Първоначалните теории свързваха обекта с изчезналия полет MH370 , но бяха отхвърлени, след като полицията в Западна Австралия потвърди, че обектът не произхожда от търговски самолет.Но детектив в Reddit отбеляза, че обектът изглежда зловещо подобен на третата степен на индийската ракета за изстрелване на полярни сателити (PLSV).


Гледката беше подкрепена от д-р Алис Горман, експерт в областта на космическата археология в университета Флиндърс.


Горман каза пред news.com.au, че смята, че обектът е горивен цилиндър, който идва от третата степен на индийската ракета-носител за полярни сателити.„Когато се изстрелват ракети, резервоарите за гориво падат и горивото се изразходва и обикновено пада над океана, както направи тази“, каза тя.


„Изглежда, че е бил на морското дъно от известно време, превръщайки се в местообитание за морски животни като морски ракообразни. Вероятно буря го е изместила и е позволила да бъде пометен до брега.


Горман каза, че докато обектът „няма да избухне“, ракетните горива са токсични.


„Като цяло е по-добре хората да избягват да ги докосват“, каза тя. „Това беше твърдо гориво, което като цяло е безопасно, освен ако всъщност не гори.“Тя предположи, че това не е „скорошно изстрелване“.„Статистически погледнато, вероятно е от по-рано през последното десетилетие, тъй като 33 PLSV бяха пуснати през 2010 г.“, каза тя.


„Космическият боклук навлиза отново в атмосферата на Земята всеки ден, но като цяло е напълно изгорен и никой не го вижда… Въпреки че резервоарите за гориво са най-често срещаната част за оцеляване, защото са направени от много устойчиви на топлина материали, вие не виждате нещо толкова голямо и непокътнато всеки ден.”Металният цилиндър с височина 6 фута беше открит на плаж в крайбрежния град Грийн Хед в неделя.


В понеделник вечерта полицията на Вашингтон обяви, че обектът е безопасен, но обществеността все още е помолено да стои настрана.„Анализът на обекта от Департамента за пожарна и спешна помощ и Центъра по химия на Западна Австралия днес установи, че обектът е безопасен и няма настоящ риск за общността“, се казва в изявление на полицията на Вашингтон.


„Това включва онези, които са влезли в контакт с обекта, преди той да бъде докладван на полицията в неделя.“Полицията охранява обекта, откакто е намерен, докато щатските и федералните власти се опитват да потвърдят какво точно представлява.


Гарт Грифитс, който живее близо до плажа, където е открит, каза пред ABC  , че 20 до 30 души са били на мястото на обекта по всяко време.„Беше страхотна социална вечер“, каза Грифитс. „Беше прекрасна, тиха нощ. Децата копаеха пясъчни замъци около него.Той каза, че местна двойка е открила обекта, плаващ във водата, и го е извадила от океана с помощта на своя автомобил с четири задвижващи колела.


Мистериозната находка идва три седмици след като друго мистериозно устройство беше намерено да плава в морето близо до Северния плаж в Пърт.


Според West Australian вестник персоналът на австралийските отбранителни сили е взривил устройството, за което по-късно се оказа, че е маркерна морска ракета.



Загиналите младежи край карловското село Иганово се прибирали от град Сопот, където работели. Всичките момчета от колата са от село Розино, съобщи „Трафик нюз“.


Трагедията е станала около 22.30 часа снощи. По предварителни данни лек автомобил Мерцедес, с който се придвижвали петима младежи на 18 и 19 години, се преобърнал при неизяснени за сега причини.


Очевидци се притекли на помощ и от колата били изведени трима от пътниците, когато тя внезапно се запалила. Пристигналите екипи на противопожарната служба потушили огъня, а при огледа вътре са открити телата на другите двама. Трите момчета са настанени в болница с различни травми.


Петимата били колеги и са се прибирали от втора смяна. Работели във фабриката за производство на лагери в Сопот.


Според източници на TrafficNews от село Розино, по време на инцидента видимостта е била намалена и е валяло дъжд. Освен това момчетата са карали с висока скорост, което най-вероятно е довело до катастрофата. „Инцидентът е станал на завой, който е изключително опасен. Там са ставали много катастрофи, има поне два паметника на загинали мотористи. Преди самия завой има дълъг прав участък, който предразполага за развиване на по-висока скорост. Изведнъж обаче следва завой, който не е остър, но все пак опасен”, разказаха жители на Розино. По думите им в момента се извършват все още огледи на местопроизшествието.


„Голяма трагедия, все пак са млади момчета. Имали са книжки, не са употребявали алкохол. Разбрахме, че са бързали да се прибират по домовете си. Били са изморени”, допълниха източниците ни.От УМБАЛ „Свети Георги“, където са настанени пострадалите, съобщиха за медията ни , че младежите са с травми в областта на главата и врата. Към момента състоянието им е стабилно.



Водещият на „Стани богат” Ники Кънчев показа, че и той е човек и че дори неговите знания не са безгранични. Както често се случва напоследък, той беше избран от участник в играта като жокер, но този път той не успя да помогне.


На стола на богатството тази седмица седна 18-годишният ученик Ивайло Жечев, който стигна до въпрос за 5 хиляди лева, който беше един от най-кратките като условие, които са задавани в телевизионното състезание.


Ученикът усети, че няма да се справи сам и избра да се довери на Ники Кънчев като последен жокер. Водещият съвсем искрено призна, че сам е затруднен от въпроса. Той доста бързо отхвърли Мона Лиза като отговор. „Щяхме да знаем, ако това е името ѝ”, заяви той и каза на Ивайло, че според него или е Лайза Минели, или Елизабет Тейлър.



Младежът обаче реши да не рискува, а да се откаже и да си тръгне с 3000 лева.След това се оказа, че мистериозната жена е тъкмо Мона Лиза, нарисувана от Леонардо да Винчи.



Иван Велков изигра ролята на момчето Пламен от филма „Да обичаш на инат“, където режисьор е Николай Волев, а изпълнител на главната роля е Велко Кънев.


„Попаднах с много сериозен кастинг, без да искам. 1983-1984 г., когато беше сниман филмът, са търсили подходящ тийнейджър, който да изпълни ролята. Аз съм бил едно от може би над 2000 деца, минали през обсъждане и проверка. Дворът на 7-о училище, където учех тогава, беше пълен с осмокласници, какъвто бях и аз и ме избраха от тълпата жизнерадостни униформени ученици, със 7-8 момчета на моята възраст отидохме заедно в Киноцентъра. 


Там трябваше една сцена, откъс от филма да направим, да си партнираме с Велко Кънев, но той не беше успял да се появи. И с Мария Статулова, която след това изигра майка ми, трябваше да изиграем тази сцена. Това, че тя трябваше да играе мъжката роля, ми беше толкова интересно, че забравих да се притеснявам. Нямах дискомфорта да съм пред хора, пред камери, пред прожектори“, разказа Велков пред БНР.

Бунтът срещу униформите беше постоянен, тих ропот, опит да заобиколим строгите правила, които изглеждаха изкуствени и не съвсем адекватни, спомня си той.„Тихият бунт си беше перманентен, особено в столичните училища, в които се слушаше друга музика, пушеше се тайно в междучасията и се опитваше човек да е алтернативен, когато това беше модерно, а не мейнстрийм.“


Киното тогава се снимаше почти като театър – с истински декори, истински статисти, с истински помощници да се създаде тази магия на екрана, коментира Иван Велков.


„Волев изглеждаше като един много сериозен, много вглъбен, много замислен за всичко, което ни се случва, не само за репликите във филма и сценария, човек. Изключително самобитен и със сериозно присъствие. Говореше много тихо. През цялото време изглеждаше скептичен към това, че не всичко е изпипано докрай, към обстановката, към всичко, което ни заобикаля“, сподели още Велков.


От този филм той е научил, че „можеш да си бунтар, без да си простак“.


„Аз много се стараех да съм на висотата на всички там. Там бяха много сериозни имена. Хора, които гледах с респект. В онези години, преди ерата на интернет и дигиталните технологии, хората, които се занимаваха с изкуство, бяха на пиедестал. Когато ги срещнеш на улицата, гледаш възхитено. Сега това е трудно заради достъпността на съвременните медии и възможността всеки да е звезда в своя собствен филм.“


Това е единственият филм, в който Иван Велков взима участие.


Той e роден на 07.11.1970 г. в София.


Работи като консултант в сферата на недвижимите имоти и чуждестранните инвестиции. Има над 25-годишен опит като консултант и мениджър в международни и български компании, в които е обучавал и управлявал екипи за работа по инвестиционни проекти. 


Медиатор, вписан в Единния регистър на медиаторите към Министерството на правосъдието.


Завършил е икономика в Пекин, където по-късно работи като консултант за международни компании в Китай. През 1999 г. се прибира в България и започва работа като мениджър ключови клиенти и стратегически HR мениджър, а впоследствие става генерален мениджър на консултантската фирма за недвижими имоти Colliers International България.


Иван Велков става последователно член (2007 г.), заместник-председател (2009 г.), а впоследствие и председател на Управителния и Национален съвет на Национално сдружение „Недвижими имоти“ НСНИ (2011-2013 г.), както и председател на комисията по професионална етика в Сдружението (2014 г.) Понастоящем е член на Контролният съвет на НСНИ. Води курсове и лекции в катедра „Мениджмънт на недвижимата собственост“ в УНСС, като хоноруван преподавател (от 2012 г.).


Член е на УС на Фиабци България – Международната федерация на специалистите по недвижими имоти (от 2014 г.). Председател на Фондация “Интерактивна България“.

Зам.-председател на Столичния общински съвет (2015-2019 г.). Зам.-председател на постоянната комисия по опазване на околната среда, земеделие и гори; Член на постоянната комисия по устройство на територията, архитектура, достъпна среда и жилищна политика, и на комисията, съгласно Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.


През март 2017 г. е избран за председател на Управителният съвет на БГФМА – Българска фасилити мениджмънт асоциация (чийто член е от 2015 г.). През декември 2018 г. е избран за член на Управителния съвет на Българската стопанска камара.



На 12 ноември, на 79 години, почина голямата българска актриса Цветана Платиканова. 

Поклонението ще се извърши на 15.11.2024 от 11:00 часа, в ритуалната зала на Централни софийски гробища.

Ще я запомним с многото и роли на сцената на Сатиричен театър Алеко Константинов (1974-1991 г.), участия в телевизионни постановки и образовтелни предавания за деца. 

Сценарист и водещ на редица детски телевизионни сериали, популяризиращи науката в атрактивна за децата форма: “Две ръчички – десет пръста”, “Гледай с мама, гледай с татко”, “По-чудно от приказка”, “Умните играчки” и много други. 

Участник в редица телевизионни спектакли и развлекателни програми. Автор на детски пиеси, либрета за мюзикъли, приказки, стихове и текстове за песни. Автор и водещ на поредица образователни спектакли “В света на чудните неща” в НДК . Автор и постановчик на мюзикъла: “Ден на чудесата”.

След успешната й кариера в областта на театралните и телевизионните изкуства, Цветана се отдаде изцяло на работата с деца и в частност, с образованието на най-малките. През 1996 създава Сдружение за работа с деца “Приятел на Детето” и става основател на ЧДГ “Приятел на Детето”. Чрез сдружението, тя е координатор и партньор на множество културно-образователни проекти по програми на ЕС.



Ръководител на ежегодни квалификационни курсове за учители, организатор на поредица от международни изложби и спектакли в Европейския Информационен Център, София. Участник в международно изложение “Почит към Сезан” /по случай 200 г. от рождението му. От 2004г. насам многократно е избирана за член на международно експертно жури при оценяване на детски творби за европейски конкурси. От 2007 г. насам, редовен член на международната Асоциация на детските музеи.

Обществено признание: 

Носител на орден “Кирил и Методий” І степен

1971 - Награда за женска роля на преглед на българския театър. 

1987 - Награда на Българска Национална Телевизия за детско-юношеска пиеса 

1988 - Награда на БНР за радио-пиеса. 

2008 – Отличена с Европейски знак за качество за проектите "Малки пръстчета на работа" и "Развитие на методология за педагогическа документация"

Поклон пред светлата ти памет!

Сбогом, приятелко!



Добромир Жечев е роден на 12 ноември през 1942 г. в София. Той е считан за един от най-добрите централни защитници в историята. 


Шампион на България е през 1970 и 1974 г. с "Левски" и носител на купата на страната през 1968 със "Спартак" (Сф) и през 1970 и 1971 г. със "сините". Има 369 мача и 20 гола в "А" група. 


През 1959 г. Жечев е част от юношеския национален отбор, спечелил европейската титла. За мъжкия тим на България е изиграл 73 двубоя с 2 гола. Записва уникално постижение, като участва на рекордните 4 световни първенства. "Заслужил майстор на спорта" от 1965 г.


Жечев започва състезателната си кариера в Спартак (София), дебютирайки за първия състав на 16-годишна възраст през 1958 г. Близо 10 години е един от най-изявените футболисти в отбора, който е сред водещите в А група. Рекордьор по изиграни мачове за клуба в елитното първенство. Има на сметката си 216 мача и 7 отбелязани гола. Като капитан на тима става носител на националната купа през 1967/68.


През януари 1969 г. заиграва за Левски (София), след като Спартак е обединен със „сините“. По това време е на 26 години. Утвърждава се като стълб в защитата на Левски. Играе за отбора до края на 1974 г., когато прекратява кариерата си на 32-годишна възраст. Записва на сметката си общо 193 мача и 16 гола – 153 мача с 12 гола в А група, 26 мача с 1 гол за купата и 14 мача с 3 гола в евротурнирите. С Левски е двукратен шампион на България и двукратен носител на националната купа. След смъртта на Георги Аспарухов през 1971 г. става капитан на отбора.


Бележи трите си гола в евротурнирите за Левски през сезон 1972/73 в Купата на УЕФА. На 4 октомври 1972 г. се разписва при победата с 5:1 срещу Университатя (Клуж), а на 7 ноември 1972 г. вкарва и двете попадения за успеха с 2:0 срещу Динамо (Берлин).


През 1959 г. Жечев е част от юношеския национален отбор, спечелил титлата от Европейското първенство, домакин на което е България.


Дебютира за А националния отбор на 18-годишна възраст. Това се случва на 16 юни 1961 г. при победа с 2:0 като гост над Финландия в световна квалификация. Впоследствие е включен в състава на България за световното първенство в Чили'62, където участва при 0:0 с Англия.


Жечев играе и на следващите две световни първенства – Англия'66 (3 мача) и Мексико'70 (2 мача). На Мондиала в Англия е персонален пазач на Пеле в мача срещу Бразилия (0:2). Въпреки загубата успява да го неутрализира, а английската преса пише, че Краля на футбола е бил оставен само веднъж непокрит по време на мача, когато е трябвало да изпълни пряк свободен удар. На световното първенство през 1970 г. бележи дебютния си гол с екипа на България при 1:1 срещу Мароко на 11 юни. Между 1970 г. и 1973 г. 8 пъти извежда националния отбор като капитан.


Последният му мач е на 1 юни 1974 г. в контрола срещу Англия в София (0:1). Включен е в състава на България за Мондиала в Германия'74, където обаче остава резерва и в трите мача. Въпреки това става първият и единствен дотогава български футболист, участвал на четири световни първенства.


НАЙ-ЧЕТЕНИ👇

ПОСЕТИТЕЛИ ГЕДАТ👇

АРХИВ НА САЙТА

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ: