През май 1951 г. отбих редовната си военна служба. После бях назначен за учител в банатското село Асеново, Плевенско. То е заселено по инициатива на българския княз Фердинанд Сакскобургготски и с решение на Министерския съвет през 1893 г. с българи, живели дотогава в областта Банат, Анстро-Унгария. Днес географската област Банат е в границите на република Румъния. В село Асеново през 1893 г. се преселили българи от  две български села в Банат. Заедно с тях – и 12 немски семейства от провинция Швабия. Когато аз живях в Асеново, още ги наричахме шваби. Моето родно село Мечка е съседно на Асеново. Швабите от Асеново бяха известни с това, че ловяха жаби и ги ядяха.


По вероизповедание банатските българи са католици и първата сграда, която построили в центъра на селото, е католическия храм. Те са много религиозни. По времето, когато работех като учител в селото, макар че комунистическата власт преследваше посетителите на богослуженията в храма, всяка неделя той се пълнеше с богомолци. Свещеникът отслужваше  меса /литургия/. Богомолците сядаха на дървените пейки, всеки си носеше молитвеник. А в договора на първия учител в селото Виляшки от 1895 г. е записано, че е длъжен освен да учи децата, в събота вечер и в неделя да ги води на църква, иначе ще си търсят друг учител.


В училището бяхме колеги с Райна Вачкова, сестра на големия български артист Григор Вачков, и нейния съпруг Петър Делин. В училището в село Асеново имаше само един ерген и това бях аз,  и само една мома на 18 години – бъдещата ми съпруга Янка. И както може да се очаква, се залюбихме. Решихме да се оженим на 24 май. На този ден през 1952 г. аз я отведох в квартират си. Казахме само на приятелката и, че тази вечер се женим, но да не казва на никого. На другия ден тя дойде рано, почука на прозореца на къщичката ми и ни пита да върви ли да казва, че вече сме се оженили. Разрешихме и и тя хукна да съобщава из селото.


По тогавашните ми морални разбирания, щом сме преспали заедно с Янка, трябва веднага официално да сключим и брак. И рано на другия ден, 25 май, започнах да го организирам. Първо отидох у кмета да го питам ще може ли днес да дойде в общината, за да се оженим с Янка. Той се съгласи. След това отидох у колежката Райна Вачкова и я поканих със съпруга и Петър Делин да дойдат да ни кумуват. Те приеха. След това отидох в магазина на Хоремаг и купих две кутии локум, за да почерпя в общината. Хазяйката ми набра от нейната градина едно букетче цветя за булката. И с това подготовката за бракосъчетанието ни завърши. В 11 ч. с две кутии локум и едно букетче се събрахме в общината. Дадохме на кмета личните си карти, той написа на пишеща машина брачния акт и ние го подписахме. Кумовете подариха на булката букет цветя, също набран от тяхната градина. А аз почерпих с локум. Така се ожених на 25 май 1952 г.


С Янка живяхме щастливо. Отгледахме двама сина. Помагахме за отглеждането на внуците и правнуците. Доживяхме през 2012 г. да отпразнуваме в дома си в Габрово диамантена сватба.

 

Ангел Ангелов, Габрово/Ретро.бг/



Помните ли най-атрактивния абитуриент за 2015 г.? Уникалната находка взриви мрежата и направи известно едно до този момент непознато момче от Бургас, пише "Флагман"


Ето как започна всичко:  Годината е 2015-та, мястото – Френската гимназия в Бургас, събитието – абитуриентският бал на учениците. Костюмът – черен, фина материя, марка „ Филип Плейн”, цена – 18 хил. лева, обувките – елегантни, заострени, италиански, марка „Чезаре Пачоти”, цена 12 хил. лева. Ученик с предложение за работа в Арабските емирства, с желание да учи круизен мениджмънт в Бали. Такава бе картинката през онзи 24-ти май в двора на ПГРЕ „Г. С. Раковски”, а името на главния герой Павел Горанов бе най-обсъжданото в продължение на дълго време.

Днес, 4 години по-късно, историята продължава в същия дух. Високите стандарти, които показа най-атрактивният абитуриент в България за 2015 г., не са били просто думи, твърди самият той. Бързо придобитата слава изстреля Павел буквално в космоса и младежът споделя, че успява набързо да сбъдне всичките си мечти. 22-годишният младеж е вече един истински млад мениджър.

След завършването на образованието си животът му се преобръща на 360 градуса. Започва да учи в Нов български университет, специалност хотелиерски мениджмънт. Година по-късно го пращат за 6 месеца на специализация във Франция и Швейцария. Опиянен от възможностите, които му се дават, Павел решава да започне развитието си в нещо по-сериозно.


Амбициозният младеж говори перфектно 3 езика – френски, английски и руски. Забелязан от Ейч ар отдела на една от водещите компании, занимаваща се с круизни почивки, Павел бива привлечен от опитния екип и започва работа в Louis Vuitton Moët Hennesy (LVMH) на борда на Celebrity Cruises, разкри самият той. Бързо успява да докаже себе си пред висшестоящите и само след 2 месеца го издигат в йерархията на позиция мениджър - Luxury Retail Manager. Така се сбъдва мечтата на онова 18-годишно момче, с костюм за 18 хил. лева. След назначението не се прибира в България повече от година. Обикаля из едни от най-екзотичните, красиви и привлекателни дестинации – Хаваи, Таити, Бора Бора, Папуа-Нова Гвинея, Маями и много други.

Заради високата позиция, която заема бургазлията, получава и солидно възнаграждение от 5-6 цифри. Точната си заплата Павел предпочете да запази в тайна, но все пак посочи, че успява да поддържа високия си стандарт на живот и няма от какво да се оплаче. Младият мениджър е решил обаче да се откъсне за малко от бляскавия начин на живот и да се върне до България, макар и за две седмици.


След 5 години вижда живота си още по-успешен, смята да запише още едно висше образование в Ню Йорк или Ел Ей, където и да се установи за постоянно и да създаде свое семейство. На този етап обаче бургазлията се е концентрирал главно върху професионалното си развитие.

Вижте още:Помните ли Кристиян, който тръгна с метро за бала си? Ето какво се случва с него днес (СНИМКИ




Манифестацията на 24-ти май винаги е била по-вълнуваща от другите! Много цветя, аромат на люляк и божур, и песента, която разтуптява всяко българско сърце.

Начело на колоната е фанфарната музика, която свири „Върви, народе възродени“. След нея ликовете на славянските първоучители обкичени със свежи цветя. Знаменосците на училището, танцьори в национални носии, гимнастичките с бели плисирани полички.  Най-весели и най-лъчезарни са абитуриентите. След тях маршируват учениците от горен курс в сините си униформи, пионерите с бели ризи и червени връзки и най-малките ученици с белите си калпачета. Всеки от класовете се изявява по свой начин: с книги в ръце, със знамена, с балони, с цветя. Кулминацията е минаването пред официалната трибуна, когато всички в един глас викат „Ура“ и скандират заучените лозунги. След това следва задължителната почерпка в най-близката сладкарница.















Такава беше празничната атмосфера на този най-голям български празник в годините на социализма.



Писмото, датирано от 1916 г., е адресирано до императрица Александра Фьодоровна. В него Распутин споделя мислите си за бъдещето на Русия, Първата световна война и съдбата на царското семейство.

"Това е откритие с невероятно значение“, казва Иван Петров, водещ археолог на експедицията и доктор на историческите науки. „Писмото на Распутин може да хвърли светлина върху много тъмни страници от руската история от началото на XX век“.

Съдържанието на писмото все още не е оповестено. Специалистите провеждат щателна експертиза, за да потвърдят автентичността на документа.„Ако автентичността на писмото се потвърди, това ще бъде истински пробив в изследването на личността на Распутин и влиянието му върху царското семейство“, казва Сергей Морозов, историк и професор в Московския държавен университет.

Очаква се скоро да се проведе пресконференция, на която учените ще представят повече информация за находката.


Реакция на находката:


Министерството на културата на Русия: „Приветстваме тази сензационна находка и очакваме резултатите от експертизата. Това откритие може да се превърне във важен принос към нашата историческа наука“.

Руската православна църква: „Засега не можем да коментираме автентичността на писмото. Но ако то наистина е написано от Распутин, може да има значение за историята на църквата.“

Потомците на царското семейство: „Очакваме с нетърпение публикуването на съдържанието на писмото. Надяваме се, че то ще ни помогне да научим по-добре истината за нашите предци“.

Това откритие, разбира се, ще бъде обект на разгорещени дискусии и дебати. Но едно е сигурно: писмото на Распутин е сензация, която може да промени представата ни за много събития от руската история.



Преди 1990 г. България много силно е работила с Мерцедес още от 50-те години. Eдин от най-големите клиенти на марката са Тексим и СО МАТ. Те имат поръчани толкова много камиони от сериите LPS, LP, NG и SK, че СО МАТ става и представителство на Мерцедес за България, Кувейт и др.

Мерцедес доставя не само автомобили, но и много резервни части и оборудване на много изгодни за България условия.


Кратка история на Мерцедес:


Марката Mercedes-Benz е основана от автомобилните пионери Карл Бенц и Готлиб Даймлер през 1926 г. като Daimler-Benz. Бенц е построил първия автомобил, задвижван с бензин, докато Даймлер е патентовал първия мотоциклет и по-късно е построил собствен автомобил, като и двата са проектирани с помощта на Вилхелм Майбах, който също има редица пробиви в автомобилната технология на свое име. Марката Mercedes-Benz продължава наследството на своите новаторски основатели през дългата си история, непрекъснато в челните редици на иновациите, свързани с производителността, стила и безопасността. Въпреки че днес Mercedes-Benz има офиси на почти сто места по целия свят, той има скромно начало като много други успешни фирми, издържали теста на времето, с нищо повече от смела визия. В този случай тази визия е била да се построят първите в света автомобили с бензинови двигатели.


Източник:Sandacite.BG – Българският портал за стара техника



Когато защитих дипломната работа и се сдобих с титлата „инженер“, заплатата ми стана 110 лева.....! После бригади, бригади – всяко лято по десет дни трябваше да окопаваме цвекло!


Карта за море ли? Можеше да се уредиш, но не за почивната станция, която се ползваше от директорите, партийния секретар и фамилиите им. За нас беше лагерът с дъсчените бунгала. В тях имаше две легла и един стол. И няма как повече! Те бяха с размер 2,50 на 3 метра. Банята е обща и представлява пак заградено с дъски място и издигнат варел за вода да се топли от слънцето. Когато след петнадесет години заплатата ми стана 200 лева, пожелах най-после да купя за семейството пералня. Купих „Татрамат“ – чешка, за 630 лева. Със заем! Изплащах я две години!


През всичките тези години три пъти подавах молба за държавно жилище, защото бяхме младо семейство с дете, но… отговорът дойде чак през 1988 г. – тоест след 16 години! През това време на неженения син на съседите ми – баба и дядо „активни борци“, му дадоха тристаен апартамент в нов блок!


Да добавя ли още как ми „орязаха“ премията на два пъти по разпореждане на заводския партиен секретар, защото си пуснах брадичка и не я махнах, както ми заповяда той! И има много още какво да се разкаже за „красотите“ на онзи строй.


Св. Горанов


НАЙ-ЧЕТЕНИ👇

ПОСЕТИТЕЛИ ГЕДАТ👇

АРХИВ НА САЙТА

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ: