Дълги години никой не вярва на тази история и все пак истината постепенно възтържествува

В съветски времена за екипажа на старши лейтенант Зиновий Колобанов искат да снимат и художествени, и документални филми. Но всеки път готовият сценарий се отхвърля от скептиците с един единствен аргумент: "това не може да бъде!".

И все пак истината постепенно възтържествува: такава битка действително има. Случва се в този период на Великата отечествена война, когато немско-фашистките войски опитват да превземат Ленинград.

На 18 август 1941 г. старши лейтенант Зиновий Колобанов (към този момент командир на 3-та танкова рота на 1-ви батальон на 1-ва Краснознаменна танкова дивизия) е извикан в щаба на командира на дивизията генерал-майор В. Баранов. Заповедта е кратка: с всякакви средства да се блокират трите пътя, водещи към Красногвардейск.

Планира се силите на ротата на Колобанов да направят кордон, който включва пет тежки танка КВ-1. Тази машина е произведена в Кировския завод в Ленинград и заедно с Т-34 става неприятна изненада за германците, които не предполагат, че СССР има такава напреднала техника. Въпреки че КВ-1 все още е "недодялан" (трансмисията се поврежда доста често), дебелината на бронята компенсира някои от недостатъците му.

Тъй като главната задача на ротата на Колобанов е да не допуска пробив на немските танкове, боеприпасите се състоят главно от бронебойни снаряди. Командирът разпределя петте КВ по следния начин: два застават на пътя от страната на Луга, още два се притаяват на пътя от страна на Волосово, а собствения си танк Колобанов скрива на кръстипът на пътя от Талин.

За бой се готвят старателно: за всяка машина изкопават по два замаскирани капонира, определени с ориентири за коректировка на стрелбата. За противника от страна на пътя съветските танкове са слабозабележими: вкопават ги до купола.

Последвалите събития показват, че изчисленията на Колобанов, опитен танкист, който се отличава по време на съветско-финската война, се оказват верни.

След дълго чакане (немското настъпление започва едва на 20 август) около 12:00 танковите екипажи на лейтенант Евдокимов и младши лейтенант Дегтяр виждат колона бронетехника, която се движи по Лужското шосе. Откриват огън и унищожават 5 танка и 3 бронетранспортьора.

Около два часа след това и екипажът на самия Колобанов забелязва противника. Той дава възможност на немските танкове да се строят в линия в обсега на оръдията му. Командирът на ротата действа по класическа схема за борба с танкове колони, поразява главните танкове, след това – тези в средата, а накрая задните. Освен това врагът е лишен от възможност за маневри, защото наоколо е блатиста местност и танковете, които опитват, бързо затъват.

Първоначално германците не могат да определят откъде е обстрелът и стрелят на случаен принцип. Но скоро откриват източника на огъня и няколко танкови оръдия едновременно удрят КВ на Колобанов. Съветският тежък танк (а в този случай това е модификация 1Э, която има допълнителни бронирани екрани с дебелина до 25 мм) обаче изобщо няма щети.

В течение на половин час само екипажът на Колобанов унищожава 22 фашистки танка, а това е цялата колона в неговия участък. За това са нужни около 100 бронебойни снаряда. След като се възстановяват от първоначалния шок, немците извеждат други танкове, както и противотанкова артилерия. Но успяват да ударят само купола на машината на Колобанов и да разбият всички прицели и прибори за наблюдение. След битката екипажът преброява повече от 160 попадения върху машината.

На 20 август 1941 г. ротата на Колобанов унищожава общо 43 вражески танка и бронемашини. Екипажът на младши лейтенант Ф. Сергеев унищожава 8 машини, екипажът на лейтенант Евдокименко – 5, а екипажите на младши лейтенант В. Ласточкин и младши лейтенант И. Дегтяр – по 4. На сметката си ротата записва също и артилерийска батарея, щабен автомобил и около две пехотни роти.

На 15 септември 1941 г., при отбраната на град Пушкин, старши лейтенант Зиновий Колобанов е ранен тежко. Той остава в болница до края на войната и лечението му приключва в мирно време. След това Колобанов отново се връща в бронетанковите войски. Службата му приключва през 1958 г. със звание подполковник.

Най-удивителната част на историята за този човек е това, че за своя повече от изключителен подвиг той не е удостоен със званието Герой на Съветския съюз. Въпреки че командването на дивизията говори за възнаграждение, включително да се наградят със златни звезди най-изявените танкисти от неговата рота. Всички обаче получават много по-скромни награди.

Вече в наше време има хора, които многократно ходатайстват на Колобанов да бъде присъдено званието Герой на Руската федерация. Но тази инициатива също е отклонена по неясни причини.

Зиновий Колобанов умира на 8 август 1994 година. Погребан е в Минск.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Не един, а цели двама красавци като Ален Делон имаше в България

Съдбата така и не е срещна за обща снимка световната кино звезда Ален Делон с българския му двойник и звезда на родното кино Стефан Данаилов.

Двете големи звезди на френското и българското кино в една и съща епоха подлудяваха дамската част от човечеството, но не се намери режисьор да ги събере заедно на екран със Ламбо чиято прилика с французина е удивителна, особено в младежка възраст.

Не един, а цели двама красавци като Ален Делон имаше България. Наскоро отишлият си легендарен актьор от Всичко е любов и Комбина Иван Иванов също бе копие на френската легенда, макар и малко по – млад от него.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Роналдо плаща на любимата си по 100 000 евро на месец, ако се разделят

Кристиано Роналдо и Джорджина са една от най-известните двойки в света. Двамата нямат брак, но имат споразумение как ще се дели имуществото на португалската мегазвезда при раздяла.

Роналдо, който има над 700 милиона последователи в социалните мрежи, ще трябва да плаща по 100 000 евро до живот на Джорджина. Освен това на красавицата вече е завещана вилата, която Кристиано обитаваше, докато беше играч на "Реал" (Мадрид). През 2010 година нападателят я купи за 5 милиона евро, а нейната площ е 4 декара, информира България он ер.Роналдо и Джорджина се запознаха в бутиков магазин през 2017 година. Двойката има две деца - на 6 и 2 години. Малкият Кристиано е на 13, но той е от сурогатна майка. По желание на Роналдо той има и две деца от жена, която само е износила плода.

Състоянието на Кристиано е на стойност 650 милиона евро. В сегашния си клуб "Ал Насър" португалецът получава по 200 милиона годишно само като заплата.

Наскоро Роналдо участва в клип на световна фитнес компания, в която определи Джорджина като "своята жена". Думите му дадоха старт на спекулация, че е имало тайна сватба на звездната двойка. Медийни експерти обаче твърдят, че Роналдо и Жоржиня могат да изкарат много милиони, ако продадат сватбеното си тържество. Затова се съмняват такова да има.

Източник:petel.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Помните ли Беа от сериала “Синьо лято”? Ето какво се случва с нея днес

Беа: (Пилар Торес) – сестра на Тито и красавицата на групата, за чиято любов се съревновават Хави и Панчо. 

Красавицата най-драматично от всички понася последствията от известността. Медиите я подхващат заради връзката си с един от операторите по време на снимките на сериала. Двамата влюбени стават семейство по-късно, но преследването от страна на журналистите разбива актьорската кариера на Пилар. 

Огорчена, изплашена и депресирана тя взема решение да се оттегли от шоубизнеса, след като приключва участие в още само един филм. 

В момента работи като медицински асистент със сестра си Кристина Торес (Деси във филма) в мадридска болница.

„Синьо лято“ (на испански: Verano Azul) е известен испански телевизионен сериал (19 епизода, 1981 г.) на режисьора Антонио Мерсеро. Описва приключенията на група приятели, деца и младежи, на ваканция в Нерха, малко градче на крайбрежието на Андалусия.

Тайфата се състои от пет момчета и две момичета, на възраст между осем и седемнадесет години, както и двама възрастни: художничка и пенсиониран моряк.

Сериалът жъне огромен успех по време на първото си излъчване в Испания и оттогава насам е гледан от над 20 милиона зрители. Персонажите от филма стават любими герои на милиони деца по света. Сериалът е излъчен в цяла Латинска Америка, в Португалия, Ангола, България, Полша и Югославия.

Филмът разглежда темите за приятелството, безметежността на детството и отношенията с родителите. Сериалът остава скъп спомен за поколението, израсло в края на 70-те и началото на 80-те години на XX век.

В самата Испания, освободена от консервативната диктатура на Франциско Франко едва няколко години по-рано, сериалът открито поставя деликатни въпроси, като развода, свободата, правото на протест, спекулациите с имоти, опазването на околната среда, конфликтите между поколенията. Филмът е критикуван за тази прямота, проявена не само в подбора на темите, но и в използваните езикови изразни средства: не са цензурирани изрази, характерни за разговорната реч и възрастта на героите.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Как Тодор Живков превърна българите от селяни в граждани

Живков е навсякъде: във всички медии, улици и площади, училища, казарми, заводи, болници, окръжни и градски комитети на партията, читалища, концертни зали, кравеферми и кошари, университети, спортни зали и текезесета. Първият партиен е държавен ръководител – всяка дописка, съобщение, доклад, отчет и научен труд започваха и завършваха с този израз.

Живков бе цитиран, подобно на Ленин в СССР, какво е казал за науката, образованието, спорта, армията, милицията, дружбата с народите от Варшавския договор, Освободителната война, рекордните добиви на пшеница, раждаемостта, полупроводниците, железниците, петилетните планове, героите на труда, спортните успехи и пр.

С образът, думите и гласът на Бай Тошо са принудени да живеят четири поколения. Как издържаха – те си знаят. Световно известният карикатурист на британския „The Guardian“ Мартин Роусън бе заявил в едно интервю за бТВ: „През 70-те години посетих Съветския съюз. Беше ужасно. Идвах тогава и в България – беше същото, но поне грееше слънце…“.

Горбачов, първи президент на разпадащия се Съветски съюз и Русия казва за Живков: Той се опитваше да уговаря, дори да хитрува, но да постигне някаква полза за България. Негова заслуга е да превърне българското население от селско в модерно градско.

Тодор Живков не е имал висше образование. Ако е продължил традициите на пода на майка си Маруца, е трябвало да стане кръчмар – имали са кръчма на шосето от София за Варна, до сегашния Ботевград. Станал обаче комунист, след 9 септември 1944 г. милиционер, после партиен работник и седем петилетки генсекретар.

През 2017 г. социологическо проучване на „Тренд“ показва, че половината българи предпочитат да живеят по времето на социализма. Цели 41% от анкетираните заявили, че предпочитат да живеят при управлението на Тодор Живков. Пак толкова процента са заявили предпочитание към живота след промените – периода към демокрация.

През 2014 г. 55 на сто от анкетирани нашенци са харесвали Тодор Живков.

73 на сто от участниците в друга анкета обаче са заявили, че тоталитарния режим и социализма са се провалили. Анкетата е правена през 1993 година. По това време още е жив споменът и от възродителния процес, чийто стратег бе Живков.

През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. На 25 февруари 1991 г. започва процес за незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 год. Затвор и да върне на държавата 7 млн. лева. През 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му.

На 8 юни 1993 г. е образувано делото за „лагерите на смъртта“. Привлечен е като обвиняем и по делото за отпускане на огромни суми на развиващи се държави и комунистически партии. Обвинен е и по т.нар. дело „Фонд Москва“ (Дело №2) за подпомагане на международното комунистическо движение. След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.

На 16 август 2018 г. Rambler публикува статия: „Съветската седморка. Кои 7 държави можеха да са в СССР“. Ето какво пише там:

„За разлика от Финландия, България доброволно се опита да се присъедини към СССР. Инициативата за присъединяване към Съветския съюз дойде от тогавашния български лидер Тодор Христов Живков. Нещо повече, България беше единствената източноевропейска държава, която не просто преговаряше, проучвайки възможността за присъединяване към СССР, но няколко пъти подаваше официални заявления за такъв съюз. За първи път главата на България се обърна към съветския лидер Никита Хрушчов през 1963 г. по време на посещение в Москва.

 Никита Сергеевич обаче се засмя по свойствен за него начин и заяви на Живков: „Да, хитър си, искаш ли да платим репарациите ви на гърците? Нямаме долари! Ако вие имате, плащайте сами!” Ставаше дума за репарации вследствие на резултатите от Втората световна война, в която България е на страната на Хитлер. Тодор Живков прави втори опит в началото на 70-те години, когато Леонид Брежнев вече е генерален секретар на ЦК на КПСС. Но тук, според легендата, той се натъкна на шега на Леонид Илич отсече: Курица не птица – Болгария не за граница (Кокошката не е птица – България не е в чужбина).

На 5 август, 1998 г. умира Тодор Живков. Живков е първи/генерален секретар на БКП от 1954 до 10 ноември 1989 година. Това прави 35 години начело на държавата. В края на управлението му милиони българи лягат и стават с неговия образ.

Източник: Фрог нюз

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Къпалня "Република" (Мария-Луиза) в София и цените в ресторанта през 70-те

Република не съществува, както не съществува Феята, Ропотамо, и други емблематични места в София. 

И от завод Електроника остана само името на трамвайната спирка. 

Ледените пързалки в София, и те изчезнаха.Ресторантът на Република работеше целогодишно и беше много уютен,и евтин -две бутилки вино(Гъмза или Димят) с порция пържени картофки със сирене 2.5лв. и разходката от Орлов мост през Братската могила до комплекса бяха чудесно изживяване.

Сега можем само да гледаме с носталгия какво бижу за отдих и спорт сме имали в сърцето на най-големия софийски парк.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ