Този ден е бил отбелязван като Ден на победата на социалистическата революция в България.

Празникът е свързан с датата 9 септември 1944 г., когато е извършен държавен преврат, довел до свалянето на прогерманското правителство и установяването на просъветско управление в страната. Това събитие е известно като Деветосептемврийски преврат.

По време на социалистическия период (1944-1989) 9 септември е бил един от най-важните официални празници в България. Денят е бил отбелязван с военни паради, манифестации, тържествени събрания и други официални чествания в цялата страна.







След падането на комунистическия режим през 1989 г. и началото на демократичните промени в България, 9 септември престава да бъде официален празник. 

Видео по случай 9 ти септември в София през 1982 година

Днес той се разглежда по-скоро като противоречива историческа дата, която се интерпретира по различен начин от различни групи в обществото.






На 9 септември 1944 година Тодор Живков е бил в София, България. По това време той е бил 33-годишен и е участвал активно в комунистическото движение.

На тази дата се случва важно историческо събитие - държавният преврат, известен като "Деветосептемврийски преврат", при който на власт идва правителство на Отечествения фронт, доминирано от комунистите.

Въпреки че Живков не е бил сред най-висшите ръководители на Българската комунистическа партия по това време, той е участвал в събитията около преврата. Точната му роля и местонахождение през деня не са широко документирани, но се знае, че е бил в столицата и е подкрепял действията на комунистите.

В следващите години след 9 септември 1944 г., Живков бързо се издига в партийната йерархия, което в крайна сметка води до това той да стане лидер на България за дълъг период от 1954 до 1989 година.

Преди да стане официално държавен глава през 1971 година, Тодор Живков е заемал няколко ключови позиции във властта на Народна република България. Ето хронологичен преглед на неговото издигане:

1944-1948: След Деветосептемврийския преврат, Живков започва да се издига в йерархията на Българската комунистическа партия (БКП).

1948: Става член на Централния комитет (ЦК) на БКП.

1950: Избран е за кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП.

1951: Става първи секретар на Софийския градски комитет на БКП.

1954: На 4 март е избран за Първи секретар на Централния комитет на БКП. Това е ключова позиция, която го прави де факто лидер на партията и страната.

1962-1971: Заема поста Председател на Министерския съвет (министър-председател) на България.

1965: Титлата му в партията се променя от Първи секретар на Генерален секретар на ЦК на БКП.

През този период Живков постепенно консолидира властта си, елиминирайки политическите си опоненти и установявайки силен култ към личността си. Въпреки че формално не е държавен глава до 1971 г., той на практика е най-влиятелната фигура в българската политика от средата на 50-те години нататък.

Важно е да се отбележи, че през този период България е еднопартийна държава, където БКП има монопол върху властта. Като лидер на партията, Живков има огромно влияние върху всички аспекти на управлението на страната, въпреки че формално не заема поста държавен глава до 1971 г.

Тодор Живков става официално държавен глава на България на 7 юли 1971 година. Това става чрез следния процес:

Подготовка: През 1971 г. е приета нова конституция на България, известна като "Живковска конституция". Тя създава нова длъжност - Председател на Държавния съвет, който е де факто държавен глава.

Избор: На 7 юли 1971 г. Народното събрание избира Тодор Живков за първи Председател на Държавния съвет на Народна република България.

Обединяване на властта: С този ход Живков обединява в ръцете си постовете на партиен и държавен ръководител, тъй като той вече е Първи секретар на ЦК на БКП от 1954 г.

Важно е да се отбележи, че преди 1971 г. Живков вече е бил де факто лидер на страната:

От 1954 г. той е Първи секретар (по-късно преименуван на Генерален секретар) на Централния комитет на Българската комунистическа партия.

От 1962 до 1971 г. той заема поста Председател на Министерския съвет (министър-председател).

Така че формалното му издигане за държавен глава през 1971 г. е по-скоро утвърждаване и узаконяване на вече съществуващата му власт.

Живков остава на поста Председател на Държавния съвет до 17 ноември 1989 г., когато е принуден да подаде оставка в резултат на политическите промени в Източна Европа и България.



През социалистическия период в Народна република България (НРБ) кооперативните пазари бяха важна част от търговската система. Те предлагаха разнообразие от стоки, предимно произведени от кооперативните стопанства и частните стопани. Ето някои от основните продукти, които се продаваха там:


Пресни плодове и зеленчуци: сезонни продукти от градините на кооперативите и частните стопани.

Яйца от кокошки, отглеждани в домашни условия или в кооперативни стопанства.

Мед и пчелни продукти: восък, прополис.

Домашно приготвени консерви: туршии, компоти, сладка.

Билки и подправки както сушени, така и пресни.

Домашно приготвени алкохолни напитки: ракия, вино.

Занаятчийски изделия: плетива, керамика, дърворезби.

Домашно отглеждани цветя и разсад.

Важно е да се отбележи, че кооперативните пазари често бяха място, където хората можеха да намерят по-разнообразни и качествени продукти в сравнение с държавните магазини. Те също така играеха важна роля в допълването на доходите на много семейства, които продаваха излишъка от своите градини или домашно производство.


През социалистическия период в Народна република България (НРБ) е било обичайно държавните предприятия да организират различни социални събития за своите работници, включително и банкети. Тези събития са имали няколко цели:

Укрепване на колектива: Такива събирания са насърчавали чувството за принадлежност към трудовия колектив.

Награждаване и мотивация: Често банкетите са били свързани с отбелязване на трудови постижения или празници.

Идеологическо възпитание: Понякога тези събития са включвали елементи на политическа пропаганда.

Социални придобивки: В контекста на ограничените възможности за забавление, тези банкети са били форма на социална придобивка за работниците.

Отбелязване на празници: Банкети са се организирали за важни дати като Нова година, 1 май (Ден на труда), или годишнини на предприятието.

Важно е да се отбележи, че практиките са варирали в зависимост от конкретното предприятие, неговия размер и ресурси. Някои по-големи и по-важни за икономиката предприятия са имали повече възможности за организиране на такива събития.Банкетите, организирани от държавните предприятия за работниците през социалистическия период в Народна република България (НРБ), са били безплатни за самите работници. Това е било част от социалната политика на режима и е имало няколко аспекта:

Разходите за тези банкети обикновено са били покривани от бюджета на предприятието или от профсъюзните организации.Тези безплатни банкети са се разглеждали като допълнителна придобивка за работниците, наред с други социални придобивки като почивки в станции, детски градини към предприятията и др.Безплатният характер на тези събития е бил в съответствие с социалистическата идеология за грижа за трудещите се.Целта е била всички работници да могат да участват, независимо от финансовото им положение.

 Безплатният характер е допринасял за създаването на празнична и колективна атмосфера.

Важно е да се отбележи, че макар банкетите да са били безплатни за работниците, те всъщност са били финансирани индиректно чрез държавния бюджет и приходите на предприятията. Също така, практиките може да са се различавали в различните предприятия и периоди.



Той е бил начело на Българската комунистическа партия и де факто лидер на страната от 1954 до 1989 г. - най-дългото управление в Източния блок.

По време на неговото управление България е била тясно свързана със Съветския съюз.

Режимът му се характеризира с репресии срещу политически опоненти и етнически малцинства, особено турското малцинство.

Провеждал е политика на индустриализация и модернизация на страната, но икономиката е страдала от неефективност.

Свален е от власт през ноември 1989 г. по време на падането на комунистическите режими в Източна Европа.

След свалянето му е изправен пред съда за злоупотреба с власт, но поради влошено здраве е освободен от домашен арест през 1996 г.

Умира през 1998 г., оставяйки противоречиво наследство в българската история.Отношението на българския народ към Тодор Живков е сложно и нееднозначно. Ето някои аспекти, които трябва да се вземат предвид:

Носталгия: Част от по-възрастното поколение изпитва носталгия към времето на Живков, асоциирайки го със стабилност, сигурност на работните места и социални придобивки.

Разделено мнение: Мненията за Живков са силно поляризирани. Докато някои го възприемат като "бащата на нацията", други го смятат за диктатор.

Култ към личността: По време на управлението му е бил създаден култ към личността, който е влияел върху общественото мнение.

Икономическа стабилност: Много хора помнят времето му като период на относителна икономическа стабилност, въпреки недостатъците на плановата икономика.

Репресии: Същевременно, режимът му е свързан с политически репресии и нарушаване на човешките права, което е причина за негативно отношение сред много българи.

Регионални различия: В някои региони, особено в селските райони, Живков е бил по-харесван заради политиките за развитие на селското стопанство.

Променящо се възприятие: С течение на времето и разкриването на повече информация за режима, общественото мнение за Живков продължава да се променя.


Важно е да се отбележи, че "харесването" на такава противоречива фигура е сложен въпрос, който зависи от множество фактори, включително лични преживявания, политически възгледи и историческа перспектива. Общественото мнение за Живков остава разделено и до днес.


Премиер, правосъден министър и топследовател осъдили невинен преди 33 г. Самопризнания, кофа за смет, съсед и таксиметров шофьор изграждат версията за съпруга-убиец. Майката на жертвата била секретарка на главния прокурор.

Международният шофьор Ваньо Александров лежи в затвора 3 години и 5 месеца, адвокатката му Рени Цанова не се съмнява в неговата невинност.Сериен убиец, заловен след обир на лавка, признава убийството на Вася, Александров е оправдан.Делото „Ваньо Александров“ обаче и днес не хваща прах – регулярно го изтупват писатели, журналисти, съдии, криминалисти

„Ние настояваме за смърт на сатаната Ваньо Александров! Злото, загнездило се в душата му, може да бъде изкоренено само с куршум. Той е опасен за социалистическото общество.“(Из протестите до Върховния съд на активисти от БКП, комсомола и ОФ през 1983-1984 г.)

На 4 юни 1984 г., след три съдебни дела един човек е осъден на 20 г. затвор. Човекът се казва Ваньо Александров, а обвинението е, че на 11 август 1982 г. е убил съпругата си Вася.

Обществото, чието авангардно мнение тогава изразяват активните членове на Партията, Отечествения фронт и Комсомола, екзалтирано зове за смъртна присъда и незабавното й изпълнение.

През ноември 1985 г. друг човек разбива барче на бул. „Ленин“ в София. Задържан е случайно. Човекът се казва Георги Добриянов. В МВР Добриянов започва да разтоварва съвестта си. Той признава още 8 грабежа, три изнасилвания и убийства на млади жени.

Няколко дни по-късно серийният убиец разказва и за убийството на Вася. Добриянов не подозира, че за същото деяние от 3 години и 5 месеца в затвора лежи съпругът й Ваньо.

На 27 декември 1985 г. делото „Ваньо Александров“ е възобновено, а международният шофьор – оправдан. Той излиза на свобода в края на 1985 г. след 3 години и 5 месеца. Обезщетението, което държавата му изплаща е 12 000 лв. Ваньо Александров умира от рак през 2001 г.

Вече 30 г. обаче делото „Ваньо Александров“ не хваща прах. Регулярно го изтупват журналисти, писатели, съдии, криминалисти. То се превръща в едно от най-скандалните дела на миналия век.

Причина за интереса са и видните имена на участниците.Адвокат на Александров е Рени Цанова. Това е случаят, което я изкачва по върховете на професията. През 1997 г. излиза и книгата „Четири скандални дела на Рени Цанова“ на журналистката Виолета Веселинова. Първото и най-подробно описаното е именно „Александров“. „Тодор Живков“ е с три пъти по-малък обем.

Съдия е Димитър Попов. При дискусията, дали да бъде избран за премиер, паметливи не пропускат да припомнят факта, че е осъдил невинен. Адвокат на родителите на убитата Вася пък е Петър Корнажев. Бъдещ правосъден министър. Корнажев поема ангажимента по молба на опечалените. Майката на Вася е секретарка на главния прокурор, покойния Константин Лютов. Една от основните роли играе и топследователят Богдан Карайотов.

След признанията на истинския убиец Добриянов ЦК на БКП назначава комисия към правосъдното министерство, която да разследва защо е станал гафът с Александров. Срещу следователите и криминалистите, работили по случая, започва и наказателен процес в Прокуратурата на Въоръжените сили. Полк. Лилко Йоцов, бъдещ шеф на Военната прокуратура, прекратява делото през 1988 г.

Участниците в разследването получават само административни наказания. Богдан Карайотов е понижен в длъжност и изпратен в Кърджали. Следователите Аспарухов и Филипов и оперативният работник Симеон Димев са уволнени дисциплинарно. По-късно Димев се връща на работа в МВР, но през 1992 г. на новия вътрешен министър Йордан Соколов му припомнят прегрешенията на Димев по случая „Александров“. Уволнен е втори път.Според една от любимите сцени на криминалните автори инспекторът помирисва кристалната чаша и усеща какво? Дъх на бадеми. Ченгето вече няма съмнения: убийство! Е, има и криминални случаи, оказва се, в които, като се подуши характерното ухание, не възникват решителни колебания: политика!

Защото ето какво разказват участници в разследването на убийството на 25-годишната Вася. Тъй като майката е служител в Главна прокуратура, криминалисти и следователи работят под силен натиск.

Убийството на Вася е извършено в нощта на 11 срещу 12 август 1982 г. На 16 август близките й откриват, че е изчезнала. Трупът на младата жена е намерен от лудуващи хлапета на 6 септември във водния канал до Нови хан. На 8 септември Александров е арестуван.

Версията на обвинението е следната: Ваньо спял при родителите си, когато жена му Вася се появила и вдигнала скандал, след което излязла и тръгнала сама в 12 часа през нощта. Взела такси, което я отвело някъде из София. Там тя се качила в камиона на съпруга си, той също бил вътре (?!), тръгнали за някъде, но по пътя разгневената съпруга му казала, че има любовник. Ваньо изригнал и както бил стигнал на Орлов мост, без проблеми направил обратен завой с камиона и с ремаркето (?!?!), след което извадил ножа си за хляб от жабката и убил жена си брутално. Хвърлил тялото в канал по пътя за Нови пазар. В каросерията нямало и какпа кръв, което не попречило обвинението да изглежда достатъчно убедително на съда.

Още докато Вася се водеше изчезнала, проверявахме Ваньо, разказва участник. „Проучвахме връзките им. Бракът им бе пред разпад. Естествено бе да се повдигне версията, че извършителят е Ваньо.“ Прилагат се специални разузнавателни средства. Подслушват се родителите на Ваньо, сестра му и племенницата му Мая – дете, което още не ходи на училище. Тъй като са заинтересувани лица по делото, алибито, което дават на Ваньо – че не е напускал дома в жк „Дружба“ във фаталната нощ, няма стойност. Без да знаят, че са подслушвани, те обаче потвърждават алибито му. Нещо повече – твърдят, че няколко минути след като Вася напуска дома им, чуват шум на автобус „Чавдар“.

Добриянов е шофьор на червен „Чавдар“.

Следата обаче е изоставена.Ако е било приложено рутинното мероприятие да бъдат проверени всички селища от жк „Дружба“ – където Вася за последен път е била видяна жива, до лобното й място в Нови хан, Добриянов щял да бъде заловен. Той живее в Долни Лозен. След Вася изнасилва и убива още три жени – Нина, Вангелия и Даниела.

От прилагането на СРС обаче все пак имало полза. Така полицаите разбрали, че бащата на Вася взима пушката и отива да застреля Ваньо. И майката ненавижда зет си. След арестуването му събира подписи от всички комшии в кв. „Хаджи Димитър“ с искане за смъртно наказание.

Усилията бяха насочени да се потвърди версията, че Ваньо е убиец, казват участниците. „Богдан Карайотов всяка седмица тичаше да докладва по върховете как върви разследването.“ На 28 декември 1982 г. Александров признава убийството на съпругата си. Таксиметровият шофьор Стоян Методиев свидетелства, че е закарал Вася до дома на Ваньо. 3 г. по-късно си спомня, че я е закарал само до нейния дом, въпреки че още на първото дело Рени Цанова доказва сбърканите му показания. И услужливият съсед Аржентински твърди, че майката на Ваньо карала всички комшии да лъжесвителестват. После лъжесвидетелят се оказва самият той.Делото се гледа няколко пъти. Първо състав на Софийския градски съд му дава 8 г. затвор. Отвън обаче граждани викат „Смърт на изверга!“ Прокуратурата го връща за по-тежко наказание. Димитър Попов дава 18 г. След нов протест на прокурора на 4 юни 1984 г. Върховният съд произнася окончателната присъда – 20 г. зад решетките.

Днес, въпреки че случаят „Александров“ се счита за класически пример на грешка в родното правораздаване участници в него все още са убедени, че призналият по-късно убийството Добриянов не е истинският извършител. Александров не е, но май и Добриянов не е, подмятат. Почеркът на трите убийства не съвпадал с този на ликвидирането на Вася. Добриянов е разстрелян скоро след 1987 г.

Бе поет курс да се доказва, че се допускат грешки, казва експремиерът Димитър Попов, комуто Рени Цанова е благодарна, че не осъдил Ваньо на куршум.

Разследването на грешката съвпада с времето на преустройство на социализма. Политика!

Текста е от Списание „Общество и право“ – материали във връзка с делото „Ваньо Александров“, 1985 г. и 1987 г.


НАЙ-ЧЕТЕНИ👇

ПОСЕТИТЕЛИ ГЕДАТ👇

АРХИВ НА САЙТА

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ: