членовете ? са били под полицейски час в подготовка за „смъртта на понтифика“. Самият Франциск беше споделил, че вече е „подготвил“ гроба си.

Съгласно промените, въведени от самия Франциск, папата не може да почине в лечебно заведение, а само във Ватикана, както беше и с папа Йоан Павел II. Ритуалът изисква папата да бъде заведен в частната си молитвена капела, където е издъхнал. Предстои да бъде отслужена погребална меса във ватиканската базилика „Свети Петър“, където тленните му останки ще бъдат изложени в ковчег. След това той ще бъде погребан в специално място в римската базилика „Санта Мария Маджоре“.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Най-паметните моменти от визитата на папа Франциск в България през 2019 година /Видео/

През май 2019 година България стана домакин на историческо събитие – посещението на папа Франциск, което остави незаличим отпечатък в съвременната духовна и обществена история на страната. Визитата му под надслова „Мир на земята“ продължи три дни и бе изпълнена с емоции, символика и послания на надежда, диалог и единство.

Посрещането на папата в София

Папа Франциск пристигна в София на 5 май 2019 г., където бе тържествено посрещнат от президента Румен Радев. На церемонията пред Президентството присъстваха официални лица, духовници и десетки граждани. Президентът определи визитата като „мост между народите, религиите и културите“.

Визитата при Българския патриарх Неофит

Един от ключовите моменти бе посещението на папа Франциск в Светия синод на Българската православна църква, където се срещна с патриарх Неофит. Въпреки че обща молитва не беше отслужена – поради догматични различия – срещата беше важен жест на уважение и стремеж към междурелигиозен диалог.

Молитва за мир на площад „Независимост“

Сред най-емоционалните моменти бе междурелигиозната молитва за мир на площад „Независимост“ в София. Представители на различни вероизповедания – православни, католици, арменци, протестанти, евреи и мюсюлмани – се събраха заедно с папа Франциск в общ призив за мир и разбирателство.

Света литургия на открито в София

На 5 май хиляди вярващи от цялата страна се стекоха на площад „Княз Александър I“, където папата отслужи тържествена литургия. В словото си Франциск говори за нуждата от състрадание, приемане и подкрепа за най-уязвимите.

Посещението в Раковски – сърцето на българския католицизъм

На 6 май папа Франциск посети град Раковски – най-голямата католическа общност в България. Там отслужи Първо причастие за 245 деца в църквата „Пресвето Сърце Исусово“. Това беше първият път в историята, когато папа извършва тайнството в България. Сцената с хилядите деца, облечени в бяло, трогна дори международните медии.

Личните жестове, които останаха в сърцата

По време на цялата си визита папа Франциск впечатли с непринудеността си – прегръщаше хората, благославяше болни деца, спираше се за кратки разговори с възрастни. Един от най-въздействащите моменти бе, когато целуна ръката на оцелял от Холокоста, показвайки смирение и уважение към човешката съдба.

Посланията за диалог, състрадание и приемане

През цялата си визита папа Франциск подчертаваше необходимостта от мир, междуетническо разбирателство и грижа за бедните и мигрантите. Той призова България да остане „мост между Изтока и Запада, между народи и култури“, отправяйки и ясно послание към цяла Европа – за изграждане, а не за затваряне.

Посещението на папа Франциск остави дълбок духовен отпечатък и символ на обединение в едно време на напрежения и разединения. То беше не просто дипломатически жест, а силно човешко и духовно послание, което надхвърли религиозните различия и докосна сърцата на вярващи и невярващи./БЛИЦ/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ