Тайнствен енергиен център, за който малцина знаят, е скрит в огромния парк на някогашната правителствена резиденция в Хисаря. Представлява четири каменни конструкции, ориентирани към посоките на света – изток, запад, север и юг. В средата е оформен малък извор, обграден с камъни, за които местните казват, че лично Людмила Живкова ги е донесла при едно от пътуванията си до Тибет.

Енергийният център е построен в средата на осемдесетте години. Според разказите на хисарчани, това е станало след една от поредните срещи на Людмила с Баба Ванга. Лично пророчицата от Петрич посочила на Живкова сакралното място в Хисаря, където енергиите се преливат и зареждат тялото и душата с положителен заряд. До скоро енергийният център бе известен на малцина, а с годините мястото бе обрасло с трева и бурени.

Едва преди няколко месеца  ентусиасти решават да го почистят с доброволен труд и лични средства и да го открият за нов живот. Те правят и специален ритуал за възстановяването на сакралното място - осем двойки, облечени в бели дрехи, застават в кръг и танцуват мистичния танц на паневритмията на фона на жива музика от цигулка и флейта. А две от дамите четат свои есета и стихове, посветени на духовната култура.

За увлеченията на Людмила Живкова по мистичните учения и източните култури се знае отдавна, макар в повечето случаи да се касае за догадки и твърдения на нейни познати.

За окултните занимания на покойната дъщеря на бившия Първи свидетелства и бившият служител на УБО Димитър Мурджев. В своята книга за работата си в охранителния отряд на властта той свидетелства, че Людмила се е срещала с мъдреци, гурута и духовни водачи в Индия и Мексико.

Заради вярванията си в източните духовни практики тя се е хранела само с плодове, ядки и чай, в много редки случаи е консумирала мляко. Интересувала се е живо от парапсихологичните явления, трансценденталната медитация, хиндуизма, мистицизма, будизма, била е привърженичка на Махариши Maxeш Йоги, религиозните секти, тайните общества, езотериката като цяло.

„Когато Людмила беше на върха, културната ни политика не се основаваше на марксизма-ленинизма или на диалектическия материализъм, а на дъновизма”, казва бившият посланик на България в Мексико Богомил Герасимов.

Според него, тя е била последователка на хиндуисткия култ на бог Агни - Бялото братство в Индия. През 1979 г. Людмила публикува статията си "Хармония и красота в безпределния спиралообразен кръг на развитието”.

Теорията за спиралата е в основата на идеите на Бялото братство за еволюцията и често използван символ в масонството, посочва в своя статия Иван Беловски. Смята се, че тъкмо заради интереса на Живкова към Бялото братство последователите на Петър Дънов не са били преследвани по време на социализма, за разлика от евангелисти, петдесятници, адвентисти и други привърженици на религиозни секти.


Людмила често обичала да повтаря фразата на Учителя Дънов „Да бъдат благословени трудностите, защото чрез тях растем“, свидетелства в книгата си за нея синът на известния художник и писател от миналото Николай Райнов - Богомил Райнов.

„И отказваше да се съобразява с елементарния факт, че индивидът, освен дух, е и материя, а материята не може да бъде безгранична като капацитет и потенциал. Препирали сме се неведнъж по въпроса, ала тя неизменно държеше на своето, като цитираше думите на Учителя: „Само обтегната струна звъни”, пише Богомил Райнов.

Людмила е смятала, че в Мексико, Индия, Япония и България се намират най-големите енергийни центрове в света. Точно до Мексико е едно от последните й пътувания, преди нелепата й смърт.

Бившият дипломат Герасимов смята, че Людмила Живкова е била посветена в древни окултни и философски техники от Богомил Райнов, както и че като историк тя е изследвала подробно възникването и дейността на първите теософи в България. Основите на теософията са взети от древноиндийската философия. Живкова се е интересувала и е имала контакти с известни теософи масони, сред които Елена и Николай Рьорих, посочва и Иван Беловски.

Тя първа се заема с пропагандата на идеите и творчеството на Николай Рьорих, който е известен масон с много последователи. Людмила налага неговата живопис и обявява 1978 г. за година на Рьорих.

През 1979 г. лично организира изложба на картини на Лили Димкова, дъщеря на лечителя Петър Димков, в музея на Рьорих в Ню Йорк. С Елена Рьорих е имала дълга кореспонденция, свидетелства Богомил Райнов.

Людмила е била близка с много духовни личности по онова време у нас – пророчицата Ванга, философа, психолог и йога Христо Гешанов, Неврокопския митрополит Пимен, парапсихолога Кубрат Томов.

Има твърдения, че Людмила е била свързана с масонска ложа със седалище в Париж и точно благодарение на тези своите контакти тя е била посрещана лично от най-големите световни лидери.

Мнозина от високопоставените членове на чужди делегации са били водени от нея при Ванга. Людмила й е имала безгранично доверие и когато пророчицата й казва за съществуването на сакралното място в Хисаря, енергийният център е построен, а през 1984 г. на метри от него е вдигната и последната държавна резиденция  “Магнолия”.

Дворът е залесен с екзотични дървета и растения, докарани от Египет и Китай. Самата база е изпълнена в социалистически лукс – огромни пана с дърворезби, шведски мокети, масивни финландски асансьори. В единия президентски апартамент с площ 400 кв. м е отсядал лично Тодор Живков. Има две спални, три бани, кухня, хол, предверия и работен кабинет. На цял етаж е разположен и вторият президентски апартамент.

В резиденцията са отсядали първите мъже на Иран, Гана, бившите лидери на СССР и Куба Леонид Брежнев и Фидел Кастро. Вътре има закрит басейн, джакузи, сауна, стаи за масаж, стаи с тангентори и вани, кабинети по физиотерапия. Повечето помещения гледат към английския двор. В парка е построен тенис корт, барбекю, разсадник, езеро с лилии.

Резиденцията бе затворена от близо 4 години. С постановление на Министерския съвет базата мина на подчинение на Военномедицинска академия.ВИЖТЕ ОЩЕ:Мистерията около смъртта на Людмила Живкова

Автор : Камен Колев



Ще ви разкажем за един буквално изчезващ български град с призива “Гледайте Плевен и мислете за България“! 35 години след 10 ноември някогашният силно развит промишлен и културен център е ударил дъното – икономическото, демографското, културното.


И за да не сме голословни, ще подкрепим тезата си с факти. Какво се случи или не се случи в един от най-хубавите градове у нас за четвърт век, за какво стигнаха всичките тези години, в какво се превърна Градът под Панорамата?


Някак си логично е да започнем от населението. И с невъоръжено статистически око се вижда как от ден на ден все по-пусти са не само улиците на града, по-рехави са върволиците от минувачи, които крачат по Главната, която преди години е гъмжала от народ по всяко време от денонощието.


И все пак данните са следните: населението на Плевен през 1985 г. е било 165 766 души, през 2001-ва – 121 880, през 2005-а – 113 700, 2007-а – 112 570, 2009-а – 111 426, 2011-а – 106 011, декември 2023-а – 88 122. Простите сметки показват, че над 70 000 души са напуснали Плевен завинаги през периода на прехода. Плевен бе последен по големина от групата на селищата в страната с население над 100 000 души. От десетина години вече е под 100 хиляди и продължава да намалява. Но тази статистика е закономерен резултат от факта, че хората бягат, защото не намират препитание в родния си град.


Бизнесът и икономиката – в будна кома


Функционират колкото да се каже, че ги има, и произвеждат толкова, колкото да плащат (не всички редовно) на служителите си. Фирмите просто фалираха или се покриха в сивия сектор. Преди 35 години Плевен беше крупен индустриален град. Около десетина държавни предприятия, сред които “Плама“, Ядреният завод, “Плевенски цимент“, машиностроителните заводи и др. формираха голям процент от приходите в националния бюджет. Със своето качествено производство плевенските заводи присъстваха на международните пазари.


След вандалската приватизация, нямаща нищо общо с нормалната процедура на раздържавяване, се оказа, че плевенските предприятия са ограбени от международни мошеници с помощта на безлични чиновници, които тихо и кротко си прибираха тлъсти проценти от мнимите приватизатори. През тези 35 години мнозина предприемчиви хора дръзнаха да създадат частни фирми, като ползваха възможностите за отпускане на кредити от банките. Убийствените лихвени проценти обаче направиха заемите невъзможни за обслужване. Така през 2021 г. за пръв път чухме потресаващата статистика, че около 60-70% от бизнеса в Плевен е фалирал или пък се е покрил в сивия сектор.В момента нефтената рафинерия “Плама“ практически не работи. Нефтохимическият комбинат между Плевен, Долни Дъбник и Градина започва да дава продукция от 1970 г., а след промените към пазарна икономика става единствената фалирала рафинерия в света. Повечето машиностроителни и металообработващи предприятия също са ликвидирани, другите са свили многократно производството си.


За икономически “гиганти“ сега се смятат две – три шивашки фирми, в бранша има още десетина средни и малки предприятия.


А данните на статистиката са следните: по Булстат през 1999 година са били регистрирани 20 328 фирми в областта. 13 години по-късно – през 2012-а, те са 9 370 със заети в тях 52 169 души. 13 години оттогава, вече са под 7 000,а заетите в тях са под 40 000.


Училищата в областта – с 50 по-малко


През 1989 г. в региона има 163 учебни заведения. В тях учат 57 655 деца. През учебната 2012 – 2013 година те са се стопили до 117, а децата – до 30 729. През 2023 г. са малко над 100, а децата – под 25 000. От тези числа можем да извадим още две училища, които бяха закрита тази учебна година – Професионалната гимназия по добив на полезни изкопаеми и газоснабдяване “Проф. Георги Златарски“ в Долни Дъбник и ОУ “Христо Ботев“ в село Староселци


Политически интриги и лобита разбиха и съдебната система


Тогава разследвахме дребни кражби, тук-там по някое сбиване, нарушаване на реда от шумни компании. Ако станеше някакво убийство, изнасилване, отвличане, то беше единствено за години наред и хората дълго го обсъждаха. Но най-важното е, че хората се бояха от закона и проявяваха уважение към полицията“. Това си спомня местен полицай, който около 10 ноември 1989 г. заедно със свои колеги посрещнал демокрацията на площада.Магистрати си спомнят с носталгия времената, когато сроковете за образуване и за разглеждане на делата са се спазвали стриктно. Преди 35 години обаче много рядко са регистрирани тежки криминални престъпления. В резултат на това прокуратурата и съдът са имали възможност да изработват всеки случай с нужното внимание и да постигат качество на правораздаването.


Тежките, знакови убийства на хора от силовите групировки, както и засилването на активността на престъпния свят като че ли поставиха началото на опитите за опитомяване на съдебната ни система. Представителите на ъндърграунда искаха убийците на всяка цена да останат скрити, а пък политиците желаеха да задържат властта си – също на всяка цена.


Затова съдебната система им трябваше. Пробивът се извърши с раздаване на пари и постове, с много кръв и унижени човешки достойнства. Следваше разделението на лобита, интригите и загубата на доверие в съдебната система. Плевенската прокуратура се задръсти от стари, залежали дела, от които лъхаше на корупция.


Земеделието и животновъдството – на командно дишане


Разположен в централната част на Дунавската равнина, градът беше един от водещите центрове на селското стопанство. Районът нямаше необработваема земя и незастъпен отрасъл на животновъдството – крави, свине, птици, овце. Сега големите ферми в Плевенско се броят на пръстите на едната ръка, а с дребно стопанство никой не се занимава – селата обезлюдяха, кражбите на домашни животни станаха ежедневни престъпления, с които държавата показа, че не може да се справи. Само Институтът по лозарство и винарство и гимназията със същия профил все още се опитват да запазят славата на района като водещ в отрасъла.Люлка на велики спортисти


Плевен беше и един от водещите спортни центрове – стотици са местните спортисти, печелили медали от олимпийски, световни и европейски първенства през изминалите години. Тереза Маринова, Гълъбин Боевски, Пламен Гетов, Цветан Антов са само част от спортните звезди на плевенския небосклон. Днес техни последователи липсват не защото местното спортно училище няма треньорите и капацитета да подготвя шампиони.


Няма спонсори, които да помагат финансово на младите спортисти, няма и зали и условия, където те да се подготвят. Почти всички клубове са буквално напъхани да тренират в двете спортни зали – “Балканстрой“ и “Спартак“. Очаква се в необозримото бъдеще и Плевен да има своята “Арена Армеец“, но да видим. Ако не се намерят необходимите пари, градът ще се сдобие с още един антипаметник на спорта – подобен на този до входа на Кайлъка.


ШЗО – едно от най-елитните поделения на армията


Все още, а и повече от век за много мъже от страната първата асоциация с Плевен беше ШЗО. Това беше едно от най-елитните поделения на Българската армия за всички времена, твърдят военните. Създадена е с указ на Фердинанд през 1901 година, през 1998 беше преименувана на Център за учебна подготовка на младши командири и новобранци и през 2003-а стана Учебна база “Христо Ботев“. Закриха я през лятото на 2007 година след като отпадна задължителната военна служба. Същата година в Плевен бе дислоцирана от Казанлък Пета шипченска механизирана бригада, която правителството на Бойко Борисов ликвидира.


Сега в момента в Плевенския гарнизон са разположени един зенитно-ракетен дивизион, подчинен на Втора механизирана бригада в Стара Загора, един механизиран батальон, подчинен на 61 механизирана карловска бригада и един център за начална военна подготовка. Или ако трябва да говорим с числа, в града има не повече от 300 военни.


Културният афиш обедня


Кореняците плевенчани с носталгия си спомнят за времето, когато културният афиш на града е бил наситен с интересни събития (без да се дублират в един и същи ден и час) и културните институти не са излизали в отпуск през лятото. Така само 1988 г. е запечатала следните събития за месеците юни – август: премиера на “Аида“ на Плевенската опера с гостуващи солисти от СССР; концерти пред каскадата – на Духовия оркестър (единственото, запазило се до днес), но и на формации и фолклорни състави от Плевен и съседни общини; летни театрални вечери с гостуващи актьори от София, като отделно Клубът на дейците на културата организира срещи-разговори с театрални дейци от НТ “Иван Вазов“ и Театъра на Народната армия с последващи камерни спектакли.


За децата се организират празнични срещи с участници в асамблеи, с лауреати от международни конкурси, изложби на детско творчество. Младежкият дом напълно оправдава името си за времето, през което съществува. После изведнъж стана “нефункционален“, сградата с много мъки беше продадена, а от 17 години на нейно място зееше огромен трап.Сега там се строи бизнес сграда. Народна опера с филхармоничен оркестър “Христо Бръмбаров“ се закрива и се създава Плевенска филхармония с открита оперна сцена. С реформите на първия кабинет “Борисов“ без малко Плевен да остане и без филхармония.


Единственият сектор, който процъфтя в Плевен в годините на прехода, е здравеопазването. Ако през 1989-а областта, а и цяла Централна Северна България са обслужвани само от т. нар. Окръжна болница, днес в града има цели девет лечебни заведения. Плевен се открои като водещ в областта на гинекологията и онкогинекологията. Без съмнение тук огромен принос има проф. Григор Горчев, който пръв у нас заговори и направи операции с роботизирана хирургия, в неговата клиника проплака първото хайфу бебе у нас. Тук са и два от водещите центрове по репродуктивна медицина, които помагат на двойки с проблеми от цялата страна.


Това се случи в региона за 35 години. Остава ни надеждата, че равносметката ни, когато празнуваме 50 години преход, ще е по-оптимистична. Само да не стане като в популярната песен – а дано, ама надали…


Плевен преди 10 ноември 1989 г.


В годините на социализма Плевен е един от най-силно развитите промишлени градове в България. Като структуроопределящи за икономиката са отраслите нефтопреработване, металообработване, машиностроене, лека и хранително-вкусова промишленост. Тук (завод “Илинден“) се произвеждат машините за леене с противоналягане по патента на акад. Ангел Балевски, а консервният комбинат е вторият по големина в страната. Други големи и важни стопански предприятия давали препитание на хиляди са : Завода за турбини “Вапцаров“, завода за винарски машини, Чугунолеярен и Стоманолеярен завод, Завод за електронни изделия, завода за алуминиеви отливки, циментовия завод и завода за стъкло.


Градът се славел още с хубавия си център изцяло обновен в края на 70-те, красивия парк “Кайлъка” и Скобелевия парк с костница и Панорама “Плевенска епопея“, построена в чест на 100-годишнината от Освобождението на България от турско робство. Плевен е бил посещаван от над половин милион туристи годишно, главно от бившия СССР. ВИЖТЕ ОЩЕ:Панорама "Плевенска епопея"построена за рекордно време от работещи на три смени без почивка българи и руснаци


Истинската зима дойде!Тя ни върна и в годините, когато бяхме деца и имаше също толкова много сняг, че дори и повече.


Но тогава нямаше толкова телевизии, които да ни плашат какъв страшен апокалипсис бил навън.Зимата беше истински празник за нас децата.

С много смях се пързаляхме върху каквото намерим без страх, че ще се тръшнем болни на легло или пък някой ще ни нападне или прегази.


Игрите бяха бели, чисти и снежни.А спомняте ли си зимите на село, със скромните селски къщурки и димящите коминчета, които бяха пълни с живот и много добри хора.





През зимните ваканции те се озвучаваха от детската глъч.Снегът беше бял и пухкав, а пързалката толкова весела, че когато посинели и премръзнали от студ се прибирахме да се постоплим на печката с дърва,  бабите ни подаваха чаша с липов чай и препечена филийка намазана със свинска мас поръсена с домашна мерудия!

Замерянето с снежни топки, правенето на снежни човеци, пързалянето с шейна. Това беше уникално преживяване споделено с истински приятели.Беше приказно – чисто, снежно, нямаше коли и пътищата бяха само за нас!




Винаги, когато дойде зимата и понавали по обилно снежец, телевизиите започват да драматизират как цяла България е попаднала в снежен капан и едва ли не сме изправени пред зимен апокалипсис.


Хайде обаче да бъдем честни, навремето също имаше зими и то с много натрупал сняг.Имаше години, когато снегът започваше да вали ноември и си отиваше чак през март. Всъщност това бяха зимите от нашето детство и младост.Тогава също имаше много села, които оставаха под снега, но хората си имаха лични стопанства, животни, кокошки, зимнина, дърва за огрев и просто изчакваха да бъдат изринати от снегорините на местното ТКЗС. Кооперативните стопанства бяха задължени да оборудват по 4-5 големи трактора с гребла за снегопочистване. Освен, че ринеха дори най-затънтените улици по селата, те се грижеха денонощно за почистването на снега и между отделните селища.


На всеки 15-20 км. по пътищата имаше оборудвани кантони, които освен, че се използваха за даване на дежурства от механизаторите заети с почистването, там намираха подслон и закъсали пътници при големи снеговалежи.


Край шосетата имаше засадени снегозащитни пояси от дървета. Повечето „живи“ пояси са били направени по времето на Вълко Червенков. Това е било задача №1 за спасение от зимните виелици и ерозията. В резултат на изсичането на тези пояси след 1989 г., много селища в Добруджа и Северна България буквално остават зарити от виелиците.



Освен това на местата с опасност от снегонавяване, в нивите в близост до пътя се поставяха устойчиви снегозадържащи ограждения, които се монтираха през зимата и напролет се прибираха. Една част бяха метални ограждения, а друга направени от дървени жп траверси забити в земята. От тези снегозащитни съоръжения имаше двоен ефект – задържаше се снега в нивите, като се поддържаше добра почвена влажност и нямаше навявания по пътя. Тогава с изкупуване на метали се занимаваше държавата и нямаше как да се краде, така че металните огради си стояха през цялата зима по местата.


Снегът се чистеше основно със зилове, грейдери или трактори „Беларус“ с прикачени устройства за снегорини, които щъкаха постоянно по заснежените шосета. Снегът се извозваше със самосвали и се изхвърляше в полетата.

Службите, които отговаряха за почистването бяха комуналните стопанства и пътните управления по места. Непочистени пътища почти нямаше, защото отговарящите за даден участък даваха очтет и пред партийния секретар, а при пропуски се тръгваше нагоре по системата.


Нека не забравяме, че тогава имаше и БНА, които също осигуряваха ресурс и техника. При тежки зими войничетата се включваха в снегопочистването и помагаха на затъналите в преспите хора.


И не на последно място трябва да споменем и хората, които чистеха усърдно пред домовете си, правеха пътеки до спирки и магазини, кой с каквото намери.


Е, днес е уж същото, но не съвсем…


 

Жертвата му намерена с 30 прободни рани, захвърлена в храсти


Едно от последните „Студени досиета” в Пловдив е приключено с отметка „Разкрито”. 14 години случаят с убийството на родопчанката Роза Мачокова бе в архива за неразрешени случаи, които чакаха своя край. Преди няколко месеца, случаят най-накрая е приключен с разкриването на реалния извършител.


Жестокото убийство станало на 12 септември 2010 година в Кючук Париж, в парка на ул. „Георги Кондолов“.


45-годишната Роза Мачокова е от смолянското село Мугла. Нейният съпруг Митко също бил родом от там. Двойката се пренесла да живее в Смолян, а по-късно и в Пловдив. През лятото на 2010 година започнала да работи като камериерка в хотел „Беркут” в Брестник.Всяка сутрин и всяка вечер пътувала с автобус до населеното място. Ходела пеш от дома си в пловдивския квартал „Кючук Париж“ до автогара „Родопи“. Маршрутът й бил идентичен. Прекосявала парка на ул. „Георги Кондолов“ и през жп линията стигала до сектора на рейса.


Към 6 часа сутринта на 12.09.2020 година Роза тръгнала на работа и поела по обичайния маршрут към автогарата. В малък парк между улиците „Здравец" и „Студенец" обаче била пресрещната от непознат мъж. Той я бутнал на земята, наръгал я 30 пъти, изнасилил я, след което избягал и заразял мъртвото й тяло.


Трупът  бил открит час по-късно от пенсионери, които разхождали кучетата си в парка. Портфейлът и документите от дамската чанта на жената били разхвърляни около разголеното й тяло, скрито в храстите край основната паркова алея. Не била ограбена. Открилите трупа разказаха, че дрехите й от кръста надолу били разкопчани, а по голото тяло имало кални следи.


По тялото  имало и над 30 пробождания с нож, като две от нараняванията били дълбоки. Едната от фаталните рани била в шията на жертвата, която починала от кръвозагуба. Криминалисти си обяснили останалите пробождания като по-скоро за сплашване, за да спрат виковете на Роза, която яростно се е съпротивлявала на действията на убиеца.


Час след зверството, по алеята край трупа в парка преминал и нейният съпруг Митко Мачоков, който отивал на работа. Заради храстите обаче той не видял мъртвата си съпруга.


Минути след подаването на сигнала от минувачите, мястото на убийството почернява от разследващи. Часове наред се извършва оглед на мястото на трагедията, разпитват се редица свидетели.Два дни след убийството вече е задържан заподозрян -клошарят Янко Шандъков. Той бил на близо 7 метра от трупа, спящ пиян на пейка.


Той направил пред полицаите пълни самопризнания. Дори сам посочил къде е скрил оръжието на престъплението, както и точното място, където е нападнал, изнасилил и убил камериерката Роза Мачокова.


Веднага след това на Шандъков са повдигнати обвинения за убийство по особено жесток и мъчителен за жертвата начин. Четири месеца по-късно обаче, в края на 2010 година, той е освободен заради липса на доказателства срещу него. ДНК експертизата сочи, че няма съвпадение между неговия генетичен материал и този, намерен по трупа.

 

Самият Янко Шандъков лежал три пъти в затвора. Излязъл на свобода две години преди смъртта на Мачокова. Бил осъден, защото пребил мъж, който три дни по-късно починал в болница.


Първата му присъда била за кражба, а третата - заради въоръжен грабеж. След последния престой в затвора заживял край парка в район „Южен” и станал клошар.


Събирал се с останалите бездомници от махалата. В крайна сметка, Янко нощувал в същия парк, където била зверски убита камериерката, но не чул нищо и нямал никакво участие. На 11 септември, ден преди зверството, Янко и приятелят му Иван си купили бутилка мастика и отишли в апартамента на Иван, за да се черпят.


След като обърнали по няколко чаши, двамата се скарали, тъй като Иван обвинил Шандъков, че му е откраднал газов пистолет.


Сутринта го събудили крясъците на Иван, който бил тръгнал да го търси, и се натъкнал на трупа на Роза. Янко бил отведен в Съдебна медицина, където са му взети проби от косата, устата, члена, бельото и обувките. След това е отведен за разпит в полицията.


След като ДНК пробата излязла и станало ясно, че Янко не е изнасилвал жената.  Още тогава съпругът на Роза – Митко Мачоков е подозирал друг клошар от квартала, дори е подал сигнал пред разследващите. Думите му обаче не били взети под внимание и друг заподозрян или задържан не е имало.


14-години по-късно обаче, подозренията на почернения мъж се оправдали.


Преди три години случаят отново е отворен. Причината е ДНК, което е иззето от криминално проявено лице и което ДНК е „светнало в червено” в системата на Криминална полиция в раздела за неразкрити престъпления. Арестантът е задържан след кражба. По време на последвалите следствени действия му е била взеха ДНК проба. Именно генетичният материал е частично съответстващ с този, намерен по тялото на Роза Мачокова.


Работата по тежкото престъпление е възобновена. Оказало се, че задържаният мъж има няколко братя и сестри. Един от тях е Генчо Стоянов, който през 2010 година е бил на 23 години, без дом и без работа. Навъртал се в района и често пиел. Именно той е нападнал, изнасилил и убил Роза.


Това е потвърдено от няколко проведени преди година ДНК-експертизи. Пред TrafficNews от Окръжна прокуратура, съобщиха, че е извършена есхумация на тялото на починалата. Отново е била взета проба за сравнение на генетичен материал, който на 100% е доказала съвпадение с убиеца.


По данни на държавното обвинение, година след убийството, Генчо е намерен мъртъв.


„Разкриването на убийството е станало с помощта на въведени наскоро и използвани нови технологии за изследване и сравнение на ДНК-материал. С оглед смъртта на дееца на основание чл. 24 ал. 1 т. 4 от НПК досъдебното производство е прекратено с постановление на прокурор от Окръжна прокуратура – Пловдив и е изпратено на наследниците на пострадалата жена, като то може да се обжалва пред Окръжен съд – Пловдив”, съобщиха от прокуратурата след запитване на TrafficNews.

Източник: TrafficNews


От Софийска градска прокуратура опровергаха информацията, че делото за убийството на Божанов е спряно още през септември 2024 г.


По делата за убийството на Мартин Божанов-Нотариуса и за неговото влияние в съдебната система се провежда активно разследване. Това съобщиха за „Телеграф“ от Софийската градска прокуратура. 


Оттам опровергаха информация в публичното пространство през последните дни, че делото за убийството на Божанов е спряно още през септември 2024 г.


„То не е спряно и не е било спирано“, категорични са от СГП. Издирването на убийците на Мартин Божанов-Нотариуса продължава.  


Екзекуция

Божанов бе убит на 31 януари 2024 г. Той е застрелян в тялото и главата около 19,30 ч. близо до дома му в затворен комплекс на територията на бившите дипломатически тенис кортове в столичния кв. „Горна баня“. 


В първата информация след убийството градският прокурор на София Илиана Кирилова заявява: „Този човек е бил интересен през годините. В Софийската градска прокуратура е имало подадени сигнали за заплахи от негова страна към магистрати.


Работи се усилено и за имотни измами. Не мога да кажа за прокурорски рекет. Имаме подадени сигнали от магистрати, които не са прокурори. Няма заподозрени“. 


Минало

Кирилова уточнява, че Божанов е известен покрай откраднато през 2004 г. дело от Върховния касационен съд срещу нотариус Слави Крашевски. Той е разследван по 28 случая - повечето за документна измама, останалите за престъпление по служба.


През 2004 г. Крашевски получава условна присъда от две съдебни инстанции, с което става първият осъден нотариус у нас. След това обаче делото изчезва от адвокатската стая на ВКС по време на обедната почивка заедно с оригинални документи по него.


Въпреки това ВКС потвърждава осъдителната присъда срещу Крашевски, с която му е наложено наказание 2 г. условно и лишаване от правото да упражнява професията нотариус. За кражбата е водено досъдебно производство срещу Мартин Божанов и негов роднина. 


Мартин Божанов е един от първите клиенти на Комисията за незаконно придобито имущество. През 2008 г. тогавашната комисия "Кушлев" му отнема имущество за 430 000 лева.


Заплахи

През 2017 г. директно в съдебната зала по дело, в което не е страна, Божанов заплашва адвокатка. Това става на заседание по гражданско дело в Софийския апелативен съд, който разглежда спор за голям имот до Съдебната палата в София. Председател на съдебния състав е Цветко Лазаров. Делото се води за масивна сграда на столичния бул. „Витоша“.


В съда е представен предварителен договор за покупко-продажба между собственика на имота Марийка Радкова и фирма „Спринт 2002“ ЕООД с управител Николай Атанасов. Според този договор тя го продава за 400 000 лв., от които е получила 300 000 лв., а останалите ще вземе при приключването на сделката пред нотариус.


Радкова е категорична, че не е подписвала този договор и не е получавала никакви пари. Фирмата завежда дело за обявяване на предварителния договор за окончателен. Пред първата инстанция - Софийски градски съд, се правят няколко тройни графологични експертизи, според чиито заключения подписът на Радкова под предварителния договор е автентичен и тя губи делото.


Жената наема друг адвокат – Мария Колева, която продължава битката пред САС. Заключението на петорната експертиза е, че подписът на Марийка Радкова под предварителния договор за продажба на имота й не е автентичен.  


На 21 април 2017 г. в съдебната зала се събират двете страни и експертите. Там мъж се обажда да не се дава ход на делото. По искане на съда е снета „самоличността на лице, което нарушава реда в залата“. От личната му карта става ясно, че това е Мартин Божанов. В момент докато съдът се съвещава, той напада адвокат Колева и я заплашва. При друг състав на САС делото е спечелено от собственичката на имота. 


През 2019 г. съдия Владислава Цариградска от Районния съд – Луковит, се оплаква, че Мартин Божанов я заплашил да се отведе по дело за семеен имотен спор на Божанов. Тя и съдия Цветко Лазаров са изслушани от Съдийската колегия на ВСС.    


Консултант

Мартин Божанов се занимава с консултантска дейност. Известно е негово интервю пред Антикорупционния фонд, което е свързано със задържането на Веселин Денков по обвинение за участие в организирана престъпна група за лихварство.


В запис на разговор с Божанов, направен от Ивайла Бакалова, публикуван през 2021 г. от Антикорупционния фонд, той се представя като посредник в съдебната власт и заедно с негов приближен адвокат искат 100 000 долара, за да бъде освободен от ареста приятелят на Бакалова Веселин Денков. Пред АКФ Божанов отрича и се представя за консултант и търговец, неосъждан и без висящи производства.   


Божанов обаче заявява, че познава множество юристи и е нормално, ако някой сподели с него, че има някакъв проблем по гражданско, търговско или наказателно дело, той да го насочи към някого. Ако този човек се съгласи, той сключва договор като консултант с него, а адвокатът, който препоръчва, започва работа по делото.  


Връзки

След убийството на Нотариуса става известно, че съществувал частен клуб, контролиран от него, в който са ходели магистрати. Още през 2022 г. от ГДБОП изпращат информация в СГП за този клуб с мнение, че Божанов е част от организирана престъпна група за търговия с влияние.


Според разследващите Божанов е бил елиминиран в момент, когато е предстояло да му бъде повдигнато обвинение във връзка с дело за имотни измами, пране на пари и принуда на магистрати. Нотариуса всъщност бил разследван като лидер на организирана престъпна група, създадена не само за имотни измами, но и за „противозаконно влияние“ върху магистрати.


След смъртта му досъдебното производство продължава по отношение на останалите предполагаеми членове на групата.    


От СГП съобщиха, че е работено в насока ползвал ли е Мартин Божанов протекции на съдии и на прокурори, но трябва да има убедителни доказателства за това, което е много трудно. 


По делото има конкретни имена, които са обект на разследване, но за да се внесе обвинение за подкупи и търговия с влияние, трябват преки доказателства или верига от косвени, които да доказват това, казват разследващи.  


Мъгла

Временната парламентарна комисия за проверка на факти и обстоятелства, свързани с дейността на групата около Мартин Божанов, изслуша граждани, съдии и прокурори. Нито един магистрат не признава, че е ходил във въпросния клуб на Нотариуса.


Няма официална информация дали е бил сътрудник на МВР, нито пък, че полицейски коли са пазели клуб SS, където са се събирали представители на съдебната власт.

Източник:БЛИЦ


НАЙ-ЧЕТЕНИ👇

ПОСЕТИТЕЛИ ГЕДАТ👇

АРХИВ НА САЙТА

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ: