6:29
Леа Иванова и Еди Казасян се обичат силно до последния си дъх и въпреки трудностите, които им поднася съдбата, остават свързани доживот. Достатъчно интересни личности сами по себе си, когато се събират, те създават истинска експлозия от емоции. Днес ще ви поведем по стъпките на любовната им история, достойна за холивудски филм.
Истинското име на Леа е Лиляна Иванова. Избира псевдонима си, защото означава лъвица, а тя е родена под огнения знак – на 13 август 1923 г. в Дупница.Детството ѝ минава в Истанбул, където семейството ѝ емигрира заради комунистическите убеждения на баща ѝ и участието му в атентата в църквата „Света Неделя”. В Турция Леа и четирите ѝ сестри имат бедно, но щастливо детство. Баща ѝ е художник и се надява тя да го наследи. Момичето прилежно рисува, но нещо не му достига. Когато става на 17 г. семейството ѝ се мести в София.
„Мечтаех да стана оперна певица заради пищните и красиви костюми. Когато споделих, близките ми ме заведоха на прослушване при тогавашните оперни звезди Павел Елмазов и Илка Попова." – разказва джаз дивата. Попова откровено ѝ казва, че няма достатъчно богат глас за оперната сцена. Леа не се обижда от това, напротив – благодарна ѝ е и двете стават близки приятелки. Приятелството с Илка Попова я учи не само на музика, а и на добри маниери и поведение в обществото. За цял живот Леа ще запомни урока на оперната прима:
„На сцената и пред любимия трябва да имаш 13 лица. За да се съхраниш, никога не трябва да показваш пред другите твоето истинско настроение”.Преди Еди Казасян да се превърне в мъжа на живота ѝ, сърцето ѝ принадлежало на друг - Леон Алфаса. През 1940 г. тя е на 17 и е начинаеща на сцената, а той свири на алтсаксофон в прочутия „Джаз Овчаров”. Запознават се в артистично кафене на ул. „Раковски” и талантливият музикант с еврейски произход започва да ѝ преподава първите уроци. Макар да е учила в Робърт колеж в Истанбул и да е пяла в детския хор на Българската екзархия, Леа е наблягала на рисуването, за да угоди на баща си и не разбира от солфеж.
Леон обаче смята, че красавицата крие "злато в гърлото си" и я препоръчва за солистка на джаз формация №1 в България по онова време. Изпитът обаче е истинска катастрофа. Притеснена, Леа забравя текста си, пее фалшиво и разплакана напуска сцената. Диригентът Асен Овчаров обаче вижда нещо в нея, връща я и така бележи пътя ѝ към славата. Леон е безнадеждно влюбен в нея. Тя го нарича „Алфонс” и двамата са неразделни. Годината обаче е 1941 г. и принуждават Алфаса да носи жълта звезда. В знак на солидарност и Леа си слага такава, без да е еврейка.
Една сутрин военни го прибират от общия им дом и го интернират в провинцията да чука камъни. „Леон Алфаса беше прекрасен човек и още по-прекрасен музикант, който след войната щеше да поеме палката на диригент в симфоничната музика първо в Париж, а по-късно и в Ню Йорк. Алфаса беше неразделен приятел на Леа.” – разказва в спомените си приятелят им Божидар Сакеларев – "Леа се грижеше дълго за него, изпращаше му продукти, писма, яйца или лично му ги носеше в лагера. Когато на пазара нямаше дори едно яйце, тя му занесе в дървена каса 200 яйца в слама. Алфонс беше първата ѝ любов. Едва разпалена, тази любов трябваше да угасне. Леа нямаше сили да устои на принудителната раздяла."Леон Алфаса успява да избяга от България и прави кариера като музикант по света. Няма данни повече да са се виждали с Леа, но той я помни цял живот, защото преди смъртта си, през 90-те години, идва в София специално, за да участва в документален филм, посветен на певицата.
Самата Леа изпитва тежкия ботуш на лагерите. След 9-ти сепрември 1944 г. я изпращат на лагер в Ножарево за „леко поведение и пеене на упадъчна западна музика”. Там три месеца е подлагана на унижения. След излизането не ѝ позволяват да пее, предлагат ѝ работа като продавачка, но тя отказва. Държавна сигурност я следи на всяка крачка, а най-близките ѝ колеги са принудени да пишат донесения срещу нея.Една неделна сутрин през 1956 г. Леа тича към зала „България”. Там полулегално са я допуснали да пее в джазовите матинета. Облечена е в червен костюм, който майка ѝ е ушила от едно знаме. Портиерът застава на пътя ѝ с думите, че вече ѝ е забраенно да влиза в залата и затръшва вратата.
Всичко пред нея се завърта. Опомня се в болница, където разбира, че е получила инфаркт - само на 33 години! Въпреки че певицата оцелява, София осъмва с новината, че Леа Иванова е починала. Най-потресен е един талантив млад мъж и голям неин фен, който се оказва бедещето ѝ – Еди Казасян.Дори не се познават, но той вече е безнадеждно влюбен в нея – още откакто е бил на 11 години и я чува да пее в един пловдивски бар. Цял живот запомня изпълнението ѝ на "Настроение" от Глен Милър. Толкова е развълнуван, че не може да спи. До истинската им среща обаче има цели десет години.
Когато плъзва мълвата, че Леа Иванова е мъртва, младежът върви ядосан към софийската сладкарница „Савоя”. Музикант по душа, той отдавна свири тайно по забави, въпреки че баща му настоява да учи право.
Изведнъж се случва чудо. На улицата среща своя приятелка, която върви под ръка...с Леа Иванова. Въпреки че не пие алкохол и е изгубил ума и дума от неочакваната среща, Еди се отзовава на поканата на дамите да пийнат по нещо. Леа има два билета за "Аз пея под дъжда" с Джин Кели. Казасян с радост приема да посетят прожекцията.
„В последния момент се оказа, че заменят филма с "Как се каляваше стоманата". Целият салон се изнесе, само ние с Леа останахме” – припомня си Еди години след това – "Останахме сами в салона и така „калявахме стоманата”, че не се разделихме през следващите 30 години”.
Казасян е по-млад от Леа със 7 години. За нея той е не само любим и музикант, ами най-искрен фен, приятел и носач на куфарите с костюмите. Идеята да учи право е пометена от любовта му към стихийната "лъвица". Двамата заживяват заедно без сключен брак – изключително скандално решение за това време. Властите им правят внезапни проверки и понякога ги глобяват за „морално-битово разложение”.Целият този тормоз от страна на държавата омръзва на певицата. По време на репетиция в бар „България” Леа изненадващо уведомява оркестъра: „Ние с Еди ще отидем да сложим по едно подписче в гражданското и после се връщаме да гуляем". Еди е изненадан, но е толкова влюбен, че не отказва внезапната сватба. "Така избрах вечното приключение - Леа!", казва той.
Вечерта Леа, която обича пищността, компанията на хората и партитата, тържествено обявява от сцената, че двамата вече са семейство. Всички ръкопляскат и ги поздравяват, но стеснителният Еди се скрива в гримьорната. Публиката скандира името му, той обаче събира кураж да се яви чак в края на програмата.Двамата си пасват, защото са заклети бохеми. Животът им е непрекъсната веселба. Почти никога не остават сами – приятели са с всички известни лица по това време. Никога не обядват у дома. Управителят на Руския клуб всеки ден чете на Леа менюто по телефона, за да си избере хапване. Въпреки звездния им статут, животът им се побира в един куфар.
Еди обаче има един недостатък. Той е пословичен женкар и Леа знае добре това, защото го нарича „неверен арменецо“. Въпреки това, двамата си принадлежат.
Следват славни години – турнета във Виена, Белград, Берлин. Иванова не слиза от страниците на вестниците и списанията, всеки ден дава интервюта за радио или телевизия. Осигуряват ѝ собствен фризьор, гримьор и стилист. Германската столица е луда по българката и нейния оркестър. Целият Берлин е облепен с нейния лик, а всяка вечер я аплодират по 4 000 души във „Фридрихщадс палас”.
Живеят охолно и не се притесняват да го демонстрират, следвайки съвета на Илка Попова, че за да си истинска звезда, трябва да се държиш като звезда. Дават целия си хонорар, за да си купят чисто нов "Мерцедес 28 CL". Западногерманският импресарио Лоренц Райх тогава изненадано пита „Всички български изпълнители ли карат такива коли?”. „А, не, само ние”, изсмива се Леа. След тази случка те подписват най-добрия възможен договор за 5 години лансиране и работа в Западна Европа.
Това е времето на шеметни успехи и непрекъсната смяна на Цюрих с Мюнхен, Амстердам със Стокхолм.Леа и Еди са щастливи и влюбени. Той се грижи за своята звезда. Но идва предложение от американски импресарио, което би могло да промени живота на Леа завинаги. То обаче не включва мъжа ѝ. Тя не си дава дори секунда за размисъл: "Не мога нито миг без Еди, а вие ми предлагате да живея две години без него".
Години по-късно Казасян ще ѝ признае, че през цялото време го е мъчила съвестта: „Ти жертва най-големия шанс в живота си, за да бъдеш звезда в моя оркестър”. "Ей, арменец, най-важното е, че бяхме винаги заедно", усмихва се Леа.Тя знае, че музикантът понякога ѝ кръшка, но винаги дискретно и никога задълго, затова преглъща обидата. Обаче се случва нещо, което дори широкоскроената и разбираща Леа трудно може да преглътне. Съпрузите имат собствен дом в София и на 13 август 1971 г. в него Леа отпразнува шумно рождения си ден. Уж всичко е наред, но Еди Казасян се влюбва. Ударът е тежък, защото това не е просто поредната забежка. Любовницата му ражда дете и той се чуди как да подели времето си между двете си семейства.
След турне в Канада, през април 1976 г., Леа, която цял живот има много високо кръвно, получава тежък инсулт. Еди се измъчва от вина. Певицата остава с напълно парализирана лява страна, а Еди ѝ помага безрезервно. След толкова години заедно и въпреки предателствата, двамата са като залепени един за друг. Връзката им е толкова силна, че споделят болките си - буквално. Когато на нея ѝ се парализира лявата ръка, Еди получава силни болки в своята. "Ще бъда с теб до последния си дъх", ѝ казва една вечер Еди. Така и става...
Здравословното ѝ състояние не може да откъсне Леа от втората ѝ голяма любов - сцената. Тя е прекарала инсулт, но се научава да ходи на високи токчета и да прикрива с шал парализираната си ръка. В Хелзинки си купува скъп антикварен стол и до края на живота си пее седнала царствено на него.Последното ѝ представление е на 27 май 1986 г. Тогава вече е болна от рак, но не спира да вдига публиката на крака. В деня след концерта Леа показва на лекарите си в „Пирогов” филм, посветен на нея, и след това издъхва.
След загубата на Леа, Еди сякаш е сломен и започва да гасне. "Чувствам се като сирак без нея. Вече не обичам празници, защото така мина целият ми живот. Сега обичам повече самотата и уединението." – споделя той.
Еди отива при любимата си Леа на небето през 2004 г. Надяваме се, че някъде там те продължават да се обичат под звуците на джаза.
Източник:edna.bg
