Монтана (Михайловград) в уникални снимки от 80-те

Град Монтана, областен център в Република България, има древна история. Съвременният град носи името на римския град Монтана (Montana), в пределите на провинция Долна Мизия, който процъфтява на брега на р.Огоста през ІІ–ІV в.сл. Хр. Писмените извори за историята на това селище са епиграфските паметници от римската епоха, открити в Монтана и областта.

Следите от поселищен живот в района датират от праисторически времена. В най-долните културни пластове на крепостта Монтана, на хълма “Калето” са разкрити следи от жилища от каменно–медната епоха (V–ІV хил.пр. Хр.). През І хил.пр. Хр.тези земи са обитавани от тракийското племе трибали. Останките от предримска крепостна стена под нивото на голямата крепостна кула са със запазена дебелина повече от 1 метър.

В земите на днешния български Северозапад римляните установяват своята власт в края на І в. пр. Хр. Стратегическото и икономическо значение на района, с център днешния град Монтана, с рудните си залежи и особено с възможностите за добив на злато по реките Огоста и Златица, е оценено високо от завоевателите. Това е един от значителните златодобивни райони на Балканите през І–ІІІ в. Римската власт полага особени грижи за района с поддържането на пътищата и използването на повечето заварени тракийски крепости. Осигурено е постоянното пребиваване на военни части. Първата известна военна част от І век на лагер в Монтана е една cohors Sugambrorum (Сугамбрийска кохорта). От първата половина на ІІ до средата на ІІІ в. в епиграфските паметници от Монтана е отразено засиленото присъствие на военни лица от вексилации на І Италийски и ХІ Клавдиев легиони, през първата половина на ІІІ в. е стациониран numerus civium Romanorum, а около средата на века и cohors III Collecta (ІІІ Сборна кохорта).

Около военния лагер (praesidium) споменат за първи път в надпис от 134 г. и древното светилище при извора, в подножието на хълма, се развива селище, което в 160 – 161 г. получава статут на град с ранг на муниципий (municipium) със своя територия (regio Montanensium) от Стара планина до Дунав. Муниципиум Монтана управлява значителна административна територия със силно изразено военно присъствие. Златодобивът изисква добра охрана и добре развита пътна мрежа. Освен злато, в планинския район на Монтана се добива още сребро, олово и желязо. В градския център съществува и работилница (officina).

Името на селището е известно от няколко епиграфски паметника от ІІ и ІІІ в.. То се свързва етимологически с mons – планина и montani – планинци. Според едно от становищата за произхода му, то може би е получено по името на римска военна част cohors Montanorum установена на лагер през втората половина на І в., от която няма преки сведения и документирано присъствие или се дължи на географското положение пред Стропланинската верига, според друго – може да се обвърже с хълма, в чието подножие в по-стари времена функционирало светилището и били практикувани предримски култове.

Административният,стопански и културен разцвет на града е прекъснат от готските нашествия в средата на ІІІ в. Изградена е крепостта на Монтана. След административните промени в края на ІІІ в. е създадена провинция Крайбрежна Дакия с главен град Рациария, а значителен градски център във вътрешността остава Монтана.

Развитието на градския живот, като ново културно явление е свързано и с процъфтяването на поземлените имения на муниципалната аристокрация в близката околност на Монтана. От края на ІІІ до средата на ІV в. е времето на особено интензивен стопански живот на земеделско–занаятчийските имения, наречени вили, както и на самия град, съвпадащ с общия подем около управлението на император Константин Велики.

Монтана е и утвърден култов център. Древното скално светилище при големия извор, в подножието на крепостта, придобива широка известност през римската епоха и вероятно е най-значителното в района. Главните божества в светилището на Монтана са Диана – “Покровителка на Монтана” и Аполон, но в духа на античната традиция в него са почитани и култовете на Юпитер, Дионис, Силван, Ескулап, Хигия, Тракийския конник, Хермес, Херакъл, Марс, Митра, нимфите на извора и др. Великолепните мраморни скулптури на богове и богини, оброчните плочки и надписите са дарове от военни и цивилни лица, високопоставени сановници и обикновени граждани–поклонници от най–широк социален спектър.

Светилището и вилите са разрушени в края на ІV в. след новата вълна от готски нашествия. Животът в селището и крепостта продължава затихващо до VІ в., когато Монтана е сполетяна от участта на много други селища в днешна Северна България, които са разрушени от авари и славяни.

През Средновековието и в периода на Османското владичество селището, изградено върху развалините на римския град, носи славянското име Кутловица. През Втората Българска държава е епархийски център. В борбите срещу османците Кутловица е известна с голямото сражение, което се води в близката местност Жеравица по време на Чипровското въстание през 1688 г. Днес, централният площад на Монтана носи името “Жеравица”.

След Освобождението през 1878 г. селището бързо се разраства. През 1891 г., за втори път в своята история, получава градски статут. Указът е подписан на 2 декември 1891 г.от тогавашния български княз Фердинанд, а градът получава неговото име. В следващите години гр.Фердинанд се превръща в околийски център, пазарно средище на този селскостопански район, бележи културен напредък и има активен обществено – политическият живот. Град Фердинанд е известен в новата история на България с участието си в Септемврийските събития през 1923 г.

В периода 1945 – 1992 г. градът се нарича Михайловград, на името на Христо Михайлов (1893 – 1944), политически функционер на БКП, който е един от ръководителите на въстанието през септември 1923 г.

Постановлението на Министерския съвет за преименуването на града от Фердинанд в Михайловград носи дата 1 март 1945 г. Михайловград постепенно се превръща в модерен за времето си град, със свой облик и място в живота на България – първо като околийски, после като окръжен и областен административен център.

Ето как е изглеждал Михайловград по времето на соца в НРБ

От 1993 г. (с Указ на Президента на Република България от 18 януари 1993 г.) град Монтана, областен център в Република България, носи първото си исторически известно име – на древното селище от римската епоха – Монтана, неразделна част от модерната история и културната традиция на днешния град.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

През 70-те е излят първият бетон на брега на морето

Лично другарят Тодор Живков реже лентичката на 1.V. 1977 година, минава по бул . „Яворов“ и поздравява жителите на града.

Сред местните хотелът и до днес се нарича „новият“

Интерхотелът с формата на кораб е с общо РЗП  9999 кв.м, четиризвезден, разполагащ с 1999 легла. Сградата се намира в близост до историческия център на Поморие, на брега на морето и по-възрастните жители на града още помнят как е била построена „направо в морето”.

Строителството му започва през 70-те години. Изграждането е поверено на единствената за тогава строителната фирма СМК . „Започнахме хотела през 1972 година. Трудно беше самото изграждане, защото наливахме основите в морето”, това каза пред Флагман.бг  техническия ръководител на проекта по онова време.

Изграждането започва през 70-те години от единствената строителна фирма СМК

Строителството продължава през следващите 5 години и на практика това е първият излят бетон на брега на морето. „Предадохме хотела в завършен вид в самия край на 1976 година. Малко по-късно на 1-ви май, за деня на труда, в Поморие пристигна самият Тодор Живков, за да открие хотела. Тато премина по бул. „Яворов” заедно със солидна охрана. Аз и съпругата ми бяхме с детето, което седеше в количка и си играеше с пистолетче – играчка. Охраната се притесни, взе го от ръцете му”, разказа още източника на Флагман.бг.

През следващите 20 години хотелът преживява истински разцвет. За лукса и интериора в стаите му се носят легенди в града. „Поморие” работи целогодишно с германци от Източния блок след сключен договор с немската „Райзебюро”. Така била осигурена заетостта през цялата година, нещо което и в наши дни е все още непостижимо за хотелска база край морето.

В него отсядат възрастни източногерманци, които правят кални бани в санаториума в града. Хора работили в системата си спомнят че „на 2-я етаж на хотела били обособени медицински кабинети за ЛФК, а за лечебните бани транспортирали туристите до калолечебницата”.

В началото на демокрацията Интерхотел „Поморие” преминава в частни ръце. Оттогава се стопанисва от Стоянджови – фамилията, която има няколко хотела в града.

Новите собственици модернизират старата сграда и създават самостоятелно медицинско звено в нея, което да извършва калните процедури в самия хотел без да е необходимо туристите да се транспортират до друго място в Поморие.

На по-късен етап Стоянджови изграждат изцяло ново крило, а връзката между старата и новата част е огромният закрит басейн, с който разполага хотелът.

Поколения поморийци помнят основния ресторант на територията на хотелския комплекс с приказна гледка към залива, където са отпразнувани не едно и две важни семейни събития.

Ето тук се е намирал основният ресторант с приказна гледка към залива

Припомняме, че хотелът по време на т. нар. приватизация премина от Балкантурист в ръцете частника в лицето на Стоянджови. Припомняме и, че Борислав Стоянджов беше зам.-кмет в края на 90-те години в Община Поморие.

Това е мястото, на което е построен новият хотел

Уникалната форма на старата хотелска сграда и новоизграденият „POMORIE Beach“

Източник:Флагман

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Страховит стъклен ковчег, покриващ тялото на 150-годишна млада жена, обвит в мистерия, изумява хората от десетилетия

Необичайният прозорец в изоставено гробище показва лицето на жена, за която се казва, че е красива дори в смъртта, пише "Сън".

Тази подземна гробница принадлежи на жена, която според официални лица се е казвала Софи Нанс и е починала през 1853 г. Освен името й и необичайното погребение, миналото на Софи е смесица от местни легенди и зловещи мистерии.

Тялото й лежи под Обединената методистка църква на Вашингтон Стрийт в Колумбия, Южна Каролина, САЩ. Макар и изоставено, гробището отдавна е зловеща местна забележителност.

Стъкленият прозорец в нейната чугунена гробница разкрива лицето на младата дама, която е била на 28 години, когато е починала.

Въпреки изминалите много години, младостта й е била запазена чрез херметически затвореното място, в което е поставена Софи. Зъбите, носът и главата й остават запазени в почти мумифициран вид. Ковчегът й е такъв, че тялото й е защитено от външните елементи и спира процеса на разлагане.

Тази гробница е необичайна и сложна за времето, така че историците смятат, че смъртта й трябва да е била шок за нейните близки по онова време.Църковният историк Майкъл Брум казва: „Очевидно тя е била красива млада жена. Съпругът й, както предполагам и другите й приятели и семейство, са изпитали огромна болка от загубата й.“

Неотдавнашен инцидент затвори мястото със зловещите останки за обществеността, след като посетител на църквата разби прозореца, който защитаваше Софи повече от 100 години.

Брум казва: „Въздушното налягане беше много ефективно в продължение на повече от 100 години, но когато беше счупен люка, това не въздейства добре на останките на Софи. По лицето й се появи мухъл, който се превърна в страховито бяло вещество, наподобяващо маска".Брум добавя: „Плочата за наблюдение беше ударена и напукана и печатът беше счупен. Някакво злощастно разлагане започна с много бързи темпове, така че сега има бяла маса там, където беше лицето й.“

Църковните историци не са успели да разберат повече за живота на Софи и защо е починала на толкова млада възраст.

Те вярват, че младата жена има съпруг и две малки деца, на две и шест години, които са погребани в гробове наблизо.

Изследователите не са наясно защо нейните деца също са починали на толкова млада възраст.

Тялото на Софи остава само под земята, след като църквата премести гробовете, за да построи нова сграда през 20-те години на миналия век, но никой от нейните роднини не предприе стъпка за преместване на тялото.

Източник:БЛИЦ

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Прокълнатата картина „Очите на мрака“ погубва хора

 

Собственици на зловещото платно се разболяват или загиват при инциденти

В сърцето на малка естонска общност се разказва ужасяваща легенда за картина, която сякаш е обвита в тайнствена злокобна аура. Историята започва в началото на XX век, когато Конрад Лайдон - местен художник, известен с мрачния си и необичаен стил, създава портрет на младо момиче. Разказва се, че докато работел над произведението си, той използвал нестандартни техники и странни смеси от бои, а моделът му изчезнал мистериозно след завършването на портрета.

 

Картината, озаглавена "Очите на мрака", била първоначално изложена в малка галерия в столицата Талин. Въпреки че произведението привличало погледите със своята изумителна детайлност, то предизвиквало и необяснимо чувство на страх у зрителите. Най-впечатляващият и зловещ елемент били очите на момичето – те сякаш следвали всеки, който се осмели да се приближи.

 

Първите тревожни сигнали за проклятието се появили скоро след откриването на изложбата. Собственикът на галерията, който твърдял, че чува шепоти, когато остава сам с картината, внезапно се разболял от неизвестна болест и починал след няколко седмици. Местни лекари не успели да определят причината за смъртта му.

 

След кончината на галериста картината преминала в ръцете на богат търговец на изкуство. Малко след това домът му бил сполетян от странни инциденти – пожар, чести неразположения на членове на семейството и дори случаи на внезапна смърт сред гостите, които виждали картината. Слуховете за "Очите на мрака" започнали да се разпространяват и мнозина вярвали, че тя е обсебена от духа на изчезналото момиче или е омагьосана от самия художник.

 

В средата на века картината била изоставена в запусната селска къща. Местните жители твърдят, че от време на време в къщата се чували стъпки и странни звуци, въпреки че била необитаема. Въпреки страховете си група изследователи, привлечени от слуховете, решили да проучат мястото през 80-те години на миналия век. Един от тях описва, че когато се приближил до картината, почувствал силно главоболие и необяснимо усещане за натиск върху гърдите. Няколко дни след посещението си той бил хоспитализиран с тежка инфекция, а други членове на екипа се разболели или пострадали при странни инциденти.

 

През 90-те години картината била намерена от колекционер, който се опитал да я продаде на търг. Купувачът обаче починал в автомобилна катастрофа само дни след сделката. В крайна сметка търговецът решил да дари произведението на местен музей с надеждата да прекрати поредицата от трагедии.

 

Днес картината е изложена в музей в Тарту, но при строги мерки за сигурност. Посетителите могат да я наблюдават само през дебело защитно стъкло, което се смята, че предпазва хората от зловредната енергия. Служителите на музея често съобщават за странни случки – внезапни повреди в техниката, необясними шумове и чувство за нечие присъствие. Някои отказват да работят близо до залата, където се намира картината.

Местните историци и изследователи продължават да проучват произхода на картината и легендите около нея. Някои смятат, че всичко е плод на суеверие и психологически внушения, докато други вярват, че произведението е обвито в страховита магическа енергия. Независимо от това "Очите на мрака" остава символ на мистерия и страх в Естония./Ретро.бг/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Почина Евгени Семков

След кратко боледуване ни напусна чл.-кор. Евгени Семков, директор на Института по астрономия с НАО – БАН.

Чл.-кор. Евгени Семков е завършил висше образование в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ (1980-1985), Физически факултет, със специалност физика, специализация по астрономия. Има богат професионален опит в областта на астрономията като методист в Градската астрономическа обсерватория, София (1985-1987), редовен аспирант в ССА с НАО (1987-1990), оператор на 2-м телескоп на НАО Рожен (1990-1994), научен сътрудник (1997-2006), доцент (2006-2015), професор (от 2015).

Защитил е дисертация за степен доктор през 1994 г. и за доктор на науките през 2023 г. Научен секретар на ИА с НАО (2008-2016), директор на Института по Астрономия с НАО (2016-досега). Носител е на Награда за високи научни постижения в конкурса по повод 145-та годишнина на БАН–2014 г. и на Награда „Питагор“ за 2024 г. Чл.-кор. Семков беше член на Международния астрономически cъюз, Европейския астрономически съюз, Съюза на астрономите в България.

По време на двата мандата на чл.-кор. Семков като директор на ИА с НАО, институтът разви и значително подобри научния си капацитет, увеличавайки качествено и количествено своя състав. Бяха спечелени различни национални и международни проекти, включително финансирани от ЕКА и по програма Хоризонт на ЕК. ИА с НАО координира два обекта от Пътната карта за научна инфраструктура (РАЦИО и LOFAR-BG), които спомагат за обновяване на оптичните и развиване на радио-наблюдателни инструменти на световно ниво. Бяха извършени и редица подобрения на материалната база както в София, така и в НАО Рожен където, за първи път от откриването на обсерваторията през 1981 г. бе изграден нов 1,5-м телескоп. Значително беше развит капацитетът на административния персонал на ИА с НАО.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Култови места за срещи с още по-култови имена от близкото минало в някогашна София

София расте, но не старее, а емблематичните  локации за срещи и щури спомени стават все по-култови с годините. Преди време осъзнахме обаче, че ако днес си на 17 или 20 г., едва ли ще знаеш къде да отидеш, когато ти кажем, че те чакаме на „Аптека“ или на „Магурата“.

Всеки град има своите съкровища, които живеят с прякорите си, дадени им преди години, но актуални и днес.Ако все пак искаш да разбереш славното минало на столицата – направи си софийски quiz и виж дали познаваш легендарните имена на столичните явки от началото на 90-те.

Повярвай ни – бил си на всяко едно от тези места, защото легендите в града ни никога не умират.

В пет на „Аптека“?

На ъгъла на булевард „Витоша“ и „Патриарх Евтимий“ според родените след 2000 г. има едни точно определени апетитни пици, за които знаем всички. За децата на демокрацията обаче това място се нарича само и единствено с едно име –  „Аптека“. Култово средище за срещи през 80-те и 90-те години на XX век, „Аптека“ събира всички готини млади хора във времето когато „Витошка“ още не е пешеходна, в началото ? не акостира метрото, а рокендролът е красиво млад. През 2006 г. на това място има офис на телекомуникационната компания „Мтел“, но името „Аптека“ се появява през 20-те години на XX век, защото на ъгъла се намира една от първите частни аптеки в София, принадлежаща на Панчо Накашев. Той умира от инфаркт в САЩ през 1962 г., но на това място още пет десетилетия след него има аптека – първо държавна, социалистическа, после отново частна. „Аптека“ и до днес чува старото си име понякога, но ако някой ти уреди среща там в пет – трябва да знаеш, че те чака точно на легендарния ъгъл, съхранил повече истории от Паметника и Попа, взети заедно.

„Кравай“ ли бе да го опишеш

Снимка: Нели Недева-Воева

Да – Васил Гюров, Васко Кръпката, Милена Славова, всички от „Нова генерация“, начело с Митко Воев и кой ли още не е показвал тук кожени якета с нашивки, високи цветни гребени, кубинки и тотален протест срещу системата. Легендарният „Кравай“ се намира на ъгъла на „Патриарха“ и „Фритьоф Нансен“, а името му идва от актуалната за времето си кафе-сладкарница Закуски „Кравай“, помещаваща се на същото място. Тази митична точка е родила повече легенди от скандинавската митология, а тук в края на 80-те младежите са идвали, за да са различни, готини, бунтари и да разберат къде ще ги отведе вечерта. Всички, които са били през онези легендарни години на „Кравай“, разказват, че това е било единственото място, на което милицията не е гонила за нашивки и „гърбове на групи“ върху накъсаните якета. Това е била точката в София, която е давала глътка въздух на различните и зараждащите се, особено активно през 80-те години, субкултури в града ни.

По едно малко в „Магурата“?

Ако тръгнем по бул. „Витоша“ над бул. „Патриарх Евтимий“, няма как да не се сетим за митичното заведение „Магура“. Специално за 13-ия конгрес на БКП през април 1986 г. тогавашният кмет Стефан Нинов прави истинско преобразяване на бул. „Витоша“, а отвъд „Партриарха“ се появяват модернистичният за онази епоха ресторант „Форум“ и сладкарницата „Магура“. „Магура“ няма аналог в града ни в края на 80-те, защото е първият сладоледен салон, предлагащ цяло меню мелби. Освен със сладоледа заведението става известно и с „чейнджаджиите“.  През 1989 г., още преди падането на Тодор Живков, в София настава глад за валута – чейнджаджиите, или приятните съмнителни субекти, които услужливо могат да ти обменят валутата, започват да се събират точно около хитовата „Магура“ и скоро всички ги наричат просто „магураджии“. Те девалвират курса на соц. лева към долара – от 2 наши за 1 американски, до 5 и повече български за един щатски и т.н. Скоро момчетата започват да имат дебели вратове, златни верижки около врата и да карат големи мерцедеси, но това е тема на друг разговор. Ако днес те извикат на „Магура“ – златните времена на „Витошка“ те зоват.

Само за известни – „Японският“

Ако горните типове пред „Магурата“ изглеждат като турбо гъзари за времето си, то тук говорим за наистина „дебела работа“. Японския, или днешният хотел „Маринела София“, е петзвезден хотел в София, построен в периода от 1974 до 1979 г. по проект на японския архитект Кишо Курокава. Проектът е финансиран от правителството на Япония с кредит от 16 милиона долара. След построяването си хотелът носи името „Витоша Ню Отани“, но сред столичния хайлайф той е категорично известен като Японския хотел. В ранните 90-те това е място, в което добре облечени бизнесмени правят грандиозни сделки, красиви дами пък им правят компания, а локацията е абсолютно недостъпна за средностатистическия българин във времената на Виденовата зима. Хотелът е родил много митове и легенди за „мутренските години“, но за да не влизаме в подробности, просто казваме, че ако днес те викнат на Японския – сме сигурни, че ще е за добро.

„Синьото“ – от „Левски“ до Лили Иванова

снимка: Ники Томов, Константин Петров

„Синьото кафе“, или онези стотина-двеста квадратни метра на ъгъла на „Драган Цанков“ и Канала, малко преди автобусната спирка за към Орлов мост и под стадион „Дружба“, са не само легенда в града ни, те са истински пристан на музиката. Днес метростанция „Васил Левски“, това култово малко кафене през 80-те и 90-те събира най-известните музиканти на времето си неслучайно. Тук на едно място естрадни звезди, журналисти и рок музиканти са чакали решенията на „комисиите“ от близкото БНР, за да разберат дали музиката им е допусната за излъчване. Първите рок журналисти в родната ни история работят на „Синьото“ като златотърсачи. Там всеки ден се ражда тема за първите рок седмичници – „Ритъм“, „Меридиан Рок Шоу“ и „Рок Булевард“, за „Музикалната кутия“ на Емо Братанов по програма „Христо Ботев“ или за предаванията на Гергана Лазарова и на Сергей Джоканов по „Хоризонт“. На „Синьото“ се уговарят участията в многобройните концерти и фестивали, разпадат се и се създават групи, а по-късно се появяват и първите продуценти на родната музикална сцена. Ако те викнат на „Синьото“ – застани точно на изхода от метростанция „Васил Левски“, с гръб към стадиона и ще си на правилното място.

Ще те чакаме на „Изгорелия цирк“

снимка: Sandacite.bg

На 25 септември 1983 г. пламва сградата на цирка в София и според очевидци изгаря за 18 минути. Софийският държавен цирк е имал голяма куполна постройка с външен диаметър 43 м, височина на купола 19 м и 2000 места – и до днес всички твърдят, че циркът изгаря при много странни обстоятелства. Ако трябва да стигнеш до „Изгорелия цирк“, както става печално известен впоследствие, се насочи към Министерството на земеделието и пресечи отсреща, точно там, на бул. „Христо Ботев“, от 1962 до 1983 г. е бил центърът на столичните забавления с атракции и грандиозни циркови спектакли.

„Унгарският“ – стар, но лачен на улица Раковска

Тук вече сме сигурни, че ще те изненадаме! Ако ти кажем да дойдеш на „Унгарският“ и не си минимум трето поколение столичанин – трудно ще ни намериш. „Унгарският“ се намира на любимата ни „Раковски“, точно срещу НАТФИЗ, а днес е собственост на популярна верига ресторанти. Спомените за легендарния унгарски ресторант от вече не чак толкова близкото минало започват така: „През 70-те под масивния навес на Унгарския ресторант окачиха лампи от ковано желязо, които му придаваха „по-чужбински“ вид. От отворените прозорци се носеше чардаш и валсове, а в по-късните часове цигуларят обикаляше масите. Там научих какво е стек „Добра жена“ и „шамлой галушки“, там ядох за пръв път гулаш и пих токайско вино. Странно, но когато след години отидох в Будапеща, не ми беше толкова вкусно“.

Софийските явки или местата за срещи в града ни вече имат и нови герои, но ние те съветваме да не забравяш старите, които понякога наистина обичат да чуват истинските си имена. От годините, когато всичко беше малко по-лежерно и без никакви притеснения включвахме целувки и прегръдки в поздрава.

Източник:goguide.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ