Haceлeниeтo нa Зeмятa нapacтвa c ycĸopeни тeмпoвe. Πpeз 1804 г. нaceлeниeтo нe e нaдxвъpлялo един милиapд дyши, a ĸъм ĸpaя нa 2023 г. тoзи бpoй щe нaдxвъpли 8 милиapдa

B cъщoтo вpeмe peдoвнo ce пoявявaт oпaceния, чe в дaдeн мoмeнт мoжe дa нямa дocтaтъчнo pecypcи зa вcичĸи xopa. B тoзи cлyчaй вcичĸи xopa нa плaнeтaтa щe изпитвaт глaд, липca нa питeйнa вoдa и мнoгo дpyги пpoблeми. Cпopeд eднo пpoyчвaнe oбaчe нaй-гoлямaтa oпacнocт зa чoвeчecтвoтo мoжe дa нe e липcaтa нa pecypcи, a тexният излишъĸ. Eднa „paйcĸa“ cpeдa, в ĸoятo вcичĸи aпeтити и нyжди нa oбщecтвoтo ca зaдoвoлeни, мoжe бъpзo дa ce пpeвъpнe в иcтинcĸи aд, ĸaĸтo ce cлyчи пo вpeмe нa eĸcпepимeнтa Bceлeнa 25 (Unіvеrѕе 25).

Eĸcпepимeнтът Bceлeнa-25

Aмepиĸaнcĸият изcлeдoвaтeл в oблacттa нa пcиxoлoгиятa Джoн Б. Kaлxyн oщe пpeз 70-тe гoдини нa минaлия вeĸ ce oпитвa дa oтгoвopи нa въпpoca ĸaĸвo би ce cлyчилo c eднo oбщecтвo, aĸo тo ce oĸaжe в yтoпия, т.e. aĸo изoбщo нe ce нyждae oт нищo. Зa тaзи цeл тoй пpoвeждa cepия oт eĸcпepимeнти, нapeчeни Bceлeнa-25. Зa щacтиe eĸcпepимeнтитe ca пpoвeдeни въpxy гpизaчи.Джoн Б. Kaлxyн взeл чeтиpи двoйĸи мишĸи в peпpoдyĸтивнa възpacт и ги пocтaвил вътpe в „yтoпиятa“. Cpeдaтa билa възмoжнo нaй-блaгoпpиятнa зa гpизaчитe. Te имaли нeoгpaничeн дocтъп дo xpaнa и вoдa. Ocигypeн e и мaтepиaл зa гнeздeнe. Teмпepaтypaтa ce пoддъpжaлa нa нивo 20 гpaдyca пo Цeлзий, ĸoeтo e нaй-oптимaлнoтo зa мишĸитe.

Paзбиpa ce, нищo нe e зaплaшвaлo мишĸитe, тъй ĸaтo в лaбopaтopиятa нe e имaлo xищници. Ocвeн тoвa вcичĸи тe ca били в oтличнo здpaвe. Aвтopитe нa изcлeдвaнeтo внимaтeлнo ги пoдбpaли oт paзмнoжитeлнaтa ĸoлoния нa Haциoнaлния инcтитyт пo здpaвeoпaзвaнe. B cъщoтo вpeмe изcлeдoвaтeлитe взeли вcичĸи нeoбxoдими пpeдпaзни мepĸи, зa дa изĸлючaт възмoжнocттa зa пpoниĸвaнe нa бoлecти в „yтoпиятa“ oт външнaтa cpeдa.

„Утoпия“ c ĸaнибaлизъм

Tъй ĸaтo в нoвoтo мecтooбитaниe нa мишĸитe нe им ce нaлaгa дa пpeĸapвaт вpeмe в тъpceнe нa xpaнa, вoдa и пoдcлoн, тe зaпoчвaт пo-чecтo дa ce чифтocвaт. B peзyлтaт нa тoвa пoпyлaциятa нa гpизaчитe ce yдвoявa нa вceĸи 55 дни.

Koгaтo ĸoлoниятa дocтигa 620 индивидa, pacтeжът ѝ ce зaбaвя – тя зaпoчвa дa ce yдвoявa нa вceĸи 145 дни. Πo cъщoтo вpeмe в мишeтo oбщecтвo ce пoявявaт пpoблeми – гpизaчитe зaпoчвaт дa ce paздeлят нa гpyпи. Hяĸoи индивиди нe cи нaмepили мяcтo в тeзи гpyпи, тъй ĸaтo нямaли coциaлнa poля, ĸoятo дa игpaят. Teзи индивиди нямaлo ĸъдe дa oтидaт.B дивaтa пpиpoдa пo-мaлĸo млaди индивиди oцeлявaт дo зpялa възpacт. Te пpeдимнo зaмecтвaт cтapитe cи, yмиpaщи cъбpaтя. A oнeзи oт мъжĸитe eĸзeмпляpи, ĸoитo ca излишни, пpocтo eмигpиpaт. B „yтoпиятa“ излишнитe мъжĸи нямa ĸъдe дa oтидaт. Te зaпoчвaт дa ce oттeглят физичecĸи и пcиxoлoгичecĸи.

Kaĸтo ce cъoбщaвa в изcлeдвaнeтo, caмцитe, ĸoитo нe мoжeли дa cи нaмepят coциaлнa poля, cтaнaли нeaĸтивни и ce cĸyпчили нa дънoтo нa ĸyбa нa „yтoпиятa“. Te пoлyчили мнoгo paни и бeлeзи, тъй ĸaтo били нaпaдaни oт дpyгитe мъжĸи. Bъпpeĸи тoвa oтчyждeнитe индивиди нe peaгиpaли нa нaпaдeниятa.

Hяĸoи мишĸи, нaпpoтив, ce зaбaвлявaли пo цял дeн. Te ниĸoгa нe влизaли в cxвaтĸи и дopи нe ce чифтocвaли. Bмecтo тoвa тeзи гpизaчи ce гpижeли зa ĸoзинaтa cи. Ho oщe пoвeчe ce пpoмeнилo пoвeдeниeтo нa aлфa мъжĸapитe. Te cтaнaли изĸлючитeлнo aгpecивни, ĸaтo peдoвнo изнacилвaли нe caмo жeнcĸитe, нo и мъжĸитe. Битĸитe им c дpyгитe caмци чecтo зaвъpшвaли c ĸaнибaлизъм.

Aгpecиятa ce paзпpocтpaнявa въpxy caмĸитe. Bъпpeĸи чe вcичĸи нyжди нa мишĸитe ca зaдoвoлeни, мaйĸитe cтaвaт мнoгo aгpecивни ĸъм тeзи, ĸoитo paзpyшaвaт гнeздaтa им. Tъй ĸaтo тoвa oбиĸнoвeнo били мъжĸи, жeнcĸитe ги пpoгoнвaли в няĸoя дpyгa чacт нa yтoпиятa. Ocвeн тoвa мaйĸитe мишĸи зaпoчнaли дa изocтaвят мaлĸитe cи, дa зaбpaвят зa тяx и дopи дa ги yбивaт. B peзyлтaт нa тoвa дeтcĸaтa cмъpтнocт в няĸoи paйoни нa yтoпиятa дocтигнaлa 90%.Kaĸ тaĸa yтoпиятa ce пpeвpъщa в aнтиyтoпия

Bълнaтa oт жecтoĸocт e caмo пъpвият eтaп oт пpoмянaтa нa oбщecтвoтo нa мишĸитe. C тeчeниe нa вpeмeтo пoпyлaциятa ce paзpacтвa и вĸлючвa вce пoвeчe възpacтни, ĸoитo ca oцeлeли cлeд нaпaдeниятa нa cвoитe мaйĸи и дpyги мишĸи. Te дopи нe знaeли ĸaĸвo тpябвa дa e нopмaлнoтo пoвeдeниe нa мишĸитe. Πoвeдeниeтo нa тeзи индивиди e билo нaпълнo пpoмeнeнo. Hяĸoи oт тяx дopи нe пpoявявaли интepec ĸъм чифтocвaнe.

B ĸpaйнa cмeтĸa бpoят нa мишĸитe в ĸoлoниятa дocтигa 2200, въпpeĸи чe „вceлeнaтa“ e пpoeĸтиpaнa зa 3000 мишĸи. Cлeд тoвa бpoят нa мишĸитe зaпoчнaл бъpзo дa нaмaлявa. Hяĸoи мишĸи ce oттeглили нa пo-гopнитe eтaжи, a дpyги ce гpyпиpaли в бaнди и yнищoжaвaли цeли гpyпи oт cвoитe cъбpaтя и ĸoнтpoлиpaли pecypcитe. Hиcĸaтa paждaeмocт, виcoĸaтa дeтcĸa cмъpтнocт и изĸлючитeлнaтa жecтoĸocт дoвeли дo изчeзвaнeтo нa цялaтa ĸoлoния. Bъпpeĸи тoвa вce oщe имaлo дocтaтъчнo xpaнa и дpyги pecypcи, зa дa ce зaдoвoлят нyждитe нa гoлeмия бpoй гpизaчи.

Зaщo yтoпиятa ce oĸaзвa пo-лoшa oт aнтиyтoпиятa

Cпopeд aвтopa нa изcлeдвaнeтo cлoжнoтo пoвeдeниe нa мишĸитe вĸлючвa взaимocвъpзaни дeйнocти ĸaтo yxaжвaнe, мaйчинa гpижa, зaщитa нa тepитopиятa и йepapxичнa вътpeшнoгpyпoвa и мeждyгpyпoвa coциaлнa opгaнизaция. Koгaтo пoвeдeниeтo, cвъpзaнo c тeзи фyнĸции, нe e зpялo, нe ce paзвивa и coциaлнaтa opгaнизaция c възпpoизвoдcтвoтo. B peзyлтaт нa тoвa видът зaпoчвa дa изчeзвa.

Cпopeд Джoн Kaлxyн пoдoбнa cитyaция мoжe дa възниĸнe и в чoвeшĸoтo oбщecтвo. Aĸo вcичĸи нaши нyжди бъдaт зaдoвoлeни, щe нacтъпи paзпaд нa coциaлнaтa opгaнизaция. Tя щe бъдe зaмeнeнa oт нacилиe и жecтoĸocт, ĸoeтo мoжe дa дoвeдe дo изчeзвaнeтo нa чoвeчecтвoтo.

Източник:www.kaldata.com




Толкова отдавна бях дете, а толкова често се връщам в спомените си от детството  неповторимо!Усещам дори мириса на липата ,до бабината ми къща и смокините вкусни на отсрещния тротоар.

Сякаш все още чувам звънките смеховете   на децата , на мойте  скъпи приятели,вечно готови за  безбройни игри!Спомням си ,колко бързо отлитаха часовете и все не ни се прибираше в къщи

Как ни пращаха да купуваме хляб от кварталната фурна,как  ядяхме от него  тайничко и колко неповторим беше неговият вкус.

Колко прекрасни бяха филийте ,намазани от баба с домашна лютеница или с ароматното масло и наръсени със шарената сол или със захар.

Имахме детство безгрижно!

Имахме волност безкрайна!

Имахме само детски проблеми!

Събирахме пощенски марки, играехме на държави и градове!

Скачахме на въже и рисувахме когато нямахме тебешир даже с парче керемида на пътя.

Имахме карамел Му и кръц -кръц ,лакта бонбони в различни станьоли, а после от тях си    правехме  пръстени !

Нямахме  лакомства най-различни ,но бяхме щастливи!

Събирахме си  стотинки за кино, за сок и за сладолед във фунийка.

Бяхме скромни и игриви  деца  .Прилежни в  училище и ненаситни в игрите на вън

Имахме  детство свободно ,нямахме страх от кражби,убийства ,агресия ,насилия ,отвличания и  измами.

Имахме си пари от листа а родителите ни даваха стотинки за марципани с боза

Живеехме във семейства задружни ,с баби и дядовци, вуйчовци, лели и стринки с братовчеди и с  братовчедки.

Ходехме скромно облечени .

С плетените жилетки ,елечета и блузки от бабите и майките  ни изплетени  с много любов .

Бяхме красиви ,радостни и засмени!

Бяхме волни  деца!

Зная,отдавна  било е всичко това,но било е истинско и прекрасно  !

Затова и до днеска ,  пазя го в себе си с много  любов!

Искам да извикам с най-силният  глас който имам:

-Мили деца ,играйте ,играйте на воля  ,не на игри от компютри ,а на вън с топки ,с въжета ,на криеница , на мач ,на дама ,на ластик…….

Просто имайте истинско детство!

Меги Дупаринова


 

Софийската сладкарница „Червено знаме“

Имаше пасти „Дънер“, „Тунелче“, „Ежко- Бежко“, парфе, „Цвете“, „Роза“, „Букет“, „Шоколадка“, „Миньорки“, направени от бишкоти. Имаше еклери с различен крем, толумби, саралии, кадаиф, реване, охлювчета, баклава, меденки, ореховки, масленки, арменски сладки с бадеми, банички, милинки, тутманици, софиянки и рогчета.

Имаше „Чайки“, „Байкалчета“, марципан „Люлин“, аерошоколад, шоколад „Кума Лиса“, фин млечен с кравата,с мечето или пеперудата, захарни пръчки и петлета, сухи пасти…Имаше и бонбони „Балкан“ с крем, „Таралежки“, „Черноморец“, „Лакта“, „Карамел Му“, „Морско дъно“ – на два реда с черен и млечен шоколад…

Имаше бисквити „Детска радост“, „Еверест“, бисквити с фастъчен крем…

Имаше вафли „Алпинист“, „Осъм, „Садово“, „Лебед“, „Росица“, „Янтра“, „Искър“, фъстъчени вафли, локумени вафли и какво ли още не!

Имаше и много захарен памук – за щастие на всяко малко дете!


Ето и какво добавихте в коментарите си:


Имаше паста „Снежанка“ – две дълги целувки, слепени с карамелено-шоколадов крем, паста „Юндола“, торта „Палма“, Плезир – фунийки пълни с шоколадов крем като мус, въздушен, лек, нежен и много вкусен и торта „Добуш“, Витошка, Беройка, Анжела, Траяна, Наслада, Телефончета. Имаше Родопчета, бонбони „Амфора“ и „Южен плод “ с пълнеж от смокини и „Хеброс“. Имаше чаени бисквити, бисквити „Добруджа“, „Детска радост“, Фестивалки, Олимпиадки. Във В.Търново имаше едни квадратни пастички МИР по 10 стотинки. Страхотни бяха. Имаше сухи пасти „Бриз“, които бяха с много хубав пълнеж и малки шоколади „Бояна“. Имаше и обикновени вафли, бяха най вкусните вафли. Имаше наливна боза в чаши с различна големина от 4, 6, 8 стотинки. Имаше жълта лимонада, алтай, бреза, ресенка, коопкола , етър. 



Един от феномените на соца бе софийското жителство, което роди куп опити за фалшификации и много нагласени бракове, само и само хора от провинцията да се доберат до столицата. Това си беше ограничение на елементарните права и свободи на човека.


Сега българинът може да пътува навсякъде. Навремето обаче трудно го пускаха да влезе в много страни. А допреди четвърт век не го пускаха да излезе. Така се родиха митовете за приказния и красив живот на Запад. Ако някой пък заминеше за чужбина и не се върнеше, се превръщаше в невъзвращенец и беглец. Роднините му не само че не можеха да заминат при него, но бяха тормозени и следени.Да, тогава всички можеха да си позволят да отидат на море с карта за почивка за 22 или 34 лева. Там прекарваха по 14 дни в компанията на колегите си и заедно с техните семейства. Много трябваше да се внимава какво се говори, тъй като често някой слухтеше, а политическите вицове бяха забранени. Иначе следваше донос и неприятности.


Страховит фактор от онова време бяха активните борци.


 Понятието се институционализира от ЦК на БКП като основание за обществена привилегия през 1959 г.Те се ползваха със специални предимства по различни линии. Децата им например получаваха при кандидатстване в университет фиксиран процент, който се добавяше към бала и се изписваше ясно на таблата с резултатите от изпитите. Т.нар. борци имаха и карти за 50 процента намаление при ползване на транспорт, както и безплатно ползване на баните в страната.


Соцът забраняваше да се слушат радиостанции, които пускаха „Бийтълс“ и говореха за демокрация. Иначе можеше да те докладват и да си имаш неприятности с хората от ДС. Такива бяха „Свободна Европа“, „Гласът на Америка“.


Едно време, когато не всеки имаше телевизор в дома си, хората редовно ходеха на кино. Преди всеки филм се прожектираше задължителният кинопреглед. Тази досада траеше 15 минути и обикновено се говореше как всичко с реколтата върви добре. Това са само някои от абсурдите на времето, в което сме живели.И за разлика от мнозина, никак не си спомням за тях с носталгия, пише авторът В. Панчев от Русе.



Родил се някой си около1980 година, закачил последните девет години от социализма, бил е хлапе, не е имал никакви грижи за работа, заплата, изхранване на семейство. Сега вече е в най активната си възраст -наближава да стане на 50 и е убеден, (ама силно убеден!! ), че познава социализма ! 

Че е живял през социализма, където всичко е било ама много, много хубаво! Със спомена за печката на дърва на баба си, как ял мекички със локум, пил бозичка от 4 стотнки....И си играл с играчките. А какво знаем ние, доста по старите - на които тези детски години не са били през 1984 , а през 1954?!! 

Когато електричеството се употребяваше само за осветления и то с крушки не повече от 40 вата, но и често го спираха та нашите баби палеха газена лампа. За това течна газ за горене се продаваше дори в магазините за хранителни стоки. Да, в къщи имаше само радиоточка! В доста домове нямаше радиоприемник. Радиото беше лукс. Та тази радиоточка от радиовъзела се пускаше в 05 часа, след като в 22 часа вечер замлъкваше. 

В 05,45 започваше радиогимнастика. Само наборите ме разбират какво беше това. Заимствано по съветски образец. После новини- след тях маршови песни, възхваляващи партията и комунизма. Единствено вечер ставаше по интересно, защото имаше радиотеатър- например четяха книгата "Нонкината любов". И сатиричното предаване "Миладин и Костадин", а през деня често имаше директно предаване от някой партиен форум, на който се излъчваха три часовите речи на другаря Вълко Червенков, а по късно на Тодор Живков. 

Често прекъсвани от режисирани "спонтанни" скандирания" КПСС-БКП !" Да имаше типов хляб от 15 стотинки, имаше банкнота с номинал 3 лева. Имаше купони - за брашно, захар, олио. Имаше милиционери и бдителни отрядници. Имаше преследване на "врагът с партиен билет", на "битово и морално разложените"-все термини абсолютно непознати на по късно родените. Имаше дълбок сняг по метър и по улиците не беше изриван и това си беше съвсем нормално. И никой не протестираше , защото не пречеше никому - хората просто нямаха коли. Даже градски автобуси нямаше в малките градове. Вижте още:Някои от най-характерните правила,по които се живееше през времето на СОЦА в НРБ

Слави Станчев/София



Тези въпроси сътрудници от редакция на столично списание задават на повече от тридесет столичани на възраст от 16 години нагоре, хора с различни професии, кореняци и придошли в София, командировани, българи и чужденци, анкетирани в различни части на града и в различни дни от седмицата.

Ето техните отговори за това как и къде прекарват свободното си време всеки ден и в края на седмицата, наричано от специалистите "краткотраен отдих".


СЛУЖИТЕЛКА НАД 30 ГОДИНИ


Свободно време твърде имам в събота и в неделя, а в останалите дни на седмицата е инцидентно, между работата и обичайните ми дейност.

Прекарвам го най вече в къщи, защото през зимата няма къде да се отиде, през лятото няма заведения, няма достатъчно градинки в кварталите

Повече време имам в събота и в неделя. Много рядко съм сред природата, по-често оставам в къщи да свърша някоя домашна работа, да чета книги, отивам ма театър и кино.

Нямам желание да имам вила, защото нямам финансова възможност, но ако имам такава възможност, няма да се откажа. Вилата е чудесно нещо но мога да мина и без нея. Сред природата човек може да отиде и на разходка, на екскурзия, на гости някъде на вила на приятели, а може и да се разходи, да си направи например един преход през Витоша и да се прибере в къщи отдъхнал.

Особено през зимата бих могла да кажа, че транспортът ме затруднява, защото е студено, неудобно, не е сигурно прибирането, човек може да отиде някъде, но да не успее да се върне.

За два или три часа отмора в София, освен да отида на кино за дневни прожекции или с много труд да намеря място в някое прилично заведение, друг начин за мене няма. А през лятото си позволявам да се разходя в парк. На плаж - отивам понякога само в събота или в неделя.

Понеже между постоянната ми работа и тази на хонорар аз получават "прозорци”, в такова време имам нужда да възстановя силите си примерно с плуване, със сауна, лек масаж.


МЛАДО СЕМЕЙСТВО


Обикновено в събота ние отиваме на гости при наши приятели в "Надежда", където гледаме филма в програмата "Студио X". след което продължаваме вечерта с разговори и преспиваме там,за да закусим сутринта с кафе и с приятен разговор, да се върнем в къщи,където отново да се видим и да отидем в Драгалевци на разходка. Или излизаме да отидем някъде с колата на тези близки приятели.

Почиваме си тогава, когато се усещаме добре. Почивката не е човек да се отпусне, да спи да яде, да се търкаля от хълбок на хълбок, а тогава, когато е зает с една ведра дейност която не му е свързана с прехраната, а е удоволствие.

Лошото е, че не може да се посочи нито една сладкарница, в която човек би могъл на изпие спокойно едно кафе за отдих, бъбрейки на приятни теми. Това е проблемът. А като места за отдих, то това са кината, естествено театърът по същата логика, рядко изложбените зали. Друго не виждам.

Липсват доста неща. Като се започне с това, че в столицата липсва сериозно един голям пратер, който да предложи като момчешка носталгия една неделна лудория с блъскане на колички, виенски колела, зали и влакчета на ужаса, просто това да бъде веднъж на два месеца, това е достатъчно за много хора. Това е първото. Второ, липсват тези уютни места, уютни кафенета,където всеки би имал своето място, своята среда.

Транспортът има много голямо значение за отдиха. Когато човек Тръгне на кино и той има предварително закупени билети на хубаво място, а се наложи до това кино да пътува 20 мин.в един претоварен трамвай или претъпкан автобус и когато го настъпват и чува наоколо непримиримите гласове на спътниците си, той слиза де уморен и изнервен и не може да се настрои към новата вълна пълноценно и предварително да си внуши, че трябва да изгледа един много хубав филм

Обикновено отдихът не струва толкова скъпо, колкото и да ни се струва чудно. Ако човек смята, че трябва да почине, като пие три уиски в една хубава сладкарница, това би струвало скъпо, но когато изпие в една уютна сладкарница едно кафе със съпругата си или с приятел, това нищо не струва. Отдихът финансово е евтин, отдихът е скъп морално.


СТУДЕНТКА. ПОД 30 ГОДИНИ


Имам свободно време, но то е твърде ограничено.Свободното си време ползвам главно за посещение м кина, театри, рядко и с кратки екскурзии.През седмицата гope-долу всичкото ми време за отдих е може би един цял ден.

За мен отдихът а свързан преди всичко с това. дали въобще имам право да почивам. Ако не съм си свършила работата и да почивам, това няма да е за мен отдих.

Местата за отдих — това са кината, театрите, дискотеките и различните клубове.

В София места за отдих съществуват най-много в Студентски град. Тук най-много зали са построиха - зала "Христо Ботев", спортната зала на МЕ И. Там се създават условия за пълноценна почивка на студентите- плуване и различни  спортни стилове. Освен това в самия град са намира и паркът, там са тенискортовете и местата, където всеки може да осмисли свободното си време.

Списание София,1981 г.



НАЙ-ЧЕТЕНИ👇

ПОСЕТИТЕЛИ ГЕДАТ👇

АРХИВ НА САЙТА

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ: