През 82-а (41 години оттогава) кандидатствах в Софийския университет. С история и български. Изкарах 4.00 на българския и 4.50 на историята и това стигна за „Философия“ – първо желание. Класирах се четвърти за 5 места.

Промени ми живота. Тотално. По онова време човек да учи в университет беше мъчна работа. Имах и късмет – преди моето кандидатстване за тези дисциплини се искаше и бележка от властта. Че си благонадежден и че предците ти не са „засегнати от мероприятията на народната власт“.

А ние бяхме засегнати.Все едно.

Издържах си изпитите, отслужих си 2 години – абсолютно загубено време, но все пак изкарах такъв войниклък, че можах да прочета почти целия Маркс (50 тома, седят си в библиотеката в Драгошиново) и през септември 84-а – здравей, София, здравей, живот.

Уволних се и таман да тръгна да се уча – телеграма: Явете се незабавно в поделението.

Явих се – и още един месец казарма. Общо 25 месеца.

Никой не ни даде обяснения. Напрегната международна обстановка.

Когато отидох в София, учебната година беше вече почнала. Момче от село, сричах по табелите коя лекция в коя аудитория, спелувах новите термини, търсех къде да живея и ИТН.

Установих поне три категории съкурсници.Първата –номенклатурна.

Имахме колеги, директно записани, без изпити – деца на полковници от ДС, на ченгета на задгранична работа, прехвърлили се от Виенския университет – примерно, на секретари на ЦК на БКП.

Имахме и работническо-селска квота – комсомолски и партийни секретари на заводи, влезли през т.нар. Рабфак, работнически факултет – също без изпити.

Комсомолски секретар на циментов завод, комсомолски секретар на завод за кондензатори, народна представителка от Бургас (на 21 години) и още няколко, например комсомолски секретар на държавната телевизия – на 39 години.

(Повечето бяха свестни хора, натиснати).

Имаше и чуждестранци – Олга, гъркиня, дъщеря на комунистически функционер, Индаля Тулу Тесема, син на министър (мисля на спорта) на Етиопия, Карлос Алберто, син на министър и участник в гражданската война в Ангола.

Общо – 28 човека.Няма да си кривя душата.

Този факултет – Философският – готвеше кадри за апарата на БКП. Ако се не беше срутил социализмът, може би щях да издрапам да първи секретар на БКП в Самоков въпреки кулашкия си произход.

Но за началото на ученето.

Децата на номенклатурата нямаха битови проблеми. Имаха си къщи в София, пари – колкото е необходимо, предимства откъм литература, по правило и знаеха повече езици от нас, обикновените, понеже там са раждани и учили. На Запад.

На рабфакаджиите и на чуждестранците им беше все тая. Парите са осигурени. Избутай там до дипломата.

Някои не избутаха.

Работил съм почти през цялото време, докато учех. Основно миех вагони в депо „Надежда“. В същото време и други работеха, разбира се. Пишеха статии, гарантирано публикувани във вестниците.

Един измит вагон – 5,40. Статия във „Вечерни новини“ – 11,80.

Georgi-Daskalov


 

Гинка Станчева на корицата на юнския брой на списание "Жената днес" от 1966 г.


Особени усилия трябва да се вложат в борбата за изкореняването на онанизма, или т. нар. „самотен порок” – полово задоволяване по неестествен начин, разпространено повече сред момчетата и по-малко сред момичетата. С необходимата деликатност и сериозност, а не със заплахи и бруталности трябва да се обясни, че половото самозадоволяване не е неизлечима болест, а вредна, но преодолима привичка, която изтощава организма и уврежда здравето и може да доведе до самовнушена полова импотентност. (…) 


Затова се препоръчва в случаите на умерен онанизъм привидно да не го забелязваме, но да променим дневния режим на детето, като включим в него някои противодействуващи мерки. Децата и подрастващите трябва да се приучат да спят на полутвърдо легло (дъски под дюшека), при умерена температура и леки завивки, като ръцете бъдат над тях. Да не се допуска излежаване след събуждане от сън. (…) Да се носят удобни дрехи, които не пристягат тялото, да се избягват подправките, преяждането, безделието, еротичните възбуди – танци, филми и пр. Много полезно действа физическият труд и физкултурата на свеж въздух. Да се избягват колоезденето и ездата.


д-р Петър Милев, научен сътрудник в Педагогическия институт при БАН Бр. 8/1963 г.


Хигиена на брака


Като норма за здрави съпружески двойки се считат 1-2 полови сношения в седмицата. Най-подходящото време е преди сън. Когато единият от съпрузите или и двамата са уморени, допустимо е полово сношение сутрин. Дневното полово общуване не е препоръчително.


Физиологическа потребност у повечето хора е да се удовлетворяват напълно с един полов акт. Прекаляването в това отношение изтощава нервната система и в крайна сметка става причина за полово безсилие.


проф. А. Б. Прайсман Бр. 6/1967 г.


Ревността и изневярата


А какво поведение трябва да имаме, когато сме установили, че другарят или другарката ни са си позволили извънбрачна връзка? (…) Ако нашият другар в брака просто се е увлякъл и ако това не е смутило искреността и дълбочината на неговите чувства към нас, ние би трябвало може би с разбиране да му подадем ръка. Защото да се греши е човешко. Истинската любов е несъвместима с надутата поза на накърнено честолюбие. Ревността е анахронизъм и несъмнено ще дойде времето, когато хората няма да могат да разбират нито мъките, нито поведението на Шекспировия мавър.


д-р Тодор Бостанджиев

Източник:jenatadnes



Началото на учебната година не винаги е било фиксирано и не винаги денят е бил празничен.

В килийните училища през XVIII и XIX век учебната година не е свързана с конкретна дата. Нейната продължителност зависела най-вече от учителите, а това били предимно свещеници. В някои краища на България те преподавали само през зимата, другаде- ученето било през цялата година. 

По-късно в т.нар. взаимни училища рамките на учебната година се определяли от „спазаряването на даскала” – обикновено за шест месеца, от Димитровден до Гергьовден.От средата на XIX век със завръщането на руските възпитаници започва формирането на времето на учебната година. Обикновено тя започвала в края на месец август или началото на септември и завършвала през юни.

На Петровден се провеждал и Публичен изпит, на който присъствали училищното настоятелство, родителите на учениците и голяма част от населението.В онези времена обаче децата били едни от активните работници на полето. И тези деца, ангажирани със земеделска работа, започвали училище по-късно. Затова проблемът се поставил на учителски и епархийски събори през 70-те години на XIX век. Така се стигнало до  събора в Шумен през 1873 година, когато се изработил „Устав на селските училища”, според който учебната година за тези деца е девет месеца.

След Освобождението традицията не прекъсва. През 1879 г. писмо на проф. Марин Дринов, завеждащ определя 1 септември за начало на учебната година. Този регламент се запазва до 1885 г.Въпросът със селските училища остава актуален и след Освобождението. Учебната година за тях започва в периода между 1 септември и 1 октомври и приключва в началото на май.

По времето на премиера Александър Стамболийски и образователен министър Стоян Омарчевски (1920-1923) са извършени редица реформи в образованието, включително и в организацията на учебния процес. Учебната година за градовете започва на 15 септември и завършва на 12 юли. 

Целта е децата по-дълго време през есента да са свободни, за да прибират реколтата с родителите си.Датата 15 септември се запазва до идването на комунистите на власт. През 1952 година под влияние на образователната система в Съветския съюз се извършва промяна в рамките на учебната година. Тя започва на 1 септември и продължава до 30 май. Моделът се оказва неприложим за българската образователна традиция и от 1957 година до днес началото на учебната година е 15 септември.

Източник:haskovo.live



И не смятам, че щеше да ми е зле. И всичко това не е „гола“ носталгия. Моето поколение го видя с очите си, а за поколението на младите  вече е „фентъзи“.

1.Щях да съм в град с десетки работещи предприятия, със здравеопазване, образование и без безработица. С гарантирани пенсии, социални пакети, санаториуми, почивни бази.

2.Щях да съм в град без дрехи втора употреба, без затворени магазини, със 100 000, а не с 35 000 население.

3.Щях да съм в град без престъпност, без хора, търкащи билетчета с нездрав блясък в очите, без хазартни зали.

4.Град, в който хората не се притесняваха от криминална хроника и оставяха ключове от апартамента си под изтривалката и всички го знаеха!

5.Щях да съм в град, където децата ми играят навсякъде из града, без да се тревожа. Нямаше да има джендър пропаганда. Град, където момчетата стават мъже, а момичетата – жени. Момчетата бяха гаджета с момичетата, женеха се, раждаха се деца и нямаше нищо по-хубаво от това.

6.Щях да съм в град с поне 7-8 дискотеки, плюс още толкова в близките села, където заведенията са пълни, но нямаше чалга и дрога.

7.Щях да съм в град, пълен с безплатен и лесно достъпен масов спорт! А не вход на стадион да се превърне в битак за коли.

8.Щях да съм в град, където учителите са уважавани хора, а не ровещи в кофите за боклук, за да оцеляват.

9.Щях да съм в град, където на 100 000 души има само една банка, която даваше нисколихвени кредити, и в предприятията работеше каса (без никакви лихви). Нямаше съдебни изпълнители, които да изхвърлят хората на улиците.

10.Щях да съм в град с поддържани паркове, в които да има младежи с китари по нощите. В „Кайлъка“ да има работещ летен театър, от който не лъха аромат на кюфтета. Щеше да има езера с вода, лилии и плаващи птици.

11.Щях да съм в град с поне 5-6 кина, работещ театър и работеща опера с пълни зали на всяко представление.

12.Щях да съм в град без бездомници, бедни и зарязани от Бога и държавата хора.

13.Щях да съм в град, където „милицията“ не се шегува, а при престъпление следва залавяне, бой, съд и наказание!

Мери Николова



Преди  години мина със 118 миньори се срутва при земетресение с магнитуд 7,8 в Западен Китай.


Оттогава тази част от мината е затворена. Наскоро обаче група миньори подновили работата си в изоставената мина, когато случайно открили миньор. Той е успял да оцелее в смъртния капан в продължение на 17 години.


Спасеният миньор, 59-годишният Чунг Вай, е бил в много лошо състояние. Той е откаран в близката болница, където лекарите в момента оценяват физическото и психическото му състояние.По време на земетресението дървените конструкции, които са свързвали тунела на мината, са се срутили и 118 души са останали под развалините. Всички миньори загиват, с изключение на Чънг. Единствената причина, поради която той успява да оцелее, е вентилационният отвор, който е единственият достъп до свеж въздух.


Помогнало му да оцелее и това, че в мините имало много хранителни запаси в случай на срутване. Въпреки това му се наложило да яде плъхове и мъх.


Това е най-уникалният случай, в който човек е успял да оцелее толкова дълго време в такива екстремни условия.



Торбичката Билла е символ отдавна. В цяла Европа обикалят нашенци с такава торбичка. Здрава е, цветна е, модерна е. Маркова е. Не е някоя селска и има завиден обем. Може да се използва и като сигнална жилетка, за да виждат останалите от туристическата група къде си. Изобщо е многофункционална, голяма, здрава и обемна.


Хората над 40 години си спомнят добре, че шарената найлонова торбичка с рекламен надпис беше символ на цивилизацията и Запада по времето на социализма.


Пликовете, както още им викахме тогава, се събираха внимателно и се използваха като луксозни чанти. Естествено, предизвикаха завист и носеха престиж. Домакините даже си ги перяха.


Найлоновата торба влиза в употреба на Запад през 60-те години, според английската статия в „Уикипедия“. И макар че по замисъл са за еднократна употреба, оказва се, че рекламният бизнес ги превръща в многократно употребявани. В Западна Европа на никого не правят впечатление, но в социалистическия лагер бяха западен лукс – като лъскавите салфетки, които се носеха оттам, а малките момичета страстно ги колекционираха.


Торбата от верига за хранителни стоки в днешно време в България е символ на провинциалност – каква ирония на съдбата и какво падение на този някогашен символ на престиж. Затова вицепремиерът е недоволен. Само да не го беше казвал в ефир…


НАЙ-ЧЕТЕНИ👇

ПОСЕТИТЕЛИ ГЕДАТ👇

АРХИВ НА САЙТА

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ: