Богат мъж кани бедна жена с дете в дома си но нещата вземат неочакван обрат

Бедна жена приема предложението на богаташ да се представи за негова годеница пред майка му в замяна на дом за себе си и детето си. Нещата обаче взимат неочакван обрат, когато тя разпозна майка му.Бизнесменът Джордж Милър шофираше от Флорида до Канада, за да види майка си Амелия Милър, след като тя го бомбардираше със съобщения и обаждания цяла седмица, изнудвайки го емоционално как я е забравил и не си е направил труда да се срещне с нея дори веднъж през предходните няколко месеца.

Джордж, търговец на текстил във Флорида, не можа да каже „не“ на майка си и я увери, че ще се прибере следващия уикенд. Въпреки това, вместо да лети до вкъщи, той избра да шофира, тъй като му трябваше време за себе си, за да обмисли как ще се бори с убеждаването на майка си да се ожени – нещо, от което тя беше обсебена напоследък.— Джорджи! — беше му казала тя при разговор миналата седмица. — Ти имаш всичко, което една жена би искала. Защо не си намериш момиче за себе си и не се установиш? Ако е много трудно, мога да ти потърся момиче!

— Уф, мамо… — Джордж беше замълчал при обаждането. — Виждаш ли, в момента съм изключително зает с работа и знаеш ли след…“

— Зает? Имаш целия си живот, за да правиш тези неща! Разбираш ли? — настоя тя. — Ти се прибираш у дома този уикенд и ние ще говорим с агент за някои предложения за брак. Г-жа Лоусън, нашата съседка… Тя ми каза за този сватовник и каза, че той ще ти намери партньорка за нула време!— Ъъъ..добре, мамо… каквото смяташ за правилно — каза той тихо и прекъсна разговора.Той нямаше планове да се обвързва скоро, но не искаше да отхвърля молбата на майка си, тъй като тя беше доста самотна след смъртта на втория му баща. И така, за да спести на възрастната дама всякаква болка, Джордж реши да я посети.

Когато измина половината път, погледът му беше привлечен от автобус, паркиран в единия край, който товареше хора като добитък. Телата им се търкаха едно в друго, а мускулестите мъже блъскаха другите пътници настрани.

Джордж почти беше подминал, но тогава забеляза нещо в огледалото за обратно виждане, което го накара да спре.Той забеляза жена с бебе на ръце, която молеше за помощ. Тя помоли шофьора да я качи, но той захвърли нещата й и потегли. Тя започна да ридае безнадеждно и Джордж не можеше да разбере защо се чувства длъжен да й помогне, но не можеше и да я остави в това състояние.

Той се върна бързо и когато спря пред нея, свали прозореца си и попита:

— Извинете, мога ли да ви помогна?Жената, притиснала бебето си към себе си, го гледаше леко ужасена. Беше облечена вехто, лицето й беше сбръчкано, макар че не изглеждаше много стара.

— Не се притеснявай — успокои я Джордж. — Няма да нараня нито теб, нито детето ти. Просто искам да ти помогна.

Тя го погледна за момент, след което попита:— Можете ли да ни закарате до града? С моето бебе останахме на улицата и няма къде да отидем.

— Разбира се — каза той, усмихвайки се. — Моля, влезте.

Той й помогна да натовари нещата си в колата й и й отвори вратата. Тя се настани на предната седалка, притисна бебето до себе си и се представи.

— Казвам се Лили и това е Амелия, дъщеря ми. Благодаря ви, че ни помагате.

“Амелия… това е прекрасно име”, помисли си Джордж. Точно като майка на майка му…

В този момент той вече беше омагьосан от красотата на Лили. Въпреки че беше бедна, тя беше красива и Джордж никога не беше изпитвал толкова дълбоки чувства към някого, както към Лили.

— Това не е проблем, Лили — каза той с приятелска усмивка. — Дъщеря ти е прекрасна и има красиво име.Устните й се извиха в усмивка, после очите й се напълниха.

— Тя прилича много на баща си… Само ако беше с нас днес, нямаше да ни се налага да търпим това — прошепна жената. Джордж забеляза как сълзите бързо замениха усмивката й. Притесняваше се какво ще стане, ако й каже за идеята, която се оформя в главата му.

— Е, Лили — каза той след кратка пауза. — Ако нямаш нищо против, мога да осигуря подслон за теб и Амелия в къщата на майка ми. Но имам нужда от услуга.

Очите на Лили бавно се обърнаха към детето й и тя я стисна здраво, сякаш в този момент се страхуваше от Джордж.— Виж… ти… аз… не искам да правя нищо. Спри колата! Не искам помощ… не трябваше да ти се доверявам… — каза тя, уплашена.

— Лили, моля те, изслушай ме — помоли се Джордж. — Не ме разбирайте погрешно! Просто исках да те помоля да се престориш на моя годеница пред майка ми, това е всичко!

— Какво? — Очите на Лили бяха широко отворени от изумление. — Твоя годеница?

— Да, майка ми… тя отчаяно иска да се оженя. Всичко, което искам, е да се представиш като моя годеница пред нея! Можеш ли да го направиш за мен? Обещавам, че ще осигуря на теб и Амелия най-добрите условия и на вас двете никога няма да ви липсва нищо!

Лили спря за момент, след което кимна в отговор на молбата на Джордж, като се имаше предвид, че беше сама, бездомна и с едногодишна дъщеря, за която трябва да се грижи. Тя обаче не подозираше, че я очаква изненада в къщата на Джордж.— Ти?! Какво правиш тук?! — Г-жа Милър ахна, когато видя Лили.

— Мамо, какво има? Познаваш ли Лили? Срещнах я по пътя и тя имаше нужда от помощ, така че…— Джорджи! — каза мисис Милър треперейки. — Тя – тя е съпругата на Макс, Лили! Разбира се, познавам я!

Джордж не можеше да повярва на ушите си! Той се обърна към Лили, която вече хлипаше.

— Съжалявам, че отказах вашата помощ, г-жо Милър. Аз… аз мислех, че мога да се грижа за Амелия сама, но… аз… аз сгреших…

— Всичко е наред, скъпа — каза г-жа Милър, прегръщайки Лили. — Влизай. Казах ти да приемеш помощта ми, но децата тези дни…

Г-жа Милър отведе Лили вътре и й сервира чай и сладки. След това взе Амелия на ръце и започна да я люлее.

— Мамо, какво става? — попита Джордж.

— Не разбирам! Какво се е случило с Макс? И каква е работата с Лили и Амелия?— О, Господи, Джорджи! — Г-жа Милър въздъхна. — Когато Лили забременя преди година, всичко се промени. Макс се разведе с нея и замина. Знаех, че това момче е глупак от момента, в който влезе в дома ни! Но знаеш, че обещах на втория ти баща, че ще се грижа за него, когато той беше диагностициран с рак… Помолих Лили да се премести при мен след всичко, което се случи, но тя каза, че сама ще изгради живот за себе си и детето си, така че не настоях много, но сега съжалявам, че не бях по-твърда.

Джордж остана без думи! Не беше чувал отчуждения си доведен брат Макс от години! Всъщност Макс не го е поканил на сватбата, защото не се разбираха. И сега, когато знаеше, че се е отнесъл зле с Лили, той го презираше още повече.

— Съжалявам, че планът ти не проработи, Джордж — прошепна Лили, докато г-жа Милър отвеждаше Амелия в спалнята й. — Иска ми се да бях полезна, но…

Джордж прегърна Лили и каза:

— Радвам се, че ти и Амелия сте в безопасност, Лили, и това е всичко, което ме интересува.

Лили беше малко зашеметена от реакцията му, но също беше започнала да изпитва нещо към Джордж, главно към добрия и услужлив човек, който беше. Тя го прегърна и отново му благодари за помощта.

Г-жа Милър бързо забеляза как двамата са развили привързаност един към друг. Така след няколко дни тя предложила на Джордж и Лили да се оженят.— Вижте, деца — каза тя. — Знам, че съм стара, но не твърде стара, за да не виждам какво става. Мисля, че вие двамата бихте били страхотни родители на нашата малка Амелия. Тя е само една и заслужава да има щастливо семейство.

Лили и Джордж се спогледаха и се усмихнаха. Те знаеха, че има причина да се срещнат. Един месец по-късно те се ожениха.

Какво можем да научим от тази история?

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Това бяха най - хубавите, весели и изпълнени с много радост години

Независимо от строгите учители по времето на соца НРБ, независимо от многото уроци и трудните оценки. Гордеехме се с нашата униформа, защото беше различна за всяко училище( гимназия, техникум)и беше знак за принадлежност. 

Да, имаше и наказания или строги проверки, все пак си имахме бунтарски моменти, за които си спомняме с усмивки...но имаше и много възможности- за различни спортове , танци, музика, кръжоци и др. занимания. 

"О, времена, о, нрави".

Всяко време си е добро, стига да си осъзнат, любопитен, търсещ и да имаш цел и мечти, да не се страхуваш да опитваш и да вървиш напред.

Росица Генова

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Възрастна жена чака до морето всеки ден в продължение на 11 години, един ден вижда кораб и прошепва „Той се върна“

Жената идва на брега всеки ден в продължение на 11 години, чакайки сина й да се върне при нея. Тя среща Карън, с която се сближават, и й разкрива страхотната причина, поради която идва на брега всеки ден.

Когато Карън беше дете, тя обичаше да идва на плажа с майка си. Строяха пясъчни замъци и търсеха най-красивите миди, които можеха да намерят. След като баща й ги напусна, когато тя беше много малка, майката на Карън насочи цялата си енергия към нейното отглеждане.

Дори когато порасна и майка й стана твърде крехка, за да ходи до плажа, Карън все още обичаше да идва, да седи и да чете книги, докато слушаше вълните. Но Карън забеляза, че възрастна дама е на плажа всеки път, когато дойде. Чудеше се защо старата дама ще седи на същото място и ще гледа напред.Един ден тя реши да се приближи до нея и да я опознае малко по-добре.

— Здравей, как си? Добре ли си? — попита тя, докато вървеше към нея.

— Да, добре съм, скъпа; виждам, че днес си решила да задоволиш любопитството си. — каза жената и се ухили. — Знам, че ме гледаш от известно време, когато идваш на плажа. Не се притеснявай, и аз бих се гледала, ако бях на твое място.Карън се изчерви от прямото отношение на старата дама. Тя се представи и й каза от кой край на града е.— Аз съм Патриша. — отвърна възрастната дама. — Цял живот съм живяла в този град.

— Честно казано, интересува ме защо идваш тук. Всеки път, когато посещавам плажа, ти седиш на едно и също място и гледаш морето. Всеки ден ли идваш тук? — попита Карън.— Да, идвам тук всеки ден, за да чакам сина си. — отговори Патриша. — Виж, когато бях на твоята възраст, срещнах невероятен мъж и се оженихме. Той беше моряк и отиваше да изследва месеци наред.— Това звучи като живот, пълен с приключения. — Карън се усмихна.

— Е, един ден той се готвеше да замине за ветроходна експедиция и аз не исках да тръгва. Той ми обеща, че ще се върне. Но претърпя корабокрушение и никога не се върна.

Карън се натъжи да чуе историята й, но остана любопитна.— Съжалявам за загубата ти, Патриша, но каза, че чакаш сина си тук?

— Да. Джон израсна и стана точно като баща си. Опитах се да го отклоня от живота в морето, но той беше толкова упорит. — каза Патриша.— Той също искаше да плава? — попита Карън.— За съжаление, Джон искаше да завърши ветроходната експедиция, която баща му предприе. Преди да тръгне, той ме помоли да чакам кораба му точно тук. Той щеше да издаде три звукови сигнала по-близо до брега и аз щях да разбера, че е той… Но преди 11 години получих писмо, в което ми казаха, че неговият кораб е потънал и никой не е оцелял. Отказвам да повярвам.

— Но какво ще стане, ако никога не се върне? — попита Карън.

— Карън, загубих съпруга си в морето; отказвам да повярвам, че съм загубила и сина си. — отговори Патриша.

Карън беше шокирана от историята на Патриша. Тя дори не разбра, че са седели до брега с часове. Тя обеща на Патриша да се върне утре, за да й прави компания. Патриша беше щастлива да чуе това и каза, че очаква с нетърпение да я види и да я опознае.Карън спази обещанието си и идваше да седи с Патриша всеки ден. Тя работеше като пекар през нощта, за да може да се присъедини към Патриша в ранните следобеди, след като се наспи. Тя донесе на Патриша малко от бисквитките си и те си поръчаха чай.

Един ден, докато дамите седяха на брега, те видяха, че се приближава кораб. Това не предизвика интереса им, защото през месеците, през които бяха там, бяха преминали няколко кораба. Но внезапно те чуха три звукови сигнала. Тогава корабът отново издаде трите звукови сигнала.— Това ли е, което мисля, че е? — попита Карън.

— Той се върна! Синът ми се върна! — Патриша се разплака.

Дамите стояха нетърпеливи, докато не видяха Джон да акостира на кораба и да тича към тях. Карън гледаше със сълзи как майката и синът се прегръщаха.

— Прекрасно съвпадение ли е, че си на плажа днес? — попита Джон майка си.Патриша все още плачеше и още не можеше да говори.— Тя е тук всеки ден от 11 години, откакто е чула, че вашият кораб е потънал. — отговори Карън.

— Съжалявам, че едва ви видях там. — отговори Джон и се представи.

Когато Патриша най-накрая се успокои, тя обясни на Джон, че Карън прекарва всеки ден от последните няколко месеца с нея, докато го чака.

— Толкова мило от ваша страна; благодаря ви, че се грижите за майка ми. — каза Джон.

— Къде беше през всичките тези години? — попита Патриша.

— Когато корабът ни потъна, аз паднах и бях отнесен на малък остров в безсъзнание. Местните хора ме открили, докато ловяли риба, и ме взели. Те ми помогнаха да се възстановя, но бях загубил голяма част от паметта си. Трябваха ми години, за да си спомня откъде съм, кое е семейството ми и обещанието, което ти дадох. — каза Джон. — Отплавах веднага щом възвърнах всичките си спомени.— Можеше да долетиш у дома. — каза Патриша.— Можех да се върна със самолет, но обещах, че ще дойда при теб и ще чуеш трите сигнала на кораба ми. — каза синът й, усмихна се на майка си и я хвана в здрава прегръдка.

И тримата се върнаха в къщата на Патриша и прекараха часове, слушайки Джон да говори за живота си на острова. И през следващите няколко месеца Карън и Джон се сближиха и се влюбиха. Сватбата се състоя на плажа и скоро те създадоха семейство.

Източник:ponichka.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомени от СОЦА: Зелевата чорба ми беше по-вкусна и от колата

Сервитьорът Гошо разказва:Още с първия есенен вятър, в главата ми нахлува аромата на кисело зеле и си спомням как някога на село помагах на дядо да напълни бъчвата. Много отдавна, преди да стана сервитьор, бях една срамежливо момче, което живееше в огромна селска къща, пълна с живот. Селото ни беще с няколко магазина, почти малко градче. Богато стопанство, а дядо беше бригадир.

Чаках есенния ден, в който дядо ще ме събуди около 5 часа сутринта, ще запалим москвича и ще отидем до съседното село. Дядо беше много честен, но по негов си начин. Можеше да си вземе колкото иска зелки от полетата на нашето стопанство, но си избираше някое друго съседно село. Не искаше да краде от труда на неговите съселяни, но чуждото беше предимно общо. Сигурен съм, че така и разсъждаваха всички наоколо.

За половин час стигахме до полето и се връщахме около 8 сутринта с пълна кола със зелки.

Баба вече беше станала и като навик питаше "Колко ги взе на пазара?", но шумно, че да чуят съседите. Дядо се хилеше и даже и разказваше шумно кого е видял на пазара, защото бяха сигурни, че съседите подслушват.

После цял ден подготвяхме зелето в огромната дървена каца - кладенчова вода, морска сол, треви и билки от градината.

Пълнехме и голямо пластмасово каче, което го докара чичо от Русия - за бърза консумация, вечер с ракийката и за да има още, ако свърши голямата бъчва.

Не знам каква магия имаше в тези билки и треви, но зелето ни ставаше хрупкаво, сочно, точно на сол и леко пикантно. Всяка вечер ние децата пиехме зелева чорба, не искахме и да чуем за лимонада или за някакви други газирани напитки.

Селския милиционер често идваше при дядо за по чашка с винце. Дядо му се хвалеше, а милиционерът се правеше на луд, че "толкова зеле сте сложили, а на двора и една зелка не виждам". Дядо му отговаряше, че на пазара сега Народната власт е осигурила всичко, а милиционерът нямаше как да не се съгласи.

Липсват ми онези свободни години, когато зелевата чорба бе по-вкусна и от колата.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сухият режим на Михаил Горбачов - провалът на антиалкохолния закон в СССР

Управлението на Михаил Горбачов е един от най-трудните и противоречиви периоди в историята на СССР, на които е трудно да се даде недвусмислена оценка. Още първата голяма реформа на новоизбрания генерален секретар предизвика много спорове. На 16 май 1985 г. е издаден указ на Президиума на Върховния съвет на СССР „За засилване на борбата с пиянството“, който влиза в историята като „сух закон“. В резултат на антиалкохолната кампания на Горбачов, цената на алкохола се повишава с 45%, много лозя са изкоренени, а захарта почти изчезва от магазините. 

В същото време продължителността на живота на населението се увеличава, а престъпността намалява. И въпреки това, много години по-късно, самият Горбачов определя антиалкохолната кампания като грешка. Защо сухият закон на Горбачов и антиалкохолните кампании в историята на Русия не водят до добри резултати?

Вечната борба в Русия - срещу пиянството и алкохола

В Русия винаги са се борили с пиянството. Първата антиалкохолна кампания е проведена от цар Алексей Михайлович. През 1649 г. той издава указ, забраняващ упойващите напитки в манастирите, а през 1652 г. е извършена така наречената "кръчмарска реформа", чиято цел е да се намали нивото на пиянство сред обикновените хора. Добрите начинания на Алексей Михайлович са прекъснати от войната с Полша, избухнала през 1654 г., и царят не успява да продължи борбата за трезвеност.

Реформата на цар Николай II

Може би най-голямата антиалкохолна кампания в Руската империя е реформата на Николай II. Той решава да я проведе в самото начало на Първата световна война. Първоначално се въвежда забрана за продажба на алкохолни напитки като обичайна мярка при мобилизирането на населението. На 22 август 1914 г. властите обявяват, че забраната ще продължи до края на войната. Отначало се отнася само за водката, след това виното и бирата също попадат под ограничение. Николай II е убеден, че пиянството е порок, разделящ руското селячество, и смята за свой дълг да се бори с него. В Министерския съвет малцина споделят неговите възгледи, тъй като продажбата на алкохол носи една пета от държавните приходи. Императорът обаче е непоклатим: за да проведе реформата, той уволнява нейния основен противник, министърът на финансите Коковцев, и през януари 1915 г. по негова заповед е одобрен бюджет, който не предвижда приходи от продажбата на алкохол.

В СССР борбата продължава

В Съветска Русия борбата с алкохолизма продължава. Възприемайки традициите на царския режим, през декември 1917 г. съветските власти разширяват забраната за продажба на водка. На 19 декември 1919 г. Съветът на народните комисари на РСФР приема резолюция, подписана от Ленин „За забраната на територията на страната на производството и продажбата на алкохол, силни напитки и алкохол съдържащи вещества, които не са свързани с напитки." Нарушаването на забраната се наказва строго: най-малко пет години затвор с конфискация на имуществото.

Година по-късно обаче започват първите облекчения. Така в началото на януари 1920 г. е разрешено да се произвежда и продава вино до 12 градуса. Още през 1921 г. допустимите градуси са увеличени до 20, на 3 февруари 1922 г. е разрешена продажбата на бира, а на 28 август 1925 г. е издаден указ за възобновяване на производството и търговията с алкохолни напитки в целия Съветски съюз.

През 1929, 1958 и 1972 г. са проведени още три големи антиалкохолни кампании. Във всички случаи към съзнанието на трудещите се апелира с помощта на пропагандни плакати, бирариите и други места, където хората пият алкохол, се затварят, а на тяхно място се появяват заведения за трезвеници и чайни. Издава се дори специално списание „Трезвеност и култура“, което бичува пиянството и насърчава здравословния начин на живот. Освен това през 70-те години се създават медицински и трудови диспансери (лечебна и трудова терапия), където хората са изпращани принудително, а сцените с алкохол се изрязват от филми.

Времето на Михаил Горбачов - "минералният секретар"

В СССР сухият режим е въведен през 1985 година от Михаил Горбачов, който е наследник на Юрий Андропов. Андропов е генерален секретар на ЦК на КПСС от 1982 до 1984 година и председател на Президиума на Върховния съвет на СССР от 1983 до 1984 година. Той е известен като реформатор, който се опитва да подобри икономическата и социалната ситуация в страната, да бори корупцията и да повиши дисциплината. Също така има репутация на твърдолинеен консерватор, който поддържа жесток контрол над опозицията и дисидентите.

Андропов подготвя почвата за сухия режим. Той забелязва, че алкохолизмът е сериозен проблем за здравето и продуктивността на руснаците и другите народности в СССР. По негово време започва кампания за просвета и превенция на алкохолизма, която включва публикуване на статистически данни за вредите от пиенето, разпространение на брошури и плакати, организиране на лекции и дискусии, създаване на клубове за трезвеност и други мерки. Той също така ограничава производството и продажбата на алкохол в някои райони, като например Москва, където е забранява продажбата на алкохол след 19 часа.

Целта на Андропов е да намали потреблението на алкохол с 10 % до 1990 година. Неговият план не успява, защото умира през 1984 година след само 15 месеца на поста. Идеята не получава достатъчна подкрепа от партийното ръководство и обществеността, които са привикнали да пият алкохол като част от култура и традиции. С цялата сила на партийния и държавния апарат, Андропов не успява да спре нелегалното производство и търговия на алкохол, които се разрастват в резултат на ограниченията и водят до появата на контрабандисти, спекуланти и мафиоти.

На 11 март 1985 г. постът Генерален секретар на ЦК на КПСС е зает от Михаил Горбачов, амбициозен и енергичен политик, който е готов да изведе страната от стагнация. Два месеца след назначаването си Горбачов се заема решително с борбата с пиянството, чието ниво в страната продължава да расте стабилно, въпреки предишните антиалкохолни мерки.

Проблемът с алкохолизма е сериозен

Ситуацията наистина изглежда депресираща: в края на 70-те години консумацията на алкохолни напитки в СССР достига рекордно ниво в цялата история на страната. Докато в Руската империя и в Сталинска Русия консумацията на алкохол не надвишава 5 литра на човек годишно, до 1984 г. тази цифра достига 10,5 литра. И това са само регистрираните случаи, а ако вземем предвид и нелегалното производство, цифрата може да се окаже много по-страшна - над 14 литра на човек годишно. Това означава, че почти всеки възрастен съветски мъж, с изключение на малък брой трезвеници, изпива около 90-110 бутилки водка годишно. Останалата част от алкохола се консумира под формата на домашно произведен алкохол, вино или бира.

Инициатори на кампанията са членовете на Политбюро на ЦК на КПСС Михаил Соломенцев и Егор Лихачов. Точно като Юрий Андропов, те вярват, че една от причините за стагнацията на съветската икономика е общият упадък на моралните ценности на съветските хора, тяхното небрежно отношение към работата. Причината за това според тях е ширещият се алкохолизъм.

На 7 май 1985 г. започва подготовката за мащабна реформа, която предвижда значително намаляване на производството на алкохолни напитки, броя на местата за продажба и времето за продажба. На 16 май 1985 г. е издаден указ на Президиума на Върховния съвет на СССР „За засилване на борбата с пиянството и алкохолизма, изкореняване на нелегалния алкохол“. Във всички съюзни републики са приети съответните укази. Въведени са както административни, така и наказателни наказания за нарушаване на разпоредбите. Режимът се отразява на всички държави (включително и България), които изнасят алкохол за Русия и са принудени да търпят загуби.

Борба с пиянството - на каква цена? Защо забраната на Горбачов се проваля?

Новите мерки влизат в сила веднага. В страната са затворени огромен брой магазини за продажба на алкохолни напитки. Въпреки че това е крайната мярка в много региони, не се променя променя нищо съществено. Цените на водката се повишават значително: ако преди началото на кампанията бутилка от популярната (тогава) водка Андроповка струва 4 рубли 70 копейки, то от август 1986 г. най-евтината водка вече струва 9 рубли 10 копейки, а Андроповката напълно изчезва от рафтовете. Дефицитни са вече и одеколоните и други стоки, които съдържат спирт.

Ограниченията на сухия режим

Магазините все още могат да продават алкохол, но в строго установени граници - от 14:00 до 19:00 часа. Строго забранено е пиенето на алкохол в паркове, площади и влакове. Тези, които са хванати пияни на улицата и на други обществени места, имат сериозни проблеми на работа. За пиене на алкохол на работното място веднага следва уволнение и изключване от партията, което на практика слага черен печат до края на живота. В цялата страна са създадени множество движения за въздържание и дружества за трезвеност, в които всички членове на партията трябва да се присъединят. Като цяло са наложени особено строги изисквания към членовете на партията да се откажат от алкохола.

Изчезват и банкетите, с които всички са свикнали. Започват да се правят безалкохолни комсомолски сватби. Съветският народ, както се очаква, отговаря на суровите мерки с вълна от песни и шеги. Появяват се такива афоризми, че „сватбата без алкохол е първата стъпка към непорочното зачатие“, а Горбачов започва да бъде наричан „минерален секретар“ и „сокиным сыном“ (игра на думи, нещо смесено между "кучи син" и "син на сока" - защото вече гроздето се използвало само за сок).

Профсъюзите, цялата образователна и здравна система, всички обществени организации и дори съюзи на писатели, композитори и други културни дейци са ангажирани с насърчаването на трезвия начин на живот. Статии за вредата от алкохола и факта, че "пиянството не е характерно за руския народ", са разпространени навсякъде. Партийната цензура безмилостно изтрива сцени с алкохол от текстовете на литературни произведения и песни, изрязва цели епизоди от филми и театрални постановки.

Естествено, това е само видимата страна. Вместо сок, в чашите се налива алкохол със съмнителен произход. Безалкохолните сватби се превръщат в оргии. Все по-често гражданите пият одеколон или подобни спиртни изделия. Русия продължава да пие, просто се крие повече и плаща по-скъпо.

Безславният край на антиалкохолната кампания

Като всяка реформа, антиалкохолната кампания на Горбачов има както своите плюсове, така и минуси. Неоспоримо е увеличаването на продължителността на живота на населението. Така продължителността на живота на мъжете се увеличава с 2,6 години и достигна максималната стойност в цялата история на Русия. В допълнение, раждаемостта се е увеличава: през периода на забрана (от 1985 до 1990 г.) се раждат по 5,5 милиона новородени годишно, което е с 500 хиляди повече, отколкото средната стойност за предходните 20-30 години. Освен това, расте процентът на здравите деца.

Друг важен резултат от кампанията е рязкото намаляване на броя на престъпленията, извършени под въздействието на алкохол и намаляване на смъртността. Всички тези положителни моменти обаче не могат да балансират щетите, които антиалкохолната кампания нанася на съветската икономика.

Въпреки че властите виждат основната цел на забраната като "моралното подобряване" на обществото, повечето хора я възприемат като абсурдна правителствена инициатива, насочена срещу обикновените хора. За партийния елит алкохолът е свободно достъпен и обикновените потребители се опитват да го получат по заобиколни начини.

Забраната за легална продажба на алкохол води до мощен скок на сивата икономика. Производството на нелегален алкохол достига безпрецедентен мащаб: продажбата на захар се увеличава от 7850 хиляди тона през 1985 г. на 9280 хиляди тона през 1987 г. (с 18%). Според изчисленията производството на нелегален алкохол през тези години е отнело 1,4 милиона тона захар, в резултат на което са произведени 140-150 милиона децилитра спиртни напитки.

Също така в края на 80-те години, въз основа на сухия закон в страната, се наблюдава и рязко увеличение на броя на наркоманите и злоупотребяващите с различни вещества. През 1987 г. са регистрирани повече от 44 хиляди алкохолни отравяния (11 хиляди души са починали), броят на наркозависимите, регистрирани от Министерството на здравеопазването, се е увеличава от 9 на 20 хиляди.

Бившият първи заместник-председател на КГБ на СССР Виктор Грушко пише за резултатите от антиалкохолната реформа:

„Имаме цял куп проблеми: астрономически скок в сенчестите доходи и натрупването на първоначален частен капитал, бързото нарастване на корупцията, изчезването на захарта заради производството на нелегален алкохол. Накратко, резултатите се оказват точно обратното на очакваното и хазната пропусна огромни бюджетни суми, които се оказа, че няма с какво да компенсира.“

Намаляването на продажбите на алкохол нанася сериозни щети на съветската икономика. Приходите от продажбата на алкохолни напитки представляват до 30% от държавния бюджет. След началото на кампанията на Горбачов годишният оборот на търговията на дребно намалява средно с 16 милиарда рубли. Щетите за бюджета се оказват катастрофални: вместо предишните 60 милиарда рубли приходи, хранително-вкусовата промишленост носи само 38 милиарда през 1986 г. и 35 милиарда през 1987 г. Според Николай Рижков, председател на Съвета на министрите на СССР, страната губи 62 милиарда рубли заради забраната.

През 2005 г., по повод 20-ата годишнина на антиалкохолната кампания, Михаил Горбачов признава в интервю: „Поради допуснатите грешки, едно голямо добро дело завърши безславно“.

Загубите от намаляването на продажбата на алкохол не са компенсирани и до края на 1986 г. бюджетът на страната практически се срива. Масовото възмущение на населението и икономическата криза, започнала през 1987 г., принуждава правителството да ограничи борбата срещу производството и консумацията на алкохол. Въпреки че наредбите, ограничаващи продажбата и консумацията на алкохол, не са отменени, активната пропаганда на трезвеността е спряна и продажбите на алкохол се увеличават. За съжаление, това има неприятни последици: средната консумация на алкохол на глава от населението значително надвишава първоначалното ниво до 1994 г., което в крайна сметка води до катастрофално увеличение на смъртността в Русия. Ограниченията окончателно отпадат през 1990 г., а през 1991 г. изчезва и СССР.

Източник:history.framar.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Изгубих близки хора, когато получих неочаквани пари, но спечелих много повече – една прекрасна любов, която иначе нямаше как да срещна

Казвам се Цветелина и съм на 36 години. Щастливо омъжена, с едно дете. Това е светлата част от моя живот. Другата е далеч по-мрачна и неприятна.

Сблъсках се с толкова фалш и лицемерие, при това поднесено от много близки хора. Загубих много, но спечелих повече. Не съжалявам за загубата, радвам се на късмета си и гледам напред.

Двама братя и една сестра

Това са моята майка и двамата ми вуйчовци. Имам сестра, която е с 12 години по-голяма от мен. Нямахме много допирни точки, може би заради голямата разлика във възрастта ни. Докато аз играех на кукли, тя вече имаше гаджета.Живеехме в малък град. Аз бях кръстена на най-малкия ми вуйчо – Цветан, с когото мама бе много близка, тъй като го е отгледала, докато баба и дядо са се трудили. Помня как всеки път, когато ни идваше на гости, ме изненадваше с дребен подарък. И разказваше смешни истории.

Но един ден вуйчо изчезна. После мама и татко казаха, че избягал в Америка. След години, когато вече не бе опасно, той започна да ни пише. Аз бях пораснала, а сестра ми – омъжена и с две деца.

Живееха в Пловдив и печелеха добре. Другият ми вуйчо също живееше в Пловдив. Братовчедите ми бяха заминали да учат във Варна и Бургас, и съответно останаха да живеят там. Рядко се събирахме всички. Сестра ми също трудно намираше време да ни навести.

Студентка в София

Завърших гимназия и ме приеха в два университета – в Пловдив и в София. Мама и татко ме убеждаваха да запиша висше в Пловдив, за да съм по-близо до тях.Но сестра ми като чу и ме отряза – да не съм си правела сметки да й се тръсвам в къщата. Това наклони везните в полза на София. Мама и татко ме подкрепиха.

В началото живеех в Студентски град, но после с две състудентки си намерихме жилище под наем. Мама и татко междувременно решиха да заживеят на село.Продадоха апартамента и вложиха всичко, за да стегнат къщата на баба и дядо близо до Пловдив. Започнаха да отглеждат зеленчуци, насадиха овощни дръвчета, взеха си кокошки, 2 козички, прасе…

Тогава сестра ми изведнъж си спомни за тях и започна често да прескача до селото уж да ги нагледа, но най-вече – да напълни багажника на колата си с продукти. И аз получавах по някой колет, но по-рядко, защото не исках да затруднявам татко с изпращането, а и нямах такава нужда.

Битката за селото

Но мама почина. За погребението й се събрахме целият род. Макар и обединени от тъгата, нямахме какво да си кажем – бяхме си чужди. Една година по-късно се събрахме отново, за да погребем и татко – все си мисля, че почина от тъга по мама. А след няколко месеца започна голямата битка за селската къща. Вуйчо настояваше за дял от нея.

Сестра ми я искаше само за себе си, защото с тяхното натоварено ежедневие имали нужда от място, където да си отдъхват през уикенда. Аз нищо не исках, но се налагаше да участвам, защото бях също наследник.

Бях съгласна с всичко. И те решиха: сестра ми взе къщата, плати на вуйчо някаква сума, а аз получих… един красив скрин – любимия на мама. Сестра ми обясни, че мама ще е щастлива той да е при мен и с това нещата приключиха.

Голямото наследство

Бях завършила и започнала първата си работа. Имах прекрасни идеи и мечти. Но внезапно бях въвлечена в поредната битка за наследство. Вуйчо ми от Америка бе починал и оставил всичко на нас. Той се беше женил, но жена му починала скоро след това. Втори път не сключил брак. Не беше станал милионер, но беше успял да натрупа добри пари.Беше написал съвсем точно колко да получи всеки от нас. Вуйчо ми, като негов брат, получаваше добра сума, с която можеше да живее добре. За братовчедите ми и сестра ми имаше малко повече.

Най-много получавах аз – неговата любимка и кръщелница. Вместо да се зарадвам, се притесних ужасно. А от всички страни ме гледаха роднини с погледи, които биха ме разкъсали на мига. На излизане от залата сестра ми мина покрай мен и просъска: „Кучка!“

Битката за парите

От самото начало стана ясно, че нещата няма да останат такива, каквито са. Всички роднини започнаха дела. Вуйчо срещу мен и сестра ми, защото не би трябвало да имаме по-голям дял от неговия. Сестра ми – срещу вуйчо, защото щом той получава дял като брат, значи и мама (макар и починала) имала право на същия, който ние да наследим. Братовчедите ми – срещу нас двете, защото не били получили нищо от къщата на мама, а трябвало.

И всички заедно – срещу мен, защото съм имала най-голям дял. Беше ужасно. Звъняха ми постоянно, заплашваха, обаждаха се дори на шефовете ми… Намериха си добри адвокати, които успяха да открият вратичка, през която да задвижат дела срещу моя дял. Имах нужда спешно от адвокат. Влязох в първата кантора и се насочих към първия човек в костюм, който се изпречи пред очите ми. Беше млад мъж, приятен, в друго време с удоволствие бих пофлиртувала с него.

Щастлива развръзка

Адвокатът ме изслуша, след което ми обясни какво може да се направи. Бях съгласна с всичко. Започна поредица от неприятни дела, която година по-късно приключи. Завещанието остана непроменено. Роднините заявиха, че няма да ми проговорят, а сестра ми се отказа от мен. С това приключихме.

Но отношенията ми с моя адвокат продължиха в друга посока. Бяхме станали близки, между нас пламна любов. Не заради моето наследство. Той беше по-богат от мен – кантората бе наследствена – на неговите дядо и баща. А и беше наистина добър адвокат. Сега сме семейство, все още само с едно дете, но безкрайно щастливи.

Цветелина, София /Историята е публикувана в „Журнaл за жeнaта“/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ