Автобус, превозващ хора отбива за малко от пътя и те изчезват и до ден днешен не се знае какво се е случило

Сюжетът на „Парти бус” е вдъхновен от действителни събития.

Главният герой Алекс е шофьор на автобус, който трябва да транспортира група психично болни до местната психиатрия. В средата на пътуването той отбива до крайпътен бар за кратка почивка.

Когато се връща, намира автобуса празен, пациентите са изчезнали. Няма следи от разбиване. Нито от някакво насилие. Просто пациентите ги няма. Шофьорът оглежда околността, търси пациентите, но без успех. Той потегля към клиниката, знаейки, че заради случилото се със сигурност ще загуби работата си. Тревожен, минава покрай спирка, на която непознати хора чакат транспорт. Той спира автобуса и отваря вратите, непознатите се качват….

И до ден днешен няма информация какво се е случило с истинските пациенти. Следствието не намира никакви следи от тях и заради мистерията около изчезването им станалото е описано като паранормална история.Когато прочита тази истинска история в един форум, Диляна Данева е толкова впечатлена, че трудно заспива. Пита се защо не е филмирана. Става в два часа през нощта и започва да пише сценария на дебютния си късометражен филм “Парти бус”, на който е и режисьор.

Действителните събития се случват в САЩ през 1997 г., но Данева ги пренася у нас чрез своя още по-любопитен сюжет в точно 30 наситени минути. Характеристиката на героите, както и техните взаимоотношения са художествена измислица и са подчинени на българската действителност.

Във филма шофьорът на автобус Алекс качва група младежи, които след няколко дни купон в гората търсят транспорт към София. Но вместо да се озоват в столицата, автобусът “Чавдар” ги откарва някъде другаде… Загатва се и какво се случва с липсващите пациенти.

Главната мъжка роля на шофьора Алекс е поверена на Асен Караниколов. Останалите вълнуващи персонажи се изпълняват от Ралица Туджаро, Мария Илиева, Ива Караманчева, Антон Трендафилов шеф Петър Михалчев, Кристиян Макаров и Юли Славчев от сензационната група „Молец“, Васил Грънчаров, проф. 

Станимир Трифонов и др.Освен престижната номинация на наградите AFIN, „Парти бус“ e селектиран на различни международни фестивали, както в България, така и в чужбина, като последнo беше показан пред публика в рамките на националния фестивал „Златна роза“ преди броени дни.Режисьорът на филма „Парти Бус“, Диляна Данева е сред номинираните в категория дебют на международния филмов фестивал AFIN International Film Festival, който се провежда ежегодно в Бърбанк, Австралия. 

Провокативната лента успя да класира режисьорката до финала на фестивала, на който тя се състезава с други нейни колежки от Австралия, САЩ и Русия. Прожекциите на селектираните филми започват от средата на месец октомври, а победителите ще бъдат обявени на официална гала церемония Официалната церемония по награждаването е на 29-ти октомври.

Източник:action-newsbg.eu

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Разрухата на една модерна и авангардна за времето си сграда-дом на младежите от цял един окръг

 

Защо разрушиха Младежкия дом в Плевен?

Масивната двуетажна сграда на Младежкия дом намираща се в Девети квартал е с разгърната застроена площ от 2938 кв.м.

През 1974 година в Плевен е открита модерна и авангардна сграда, която е трябвало да приюти младежите на града. Архитектурният проект предвиждал да се получи бетонно копие на кораба “Радецки”, но вторият етап от строежа така и не е реализиран. Въпреки това обаче Младежкият дом се превръща в една от емблемите на окръжния град.

Младежкият дом в Плевен, който не само отдавна е затворил вратите си, е и сринат из основи от лицето на Земята

Там се провеждат конференции, тематични вечери, дискусии, програми, срещи с културни дейци, другарски срещи, посрещат се групи от братските държави и прочие. Не липсват и концерти на най-известните ни групи и изпълнители сред, които „Щурците“ и „Сигнал“, а през месец май там се провеждат абитуриенстки балове. 40-50-годишните я помнят и като клуб, в който се събираха рокгрупи и в петък ставаше най-якото парти в града.

В началото на нашия век сградата хлопва врати окончателно. Причината за това е, че сградата е нефункционална отвътре и трудна за поддръжка. Освен това се компрометира поради това, че е построена в свлачищен район. Зданието е изоставено и се превръща в обществена тоалетна и свърталище на бездомници и наркомани. Така през 2008 година по време на  втория мандат на кмета Зеленогорски и Председателя на Общински съвет – Спартански, емблематичната за Плевен сграда е продадена и след това – разрушена. Дълги години там зее огромна яма  със стърчащ кран подаващ се от нея. На нейно място днес се строи модерен център – с апартаменти и магазини, с подземни гаражи.

Младежкият дом е съборен през лятото на 2008 година.Разрушаваме средище на културата и спорта, за да построим търговски център, споделят потребители в социалните мрежи. 

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Как някога ни хранеха в Родната Казарма

В Казармата чувството беше ,че си част от Държавата,част от нещо голямо!Там беше тежко,но не чак толкова а и навсякъде беше различно!

Всяка сряда риба, а всеки петък печено пиле. Чорба задължително. За десерт - компот или пресен плод. За цялата служба не видях нито един разболял се. Помня, че всичко изяждахме и все бяхме гладни. Никога не отказваш храна. На някои може да им се стори странно, но аз пазя хубави спомени.

........................................................

Служих 86-88 година...храна имаше много даже не ни даваха да изхвърляме излишната трябваше да я ядем...служих в Ямбол...офицери и войници ядяха една храна...само масите бяха различни,на офицерите с покривки а нашите с гол плот.

.........................................................

Банкя под.52-050 (мисля така беше) Бях артелчик.Разкладката беше много добра.Проблема беше в готвачите че не можеха да готвят добре.Във офицерската столова разкладката беше същата но готвеха волнонаемни  готвачки на щат  и всичко беше направено както трябва.Да не говорим когато имаха учение,и спяха при нас  от ВВС-то,те пък имаха разкладка 3 пъти по голяма от обикновената.Със сигурност е имало и места където е било много зле,не го отричам,но при нас беше добре.*Из коментари от мрежата

Снимка:БФ-група,"Спомени от родната казарма"

Бихте ли споделили и вашите спомени от родната казарма ?

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Едва ли ще повярвате, че той е бил вратар на футболен отбор!

Знаехте ли, че това е младият вратар Лучано Павароти в средата на 50-те години?

По него време той иска да направи кариера като футболист. Майка му пък предпочитала той да стане учител. Послушвайки я, Лучано започва работа в училище две години, но любовта му към музиката надделява.

Тогава баща му Фернандо, със свито сърце, се съгласява да подкрепи сина си и да го издържа до 30-та му година. Но има едно условие: ако кариерата не се получи, след 30-те си години той да започне работа.

През 1961 г. 26-годишният Лучано печели Международния вокален конкурс и пред света изгрява Новата Звезда на оперната сцена, а Фернандо Павароти – бащата, въздъхва с облекчение.

Кой е Павароти:

Той е един от прочутите „Трима тенори“ и е добре известен с концертите си пред огромна публика и с медийните си изяви. Една от заслугите на Павароти е и неговата благотворителна дейност – за деца, бежанци, пострадали от войни, акции на Червения кръст и др.

Павароти започва оперната си кариера на тенор през 1961 г. като Родолфо в „Бохеми“ на Джакомо Пучини в Театро Вали, Реджо нел'Емилия (Италия). След това младият певец пее в оперните театри в Белград, Амстердам, Анкара, Будапеща, Барселона, Виена и Лондон. В началото на професионалното си израстване почерпва ценен опит от сътрудничеството си с оперната прима на белкантото Джоан Съдърланд. 

Американския си дебют в Маями като Едгардо в „Лучия ди Ламермур“ на Гаетано Доницети той прави отново благодарение на нея. Позицията си на водещ лиричен тенор той утвърждава между 1966 и 1972 г. В този период Павроти се представя в миланската Ла Скала (Teatro alla Scala) и други важни европейски театри. През 1968 г. дебютира в Метрополитън опера в Ню Йорк, отново с „Бохеми“. 

На представлението на „Дъщерята на полка“ през 1972 г. в Метрополитън опера, Ню Йорк, пак с Джоан Съдърланд той получава титлата „Царят на горно до“ (The King of High C) след изпълнението си на арията „Ah! Mes amis“, в чийто край написаните 8 горни до и 1, добавено по-късно, я правят „връх Еверест“ в теноровия репертоар. Добива световна известност заради блясъка и красотата на гласа си, особено в горния регистър. Най-големи успехи има в белкантовите произведения – трудните опери на Белини и Доницети, ранните опери на Верди, както и лиричния Джакомо Пучини – „Бохеми“, „Тоска“, „Мадам Бътерфлай“.

Знаменитостта на Павароти извън операта идва с концерта му заедно с Пласидо Доминго и Хосе Карерас, известни като „Тримата тенори“ за Мондиал през 1990 г. в Рим – изпълнението му на арията „Nessun dorma!“ от „Турандот“ на Пучини му носи баснословен успех и чупи всички рекорди за продажби на класическа музика. След края на същото Световно първенство по футбол Павароти изнася самостоятелен концерт в Палатрусарди (Palatrussardi), Милано, който има значителен принос в неговата популярност над двамата му партньори. Участието му в реклами и поп концерти разширяват още повече неговата слава.

Освен с прекрасния си глас, Павароти е известен и с физиката си – висок е почти 190 см и през по-голямата част от живота си тежи над 160 кг. В запазена марка се превръща образът, който се появява на всички концерти – огромен човек (и певец) с брада със също така огромни фрак и бяла кърпа. С тези концерти се появява един нов вид спектакъл, в който публиката е съсредоточена в един-единствен изпълнител, открит, без грим и роля. На тях Павароти интерпретира преди всичко себе си. Според критиците не той пее Верди, Пучини или Доницети, а те са „на служба“ при него.

През 1960-те и началото на 1970-те години Павароти се съсредоточава в лиричния теноров репертоар. Неговият чист, кристален глас поразява публиката с лекотата и прецизността, с които обработва височините. Павароти се стреми да изпее всичко написано за тенор. В края на 70-те години започва да изтезава гласа си в редица неподходящи роли. Пее дори във Вердиевия „Отело“ – кошмарът на най-великите драматични тенори. Многобройните му участия в концерти на открито го принуждават да се стреми към неприсъщи за един лиричен тенор сила и обем на звука. Всичко това се оказва пагубно за гласа му. Когато през 1990 г. се появява на прочутия концерт в Рим за закриването на Световното първенство по футбол, Павароти блести като първостепенна медийна звезда, но не и като качествен вокалист.

Последното участие на Лучано Павароти на оперна сцена е в Метрополитън опера през 2004 г., а последното му появяване на сцена въобще е през 2006 г. на Зимните олимпийски игри 2006 в Торино, където отново, но за последен път, публиката го чува да извисява глас в „Nessun dorma!“ и го изпраща с оглушителни овации. На 6 септември (четвъртък) 2007 г. той умира в дома си в Модена от рак на панкреаса на 71-годишна възраст.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Скръбна вест! Почина обичан актьор от филмите за ченгето от Бевърли Хилс

Актьорът Джон Аштън, известен с ролята си на Джон Тагарт във филмите за ченгето от Бевърли Хилс, почина на 76-годишна възраст след битка с рака, потвърди неговият мениджър Алън Сомърс в изявление за TMZ.

Джон оставя след себе си наследство от любов и всеотдайност каза неговият мениджър.

Споменът за него завинаги ще бъде ценен от съпругата, децата, внуците му, както и от брат му, сестрите му и всички, които го обичаха“, каза Сомърс.Аштън участва заедно с Еди Мърфи в три от четирите филма за Ченгето от Бевърли Хилс, включително продължението на Netflix Ченгето от Бевърли Хилс: 

Аксел Ф, игра по-рано тази година, в ролята на твърдоглавия детектив Тагарт.  Актьорът е част от повече от 200 сценични, филмови и телевизионни продукции по време на своята над 50-годишна кариера, която включва филмите Midnight Run заедно с Робърт де Ниро и Чарлз Гродин; Some Kind of Wonderful на Джон Хюз заедно с Ерик Столц; и Gone Baby Gone на Бен Афлек заедно с Кейси Афлек, както и телевизионния сериал M*A*S*H.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Помните ли Саша Белов от култовия сериал Бригада? Ето какво се случва с него днес

Бригада е руски мини-сериал, създаден през 2002г., който проследява живота на млад руснак, който между 1989г. и 2001г. от дребен гангстер се превръща в бос на мафията и бива избран в „Думата.“Сергей Безруков споделя в интервю за сериала, че никога преди това не е играл подобна роля.

„Роля в такъв план досега не съм играл. В театъра съм играл много героични роли, но в киното са ме използвали само като характерен актьор. Доколкото касае театъра мога да се похваля: обикновено младите актьори играят епизодични роли, а аз започнах в „Табакерка” направо с главна роля. Сценарият на „Бригада” съм прочел отдавна, наистина интересно написан. Моята роля е сериозна, на сериозен човек, въпреки младостта му. Играя ролята на жесток човек, но нелишен от обаяние. Той не е просто убиец, не. Аз оправдавам своя герой. Аз, като актьор се вживявам в своя герой, но да не дава Бог да се вживея”, споделя Безруков.

Втора голяма телевизионна роля също му донася и небивал успех – в сериала „Участък”, където актьорът играе селски полицай – честен, раним и принципен човек. За ролята си като лейтенант Кравцов, Безруков е награден през 2005 г. с престижната награда „Златен орел” и номинацията „За най-добра мъжка роля в телевизионен филм“. Въпреки успеха, актьорът се отказва да продължи снимките в този сериал, и е заместен от друг актьор. Безруков веднага започва работа в киното – играе в комедията „Ключ от спалнята”. През 2017 се завръща отново към сериалите където играе  в „Tроцкий“

Още същата година получава главната роля – на Есенин в едноименния тв сериал. Приема тази роля с голямо въодушевление, защото носи името на поета и защото Есенин е любимият поет на баща му. Изиграва ролята перфектно. Следва ново предложение – пак за сериал – в „Майсторът и Маргарита”, където играе… Иисус.

През 2015г., звездата на съвременно руско кино мина под венчило с изгората си Анна Матисон. Неговият приятел Вадим Верник, който е телевизионен водещ и журналист, разкри какъв есемес е получил малко след церемонията.

„Вадик, скъпи, подписахме. Но не правим гръмки изявления. Тихо, без шумотевица. Не искаме да ни питат: кога, къде и прочие. Пазим си щастието“, разказа телевизионерът.

През юли 2016г. се ражда и дъщеричката им Маша.

Източник:www.debati.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ