Малкоизвестни любопитни факти за култовият от времето на соца автомобил "Москвич"

Отрасналите през 70-те и 80-те вероятно още пазят ярки спомени от Москвич-412 - колата на дядовците ни. Тази година се навършват 55 години от раждането на този автомобил, който не само доминираше по българските пътища навремето, но бе и първият съветски модел, произвеждан серийно у нас. 

Произвеждаха го и на Запад, и всъщност 412 бе единствената кола от СССР, успяла да постигне относително видими продажби във Великобритания. Общо бяха сглобени над 2.3 милиона екземпляра, а последната бройка слезе от завода в Ижевск... едва през 2003 година. Ето още 15 любопитни факта за Москвич-412, които може и да не сте чували досега.

Драмата на всички производители на автомобили от бившия соцлагер винаги е била недостигът на средства. В архивите на компаниите могат да се видят множество интересни, модерни за времето си, естестечески издържани концептуални модели. Но заради "икономическата съобразност" заводите са принудени с десетилетия да произвеждат едни и същи стари модели, периодично леко "освежавани". Точно такъв е и Москвич-412, един от най-популярните автомобили в България през 70-те и началото на 80-те години. Дебютирал през 1967, той не е нов модел, а само усъвършенствана версия на познатия Москвич-408. Разликата е в двигателя: 408 ползва 1.3-литровия агрегат, стъпил върху довоенен мотор на Opel. 412 e с нов, 1.5-литров двигател.

Всъщност в Московския завод за малолитражни автомобили (МЗМА, прекръстен по-късно на Автомобилен завод на Ленинския комсомол - АЗЛК) двата модела дълги години се произвеждат успоредно. Но понеже някои възли в 412, като например по-големият радиатор, не пасват на старото шаси, в началото се налага платформата да се адаптира ръчно в завода. По-късно конструкцията е унифицирана така, че да отговаря на нуждите и на двата модела.

В първите години на производство 412 е със същите кръгли светлини като 408, след това са въведени характерните квадратни фарове.

Неизкоренима легенда е, че по-мощните москвичи са били с двигатели на BMW. Някои ще ви кажат даже, че са правени по лиценз. Това не е вярно. Конструктивните прилики между съветския агрегат УЗАМ-412 и четирицилиндровите мотори на баварците М10 и М15 са очевидни, и е документирано, че в завода в Уфа са изучавали германските мотори, преди да разработят своя. Но има и някои съществени разлики, наложени от икономически и практични съображения. Германските мотори са с чугунен блок, докато този от Уфа е с алуминиев, и със стоманени гилзи на цилиндрите, които доста улесняват ремонтите.

Двигателят, с кодово име УЗАМ-412, има работен обем 1.5 литра и развива 75 конски сили - доста за онова време, особено отсам Желязната завеса. Но понеже агрегатът е по-обемист от 1.3-литровия на Москвич-408, мястото под капака не му стига и се налага да се монтира с лек наклон надясно.

Москвич-412 е първият автомобил на московския завод, който има хидровакуумно усилване на спирачките, по лиценз на Lucas, както и напълно синхронизирана скоростна кутия. Самата скоростна кутия, произвеждана в Омск, обаче се оказва едно от слабите места на модела. Доста от трансмисиите едва издържат по 60 000 км пробег, а гарантираният от завода ресурс до основен ремонт е едва 100 000 км - двойно по-малко, отколкото при скоростната кутия на ВАЗ.

През 1969 в ловешкия завод "Балкан" започва производството на Москвич-412 и Москвич-408, под марката "Рила" (Рила 1500 и Рила 1400) Това е едва вторият случай, в който съветски модел се прави зад граница, след полския лиценз за "Победа".

В началото това в Ловеч е само сглобка от готови съветски комплекти, но с течение на времето все повече компоненти започват да се правят у нас. През 1976 от поточната линия в Ловеч започва да слиза Москвич-2140, а от 1988 - Москвич-2141 Алеко.

За Западна Европа Москвич-412 се сглобява в Белгия, в предприятието на Scaldia, от готови машинокомплекти. В страната моделът се предлага под името Moskvitch Scaldia 1500. Тук 412 дори има дизелова версия, с агрегати на британския производител Perkins и на френския Peugeot-Indenor. Интериорите на москвичите за "капиталистическите пазари" също са доста по-лъскави от тези за социалистическите.

Москвич-412 се прави и във Финландия от компанията Konela, която също си позволява доста доработки върху съветската машина, преди да я предложи на пазара. От съображения за безопасност финландците изместват гърлото на резервоара - по начало то е зад задния регистрационен номер, но те го поставят отстрани на колата. Заменят и ръкохватките на вратите с такива от ВАЗ-2101.

Московският завод не е единственият, който прави 412. От края на 60-те моделът се сглобява и в Ижевск, под марката ИЖ. Всъщност конкуренцията между двата завода е и основната причина по-скромният Москвич-408 да остане в производство - фабриката в Уфа, която прави двигателите за 412, не успява да задоволи нуждите и на Москва, и на Ижевск.

Впрочем в Ижевск постепенно създават свои, отличаващи се версии - примерно комби (ИЖ-2125 Комби) и фургон/пикап (ИЖ-2715). Последният се продава и във Финландия като Elite PickUp.

Също като германския си първообраз, и агрегатът на Москвич-412 има добър потенциал за форсиране. За целите на моторния спорт са създавани най-различни негови версии - включително с увеличен до 1.8 литра работен обем и дори с два разпределителни вала и по 4 клапана на цилиндър. Мощността при тези двигатели достига 130 конски сили - близо двойно над серийния вариант. Но и животът им, разбира се, е по-кратък.

Заради новия мотор Москвич-412 е на практика първият съветски автомобил, годен за участие в международни състезания. Дебютът му е през 1968 в прочутото рали Лондон-Сидни (на снимката). И четирите стартирали москвича успяват да финишират в пословично тежкото рали, от което отпадат 43 екипажа от общо 99. Още по-добро е представянето през 1970 в ралито Лондон-Мексико сити (26 000 км). Там Москвич се класира трети отборно, изпреварен само от Ford и British Leyland.

Белгийската компания Scaldia-Volga е основната платформа за мечтания износ на съветски автомобили в Западна Европа. През 1971 с рекламни цели Scaldia пуска два Москвич-412 в нашумялото състезание "24-те часа на Спа". В него завършват едва 19 автомобила - включително и двата москвича! Вярно, че са 16-и и 17-и в класирането. Но за дилъра е важно да покаже надеждността, а не бързината им.

Инвестицията в спортни състезания, особено маратонски ралита, започва да се изплаща в началото на 70-те и Москвич започва да продава по 3500 коли годишно на британския пазар (независимо, че 412 е на практика на същата цена като местния Morris Marina например). Специално за британския пазар е направен и лекотоварният Москвич-434.

През втората половина на 70-те обаче, след петролната криза, съветският автомобил вече е твърде старомоден и неикономичен, и продажбите падат драстично.

През 70-те германската компания активно си партнира със съветската автомобилна индустрия. Един от първите съвместни проекти е доработка на Москвич-412, макар и не толкова радикална като по-късните редизайни на германците върху Лада. При москвича промените са основно дизайнерски - с черна решетка, допълнителни лайсни, преработени врати и съвременни за епохата предни седалки с подглавници. Проектът се харесва в Москва, но междувременно идва време за производството на обновения Москвич-2140. В Ижевск продължава да се прави 412, но само за вътрешния съветски пазар, а за там идеите на Porsche се приемат като излишен лукс.

Източник:automedia

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Рядък кадър на младоженците Владимир Живков и Маруся Мирчевска през пролетта на 1979 година

Синът на Тодор Живков и Маруся Мирчевска се женят през 1979 г., а на 10 ноември същата година се ражда синът им. Бракът им трае само няколко години, през които, според упоритите слухове, Владко редовно злоупотребява с алкохол и дори посяга на жена си.

Двамата се развеждат, но на Маруся са й отнети родителските права и малкият Тошко живее при баща си. След 1989-а тя успява да върне сина си и двамата заминават за Америка, където живеят и до днес. Твърди се, че Тед се занимава с покер залози, женен е и има две деца, а Маруся рядко се връща в България и продължава да страда от фобията, че някой я преследва и крои лоши планове за житието-битието й.

Владимир Живков си отиде от този свят след куп заболявания, сред които диабет и високо кръвно, усложнения от ковид.

През последните години той избягваше всякакви публични появявания. Твърдеше, че жената, която го спасява от кошмара след 1989 година е втората му съпруга Валя, която го избавя от фалит – материален и духовен. Тя ражда дъщеря от него Елизабет, която завършва моден дизайн в чужбина и в момента се изявява като стилист на бижута.

Владимир Живков си отиде от този свят 40 години след кончината на сестра си Людмила Живкова.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Брат ми служи в този така наречен триъгълник и службата му беше лека

Майка ми проля реки от сълзи от страх за него-но беше напразна тревогата за него.

Първият ми братовчед служи в София вътрешни войски , пазеше президентството и посолствата ( по време на Ж. Желев) изкара кошмарна служба и беше на на ръбът на силите си психически.

Бившият ми съпруг - той беше най - добре ,защото служеше в трудови войски ,през седмица награди за добра работа и си беше отпуск в къщи , така че много е относително кой къде и кога е служил, защото тримата служиха по различно време и при различен строй и съответно спомените и преживяванията от службата им бяха различни.

Какви са вашите спомени или такива които са ви разказвали служилите по-времето на соца в НРБ? Ще се радваме да ги споделите в полето за коментар

Инна Узунова

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Коя е сградата в която е сниман филмът "Топло" и как изглежда днес

Филмът "Топло" се нарежда в редица класации за най-любимите български филми, създавани някога.

Сюжетът на филма "Топло" е забавен и въпрки че през годините съседските взаимоотношения се измениха, той остава все така актуален. Хората от софийската кооперация „Цар Крум“ решават сами да си осигурят парно отопление. Договарят се с трима майстори и дори им предплащат услугата. И започва голямото пробиване на дупки в стените, в подове, по таваните. В един хубав ден майсторите изчезват, но дупките остават.

Сградата в която е сниман филма се намира в центъра на София на ул. „Уилям Гладстон“, близо до пл. „Славейков“ и може би много от нас са минавали от там, без да знаят коя е тази сграда.

Част от хората, живеещи в нея,още си спомнят заснемането на филма, срещите с актьорите и докосването им киноизкуството. 

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Любопитни факти за филма "Сам вкъщи" за които едва ли сте подозирали

Вече повече от 30 години, след като излиза, "Сам вкъщи" продължава да е част от Коледата на милиони хора по света. У нас също вече се превърна сякаш в традиция филмът да бъде пускан по телевизията точно по празниците, и то в най-гледаното време.

Ето няколко любопитни факта за филма:

Крис Фарли, който бе популярен комедиен актьор, за малко не прави дебюта си в киното с епизодичната роля на Дядо Коледа в "Сам вкъщи". Колегата му, Кен Хъдсън Кембъл, който в крайна сметка е избран за нея, споделя, че си спомня точно как е минало прослушването. Тогава е видял Крис Фарли в доста комичен вид, тъй като явно предишната вечер е купонясвал. Както и се е очаквало, той изобщо не се е представил добре и така и не е получил повторно обаждане.

Може и да останем доста изненадани, но е факт - Робърт де Ниро също за малко да участва в "Сам вкъщи". Той обаче отказва ролята на бандита Хари. Същото прави и Джон Ловиц. Келси Грамър пък отказва да изиграе Франк - чичото на Кевин.

Собствениците на къщата, в която е снимана по-голямата част от "Сам вкъщи", са живеели в нея през цялото време докато се е работело по филма. По свое желание те така и не са се възползвали от апартамента, който им е бил нает. И въпреки че снимките е трябвало да траят само около месец, семейството е останало отделено в една от големите спални в къщата почти шест месеца. В крайна сметка домът им остава непокътнат, тъй като повечето сцени с разрушения са били заснети в местна гимназия.

Жителите на квартала, в който се намира къщата от "Сам вкъщи", отдавна са свикнали с минувачите, които се спират да я оглеждат и в повечето случаи не пропускат я да снимат. Домът все още е атракция, дори и повече от 30 години след излизането на филма.

Друг интересен факт за къщата е, че тя е включена (макар и не нарочно) в сериала "Приятели". Наблюдателни зрители забелязват, че имота, който Моника и Чандлър иска да купят в един от епизодите на последния сезон, е всъщност къщата на семейство МакКалистър от "Сам вкъщи".

През по-голямата част от снимките на филма, екипът разчита на изкуствени сняг и лед. Точно за най-знаковата сцена обаче, тази, в която майката на Кевин най-накрая стига обратно до къщата им, в която са го забравили, започва да вали истински сняг. "Беше най-големият снеговалеж от години и то на Свети Валентин. Майката природа наистина ни помогна", спомня си Джейколин Бъксбаум, който е част от екипа на "Сам вкъщи".

Още една реална локация, на която се е снимал филмът, е летището в Чикаго. За сцената, в което семейство МакКалистър тича, за да хване самолета си до Париж, екипът е имал право само на два или три дубъла.

Джон Кенди влиза в ролята на "краля на полката" Гас Полински, за да направи услуга на продуцента Джон Хюз. Освен това всички сцени, в които актьорът си партнира с Катрин О'Хара, трябва да бъдат снимани само за един ден. И така и става - целият екип работи в продължение на 21 часа без да спира.

Една от най-запомнящите се реплики в "Сам вкъщи" всъщност е импровизация на Маколи Кълкин. Към края на филма той казва на бандитите: "Отказвате ли се, момчета, или сте жадни за още?" И му се получава толкова добре, че репликата не просто не е изрязана, а се превръща в един от най-добрите моменти изобщо.

Момичето от снимката, на която Кевин вижда предполагаемата приятелката на Бъз, по-големия си брат, всъщност е момче, облечено като момиче. Според продуцентите да бъде показано момиче просто било твърде грубо, предвид непривлекателния вид, който е трябвало да пресъздадат.

Angels with Filthy Souls, старият филм, който Кевин гледа в хола на къщата си, всъщност не е реално съществуващ стар филм. Сцените, които са показани, е трябвало да бъдат заснети отделно. Така че, култовата реплика: "Задръж рестото, мръсно животно" всъщност също е измислена от Джон Хюз.

Филмът е любим дори на децата в Ирак. Актьорът Даниъл Стърн разказва, че през 2003 г. е бил в Ирак, където се е срещнал с местни войници. Те са го завели в столицата Багдад, където в един от магазините се е оказал заобиколен от деца, които са му викали: "Марв! Марв!", очевидно разпознавайки го от ролята му на един от "мокрите бандити" в "Сам вкъщи".

Източник:lifestyle.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Никола Тесла не споделя концепцията, че цивилизациите са минали от примитивно положение към по-напреднало

Никола Тесла е един от първите хора, който не споделя концепцията, че цивилизациите са минали от примитивно положение към по-напреднало. 

Той счита това изказване за неправилно. Ако човек изостави нелепостите, популяризирани от еволюционистите и предразсъдъците, и се вгледа деликатно в историческите препратки и познания, с отворен разум, то той ще се сблъска с историята на една цивилизация, която е употребила доста по- комплицирани технологии и от нашите през днешния ден.

Освен античните египтяни, траките, маите и шумерите са тези цивилизации, които ни демонстрират, че са употребявали необятното знание на най- разнообразни учения и науки като електричество, електрохимия, електромагнетизъм, металургия, хидрогеология, медицина, химия и физика.

И забележете, че електричеството се е генерирало дейно, посредством тези технологии, които били необятно употребявани в Древен Египет. По това време се е употребила Багдадската батерия и първите дъгови лампи. Въпреки това производството на електрическа енергия или наличната сила е била лимитирана в Древен Египет.Внимателното изследване на египетската история незабавно разкрива изтънчеността и съвършеното осветяване на пространствата в храмовете. Не са били открити сажди в коридорите на пирамидите и гробниците, тъй като тези зони и тези пространства са били осветени с електричество.

А релефите и каменните резби демонстрират, че египтяните са употребявали ръчни фенери, захранвани от безжични източници на сила. Например, била е употребена дъговата лампа във фара в Александрия, като това е просто доказателство, че в Древен Египет доста от дълго време е било употребявано електричеството.

Енергията, нужна за зареждането на александрийския фар 24 часа в денонощието, била обвързвана единствено посредством елементарен източник на сила. Египетските пирамиди са били великански електроцентрали, т.е. централи, които са произвеждали електричество непрекъснато.

Външната обвивка на Голямата пирамида била покрита с бял туф, т.е. варовик, която била толкоз компактно построена, че даже бръснарско ножче не можело да влезе сред блоковете. Белият варовик не съдържа магнезий и има високи изолационни свойства. Тези изолационни свойства попречили на тока вътре да изтича неконтролируемо и да се загуби.

Каменните блокове, употребявани за построяването на пирамидата,били от друга форма варовик, съдържащ кристал, който е извънредно добър проводник на електричество и съдържал малко количество метал, подобаващ за предаване на оптималната мощ. Вътрешността на пирамидата, както и шахтите, са били облицовани с гранит. Гранитът е леко радиоактивно вещество и разрешава йонизиране на въздуха. Ако погледнем изолационният електрически кабел, ще забележим, че проводимите материали и изолационни материали се употребяват за изолираност по същия метод, както в пирамидите през днешния ден.Проводимите и изолационни свойства на пирамидите са образец за звуково инженерство, само че и за генерирането на електричество, което е нужен източник на сила. Разбира се, платото Гиза, на което се намират пирамидите, е цялостно с подземни водни канали. Над тези пластове варовик се издигат пирамидите, а пространствата сред тях са цялостни с вода.

Тези специфични пластове от скали, които предават електричество нагоре, до момента в който придвижват вода към повърхността подземен, в този момент са известни като водоносни хоризонти. Големият обемен поток на Нил, който текъл тъкмо там по това време, дава електрическият ток на близките подпочвени води през този водоносен небосвод и през днешния ден е прочут също като Физиостром.

Този електрически ток се пренасял непосредствено в горните елементи на подземните елементи на пирамидите. Електромагнитното поле, което се образува в дъното на пирамидата, се предавало в съсредоточена форма към горните пластове на пирамидите, а на върха на пирамидите имало основен камък от злато, който бил отличен проводник на електричество.

За страдание този сектор към този момент не съществува в наше време, което значи, че пирамидата е изгубила нужната си конструкция, т.е. съвършената си геометрия, заради загубата на върха. Този златен главен камък улеснявал образуването на проводим път за предаване на негативни йони към йоносферата и по този метод се създавал тока.

Как този резултат може да се употребява за пренасяне на електромагнитни полета и полето на земята благодарение на водоносен небосвод? Много елементарно. Идентична форма на технологията, употребена в Египет преди 5000 години и по-рано, била употребена от Никола Тесла, изобретателят на електрическата сила при започване на 19 век, посредством кула, която той построил и разположил в Съединените щати.

Тесла е откривател на такава фундаментална електрическа технология, основана на изменчивият ток, като електрическия мотор, радиото, лазера и радара, като в същото време отговарял за предаването на тон и изображения сред континентите през днешния ден. Той сполучливо го построява и употребява сред 1901 и 1917 годинаТой употребявал външен източник на зареждане за тази техника, както и безжично предаване на сила. Тесла бил построил кулата си над водоносен небосвод, зареждайки и изхвърляйки негативните йони от подземните води в кулата.

Електромагнитната сила, употребена в известната кула на Никола Тесла,е идентична с електромагнитното поле, което било определящият фактор при разполагането и построяването на пирамидите на това място. И двете системи генерират и предават негативни йони без потребност от електрически кабели.

И по този начин, за каква цел античните египтяни са употребявали електричеството?Релефите ясно демонстрират, че египтяните са го употребявали за зареждане на лампи от вида ръчна крушка от безжичен източник на сила. Тези лампи доста припомнят на описанието на Никола Тесла, което демонстрира, че изменчивият ток е безвреден. На Световния панаир в Чикаго през 1893 година Тесла предава изменчив ток през тялото си, с цел да възпламени електрическа крушка, която държал без електрически проводници.

Този образец демонстрира един тип WLAN антена. Египтяните са употребявали антени и безжична сила за безжична връзка. WLAN несъмнено е съвременен термин, само че може да се види, че от лявата страна има предавател с правоприемник, гравиран в камъка. Тези данни демонстрират, че египтяните са имали безвъзмездна, безжична местна мрежа, която е била употребена за информационни цели.

Оказва се, че доста златни предмети, които са открити и непокътнати от Древен Египет до през днешния ден, в действителност са доста тънко позлатени. Такива съвършени позлатени покрития обаче (както в тези парчета), несъмнено изисква потреблението на електричество.

Електромагнитните измервания, направени към Голямата пирамида досега, демонстрират идентично поле, като това на светкавицата, създадена от гръмотевична стихия, към пирамидата. Това може да се види и през днешния ден и може да се следи посредством елементарен опит.

Стоейки на върха на пирамида, с бутилка, увита във влажна забрадка, човек може да види, по какъв начин искри излизат от бутилката.Пирамидите не са издигнати като гробници.

Всъщност, макар че пирамидите постоянно са били тълкувани като гробници на фараоните, няма никакви надписи в коридорите, шахтите или пътеките на Голямата пирамида.

Празен каменен сандък бил открит в камерата (археолозите го назовават ​​„ Камерата на царя “) на централната ос на пирамидата, като те твърдяли, че това е саркофага на фараона, само че защото бил откраднат, каменният сандък към този момент бил празен.

Но деликатното проучване на размерите на камъка и счупеното парче, както и позицията на съответното място, където е била инсталирана тази структура, разкриват друг въпрос, защото тъкмо тук може да е изчезналата част от проводящата конструкция на пирамидата, която е наложителна, с цел да може главната система да работи.

Така че целият дизайн се основавал на обстоятелството, че този проводник трябвало да бъде тъкмо там. Ако там бъде конфигуриран свръхпроводящ материал, пирамидата е могла да създаде задоволително електричество за цялостен Египет. Друго много забавно нещо за този свръхпроводник, е че се загатва в библейските предания като „ Ковчегът на завета “, който съдържал 10-те Божи заповеди. Този факт е достигнал до нас от древността. Преданията за размерите на Ковчега на Завета съответстват с размерите на тази каменна кутия.

Библейският оракул Моисей е бил признат от фараона и съгласно историческите сведения той е бил повдигнат до длъжността админ заради превъзходните си морални полезности, просветеност и качества.Една от етапите на неговите учения

били преподаването на всички мистерии на Египет и познанието за силата. В допълнение към другите му свойства, имали и разнообразни доказателства, че Ковчегът на завета е служил като кондензатор и че това е източникът на египетската сила.

Говори се, че оракул Мойсей взел със себе си Ковчега на Завета, когато избягал от Египет. Според историческите информации това е една от аргументите фараонът да преследва Моисей, защото фараонът бил толкоз наясно с Ковчега на завета, колкото и че цялата популярност и искра на Египет ще бъдат изгубени без електрическия ток.

Историческите информации също по този начин демонстрират, че египетската цивилизация доближава своя връх по време на ръководството на Рамзес II, който живял по същото време като оракул Мойсей. Но тази цивилизация се сринала за по-малко от 10 години след Рамзес II и Гиза даже била изоставена. Градът, който в миналото бил център на една цивилизация останал запустял, до момента в който идната династия не се заселила там.

Дали египтяните са били единственото общество, употребяващо безжична технология или електричество?

Не, релефите на маите и асирийците приказват за сходни техники и също съдържали информация за тях. Така че същата техника била употребена и в техните пирамиди и здания.

Цялата тази информация ясно показвала, че примитивните хора и общества не са съществували в предишното, както еволюционистите, в което ни карат да имаме вяра. От позиция на цивилизациите, в един миг от историята сме имали повече от по-слабо развитите общности.

Общество, което е съществувало преди хиляди години в международен мащаб, се е радвало на доста напреднала технология спрямо живота ни през 20 век. И това ни демонстрира, че развиването, водещо до нас през днешния ден, не е част от постепенен развой, или с други думи, че няма линейна градация от примитивно равнище на цивилизация към напреднало в историята.

Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! 

Източник: prosveshtenieto.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ