Стефан Софиянски е роден на 7 ноември 1951 г. През 1974 г. завършва статистика във Висшия икономически институт „Карл Маркс”.

При правителството на Филип Димитров е председател на Комитета по пощи и далекосъобщения (1991-1993 г.). През 1993 г. става заместник-председател на СДС, а през ноември 1995 г. е избран за кмет на София.

От 12 февруари до 21 май 1997 г. е начело на служебен кабинет, назначен от президента Петър Стоянов. Първото решение на това правителство е за въвеждане на валутен борд в България.

През 1999 г. е преизбран за кмет на столицата.

Непосредствено преди президентските избори през 2001 г. напуска СДС и застава начело на основаната от него партия Съюз на свободните демократи. Като кандидат на ССД той е избран трети път за кмет на София през 2003 г.

Женен е за Алиса Софиянска и има три дъщери.

 

 

- Г-н Софиянски, май не само по фамилия сте здраво свързан със София?


- Роден съм в София на улица „Оборище“ 51. И двамата със сестра ми Мария сме раждани вкъщи. Не в родилен дом.


- Защо, така не е ли било по-рисково, а и нетипично за времето?


- Такива бяха разбиранията на баща ми Антон и на майка ми Елена. Смятали са, че е най-добре лекарят акушер да дойде вкъщи.


- Какви са първите ви детски спомени?


- Много добре си спомням – татко беше уволнен от университета по политически причини. Беше асистент – от една среда с покойните вече Лучников, Мишо Вълчев. Те – майка ми и баща ми, там са се запознали. И двамата са юристи. Тя е била студентка. Нейният баща е безследно изчезнал, всъщност убит и след това осъден от Народния съд. Едва са я спасили да не я изключат. Женят се през 1949 г. 


- Как е оцелял като уволнен университетски преподавател?


- С двама приятели са направили соападжийско предприятие за превози. С един камион ходеха да товарят чакъл от Враждебна. Даже си спомням куриозна ситуация. Както товареха, си разменяха реплики на латински. Спомням си, татко ме вдига една сутрин и казва: "Ставай бързо, ще те водя с камионите за чакъл". И аз бях най-щастливият човек. Петгодишен. Отивам там. Скъсаха ми една пита слънчоглед. И като се връщам, още на вратата ме посрещна една медицинска сестра с думите: "Честито, имаш сестриче!". А като го видях това малко човече, не се сдържах и викам: "Ще ти дам слънчогледчето!".


- На какво играехте като малчугани?


- В квартала ритахме футбол с гумени топки. Вечно бях ожулен. Още играя. Много съм запален от дете. Не мога вече и събота, и неделя, но един ден - да. На 66 съм вече.


- Какъв ученик бяхте?


- Нормален. Завърших с 4,64 осми клас. Имах три четворки и останалото - петици. С тази диплома кандидатствах и ме приеха в Първа мъжка гимназия. Нашите бяха много щастливи, защото успехът ми не беше от най-високите. То на мен акълът ми идва малко бавно. След това завърших с пет и доста.


- Какво ви се случи в университета?


- Кандидатствах право в университета и в икономическия. Темата беше много трудна - за събитията 1943-1945 г. Още като ученик се занимавах със статистика и много я обичах. Главно заради спорта. Често намирах грешки на журналистите от пресата. Това ми стана и професия. Така ме приеха и на двете места. Е, не беше право, както настояваха нашите, но аз никак не се трогнах. Влязох педагогика. Баща ми искаше да се прехвърля право след първата година. Аз обаче поисках да уча статистика, въпреки че тогава тази специалност беше с най-нисък бал. Отидох в канцеларията и поисках да ме преместят. Служителката ми каза: "Абе, момче, ти луд ли си? С този бал може да се качиш още нагоре в класирането, а ти си решил да ощастливиш някого". Въпреки това я записах и я завърших с отличие през 1973 г.


- С това образование и успех сигурно сте попаднали в Школата за запасни офицери?


- Работих, първо, 6 месеца. На следващия март влязох в казармата. Какво ШЗО - КЕЧ. С този произход. Дядо ми, на когото съм кръстен, е бил търговец на семена в цяла Европа. Изчезнал е безследно. В присъдата от Народния съд е записано, че "с поведението си е уронвал борческия дух на народа". По-късно съм ходил с майка и татко по местата, където са били магазините му в Букурещ, Белград, Загреб. Имал е представителства от Будапеща до Копенхаген. На баба ми брат й пък е Петър Габровски. Бил е министър на вътрешните работи преди 9 септември. Та затова бутах количката и въртях лопатата. Чак после ме изтеглиха да върша канцеларска работа като висшист, защото замествах двама щатни служители. Беше ми добре, защото съм работлив, а имаше и много цифри.


- И докъде я докарахте със статистиката след КЕЧ-а?


- Започнах работа в едно управление, но взеха да идват компютрите. След това се преместих и до 1991 г. работих в един институт по строителна кибернетика.


- Как се запознахте със съпругата си Алиса?


- Тя е строителен инженер. Първата година не можа да влезе, защото искаше архитектура. Влизаше се само с отличие. Тогава дойде да работи в нашия институт. И понеже живеехме близо, работехме заедно, ходехме заедно.


- Не ви ли поканиха все пак да станете член на БКП като млад и надежден специалист?


- Всички знаят за фалшивата ми партийна книжка от кампанията през 1995 г. Стана нарицателно в политиката за компромат. Имаше опит да ме вербуват за член на БКП през 1984 г. Защото работех много, партийният секретар в института ме покани. Беше откровен и каза, че нещата в партията не вървят добре, че организацията остарява и членовете й намаляват. Отказах, аргументирах се с миналото си. Казах на другаря, че не споделям и възгледите им. Тогава той ми отговори в прав текст, беше сериозен човек, че това е единственият ми шанс да се развивам.


- Откъде тогава дойде компроматът с фалшивата ви партийна книжка?


- Знам подробности, но няма да ги споделя. За мен случаят е забравен. Човекът, който беше направил това, се беше притеснил изключително много. И когато ме избраха за кмет, дойде и ми разказа как е станало всичко. Човекът е работил в архива на Народното събрание. Поръчали са му празна партийна книжка и номер от съответната година. И той ги е занесъл.


- Т.е. - откровен фалшификат?


- Да, откровен фалшификат. Беше ми болезнено, но вече е минало.  


- Кой ви вкара в активната политика, как стана?


- Имахме вече две деца с Алиса, аз работех добре. Живеехме самостоятелно. Станах подкрепаджия веднага след промените. С Митко Манолов бяхме от учредителите на строителния синдикат. Бях на конгреса в зала "България", когато избрахме Тренчев. Включих се да помагам на СДС с това, което можех - главно с компютрите. И когато получавахме дарения - компютри, ходех с приятели. Вършех техническата работа, в т.ч. и пренасянето на машините на ръце по етажите. Включването им в мрежата.


- Откъде бяха даренията?


- От българи от чужбина. Получихме три форда, принтери, офис техника. Правех едни модели за "Демокрация" и тогава Волен Сидеров и Филип Димитров ме поканиха да стана икономически директор. Бяха хубави времена, защото сградата на СДС на "Раковски" беше пълна с хора. Там се срещнах със Стоян Ганев, с Митко Луджев, с Венци Димитров.


- Филип Димитров, като министър-председател, ли ви покани да оглавите Комитета по далекосъобщенията?


- Да. С него и досега сме в много добри отношения. Уважавам го много и имам много голям респект към интелигентността му, начина, по който работи, и безспорната му честност. Бяхме много близки с Илко Ескенази и от вестника, и като зам.-председател на Обединения християндемократически център. В СДС тогава нямахме подготвени кадри и се търсеше някаква професионална близост.


- Как се справихте като служебен премиер, знаехте ли какво да правите в условията на хиперинфлация, или импровизирахте?


- За да успееш, има една-единствена философия. Да работиш много и да не се разсейваш. Страшно беше. Тогава ми излезе херпес. Стресница, дето му викат българите. Хората ми се подиграваха, като излизах така по телевизията. Приех, защото знаех какво ще правя. Бях си набелязал конкретни неща. Оставих кметството с големия риск да се проваля. Ако се бях провалил, нямаше да мога да се върна нито в кметството, нито в политиката.


- Имахте ли предварителни разговори с президента Петър Стоянов тогава?


- Да, поканиха ме. Той, Иван Костов. Другият вариант за поста беше Сашо Божков. Сашо, с когото сме приятели от деца, бог да го прости, каза, че аз съм по-подходящ. Поставих обаче определени условия. Исках задължително аз да формирам екипа си. Приех, разбира се, номинации от Петър Стоянов и от СДС. Тогава поканих Гаврийски за финансов министър, Даниела Бобева за икономиката, Иван Нейков за социалните дейности, Стоян Сталев за външните работи. Хараламби Анчев беше много важна фигура, защото балансираше напреженията между главния прокурор Татарчев и вътрешния министър Богомил Бонев, който дойде като съветник на Петър Стоянов.  


- Как взехте решението за валутния борд?


- Взехме това решение буквално без коментар. Направихме един съвет за финансовата стабилизация. Тогава поканих Чавдар Кънчев, Краси Ангарски, Гаврийски, Любомир Филипов от БНБ. Ние приехме това решение. Аз го съобщих на Министерския съвет. Мина без коментари, защото беше узряло да се случи. Трябваше да се обслужат хората. Затова го избират един кмет или един премиер - да служи, не да управлява. Затова ми е конфликтно, когато сега министри и министър-председатели казват: "Аз дадох". Не е така - хората дават на теб. Хората ти дават и възможността, и парите си.


- Нямате ли усещане за грешки на прехода, за деформации от приватизацията, за прекален командирски подход?


- Някои хора така работят - с команден подход, това не е задължително погрешно. За грешките трябва да се носи бързо отговорност. На мен ми повдигнаха четири обвинения - за Халите, за "Милениум център", за "Токуда" болница и за грандхотел "София". Всичко се оказа коректно направено. Аз поех цялата отговорност, въпреки че имаше много хора по веригата. Когато не можах да се справя с боклука, просто напуснах.


- Вярно ли е, че голямата ви дъщеря Елена е одрала кожата на майка си?


- Чак такива неща няма. Децата приличат на себе си. Да, има прилика, но никога не сме ги мерили кой на кого прилича. Елена е най-голямата ми дъщеря. Тя има две деца. И е най-малка на ръст.


- Сполетя ви страшна трагедия, почина внучето ви Камен. Как се преживява подобно нещо?


- Каменчо, миличкото детенце, какво беше направило, че си отиде толкова рано от този свят?! Нямаше и един месец. Ходя да го виждам на Задушница.


- Вярващ ли сте?


- Да, много. Религиозен не толкова от формалната страна на религията, колкото от вътрешна потребност. Имам много просто обяснение за религията. Всичко, което е над мен, всичко, което не мога да си го обясня и разбера, това е Господ. И затова, когато не мога да разбера нещо, се обръщам към него. Моля се всяка вечер  - не ритуално, а в съзнанието си.


- Има ли табута за връзките на дъщерите ви?


- Елена имаше една връзка с Митко Спасов. Симпатично момче. Прецениха, че няма да продължат заедно, разделиха се. Алиса така е възпитала нашите деца, че си носят отговорността. Споделят с нея. Аз последен научавам. Не се вълнувам особено, защото имам доверие и на четирите.


- Виждате ли се със свата си Васил Божков?


- Ива и Антон много отдавна са заедно. Два до три пъти годишно се виждаме с Васил Божков. В нормални отношения сме били и преди това. Всеки върви по собствения си път. Радваме се на децата.


- Как си почивате?


- Запален скиор съм. Планинар и гъбар съм. Много пачи крак набрах в Средна гора. Сега излиза и манатарката. Малко ме е страх от отровния двойник на бисерната гъба - пантерката.


- Какво четете?


- Обичам много поезия. Класиката - Ботев и Вазов. Обичам много символизма - Теодор Траянов, Николай Лилиев. Много обичам Яворов, даже сега на нощното ми шкафче е той. От световните автори чета Шарл Бодлер, Франсоа Вийон. Любим ми е Едгар Алън По. Трудно започвам нова книга. На вилата имам всички томове на Чехов. Прекланям се пред величието на Теодор Драйзер, пред Виктор Юго и Достоевски.


- Какво правите в имението си в Поручик Чунчево?


- Това е село, близо до морето. Като във всяка селска градина, имам по десетина корена домати, копър, патладжани, люти чушки, защото много ги обичам. Това е Добруджа - богата земя, каквото боднеш, даже с двете леви ръце, се хваща. Имам един декар лозе, от което си правя вино и ракия. Никога не бях правил. Само съм купувал гроздова "Академик Неделчев". И сега, като видях как се прави, не е толкова сложно. Е, отначало не се пиеше, но сега започна да се пие. Даже някои приятели казват, че е добра ракията. Не знам как да разгранича иронията от сериозното, но я пият.


- Човек може да ви види да шофирате сам по улиците на София.


- Не съм от най-добрите шофьори, но обичам пътуванията. Дори когато бях депутат в Брюксел, не летях със самолет, а шофирах сам. Беше настроение. Не ми доскучава по хубавите пътища.



Източник:Ретро.бг



Тя, историята се развива в онова време, което сега младите си мечтаят да се върне – зрелия социализъм, към средата на 80-те на миналия век.

Народната република е изобретила и пуснала на пазара технологичното чудо, наречено „дек Финезия“. Това е български касетофон, копие на полския „Унитра“ от преди десетилетие, който пък е копие на западногерманския „Грундиг“ от преди две десетилетия. Финезията струва повече от две месечни заплати, обаче като всички младежи от онуй време и аз искам музикална кутия, събрал съм парите и тръгвам да обиколя всичките места, откъдето мога да го купя. 

ЦУМ на последния етаж, магазин Електроника на Витошка и някакъв магазин за електроуреди в Люлин. Разбира се, декът както всички български технологични чудеса, също като телевизорите Велико Търново, хладилниците Мраз и пералните Перла свършват на минутата, в която ги пуснат в магазина. За да се сдобиеш или се редиш на опашка от предната вечер или трябват много дебели връзки за да го купиш. Навсякъде, където питам, отговорите са между любезното „проверете пак другия месец“ и „епа, не виждаш ли че нема“.

И тогава се сещам за Иван. Иван е чичото на жена ми. Работил 5 години в Либия, има долари човекът. Така или иначе имам парите, плащам му по черния курс, по три лева за долар и отиваме в Корекома*, откъдето вземаме едно прекрасно червено Сони, с откачащи се колони, вградено радио с УКВ, хем по-евтино от Финезията, хем с куп екстри за времето си – докато свири песента, натискаш бутон за бързо пренавиване на касетката, системата открива паузата между песните и ти пуска предната или следващата.

(Може би все още работи това Сони….а Antonia Wirth?)

След няколко месеца Иван ми се обажда по телефона, искрено разтревожен, вика ми, Жоро, моля те, ако се обадят от милицията, да кажеш че съм ти подарил касетофона. И наистина ми се обаждат. Представя се някакъв лейтенант от стопанска милиция иска да знае историята на тоя касетофон, дето по документи се води на Иван. Как и защо е у мен. Казвам му, Иван ми го подари за рождения ден. Ама може ли да го напиша това на един лист и да се подпиша отдолу, той лейтенантът щял да мине да вземе декларацията.

Иван купил пет касетофона от Корекома – за сина си, за себе си, за приятелката си, за мен и за някакъв негов комшия. И стопанска милиция го погнали. Спекулант, който е направо за затвора. Нищо, че е лекар, нищо че парите са си негови, изкарани с труд.

Отърва се човекът, ама го разкарваха по милициите, писа обяснания, както и ние покрай него.

Чудесно беше през социализма. Имаше ред.

(На снимката е моят приятел Росен, който точно в тия години демонстрира западен лукс и разложение – касетофон, телефон, дънки и уиски. Шишето е от уиски, но всъщност е пълно с на дядо ми трънската крушова шльокавица, която Росен мисли за чист Балантайнс. Къде ти истински Балантайнс по онова време, че да му знаеш вкуса… Но това вече е друга история)

*Кореком е магазин със специално снабдяване, където се пазарува със западна валута и милицията зорко следи кой и защо пазарува в тоя магазин и откъде има валутата.

Георги Величков



Невена Коканова е име, което завинаги ще остане в историята на българското кино. Със своето изящество, талант и незабравими роли, тя печели сърцата на поколения зрители. Ето 10 интересни факта за живота и кариерата на тази велика актриса:


Първа дама на българското кино – Невена Коканова често е наричана „първата дама на българското кино“, благодарение на впечатляващата си филмова кариера.

Австрийски корени – По майчина линия Коканова има австрийски произход, което обяснява аристократичната ѝ осанка.

Една от първите звезди на „Златна роза“ – Нейната роля във филма „Тютюн“ ѝ носи престижна награда и утвърждава нейното място сред най-добрите.

Кино дебют – Първата ѝ роля е в „Години за любов“, където нейният талант бързо привлича вниманието.

Незабравима роля в „Крадецът на праскови“ – Този филм я изстрелва до върха на популярността и се превръща в култов за българското кино.

Сценарист и режисьор – Освен актриса, Невена има и опити като сценарист и режисьор, които показват нейната многостранна креативност.

Любовта към изкуството – Тя е известна с любовта си към рисуването, което остава малко известен факт за нея.

Бракът с Любомир Шарланджиев – Бракът ѝ с режисьора Любомир Шарланджиев се счита за една от най-емблематичните връзки в артистичния свят.

Наследство в киното – И до днес нейното име се свързва с класа, изящество и ненадминат талант.

Вдъхновение за бъдещите поколения – Много млади актьори гледат на Невена Коканова като на икона и вдъхновение за своето изкуство.

Невена Коканова ще остане завинаги символ на българското кино – актриса, която успява да докосне душите на зрителите и да остави следа, която никога няма да избледнее.



Легендарната българска певица Лили Иванова изрази своето огромно признание към един от най-големите български музиканти – Емил Димитров. 


В последното си изявление тя разказа за специалната връзка, която е споделяла с него, и за влиянието, което той е оказал върху нейния музикален път.Емил Димитров, известен със своите незабравими хитове и мощен глас, е оставил дълбок отпечатък върху българската естрада. Неговата музика и текстове са вдъхновявали поколения. Лили Иванова, която е била част от музикалната сцена през същото време, не пропусна да подчертае неговия принос за развитието на българската музика и за дълбоката емоция, която той е съумявал да влее в песните си.


По време на своето признание, Лили Иванова сподели и лични спомени от съвместната им работа и сценичните изяви, в които са участвали заедно. За нея Емил Димитров не е просто колега, а истински приятел и вдъхновител.


Това признание от Лили Иванова за Емил Димитров не е просто жест на уважение, а и знак за продължаващото възхищение към един от най-големите таланти в българската музика. Тя подчерта, че именно чрез музиката на Димитров е започнала да усеща дълбочината и силата на българската естрада, която по-късно е станала не само нейна професия, но и голяма част от нейния живот.


Лили Иванова и Емил Димитров са част от златния период на българската музика и тяхното наследство ще остане живо в сърцата на много поколения.


 


Ерата на "Балкантон" приключи" - това написа на страницата си във "Фейсбук" сдружение "Лагера" след като временния и.д. главен архитект на София Богдана Панайотова разписа заповед, с която се дава картбланш за събарянето на сградата на легендарната соц компания  и застрояването на парцела със седем пететажни жилищни сгради.


Сградата на "Балкантон" се намира на ул. "Хайдушка поляна". В нея се съхраняват лентите с всички записи от 1952 г. до днес, включително и по три броя от всяка издадена плоча. Това превръща тази сграда, която не блести с архитектурни достойнства, а външният ѝ вид в момента е занемарен, в своеобразен паметник на музикалното ни наследство, припомня Медияпул.


Историята на създаденото по времето на социализма предприятие "Балкантон" започва в началото на 50-те години на миналия век, след обединението на вече национализираните звукозаписни компании "Симонавия" и "Лифа рекорд" с държавното предприятие за грамофонни плочи "Радиопром".


Това сливане дава възможност да се затвори целият цикъл на работа - от записа до печата на обложките, и превръща звукозаписната компания в единствен производител на звуконосители на българския пазар, писа преди време информационният портал webcafe.bg. 


Официалното откриване на сградата на "Балкантон" е на 4 февруари 1952-а като комбинатът е на пряко подчинение на Комитета за култура. Целият работен процес протича в триетажната постройка на улица "Хайдушка поляна" в ж.к. "Лагера" като само записите се правят навън - в Студио 1 на БНР и в зала "България". В средата на 70-те години разширява дейността си и в тази връзка е построен чисто нов производстев цех и е издигнат още един етаж към съществуващата вече сграда. Oбособени са и две модерни студия. По това време персоналът на компанията наброява над 350 души, а годишната продукция на грамофонни плочи достига внушителните 3 900 000 броя.


За съжаление идеята за превръщането и в първия по рода си музей на музикалното изкуство не се възприе, пишат от сдружението.


Васил Терзиев назначи арх. Панайотова временно на поста в края на юли 2024 г. Шестте месеца на нейното "царуване", както пишат недоволни столичани в социалните мрежи, ще приключи след два дни и може би това е едно от последните й решения.

Източник: Стандарт



Жителите му го определят като "Малката Швейцария на Родопите" заради невероятната природа, която го заобикаля и добрите условия за живот. Бабяк не е типичното затънтено и пустеещо българско селце, а пример за подражание. Затова местните не желаят да го напускат. Напротив, те искат там да живеят и да отглеждат децата си. "Елате да видите! Даже в София нямат такава канализация и такава инфраструктура, като при нас!" – не сдържа гордостта си Шемедин Бъсков, който е втори мандат кмет на селото, отстоящо на около 15 км от общинския център Белица.


Пред Биляна Славчева от БНР той разказва:


"Това е единственото село в Република България, от което не се изселва нито един човек. Селото ни е много хубаво, направи се инфраструктурата, благодарение на общинския кмет. Къде го има това – да живееш между Пирин, Рила и Родопите? Хората избират спокойствието и ни е на късмет, че сме родени в това китно селце. Просто няма как да го опиша!"


Над 730 са жителите в Бабяк. Селото си има детска градина и дори нещо все по-рядко за малките населени места у нас – училище пълно с ученици. А децата в Бабяк непрекъснато се увеличават:

"Детската ни градина в момента се посещава от около 25 деца. Тя е смесена градина. Но леглата са едва 14, не стигат. Групата ни е от 3 до 6-годишни. И децата я посещават до обяд, защото няма къде да спят. А в селото ни имаме вече 10-12 новородени. Затова сега кандидатстваме с проект за нова градина и ако имаме късмет, ще се сдобием с такава. В нашето основно училище "Св.св. Кирил и Методий" се обучават към 100 деца. Някои от тях се извозват с автобус от съседните села" – казва Шемедин Бъсков.


Част от жителите на Бабяк са сезонни работници, които заминават на гурбет в чужбина през зимата, а дойде ли топлото време, се завръщат обратно в родното място. "Нашите хора са работливи, живеем си задружно, помагаме си един на друг", казва Шемедин Бъсков. 


Преди две години в селото отваря врати малък цех за 15-16 шивачки, който тепърва ще се развива. "Искаме и селски туризъм да развиваме, както в съседното село Орцево, където имат къщи за гости. Но хората ни се нуждаят от подкрепа на държавата" – казва кметът на Бабяк.


Определено туризмът може да се окаже "златна мина" за Бабяк. В близост лежат останките от тракийски светилища, надгробна могила от късния период на желязната епоха, както и средновековен некропол. И още нещо любопитно – твърди се, че под връх Бабяшка чука има златни залежи и че тук е било добивано злато преди 2500-3000 г. от племето беси.


Дали Бабяк няма да се превърне в новия Клондайк? Едно е сигурно – красивата природа и местната кухня са важен коз за привличане на туристи. Както и наличието на предприемчиви млади хора, отворени към нови идеи. "Имаме млади хора, които създават семейства, но имаме и ергени, които все още не са се задомили и дори си мисля да им наложим ергенски данък, че да ги накараме семейства да създадат най-сетне!" – шегува се кметът и добавя:


"Вечер, когато е хубаво времето, ще видите колко майки с колички има! А центъра ни сме го кръстили "Малката Швейцария в Родопите". Защото такъв голям и хубав център няма дори по градовете! Читалището и всичко е разположено на много хубаво място, просто свети!", заключва кметът Шемедин Бъсков.


Деца има все повече и повече, нужда от детска градина също има, каза за БТА общинският кмет Радослав Ревански. Той добави, че е родом от Бабяк, израснал е в селото и още той като дете е бил в тази детска градина, "в бараките“. В момента общината кандидатства по програма на Министерството на образованието и науката за изграждане на нова детска градина, която да е и по европейски стандарти. 


"Село Бабяк е развиващо се село, хората са там, задомяват се и най-хубавото е, че не напускат селото. И аз навремето, и други мои съселяни ходят по чужбина сезонно, работят, връщат се и инвестират си парите в селото, каквото всъщност се прави в цялата община Белица и това от своя страна съвсем естествено води до по-висока раждаемост и повече нужди. И аз като кмет и с кмета на селото сме си говорили редовно, това е една наша амбиция, която наистина да ни затвори този цикъл от цялостно реновиране на селото“, каза кметът на Белица. 


Проектът на новата детска градина предвижда тя да е двуетажна, с достатъчно помещения за децата, посочи още Ревански. ВИЖТЕ ОЩЕ:Най-романтичните и красиви села в България

Източник:www.burgas24.bg


НАЙ-ЧЕТЕНИ👇

ПОСЕТИТЕЛИ ГЕДАТ👇

АРХИВ НА САЙТА

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ: