Почина известна актриса от най-дълго излъчваният фантастичен сериал в света

 

Отиде си главна героиня от сериала "Доктор Кой"

Британската актриса Джийн Марш почина на 90 години, съобщава БТА. 

Тя е един от създателите на сериала "Нагоре-надолу по стълбите", донесъл й награда "Еми" за ролята на твърдата, но в крайна сметка добросърдечна камериерка Роуз Бък. Сериалът описва класовата система в Англия по времето на крал Едуард Осми. 

Джийн Марш участва също в холивудски филми като "Клеопатра", "Уилоу" и "Психо" на Алфред Хичкок, както и в телевизионния сериал "Доктор Кой".

„Доктор Кой“ за първи път се появява по BBC в 17:16:20 ч. UMC на 23 ноември 1963 г.Сериалът първоначално бил насочен към семейна аудитория като образователна програма,която използва пътуването във времето, за да изследва научни идеи и известни моменти от историята.

Оригиналните серии се състоят от 26 сезона, излъчени по BBC 1 между 1963 и 1989 г.Причина за неофицалното прекъсване на сериала е загубата на зрителски интерес. Въпреки това, телевизията уверява, че сериалът ще се завърне. През 1996 г. по Fox е излъчен телевизионен филм, но той е неуспешен в САЩ и не успява да създаде основа за нови серии.

През септември 2003 г. (след опити за нов филм) е обявено,че започва продукцията на нов сезон с изпълнителни продуценти сценариста Ръсел Т. Дейвис и ръководителя на BBC Уелс Джули Гарднър. „Доктор Кой“ се завръща по BBC One на 26 март 2005 г. с епизода „Роуз“ след 16-годишно отсъствие. Оттогава са направени седем сезона, както и коледни епизоди всяка година. През 2010 г. Дейвис отстъпва позицията си на главен сценарист и изпълнителен продуцент на Стивън Мофат.

„Доктор Кой“ е изключително популярен във Великобритания сред зрители от всички възрасти.Зрителският брой и одобрение не спадат от завръщането на сериала.По думите на Кейтлин Моран от „Таймс“, той е „неразделна част от британското“. Режисьорът Стивън Спилбърг казва, че „светът би бил бедно място без „Доктор Кой“.

Трябва да се отбележи, че новите сезони на сериала са директно продължение на старите, а не римейк или нова разработка. Доказателство за това са нови епизоди, в които има препратки към и дори кадри от старите.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

С уважение на 100% към този български офицер.Има запазено място в историята

Красимир Михайлов Стоянов (роден на 24 януари 1961 г. във Варна) е български космонавт и полковник, дубльор на космонавта Александър Александров.

Завършва СПТУ по корабостроене в родния си град, учи от 1979 до 1984 г. и завършва ВНВВУ „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия. От 1984 до 1986 г. служи като летец-изтребител във ВВС на НРБ.

През 1986 г. е избран сред двамата кандидати за съветско-българския космически полет по програмата „Шипка“. Преминал е курс на подготовка в Центъра за подготовка на космонавти „Юрий Гагарин“. През 1988 е назначен в дублиращия екипаж на космическия кораб „Союз ТМ-5“ като дубльор на втория български космонавт Александър Александров. След идването на демокрацията работи като главен инженер в Института за космически изследвания към БАН, а до До 2000 г. работи в Института за космически изследвания и технологии. 

В интервю за Истории от прехода Красимир Стоянов споделя: "Паралелно с това продължавах да поддържам летателната си подготовка, която в началото беше доста по-голяма и с повече часове, но в последствие започнаха тези часове да намаляват, тъй като бяха въведени ограничения, свързани с ползването на горивото. След 1996 г. бях назначен за помощник директор в Института за космически изследвания, като след 2000 г. настъпиха кардинални промени и изменения в Закона за отбраната и въоръжените сили.  Наложи се да се върна отново във Военновъздушните сили, тъй като се предлагаше опцията да остана в Института, но като цивилен, без да имам звания. Избрах да се върна във Военновъздушните сили, тъй като финансовите възможности там бяха по-добри – заплатите бяха по-големи. 

В Института получавах 1/3 по-малко от заплатите на моите колеги, които летяха и това разбира се можеше да рефлектира върху размера на пенсията ми. Но тези 9 години ги отдадох на науката и в името на това, което можеше да става, тъй като имаше разговори след като приключи вторият полет да има и трети полет, в който да участва България и той да е след няколко години. 

Този полет трябваше да се осъществи в средата на 90-те години, но след като настъпи този преход нещата започнаха да се дебалансират и се видя, че такъв вариант за трети полет на българин в космоса става все по-малко вероятен".

Източник:ФБ-Зона Ловеч

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Треньорът на легендата Атанас Комшев: Убиха го!

На 12 ноември преди 30 години в софийска болница почина олимпийският шампион по борба з. м. с. Атанас Комшев.

Неговият треньор в Карнобат и духовен баща Иван Тотев го описва като изключителен човек.

Атанас Комшев е роден на 23 октомври 1959 година в бургаското село Деветинци. „Наско ми беше като син. Израсна ми в ръцете, от 9-годишен остана без майка. Беше на около 12 години, когато започна да тренира при мен в Карнобат. Тренираше с огромно желание, а в същото време беше много скромно и работливо дете. Но аз веднага видях какви огромни заложби има„, разказа пред Дир.бг Тотев, който на 9 август т.г. отпразнува своя 80-годишен юбилей. 

Дори, когато Комшев отива да учи в Средното спортно училище „Стефан Караджа“ в Хасково, връзката между треньор и възпитаник не е прекъсната и малкият Наско при всеки удобен момент се връща в Карнобат, за да види и говори с Иван Тотев. Малко по-късно Атанас Комшев влиза в младежкия национален отбор по борба, където отново тренира под ръководството на Тотев, а след това е взет и в мъжкия.

„Той беше голям талант, но и много амбициозен. Беше се лишил от всичко само и само да постигне това, което си бе начертал. Борбен, честен и почтен – така го помня„, казва още треньорът.  

23-годишният Наско влиза ударно в голямата борба през 1982 година, когато печели бронзов медал от Европейското първенство, а след това и сребърен от Световното. Комшев се състезава в категория до 90 кг. класически стил. Следват още два сребърни медала от същите форуми през 1983 г., а година по-късно Атанас Комшев става европейски шампион. Успява да дублира европейската титла през 1986 г., като прибавя още един сребърен и два бронзови медала от Световно първенство.Безспорно обаче най-големият му успех идва през 1988 г. в Сеул, където грабва олимпийската титла. Тогава Комшев казва пред журналистите:

„Радвам се не само на златния медал, но и на това, че опровергах песимизма на много хора, които не вярваха в мен. На финала направих това, което знаех, че мога. Имаше време, когато се чувствах като обречен…, защото у нас е най-къс пътя от „Осанна“ до „Разпни го“. Аз трябваше да преодолявам самия себе си и да убедя всички треньори, които бяха против мен. Но в крайна сметка удовлетворение за мен беше, че участвах в олимпийския отбор на България„. 

На Световните първенства през 1989 и 1991 г. Комшев се класира десети и четвърти. Участва и на Олимпийските игри в Барселона през 1992 г., но губи и двете си срещи. Така слага край на спортната си кариера, като учи висше образование в Националната спортна академия. 

„След като Наско стана олимпийски шампион, искаха да го вкарат в мафията. Но той не искаше, защото беше честен и те го убиха“, твърди Иван Тотев.

Съпругата му Живка пък се вижда с Наско Комшев в София месец преди той да загине. По думите й, борецът е бил силно притеснен. Когато дошъл да я види, Комшев й споделил, че не иска да стои повече в София и само чака да завърши образованието си, за да се върне в Карнобат и да тренира деца.

„Каза ми – лельо Живке, това ми е последно. Да приключа в НСА и не искам да стоя повече тук. Тогава групировките бяха силни и понеже Наско не е искал да им „играе по свирката“, му сложиха край. А беше изключително момче – и физически, и психически. Катастрофата не беше случайна, но това не може да се докаже„, допълва възрастната жена.

На 2 ноември 1994 г. 35-годишният Атанас Комшев пътува от София за Варна в автомобил „Сааб“, шофиран от негов приятел – 23-годишния Слав Михалев от София. На 16 км. преди Велико Търново, при разклона за село Пушево, колата се забива в спрял камион, натоварен с тухли. 

Комшев е тежко ранен – с тежка черепно-мозъчна травма, травма на гръдния кош и множество фрактури. След две мозъчни операции във Велико Търново и София, той умира на 12 ноември без да дойде в съзнание.През 1995 г. във Велико Търново започва делото срещу шофьора Слав Михалев за катастрофата. Според експертизата и следствения експеримент в момента на удара в товарен автомобил ГАЗ, лекият автомобил „Сааб“, шофиран от Михалев, се е движел със скорост 113-115 км/ч.

Бащата на Атанас Комшев е конституиран като граждански ищец и иска 1.6 млн.лв, за нанесени имуществени и неимуществени вреди.

Година по-късно магистратите дават 2-годишна условна присъда на Слав Михалев, както и да плати 300 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди по граждански иск на бащата на олимпийския шампион. 

„300 000 лева, които след деноминацията станаха 300 лева. Колкото за една прегазена кокошка. Ние не сме богати, но не сме и толкова бедни, за да търсим тези пари. Те нямаше да ни върнат Наско„, каза пред Дир.бг кметът на Карнобат Георги Димитров, който е бил женен за сестрата на Комшев – Мария.

Димитров също смята, че катастрофата не е била случайна. 

„Говореше се, че някакъв бял автомобил е избутал колата, в която е пътувал Наско, така че тя се е забила в спрелия камион с тухли. Но нищо не се доказа. 23 години вече го няма„, допълни Георги Димитров.

Бащата на Атанас Комшев не могъл да преживее смъртта на сина си и починал няколко години по-късно. 

Източник:dirbg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Хиляди хора стават свидетели на тази смела постъпка, но в нито един вестник не пише за това

В нощта на падането на Берлинската стена! Един млад съветски офицер е дежурен в щаба на КГБ в Дрезден. 

В съседство е щабът на ЩАЗИ. Дели ги буквално една стена. Около 5000 души пияна тълпа нахлува в ЩАЗИ и разграбва всичко, включително досиетата на агентите. След това последва ужасна съдбата на много от тях. Сградата е напълно разгромена. След като плячкосва ЩАЗИ, тълпата идва пред сградата на КГБ.

При вида на тълпата началникът на щаба, полковникът е избягал. Следващият по чин, подполковник автоматично става отговорен за щаба. Той се обажда на руските войски в близост да изпратят охрана. Но от там му отказват, защото не можело без заповед от Москва. А Москва мълчи… По това време в столицата либералстващият елит е на банкет, празнуват до сутринта падането на Берлинската стена. Усещането на офицера, който е начело на само 8 човека, че Москва буквално ги е захвърлила на произвола на съдбата.

Осъзнавайки, че и тук ще се случи същото, както със сградата на ЩАЗИ, той излиза сам и посреща тълпата на входа. Питат го, кой е. Офицера се представя като „преводач“. След което им казва, че падането на Берлинската стена е по волята на СССР и това е сграда, която е територия на СССР, и че той с офицерите си е длъжен да я охранява. 

Казва им също, че има пистолет с 12 патрона, един от които ще остави за себе си, но с другите – като офицер на СССР, ще е длъжен да стреля, за да защитава сградата. Обяснява, че е съветсще офицер и затова по друг начин не може да постъпи!? Останалите осем души стояли с оръжие на прозорците на щаба.

След като казва това, руснака обръща гръб на тълпата и бавно тръгва нагоре по стълбите, които също били 12. Очаква да хвърлят нещо по него, камък, бутилка или нещо подобно. Но нищо такова не се случва. Обръща се и вижда, че тълпата започва да се разотива. Никой не е влязъл в сградата на СССР нито в тази нощ, нито в следващата. Така документите и архивът останали непокътнати.

Това е човека, който управлява днес Русия….! 

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Новият свръхсекретен китайски изтребител с невиждан подвиг

Не знаем със сигурност от кога датират кадрите, но това е последното доказателство за напредък в тестването на този самолет .

Свръхсекретният китайски изтребител от ново поколение, известен под непотвърденото име J-36, бе заснет да прелита на ниска височина над магистрала – впечатляваща гледка, която разкрива мащабите на китайските амбиции във военната авиация, пише Newsweek,цитирани от БЛИЦ

Появиха се нови, висококачествени кадри на по-големия от двата експериментални китайски стелт самолета без опашка, чиято стойност се оценява на около 250 милиона долара.

Във Вашингтон внимателно следят всяка следваща поява на J-36, чиято потенциална способност да наруши въздушното надмощие на САЩ буди сериозно безпокойство сред американските военни анализатори.

Уникалният тримоторен самолет е заснет при финален подход за кацане на заводското летище на производителя в провинция Съчуан, югозападен Китай.Не знаем със сигурност от кога датират кадрите, но това е последното доказателство за напредък в тестването на този самолет. 

Последното видео идва след относително множество скорошни изображения, показващи J-36, след първия му явен полет на 26 декември и второто му появяване миналия месец.

Изображенията обаче са забележителни с факта, че виждаме самолета необичайно отблизо, докато лети на малка надморска височина над магистрала, точно извън периметъра на летището. Заснет от вътрешността на автомобил, самолетът J-36 се готви да кацне, с разгънат високомощен колесник, с двойни колела на всяка единица и големите му двойни кормила, които функционират като стабилизиращи въздушни спирачки, също ясно видими, пише twz.

J-36 също носи нещо като камуфлажна схема, с ясно изразени по-леки панели около гръбния вход и на кърмата. Това е характеристика, видима в предишни изображения с много по-лошо качество, показващи горните повърхности на самолета. 

Непотвърдени слухове сочат двигателна група, състояща се от три турбовитлови двигатели WS-10C, произведени в страната, както се използва при J-20.Като се има предвид по-голямото брутно тегло на самолета от J-20, може да са необходими три двигателя, за да се постигнат агресивни цели за производителност, особено за продължителни високоскоростни полети и операции на голяма надморска височина.

Източник:БЛИЦ

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

През 1979г.е открита една уникална за цяла България сграда събирала стотици млади хора от цялата страна

Младежкият дом е събирал стотици млади хора, организирани в най-разнообразни клубове, за да могат те да изразяват своите таланти и артистични заложби. 

Заниманията са започвали  от ранни зори до късните часове на денонощието. Тогава в сградата е имало дух, който за съжаление след 1997 г. вече не може да се усети.

В оригиналната сграда са се помещавали дискотека, фотоклуб, рок клуб, клуб по пантомима, формация за модерен балет, зала за тихи и зала за шумни игри,  репетиционна зала за камерни мероприятия. Имало е самодеен театрален състав, два вокално-инструментални състава, брейк денс група, дори и състав за политически песни. Компютърната зала е била оборудвана с емблематичните компютри „Правец“. Кафе-сладкарницата и ресторантът само са допълвали младежката атмосфера. В различните периоди ръководители на клубовете са били Мариян Тасев, Георги Георгиев-Андромаха, Олег Шопов, Марияна Стамболийска, Борис Борисов и др.

Изградена по т.нар. вантова конструкция при която тежестта на сградата се поема от специални въжета. Архитект: Милчо Сапунджиев

Благодарение на всички тях в града са се организирали десетки пролетни, новогодишни балове, както и задължителните абитуриентски балове. Срещите с артисти и музиканти от цялата страна са били най-редовни събития за града. Богдана Карадочева, Лили Иванова, Мими Иванова, Васил Найденов, Етиен Леви, певците от дует „Ритон“, „Трамвай номер 5“, Роси Кирилова, Маргарита Хранова са само част от имената, които са изнасяли програми в Младежкия дом. Дупничани добре помнят и честите гостувания на спортния коментатор по това време Сашо Диков. Журналисти, телевизионни говорители, сред които легендарните Ина Симеонова, Асен Агов, Димитър Иванов и Тома Томов са водили интересни предавания. Политически коментатори са дискутирали по важни за обществото теми, провеждали са публицистични срещи и интервюта. Оригиналната сграда е била повече от културна институция за младите хора в града.

Бившият директор и водещ Бойка Бояджиева си припомни, че са се организирали вечери на народното творчество. От всяка една община в бившата Дупнишка околия са пристигали възрастни жени, които пред младите са споделяли песни и притчи. Цялото това богатство и до ден днешен продължава да се съхранява на записи в Златния фонд на Българското национално радио. Организирали са се и дни на младото семейство, ден на енегретика, медицинския работник и пр.

На открития Телефон на доверието психолози, психиатри и сексолози са разговаряли анонимно с деца, които не са могли да споделят за проблемите със своите родители.

Младежкият дом е организирал и всички абитуриентски балове от всяко едно училище в града. Шествията са започвали от Градската градина, преминавайки по разбитите днес стълби на сградата, до площад „Свобода“, а забавленията са завършвали в ресторант „Рила“. Всеки един от завършващите класове е организирал задължително своя програма в Младежкия дом. Първият западен инструментален състав е бил поканен от организаторите,  но заради големия интерес се е състоял на стадион „Бончук“. В Спортната зала пък се е организирал първият национален турнир по кикбокс, а на мероприятията е била водеща Бойка Бояджиева.

С едни счупени врати се е разминала сградата, когато в града са пристигнали директно от състезания в чужбина Златните момичета от ансамбъла по художествена гимнастика, когато Илияна Раева е била състезателка през 1979 г. Специално 10 коли „Волга“ от Дупница са били изпратени за тях на аерогарата в София. Целият град, буквално, е искал да се докосне до тях.

Работници от ТЕЦ „Бобов дол“ и войници от поделенията са помагали с ремонтните дейности на сградата.

Редовно са се организирали и панаири, на които са се продавали произведени в България стоки.

„Наистина всички бяха изключително ентусизирани. Имаше много добър екип в Младежкия дом. Водили сме непрекъснато различни програми и тържества. Тези времена не се забравят“, каза Бойка Бояджиева.

Бившият директор между 1993-1997 г. Георги Костадинов произнесе слово пред своите колеги в местен ресторант, като помоли за едноминутно мълчание в памет на покойните служители на Младежкия дом. Според него борчетата, които са засадени пред сградата, закриват уникалната архитектура. В началото Младежкият дом се е виждал изцяло от центъра на града. Красиви светлини и водни огледала са били малка част от оригиналната идея.

Откриването на 7 септември 1979 г. е било много тържествено, произнесени са задължителните официални речи. Младежкият дом тогава се е наричал Културно-информационен център (КИЦ) и се е утвърдил като водещ културен институт за града. Първият екип е бил назначен от градския комитет на комсомола. Костадин Елчинов е бил първият директор. Всеки един от ръководителите е избрал своя състав за дадения клуб. Хонорарите по това време са били в размер от 35 лева на месец.

„Тази сграда е нещо изключително за Дупница. Макар че не е функционална, не може да се отрече че е уникална. Тя си остава подарък за всички нас от арх. Милчо Сапунджиев. Помня, че дискотеката беше много красива, уникална придобивка. Всеки младеж намираше по някакъв начин да изрази себе си. Много бяха ентусиазирани младите по това време. Дупница беше мощен индунстриален център. За всеки млад човек имаше мяст в този дом. И Кюстендил, и Благоевград в това отношение ни сваляха шапки. Сега им дишаме прахта, защото са много пред нас. Прекалено големи индивидуалисти сме дупничани и затова се случват трудно нещата тук. Такива хора повече в Дупница едва ли ще се родят. Младите растат със самочувствието, че преди тях не е имало нищо. Единствено има мохикани между нас, творци, които поддържат този огън. Един от тях е Сашо Димитров, ръководителят на „Денс Машийн“. Бог да прости тези, които вече не са между нас“, каза Георги Костадинов.

„Това беше единствената културна институция, подходяща за младите хора в града. През летните ваканции се организираха забавления по бригади. Всяка сряда, петък и събота, на мястото на днешната ритуална зала, дискотеката беше пълна. Всяка една културна институция, която е носила такъв дух, трябва да продължи да съществува. Дали ще бъде под същата форма или в по-съвременен начин, ще бъде чудесно. В момента в града има много частни школи, но едно време те бяха организирани от държавата“, припомня си Краси Лазов.

Традицията с младежките мероприятия започва да пропада след началото на Преход,  през 1991 г. Окончателно приключва дейността си през 1997 г.

Днес в Младежкия дом се помещава Историческият музей на Дупница, но за съжаление, в много лоши условия.

Източник:kamerton.news

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ