Царя на рапаните взривен от руснаци! Искал да строи най-голямото рибарско пристанище

Царя на рапаните е взривен от наемници от бившите съветски републики, по всяка вероятност руснаци или украинци. В това са убедени криминалисти, работили по разкриването на показното убийство на 52-годишния бизнесмен Йордан Харасимов– Рапана, или Даката, както е известен във Варна.

Мотивите на поръчителите са свързани с нелегалния улов на калкан в Черно море, контрабандните канали с Турция и тлъстата за онези години сума от 4 млн. лева, които Царя на рапаните придобил като субсидия. Намеренията на Харасимов били да инвестира в строителството на най-голямото рибарско пристанище не само във Варна, но и по цялото Българско Черноморие. В морските среди упорито и дълго се говори за това убийство. Всички версии досега винаги са били свързани с бизнеса на убития, фирмата на когото „Север Експорт“ ООД беше сред най-големите в търговията с рапани по родното Черноморие, пише в. „Телеграф“.

На 24 февруари 2012 г. около 8 часа сутринта в района на кръстовището на ВИНС в морската ни столица по бул. „Княз Борис“ преминава „Ауди А8“. Черната лимузина се кани да завие наляво, когато се разпуква на парчета и се забива в светофара. Чува се адски тътен, а група студенти от Икономическия университет изваждат чист късмет, тъй като са останали да изчакат на светофара секунди преди колата бомба да избухне. По-късно ще се изясни, че адската машина е поставена под шофьорската седалка в автомобила и е задействана от разстояние с дистанционно. Рапана загива на място. Лицето му е напълно обезобразено, а части от колата са се разхвърчали в радиус от 50 метра. Вследствие на ударната вълна се образува огромна дупка в корема на Харасимов, а раната му е несъвместима с живота. Издъхва едва за 3 минути, още на място до идването на Бърза помощ.

Образуваното разследване за убийството на Харасимов е едно от наблюдаваните от Европейската комисия. То бе включено в мониторинга на Брюксел и под специалния надзор от Висшия съдебен съвет. Харасимов е известен варненски бизнесмен, бивш трикратен шампион по класическа борба. Председател на клуба по класическа борба „Локомотив 93“.

Притежава три риболовни кораба. Има и 15 декара база с пристанище, складове и преработващ цех в Южната промишлената зона на Варна. В края на 90-те години става основен играч в износа на рапани за азиатския и американския пазар. Оттам идва и прозвището му в бранша – Рапана. Държи монопола в изкупуването на рапани на север. Даката е и сред малцината босове в бизнеса със скъпия калкан. Сред последните му срещи ден преди убийството му е с новоназначения шеф на варненската инспекция по рибарство, с когото са обсъждали точно правилата за улов на калкан.

Бившият трикратен шампион по класическа борба бе харизматична личност. Любимец на всички във Варна и познат като човек, странящ от големите силови групировки, макар и самият той да е с борческо минало. Всички, които ловяха риба от Варна до Дуранкулак, разчитаха на неговото изкупуване. Говореше се, че има връзки с висши полицаи и прокурори. Близка на Харасимов бе дама с научна титла, която доказваше, че дънното тралене трябва да бъде разрешено, за да бъдат унищожени рапаните, които изяждат мидите. При справка в открити източници през търсачката Гугъл името може лесно да бъде открито, твърдят запознати.

Нищо обаче за убийството на Даката досега не е доказано. Няма резултати от камерите пред Икономическия университет, за които се твърдеше, че са запечатали две черни коли, които са следвали Харасимов, преди да бъде взривен. Не бе открито нищо и в храстите на Морската градина, откъдето също бе възможно да е задействано дистанционното за бомбата. Изпълнителите на мократа поръчка са изключителни професионалисти. Даката излязъл от дома си в бл. 183 в кв. „Чайка“ и поел към офиса на фирмата си „Север Експорт“ под моста за кв. „Аспарухово“. На 20-ина метра преди светофара на ВИНС бизнесменът се престроил в крайната лява лента, за да направи ляв завой по бул. „Цар Освободител“. Само за няколко секунди около аудито няма други автомобили преди кръстовището. Точно този момент е използван от килъра, за да задейства детонацията на бомбата. Очевидно целта е била да няма други жертви.

Наложи цацата на световните пазари

Данчо Рапана успява за няколко години да наложи българската черноморска риба и дори цацата на световните пазари. Изкупувал от рибари по цялото Северно Черноморие. Започнал да навлиза и в Южното. Конкурирал Турция и Гърция в търговията с риба. Говори се, че е имал тъмни сделки в търговията с калкан, но така и нищо не е доказано. Изнасял родния улов за пазари в Украйна, Русия, Близкия изток и Азия. Имал редица конкуренти и засегнал сериозни интереси. Няколко години след смъртта му вече рибата по родното Черноморие не само не се изкупува в чужбина, но и наши търговци започват да внасят от Турция и Гърция и да заливат пазара.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Киро Буята изчезва безследно след среща като Мето Илиенски през 90-те

Мето Илиенски не е единственият представител на подземния свят, който изчезва без следа след покана за среща. Три години след него отново от полите на Витоша се губят следите и на друг крими герой – Кирил Цветанов-Буята. Мъжът е един от босовете на силовата групировка СИК и е известен още с прякорите Кирчо Малкия и Киро Брежанеца. Повече от 17 години от него няма ни вест, ни кост. Повечето мутри от ъндърграунда са сигурни, че той е мъртъв, други обаче смятат, че е забегнал в чужбина.

Денят е 6 май 2006 г. Около 22 ч телефонът на Кирил Буята звъни и някой го кани да поговорят пред къщата му в кв. „Драгалевци“. Явно уговорката е да се видят набързо, защото Буята излиза от дома си по чехли и анцунг, без мобилен телефон, документи и охрана – досущ като Мето Илиенски, който е отвлечен по същата схема 36 месеца по-рано в „Бояна“, припомня в. „Труд“. Кирил казва на жена си Мария, че излиза за малко да види един приятел, сяда в чакащата го кола и повече не се връща. Късно през нощта жена му започва да се притеснява, че още го няма, а след 2 дни подава заявление в полицията. Никой обаче не знае къде е изчезнал знаковия сикаджия. Разследването работи по най-различни версии, нито една от тях обаче, не води до резултат.

Криминалистите преглеждат камерите в района, за да разберат с какъв автомобил е бил отвлечен Кирил (на малката снимка), но на нито един от записите не могат да го открият.„Колегите“ му от подземния свят започват да говорят, че Буята е застрелян и заровен някъде на Витоша. Разследващите търсят мотива на похитителите, за да разкрият престъплението. Кирил Цветанов е сред знаковите имена в кримисредите на Благоевград и София от началото на 90-те години, когато започва да гравитира около СИК. В първите години на прехода Буята става негласен шеф на охранителна фирма „Дорли“ в Благоевград, която е на силовата групировка.

Името му нашумява в началото на 90-те години, когато охранителни банди се бият за преразпределение на обекти. През 1994 г. става тежък сблъсък между бодигардовете на „Дорли“ и „Бизнес интернешънъл“, собственост на ВИС. Битката е за влиянието върху складовете за търговия на едро в Благоевград. Над 20 младежи участват в мелето, в което случайно попадна и 20-годишният минувач – дисководещият Димитър Воденичаров. Момчето е ударено с верига в главата и умира от раната.

Смъртният случай става повод да се отнемат лицензите на охранителите. Макар и не пряк участник в мелето, Буята бяга от Благоевград и се заселва в София. Там попада под крилото на Поли Пантев и бързо става сред най-доверените му хора.След убийството на Пантев през 2001 г. на карибския остров Аруба, Буята изведнъж забогатява, а близките на Поли го нарочват за предател, който се е облажил от смъртта му. Плъзват слухове, че Буята е помогнал на Поли да бъдат откраднати 600 кг кокаин от депо в Благоевград, а после го е издал на ощетения картел и взел тлъст процент от трафика на коката. След 2001 г. Буята вече не е дясната ръка на боса Поли, а самият той се представя за бос, ходи заобиколен от мощна охрана и няколко черни джипа и пръска пари с шепи в любимите му заведения „Гъбката“ и „Воденицата“. Според оперативна информация, той все повече навлиза с бизнеса с дрога, а на горните нива там рядко се достига пенсионна възраст.

Смята се, че Буята отново си възвръща контрола в Благоевград, но вече като наркотеритория след убийството на Васил Горчев-Кьоравия. МВР следи Киро изкъсо, но никога не успява да събере достатъчно доказателства, за да бъде изправен пред Темида. Криминалисти твърдят, че идеята на Буята била да превземе цяла Югозападна България. Не така мислят обаче местните босове, които са доста силни и резултатът не закъснява – Киро пропада вдън земя. Две са версиите, по които полицията работи след изчезването му. Според едната той се е скрил някъде, за да не бъде ликвидиран. Такова предположение имаше и след изчезването на Мето Илиенски, някои от бившите му авери все още смятат, че той е жив и се крие по света.По-вероятната причина за изчезването на Буята обаче е, че е убит и тялото му е заровено на място, където само случайност може да помогне да бъде открито. Една от вериите гласи, че причината е съмнението, че е участвал в разстрела на банкера Емил Кюлев през октомври 2005 г. Според тази хипотеза, охранителна камера в района на местопрестъплението е заснела физическия убиец, който се оказал човек на Буята, но това така и не се доказа.

Издирването е прекратено, а 5 години след изчезването на Буята жена му Мария подава молба до Софийския районен съд да го обяви за мъртъв. Магистратите определят датата 6 май 2006 г. за неговата кончина, защото тогава е видян за последно.

Пробвал да обедини СИК и ВИС

Киро Буята роден е в софийското село Горна Малина, но тъй като родителите му били миньори, е отраснал в миньорското селце Брежани, община Симитли. Бил е буйно момче, с избухлив характер и се забърквал в побои и скандали, откъдето идва и прякорът му.

Според спецслужбите Буята е контролирал част от производството, разпространението и трафика на амфетамини към съседни държави, но никога не е задържан за това. Искал да се заеме с амбициозен проект за завод за торове и химикали край Петрич, където на спокойствие да си прави розови хапчета. Дори купил земя за начинанието, намерил свои хора, бивши ченгета, които да започнат строежа. Месец преди да изчезне, Буята събрал на една маса в заведението „Пайнер“ босове от ВИС и СИК. Предложил им обединение, защото войната пречела на наркобизнеса. Начертал им бъдещ план за коалиция с равнопоставеност на най-горните нива , но срещнал сериозното неодобрение, презрение и дори раздразнение от главатарите. После Киро Буята изчезнал, а войната между двете групировки продължила още няколко години.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Юмрукът на СИК спасява дама при взрив след парти за ЧРД след първият в България бомбен атентат в асансьор през 90-те

Първият бомбен атентат в асансьор преди повече от 27 години убива Йордан Марков – юмрука на СИК във Варна. Адската машина се задейства в 4.17 часа сутринта на 21 ноември в кооперация на улица „Ангел Кънчев“ 22 в морската столица. 27-годишният Марков загива в асансьора, но с тялото си успява да спаси приятелката си 19-годишната Весела Попова.

Марков прегръща момичето в последния момент и така тя оцелява само със счупена ръка, пише в. „Телеграф“. Пораженията по грузинския му гард са по-големи и той издъхва около обяд същия ден в болницата. В нощта на атентата Данчо Марков, гаджето му и охраната са на рожден ден на близък негов приятел. Черпят се обилно до малките часове, след което човекът на СИК не се прибира към квартирата си в комплекс „Ривиера“, а отива към апартамента на актуалната си приятелка Весела в центъра на града. Данчо Марков се придвижва с две коли последен модел „Мерцедес“ и „Фолксваген Кордо“. Спират пред кооперацията. Единият от гардовете се изкачва пеша по стълбите до 7-ия етаж, за да провери дали всичко е наред. Подава сигнал, че е чисто. Марков, Весела и другият гард Манук Дениладзе се качват в асансьора. Адската машина е задействана между 1-вия и 2-рия етаж.

По-късно разследването установява, че около килограм пластичен взрив е бил поставен над асансьорната кабина. Активиран е с дистанционно. Това подсказва, че Марков е бил следен и навиците му са изучавани добре от атентаторите. 19-годишната му приятелка Весела, която оцелява по чудо, е сравнително скоро с него. Студентката от Велико Търново всъщност живее в квартирата, в която Марков я посещава. Самият той е в развод със законната си съпруга към онзи момент. Експлозията отнася половината череп от към тила на Марков. Бодигардът му е натрошен, с множество вътрешни наранявания, които се оказват несъвместими с живота. Единствено Весела се разминава със счупена ръка, тъй като Марков я предпазва с тялото си.

Експертите са категорични, че изпълнението е професионално, а почеркът подсказва, че извършителите най-вероятно са наемници от бившия СССР. Още повече че охранителите на Марков също са от републиките. Единият от тях дори е бил охрана на президента на Грузия Едуард Шеварднадзе. Атентатът срещу Данчо Марков е първият по рода си у нас. По същия начин на 19 януари 2004 г. е взривена друга знакова фигура на СИК – 44-годишният Стоил Славов – Телето. Славов заедно с трима бодигардове влиза в асансьора на митичната сграда на столичния бул. „Джеймс Баучер“ №87. Малко след 12 часа натиска копчето, за да се качи до третия етаж, където е офисът на фирмата му „Интерпетролиум енд партнърс“. Между първия и втория етаж избухва мощен взрив. Ударната вълна помита асансьора. Адската машина с експлозив 600 г тротил е била поставена на покрива на асансьора от външната страна и задействана дистанционно. Всички в кабината са мъртви, експлозията ранява още седем души в сградата.

Криминалисти имат подозрения, че сред извършителите не е изключено да има човек, който е участвал и в първия атентат срещу Данчо Марков във Варна. Юмрукът на СИК в морската столица е бивш състезател по кикбокс. Израсналият в квартал „Аспарухово“ младеж зарязва спорта в началото на 90-те и бързо поема контрола от павилионите за продажба на цветя през проститутките, хазарта и стига до туризма, както и други ключови сфери на едрия бизнес по Северното Черноморие. Ръководените от Марков мутри държат всичко и не допускат никоя друга групировка да работи на този терен. Реализират огромни печалби, което превръща сикаджията и в сериозна мишена. Затова Данчо Марков взема сериозни мерки за сигурност, а основната част от охранителите му са момчета от бившите съветски републики. От мерцедеса до заведенията, които обича да обикаля, винаги плътно до него са верните му грузинци. Говори се, че благодарение на Марков до 1996 г. във Варна няма типичния хаос и борба между групировките, каквито имаше в онези години в другите градове, включително и в София.

Легалният му бизнес задейства една от първите връзки през Черно море между България и Грузия. Фирмите му оперират на портовете във Варна и Поти. Съдружник е с грузинците Иракли Шалиашвили, Рамаз Шургая, Давид Гацадзе, както и с бившия ръководител в съветското МВР Владимир Тутберидзе. Според МВР именно връзките и бизнесконтактите на Марков с грузинците водят до смъртта му. Причините са свързани освен с много пари и с ликвидирането на четирима грузинци, които се опитват да сложат ръка на мръсния бизнес във Варна в началото на 90-те. Освен това в града, а и в държавата Марков има много врагове, тъй като почеркът му да мачка конкуренцията изнервя големите играчи от другите групировки. Марков е в конфликт с хората на „ВИС-2“, с бившите барети в „Аполо и Болкан“, както и с една все още зараждаща се във Варна нова групировка. Името му фигурира в доста полицейски преписки за рекет и изнудване, но никога не е бил арестуван и съден. Легалният му бизнес включва търговия със захар, жито, петрол и алкохол. Със смъртта на Данчо Марков СИК във Варна губи позициите си и териториите бързо са преразпределени между останалите групировки.

Започва като портиер в Златни пясъци

Юмрукът на СИК във Варна е роден на 18 юли 1969 г. в квартал „Аспарухово“. До началото на 90-те не е известен нито в криминалните, нито в спортните среди, въпреки че е състезател по кикбокс. Работи като портиер в хотел „Камчия“ в курорта Златни пясъци. Няколко години се подвизава в Чехия и Унгария, където в началото на прехода се заражда родният ъндърграунд. След завръщането си в България след 1995 г. става част от СИК, след като групировките си поделят пазара за наркотици и проституция. Поема контрола във Варна. На последния си рожден ден през юли 1996 г. в ресторант „Почивка“ събира едни от най-знаковите фигури, прочули се в годините на прехода впоследствие. Сред тях е и загиналият по същия начин 8 години по-късно Стоил Славов.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Чистката във ВИС започва с Легендата на ВИС Маймуняка! Групировката рухва бавно след всяко убийство

Легендата на ВИС Митко Маймуняка бе ликвидиран преди повече от 20 години, а поръчителите и извършителите на атентата срещу него са поредните неразкрити убийци от годините на прехода. Екзекуцията на зам.-шефа на ВИС-2 Димитър Димитров всъщност поставя началото на чистката, която приключи с убийството на Главния Георги Илиев и краха на силовата групировка.

През 2003 г. умират още Филип Найденов-Фатик, Румен Маринов-Нарциса и Константин Димитров-Самоковеца. За убийството на Нарциса полицията подозира намеса на други висаджии като безследно изчезналия Методи Методиев – Мето Илиенски. Илиенски изчезва след погребението на Нарциса, а през 2008 г. е обявен за мъртъв. Същата версия я има и за Митко Маймуняка, че е поръчан от среди в самата групировка, която започва да се разпокъсва. Краят на ерата ВИС приключва с убийството на боса на ВАИ Холдинг Георги Илиев на 25 август 2005 г., застрелян от неизвестен снайперист в курорта Слънчев бряг.След убийството на Главния през годините от ВАИ Холдинг умират още контрабандистът Иван Тодоров-Доктора и Антон Милтенов-Тони Клюна. Днес ВАИ Холдинг е собственост на Надя Иванова, последната приятелка на Маймуняка, припомня днес в. „Телеграф“.

Около 20 часа на 28 януари 2002 г. 35-годишният Димитър Димитров-Маймуняка паркира мерцедеса си в столичния квартал „Стрелбище“ пред блока, в който живее приятелката му Надя Иванова. От автомобила излизат тримата му гардове. Във входа влиза първо единият, следван от Маймуняка, а вторият се движи плътно зад него. Третият застава да чака пред входа, оглеждайки обстойно района на междублоковото пространство. Няколко секунди след влизането във входа на Маймуняка и гардовете му последва страхотен взрив. Бомба, заложена в една от пощенските кутии на най-горния ред, избухва, разкъсвайки телата на мъжете. По-късно разследващите установяват, че адската машина е с 500 г тротилов еквивалент. Задействана е с дистанционно. Мощността й е толкова голяма, че избива вратите и изпочупва прозорците на апартаментите до осмия етаж в блок 27. Истинско чудо е, че Маймуняка и охраната му все още са живи. Причината, установена впоследствие е, че взривът е над главите им и това донякъде ги съхранява.

Макар и сериозно ранени, гардовете на Маймуняка успяват да го качат на мерцедеса и да го откарат във Военномедицинска академия. Два дни по-късно за съжаление легендарният подземен бос издъхва, без да дойде в съзнание. Причината е тежък хематом в мозъка и проблеми с белите дробове, причинени от взрива. Твърди се, че истинската причина за екзекуцията са свързани с интересите на Маймуняка около набиращата скорост по онова време втора вълна от масовата приватизация у нас. Точно в този период 1998-2005 г. много хора от среден калибър се събудиха богати, а други не успяха да се класират и изпаднаха зад борда. Може би никак не е случаен фактът, че и досега убийството на Митко Маймуняка, както и разстрелите на неговите съратници от тъмната страна на прехода, не са разкрити. 

Публична тайна е, че тогавашният ешелон на бързобогатеещите днес е част от едрия капитал у нас. 35-годишният бивш борец от петричкото село Добри лаки прогнозира приживе, че „ще дойде време, когато онези от нас, които поставиха началото, ще станат демоде и тогава ще почнат да ги убиват наред“. Така и се случва. Със смъртта на Маймуняка се твърди, че настъпва краят на ерата на толерантност в средите на мутрите.Като вицепрезидент на футболния клуб „Беласица“ – Петрич, Маймуняка настоява за безконфликтно развитие на бизнеса на набиращата легалност и популярност като застрахователна компания „ВИС 2“. Маймуняка е основен посредник за туширане на напрежението с останалите преки конкуренти – СИК, ТИМ, „Спартак“ и т.н. 

Единственият по-сериозен инцидент преди убийството му е през 1995 г., когато барети го нападат заедно с охраната му на пазара в столичния квартал „Иван Вазов“. Знаков момент е случаят от февруари 2000 г., когато с изстрел във въздуха Маймуняка прекратява сбиване в механа „Стражите“ в Банско. Това се случва по време на участие на фолкзвездата Лия и негова актуална приятелка към онзи момент. Хитът й „Дяволски чаровник“ всъщност е посветен именно на Димитър Димитров. Всъщност Маймуняка е основният трафикант на скъпи лимузини, които се крадат и се използват за нуждите на холдинга. Като застраховател пък се занимава с издирването на крадени коли от конкуренти. Маймуняка е пряк началник на Митко Цанов – Митко Шперца или Цайса. Според МВР този човек е от най-добрите в занаята с отключването на коли.

Прякорът му идва от борбата

Димитър Димитров е наречен Маймуняка, защото по рождение единият му крак е по-къс и леко накуцва. Това обаче не му пречи да се доказва на тепиха. Мятал се като маймуна, престорвал се на победен и ненадейно се нахвърлял на противника. Устремът му бил толкова голям, че в детските години в Петричко първо го наричали Петлето. Маймуняка влиза в полезрението на МВР още в началото на мутренската война. При кървавата престрелка в столичния квартал „Дружба“ на 11 януари 1994 г., при която умират четири мутри. Маймуняка оглавява ударните бригади на ВИС и предвожда познатите в онези години момчета с анцузи и златни ланци, признаващи приоритетно марката „Мерцедес“. Димитров е един от най-близките на братята Васил и Георги Илиеви.

Източник:kriminalno.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Прокобата на „Биг Брадър”: За 20 години много не са сред живите след участието си в шоуто

Дали има прокоба над „Биг Брадър” или не, не може да се каже, но е факт, че са доста онези, които приключиха живота си след участието си в шоуто. Някои от тях дори съвсем малко след това.

Рекорд в това отношение държи легендата на телевизия ММ Роро Кавалджиев. Той участва във „ВИП Брадър” през есента на 2016 г., а почина в началото на 2017 г. Смъртта му наистина беше нелепа. Падна в езеро в Близкия Изток и от водата се зарази със смъртоносен вирус.

Малко живя и неговият съквартирант от същия сезон Христо Живков. Актьорът почина едва на 48-годишна възраст от рак.

От рак почина и Мирослав Георгиев, които спечели втория сезон на „Биг Брадър”. Миро участва и в първия сезон на „Биг Брадър Ол Старс”. Тумор в мозъка обаче отне живота му едва на 41-годишна възраст.Преди 12 години Дим Дуков почина след усложнения на коремна операция и преплитане на червата. Той участва в първия сезон на „ВИП Брадър” у нас през 2006 г.

Особено странна е смъртта на една от звездите на първия „Биг Брадър”. Миналата година Светлан Шевров, известен като Гроши, се самоуби заради тежка депресия, породена от жена.

Смъртта си след риалити шоуто намериха още: Георги Софкин от „ВИП Брадър” 2016, Любомир Милчев – Денди от „Биг Брадър Ол Старс” 2013, Веселин Данов от „Биг Брадър” 2005, Иван Ласкин от „ВИП Брадър” 2012, Павел Чернев от „ВИП Брадър” 2013 и голямата ни певица Ваня Костова от „ВИП Брадър” 2018.

Прокобата на „Биг Брадър” застигна и хора, които не са били в Къщата, но са се докоснали до шоуто по един или друг начин. Такива са Милен Цветков, който беше водещ на четвъртия „Биг Брадър”, както и Силвия Зурлева, която връчи наградата на победителя от първия „ВИП Брадър” Константин, когато беше сред директорите в Нова телевизия.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Д-р Радан Сарафов не опазил интимна тайна на Тато! Монтирали камери в дома и кабинета му, но не разбрали на чие разузнаване е агент

 

Вляво: Д-р Радан Сарафов/Вдясно: Тодор Живков

За бившия Източен блок политическото лято на 1968 г. е твърде горещо. В Чехословакия набира сила т. нар. Пражка пролет - народно движение за либерализация, което заплашва да срине статуквото на социалистическия строй във всички страни – сателити на СССР.

В България се провежда Световният младежки фестивал с над 20 хил. участници от 138 държави. Българските служби са мобилизирани, особено Държавна сигурност стриктно следи някои „недобросъвестни граждани“, готови да „предадат“ родината и социалистическите идеи, подвластни на западно влияние.

Безпощадно

Министърът на МВР Ангел Солаков и неговият заместник Григор Шопов издават заповед разузнаването да е безпощадно към враговете и предателите. Сега е моментът. Развихря се сериозна шпиономания. Една от жертвите на КДС (така се е наричала Държавна сигурност) е софийският лекар д-р Радан Сарафов. Почти две години преди това жилището му на ъгъла на ул. „Аксаков“ и „Бенковски“, където той има и кабинет, е наблюдавано, но с неуспех. Всъщност д-р Сарафов не е случаен човек. Той произхожда от видно семейство – известния македонски род, дал личности като архимандрит Харитон – деец на Българската екзархия, революционера Борис Сарафов, актьора Кръстьо Сарафов, чието име носи НАТФИЗ, учители и военни. Той е и потомствен лекар – баща му е завършил медицина във Виена, военен лекар от Балканските войни с чин майор. Друг негов сродник е д-р Стефан Сарафов, създал най-известната клиника в началото на ХХ век. Тя се е намирала на втория етаж над Писателското кафене срещу Военния клуб. Там са се лекували много известни софиянци, но за съжаление се свързва и с фаталните операции на дъщерята на Христо Ботев – Иванка, и на Мина Тодорова – поетичната муза на Яворов.

Приближен

Д-р Радан Сарафов е роден през 1908 г. Завършва медицина във Франция. Жени се за Рада Стоянова, с която имат дъщеря Христина, родена през 1941 г. През 60-те години д-р Сарафов вече е известен лекар интернист, завеждащ вътрешното отделение на Първа градска болница. Той е високоерудиран специалист, кардиолог, търсен от пациенти от висшия ешелон на властта. Обслужва и дипломатическия корпус, най-вече дипломати от посолствата на френско говорещи страни. Високият му професионализъм го прави търсен дори от самия Тодор Живков. През годините след „аферата д-р Сарафов“ има много предположения и теории защо именно той е обвинен и съден като шпионин, след като е бил близък до висшите партийни кръгове. Според обвинителните материали е бил вербуван още през 1939 г. за Сикрет Сървиз от английския военен аташе полковник Рос.

През 1948 г. е във връзка с френския аташе майор Марсел Сима. А през 1956 г. вече е агент на ЦРУ. Има и съмнение, че Сарафов е работел и за албанците, тъй като е бил състудент в Париж с генерал Енвер Ходжа, министър-председател на Албания.

Със сигурност обаче докторът е бил човек на българските тайни служби. Според разузнавача Бончо Асенов и покойния генерал-лейтенат Антон Мусаков, шеф на VI управление в Държавна сигурност, имало практика в ДС и външното разузнаване да се ползват за поръчки именно хора под прикритие като д-р Сарафов, който е събирал данни от своите високопоставени пациенти. Той се е ползвал с редица привилегии, като например е уредил дъщеря си Христина да завърши престижно образование в Швейцария и дори да стажува в ООН в Женева. Но има предположение, че е наранил егото на самия Тодор Живков и е получил възмездие и наказание.

Слухове

В средата на 60-те години съпругата на Живков – д-р Мара Малеева, се разболява от рак на стомаха и той започва да заглежда други жени – главно артистки и певици. Твърди се, че ги приемал в специални стаи за отдих до кабинета си. Мълвата гласи, че Живков се заразил от срамна болест, а д-р Сарафов му изписал под обет за тайна от Франция прочутото тогава лекарство „Фазижин“. И го насочил да лекува простата, като се знае, че след няколко години Първия стигнал до операция за премахването й. Но докторът не удържал интимната тайна и си платил за това.

Няколко години преди него отмъщението на Живков застигнало и друга известна личност – Иван-Асен Георгиев, юрист и член на БКП, представител на България в ООН в Ню Йорк, председател на Международния институт по космическо право.Осъден на смърт за шпионаж и разстрелян на 4 януари 1964 г. в София. Иван-Асен бил съратник с Живков отпреди 9 септември, създал е БОНСС и твърдял, че ще стане генерален секретар на ООН. Но се смята, че той е говорел, че Живков е бил агент на Гешев, че е предавал партийните другари и затова е останал невредим. Също, че Хрушчов нямал качества за лидер. Така си извоювал съдебен процес и отмъщение на българския и руския лидер. Вероятно подсъдимите са имали неблагоразумието да наранят егото на Първия, за да стигнат до процеси. За други провинения обаче е имало само мъмрене. Например това, че д-р Сарафов урежда клиника в САЩ, за да роди там извънбрачното си дете известна по това време българска художничка. Тя е била любовница на командира на Поповския партизански отряд и министър на МВР генерал Ангел Цанев, за което е премълчано. Случката е от 1965 г.

Уличаване

През 1967 г. ДС започва операция по уличаване на д-р Сарафов. Монтират тайно микровидеокамера в кабинета и дома му, заснемаща всичко. Дори използват микроточка – приспособление като люспа, което под микроскоп разчита инфограми. Но не успяват да докажат на чие разузнаване е агент. На 17 юли 1968 г. д-р Сарафов е арестуван и обвинен по член 104 от Наказателния кодекс за шпионаж в полза на чужда държава. Но докторът се оказва костелив орех. Той изтъква, че е работил по задачи на Първо главно, също и на Второ главно – контраразузнаване. Следователите нямат напредък. И тогава се пристъпва към шантажиране. Знае се, че той има голяма слабост към дъщеря си. Освен това го принуждават да признае, че е имал любовна връзка със световноизвестната цигуларка Дина Шнайдерман, съпруга на цигуларя Емил Камиларов. Че я е ползвал за своите шпионски цели.

Ексразузнавачът Петър Христозов свидетелства, че двамата с доктора правели любов в кабинета му на долния етаж под апартамента, където била жена му Рада. Но заради световната слава на музикантите и понеже Дина е съветска гражданка, не могат да им повдигнат обвинения. Затова следователят обвинява съпругата му, че го е свързала с Петър Радоев – неин роднина, с когото са учили в Роберт колеж. Той е агентът на ЦРУ Питър Радлей. Но когато му подхвърлят, че е замесил и дъщеря си, той избухва. Губи самообладание и крещи, че момичето няма нищо общо. Решено е обаче да бъде доведена Христина в София.

По това време тя работи във Виена и е трудно да бъде отвлечена. Чрез външно министерство тя е подведена да бъде командирована в Дамаск, Сирия, уж като преводачка на правителствена делегация. За Дамаск са изпратени следовател Миладинов и още един разузнавач, които я посрещат на летището и я водят в българското посолство. Но още на летището Христина разбира, че нещо не е наред. Тя се прави на вежлива и отзивчива, но моли да отиде до тоалетната. Вътре тя вижда прозорче откъм страната на задния двор. Измъква се трудно, но минава спокойно покрай главния вход. После се затичва без посока. Тя е без чанта и документи, не познава града. Но за щастие на 200 метра съзира знамето на италианското посолство. Там обявява, че е служител на ООН, отвлечена от българските тайни служби. Чак два месеца по-късно, дегизирана и с чужд паспорт успява да напусне Сирия с колата на италианския посланик.

Натиск

В софийското следствие показват на д-р Сарафов чантата и куфарите на дъщеря му и го принуждават да признае, ако иска да спаси дъщеря си Христина. И той признава всичко, което искат от него. В „доброволните“ показания докторът признава сътрудничество с няколко шпионски централи. След 6 месеца – на 9 декември 1968 г., присъдата е потвърдена от Върховния съд – разстрел. На 18 февруари 1969 г. д-р Радан Сарафов е убит в Централния затвор. Семейството му така и не получава смъртен акт и не знае къде е гробът му. Жена му Рада изпада в депресия от мъка, че е загубила съпруг и не може да види дъщеря си. До края на живота си остава сама и моли да отиде при детето си, но не получава разрешение. Христина Сарафова умира в Ню Йорк през 1996 г., където дълги години ръководи департамента по преводи на ООН. Така и никога вече не се завръща в България и не вижда повече майка си и семейството си.

Източник:Телеграф

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ