Да ти продадат пресни кремвирши, сирене или кашкавал и завият в амбалажна хартия, да те изпрати майка ти до магазина със списък за пазаруване и да се върнеш с всички покупки и правилно върнато ресто, че и понякога с вафла от продавачката за награда, да чистиш надписи от химикал по чина с тебешир, в голямото междучасие да бързаш да извадиш ластик и да играеш на "ема, есаса.."

Момчетата да бързат да играят на лимки, сутрин преди да влезеш в училище, първа смяна да правите всички заедно в двора физ зарядка, да се строявате преди първия час по класове и да ви проверяват за връзки и бележници, да си носиш в джоба текстилна носна кърпа, а не хартиена, шоколад кума лиса да е най-вкусният на света.




Непрекъснато реформирана и непрекъснато наникъде – това е българската образователна система сега. Резултатите са просто катастрофални, смазващо неграмотни ученици и зрелостници, студенти с почти никаква обща култура. Писанията във фейсбук показват въпиюща неграмотност и ограниченост в мисленето.


По времето на соца със сигурност ни учеха така, че и до ден днешен всичко, което знам като обща култура по история, география, биология, литература, се дължи именно на моите учители. А те бяха строги и същевременно добри хора, умееха не само да преподават, но и да ни запалят, да ни накарат да учим не по принуда, а от интерес. 


Един от най-ценните навици, формирани в училището през 60-те и 70-те години, е да се чете.


Едно преклонение към писменото слово, което за цял живот ни свърза с книгите. Днес, когато честваме празника на писмеността, всички знаем, че има хора, недокосвали книга през живота си. Тогава всяка учебна година завършвахме със списък с книги за следващата. А родителите ни зорко следяха за прочитането им през лятото. Днес е достатъчно да минеш пред едно училище през междучасието, да видиш кълбата дим от струпаните пред входовете учители и ученици, да се заслушаш в разговорите, които водят помежду си, и езика, който използват, и да направиш извод за съвременното обучение в реформираното българско училище.

Тихомир Илиев, Русе



При едно от нападенията на Иван Дангов отляво, в 76-тата минута, вратарят на киевчани Роменский влиза жестоко с бутоните си в слабините на българския нападател и буквално разкъсва тестисите му Краката, надолу по чорапите на Дангов, се оцветяват в кръв за секунда. 

Цялата тази касапница ясно се вижда по телевизията. „Калците му се напълниха с кръв, тестисите му бяха разкъсани. Гледката беше страшна. На катетър го качихме после в самолета”, връща се в спомените голмайсторът за „Локото” Нако Дойчев.По-късно животът на Дангов е „спасен” в многочасова операция в София. Уви, налага се лекарите да отстранят и двата му тестиса. А малко преди фаталния мач Дангов е планирал сватбата си. 

Осъзнал, че животът му е разбит, Иван Дангов се самоубива само 2-3 месеца по-късно с ловната си пушка. 

Естествено, тогава е обявено, че той загива в ловен инцидент, но за всички е ясно, че осакатеният футболист сам посяга на живота си. Днес, в памет на трагично отишлия си играч, се провеждат турнири по детски футбол.

Предлагаме ви извадка от публикацията „НРБ и СССР: Голямата футболна криза„ на Никола Георгиев, от 15.07.2016, в „Политика“, в която се разказва за драматичните два мача между Локо (София) и Динамо (Киев) през 1979 година.

…“Повод за драмата става мачът между скромния „Локомотив” (София) и доста силния по онова време „Динамо” (Киев). Двата отбора играят за купата на УЕФА през мъгливата есен на 1979 г. Двубоят едва не предизвиква скандал между СССР и НРБ и довежда до самоубийството на българския футболист на „Локото” Иван Дангов няколко месеца по-късно. Срещата в крайна сметка остава в историята като една от най-пировите победи във футбола. 

А в  спортните отношения между България и Съветския съюз, този мач е нещо като еквивалент на Карибската криза от 1962 г.Киевският „Динамо” в тези години е най-силният отбор в СССР, току-що е спечелил купата на КНК, съставя гръбнака на „Сборная” и е нещо като емблемата на съветския спорт за пред света. Киевчани са водени от легендарния треньор Валерий Лобановски. Това не е просто клуб, а военна машина за международни победи…

Голямата звезда на софийския „Локомотив” по това време е безсмъртният Атанас (Начко) Михайлов, а треньор е известният с нелекия си казармен нрав Васил Методиев-Шпайдела. Между другото, прякорът на Методиев идва от името на немския генерал Ханс Шпайдел, отличил се както в Първата световна, така и във Втората световна война. Истинският ген. Шпайдел воюва и на Източния фронт, при това ръководейки група армии „Юг”, които минават и през Украйна. Тази етимология на прякора на българския треньор, казват, стигнала и до съветските власти.

Съветската директива е ясна – скромните българи трябва да бъдат отстранени … на всяка цена.

В първия мач в България обаче „Локомотив”, който е определен от съветската преса като „квартален отбор”, побеждава съветските звезди с твърде удобното 1:0 след гол на Начко Михайлов.

За късмет на съветския отбор преди реванша голямата звезда на българския футбол и на „Локото” по това време Атанас Михайлов е контузен. За всеки случай нашите власти предупреждават ръководството на „Локо” Начко да не пътува до СССР, а футболистите да не се напрягат много в реванша, за не се обидят съветските другари. По това време вече мирише на перестройка в целия соцлагер и СССР следят изкъсо сателитите си – особено в спорта. (Само няколко години по-късно България примирено бойкотира Олимпиадата в САЩ, за да угоди на големия съветски брат).

От щаба на железничарите привидно приемат препоръките, но качват на самолета контузения Начко с обяснението, че само ще разгледа Киев като турист и ще повдига духа на момчетата.

Срещата-реванш е на 12 декември 1979 г. Съдия на мача е унгарецът Полотай, който предварително е уреден и „почерпен” от домакините. Обещан му е и… цветен телевизор.

…Неочаквано за „Динамо” българската звезда Начко Михайлов влиза в игра на инжекции. Самият той разбира, че ще играе в последния момент, от лекаря на отбора. Бате Начко е оставен до резачката Владимир Бесонов, легендарен десен бек на СССР на три световни първенства, който постоянно го малтретира и го рита целеустремено точно по болното място. Прякорът на Бесонов е Човека-травма, защото контузва безкомпромисно противниковите футболисти. „Играх като щъркел, на един крак”, спомня си по-късно Начко Михайлов.

Мачът прераства в кошмар за нашите момчета, защото домакините са опасно груби, далеч извън допустимото. На всичкото отгоре те успяват да отбележат и два гола до 42 рата минута…

Мачът върви към края си. Киевчани предвкусват победата. Настъпва 72-рата минута. Тогава Начко финтира постоянния си пазач Бесонов. Вдига топката към границата на наказателното поле към хлапака Дойчев, а голобрадият юноша на отбора шутира и опъва мрежата на вратаря Роменский.

Истинската драма обаче тепърва предстои. Българите са окрилени и започват атаки. При едно от нападенията на Иван Дангов отляво, в 76-тата минута, вратарят на киевчани Роменский влиза жестоко с бутоните си в слабините на българския нападател и буквално разкъсва тестисите му…

По-късно животът на Дангов е „спасен” в многочасова операция в София. Уви, налага се лекарите да отстранят и двата му тестиса. А малко преди фаталния мач Дангов е планирал сватбата си. Осъзнал, че животът му е разбит, Иван Дангов се самоубива само 2-3 месеца по-късно с ловната си пушка. Естествено, тогава е обявено, че той загива в ловен инцидент, но за всички е ясно, че осакатеният футболист сам посяга на живота си. Днес, в памет на трагично отишлия си играч, се провеждат турнири по детски футбол.

Но мачът трябва да продължи и без гърчещия се от болка и изведен на носилка Дангов. Съдията Палотай прави поредния подарък за домакините… изгонвайки Боко Димитров. Въпреки това „Локо” София удържа резултата и с гола си на чужд терен се класира за четвъртфиналите.

Домакините, естествено, са бесни и дори нарушават феърплея, като не се явяват на „дружеската” вечеря след мача. В интерес на истината, българите също не умират от желание да ядат и пият с братушките и така съветско-българския банкет на дружбата пропада.

Така за първи път в историята български футболен тим елиминира съперник от СССР.

Цялата тази история обаче никак не допада на тогавашното партийно и спортно ръководство на НРБ. И то не толкова заради това, че е отстранен киевския гранд, а защото скандалите на терена и извън него, многото контузии, цялата враждебна атмосфера около мача, нарушават мита за вечната българо-съветска дружба.

Партията веднага намира формален повод да накаже Шпайдела със забрана от треньорска дейност за две години – бил се държал зле със съветските другари. Решението е взето от Районния комитет на партията, но заповедта за това идва „свише”.В следващия си мач за купата на УЕФА „Локомотив” среща „Щутгарт” и отпада от турнира без особени драми. Но само няколко години по-късно реабилитираният Васил Методиев – Шпайдела застава начело на „Левски” и си го връща на германците като ги отстранява два пъти поред с отбора на „сините”“…



Не стига, че им вземаха земята, животните и инвентара и ги оставиха на гола поляна, а трябваше и да продоволстват постиженията на другарчетата/така ги наричаше дядо ядосано/! 


Не си спомням какво обичах да ям, но не ни даваха да пием вода когато искахме, и най-гадното не ми даваха да рисувам с лявата ръка. Когато стана въпрос да я вържат като счупена си "хванах шапката" и избягах, прибрах се в къщи при бабка, и това беше! Игри на воля и свобода, едно прекрасно детство!


Какви са вашите спомени и преживелици в детската градина по времето на СОЦА в НРБ?


Румяна Иванова




Очната линия се купуваше от железарията, червилата „Ида“ бяха хит

В днешно време козметичната индустрия е една от най-бързо развиващите се, а търговската мрежа изобилства от какви ли не продукти, обещаващи вечни красота и младост. Някога обаче изборът бе далеч по-оскъден, но за сметка на това с качеството никога не се правеше компромис.

По времето на социализма никой не беше чувал за световните козметични марки, а дамите се разкрасяваха и подмладяваха къде с подръчни средства, къде с помади родно производство. През 1966 г. в България е създаден първият крем за лице – краставичен, който предизвиква фурор, а мнозина продължават да го ползват и до днес.


Макар да не бе луксозен на външен вид, съставките му бяха натурални, а жените твърдяха, че върши чудеса. Изборът на бяла козметика наистина бе оскъден, но краставичният крем не беше единственият, който се купуваше като топъл хляб. „Здраве“ беше универсално средство за здравословни проблеми и за красота. Във всяка минута в социалистическа България се продаваха по 3 бурканчета от него. „Медико Идеал“ и „Лимонов крем“ също бяха от предпочитаните подмладяващи средства в епохата на соца.


Тогава не се радвахме и на изобилие от грим продукти. След навлизането на модата жените да си подчертават очите с т. нар. очна линия в България все още нямаше тушове, нито глезотии като спирали за мигли. Масово дамите купуваха от железариите по 8 стотинки бройката черни моливи за стъкло и майсторски рисуваха очите си, досущ като Клеопатра. Лошото обаче беше, че моливът беше почти перманентен и не се изтриваше никак лесно. Търкаш, търкаш, а махане няма, а тогава никой още не бе чувал за западняшки екстри като лосион за почистване на грим. По-досетливите дами купуваха бебешко мляко „Па-па“ и с него премахваха черния грим от очите си.

Червилата „Ида“ бяха като реликва за всяка дама. Свършваха по-бързо от всяка друга стока. Навремето не беше като днес – хиляди марки, хиляди цветове, голям избор и чудене какво да купиш. Тогава номерата от каталога на „Ида“ 121 и 112 бяха се превърнали в универсални и всяка жена знаеше, че с тях няма да обърка. Червилата се използваха до дупка, а когато отиваха към привършване, каквото останеше вътре, се вадеше от гилзата и се слагаше в капачка, обикновено от коняк „Плиска“, понеже бяха лесно огъваеми. Топеше се на слаб котлон, а после се връщаше обратно в гилзата, изстудяваше се в хладилника и ползването продължаваше. Нищо от дамската тоалетка не се разхищаваше.


Освен че бяха с еднакви червила, всички жени ухаеха и на едни и същи парфюми. Кой ти знаеше „Диор“, „Живанши“, „Пиер Карден“… Ако имаш връзки, най-много да успееш да се вредиш за полското флаконче „Бич може“. С още по-голямо ходатайстване в тогавашния ЦУМ можеше да се сдобиеш и с шишенце от българския „Джулия“. Парфюмът беше легендарен, но се произвеждаше на ишлеме и само за износ. Масовите аромати бяха „Кобако“, „Флам“, „Мазуми“ и редица други, които отдавна липсват в търговската мрежа.



Въпреки широко разпространените предположения за потенциалното завръщане на Джони Деп в поредицата „Карибски пирати“, феновете, които копнеят за отмъщението му като капитан Джак Спароу, трябва да се подготвят за горчиво разочарование. За съжаление вече 60-годишният актьор е решил да не си сътрудничи отново с Disney.


Близки сътрудници на Деп твърдят, че той окончателно е прекъснал връзките си с Disney. Причината за позицията му се крие в дълбокото му негодувание от внезапното прекратяване на договора му от студиото по време на съдебната му битка с бившата му съпруга Амбър Хърд.


Президентът на Disney Studios генерира глобални заглавия, като изрази текущата липса на ангажираност на студиото по отношение на завръщането на Деп. Това изявление беше широко тълкувано като стратегически ход за запазване на възможността за Деп след съдебната му победа миналата година.Въпреки това, след внимателно обмисляне на възможностите и предпочитанията му през последните няколко месеца и на прага на празнуването на 60-ия му рожден ден, източници, близки до известния актьор, разкриха, че той няма интерес да участва във филм на Disney. Изглежда, че раните от внезапното му уволнение след процеса за клевета все още не са зараснали.


Докато Деп заяви на филмовия фестивал в Кан, че не се чувства отхвърлен от Холивуд, неговата чувствителна природа таи гняв към начина, по който се развиха обвиненията. Следователно той взе решение да се съсредоточи върху живот, далеч от развлекателната индустрия, вярвайки, че това е най-благоприятният път за него.Според доверен приятел, Деп е решил, че независимо от финансовата привлекателност или потенциала за епизодични изяви, той никога няма да се забавлява с идеята да се върне в това конкретно студио за бъдещи филмови проекти. Нещо повече, изглежда много малко вероятно той да се поддаде на изкушението да играе отново в някой студиен филм.Струва си да се отбележи, че не само Disney прекъсна връзките си с Деп, когато се появиха сътресения. Например, въпреки че е кръстник на децата на Тим Бъртън и поддържа дългогодишно приятелство с режисьора, Деп няма да се появи в предстоящото продължение на “Бийтълджус”, продуциран от Warner Bros.


Това решение, както разкриха негови близки приятели, поне отчасти се дължи на нежеланието му да си сътрудничи отново с Warner Bros., след изключването му от франчайза „Фантастични животни“ след неуспешното му дело.След пет години, погълнати до голяма степен от съдебни битки, Деп сега събира парчетата от кариерата си и насочва енергията си към музика, изкуство и създаване на независими филми. След събитието в Кан, актьорът се появи в Албърт хол в продължение на две вечери, свирейки на китара, заобиколен от своите герои в почит към своя приятел Джеф Бек.


В бъдеще Деп планира да режисира филм, озаглавен “Modi”, описващ 24 часа от живота на художника Модилиани. Докато той ще е зад камерата, други ще поемат актьорските роли. Музиката остава основният му фокус, като неговата супергрупа, състояща се от Деп, Алис Купър и Джо Пери от Aerosmith, в момента работи върху третия си албум.


НАЙ-ЧЕТЕНИ👇

ПОСЕТИТЕЛИ ГЕДАТ👇

АРХИВ НА САЙТА

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ: