Поглед от другата страна:Партийният секретар ми отряза премията, защото си пуснах брада

Много хора не спират с носталгията по социализма. Но ние, родените през петдесете години на миналия век, помним добре!

Помним как ни стрижеха в училище, как ни разпаряха тесните панталони, как забраняваха да слушаме „упадъчна западна музика“ („Бийтълс“)! Помня как за децата на „активните борци“ имаше специална квота за влизане във ВУЗ – приемаха ги с тройки, докато ние трябваше да имаме бал отличен 6, за да влезем в МЕИ-то. И аз го имах, защото приемните изпити по физика и математика издържах с отличен. 

През 1966/67 г. живях в общежитие в кв. „Дървеница“, в 10-и блок. В стаята 3,7 на 4,20 м, или 15 кв. м, бяхме четирима! Аз, момче 1-ви курс, момче от Пловдив 2-ри курс, един от Тунис и един 50-годишен партиен деятел, който учеше икономика по партийно поръчение. Имаше една масичка в стаята. За кого по-напред! А Саллих от Тунис и „партягата“ все се караха. Това ме накара да ида в селото Дървеница на квартира в къщата на един шоп! След три месеца напуснах, защото ми се караше, че съм ползвал банята да си избръсна лицето! Така и не ми върна предплатата за цяла година. 

После на квартира в таванска стая – без чешма и тоалетна! Вярно, купоните в стола бяха 60 ст., но какво ядяхме? Вечерята често беше ориз с домати в една желязна чинийка и купичка компот! Голямо ядене! Вечер, когато окъснявахме да чертаем проекти, към 23 часа отивах в близкия ресторант и купувах един хляб. Пътьом забърсвах солница, а ако имах късмет, и олиото от оливиерата. Там в ресторанта съм виждал как от отсервираните чинии връщаха в тавите ганитурата, дето не е изядена, за да я продават отново!

Сприятелих се с едно свястно момче от Русе – също студентче. То не беше виновно, че баща му беше партиен големец. То се хранеше не в стола с мен, а се разделяхме пред хотел „Рила“, където се хранеше в специалния стол за партийните велможи!

После, преди да се дипломирам, започнах работа в ЗЗУ-то и получавах заплата 150-200 лева. Но когато защитих дипломната работа и се сдобих с титлата „инженер“, заплатата ми стана 110 лева! Социализъм ! После бригади, бригади – всяко лято по десет дни трябваше да окопаваме цвекло!

Карта за море? Може да се уредиш, но не за почивната станция, която се ползваше от директорите, партийния секретар и фамилиите им. За нас беше лагерът с дъсчените бунгала. В тях имаше две легла и един стол. И няма как повече! Те бяха с размер 2,50 на 3 метра. Банята е обща и представлява пак заградено с дъски място и издигнат варел за вода да се топли от слънцето. Когато след петнадесет години заплатата ми стана 200 лева, пожелах най-после да купя за семейството пералня. Купих „Татрамат“ – чешка, за 630 лева. Със заем! Изплащах я две години!

През всичките тези години три пъти подавах молба за държавно жилище, защото бяхме младо семейство с дете, но... отговорът дойде чак през 1988 г. – тоест след 16 години! През това време на неженения син на съседите ми – баба и дядо „активни борци“, му дадоха тристаен апартамент в нов блок!

Да добавя ли още как ми „орязаха“ премията на два пъти по разпореждане на заводския партиен секретар, защото си пуснах брадичка и не я махнах, както ми заповяда той! И има много още какво да се разкаже за „красотите“ на онзи строй.

 Св. Горанов/Ретро.бг/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Наричахме учителките си „другарко“ ключът за вкъщи висеше на връвчица на врата ни и още:

По цял ден играехте на криеница или на стражари и апаши пред блока и крещяхте на майка си да ви намаже една филия с лютеница, че от безспирните игри винаги бяхте озверели от глад. А стане ли 17,30 часа, се чуваше вик „Детското почва“ и градинката пред блока опустяваше. 

Тогава се пренасяхте на испанския бряг в Андалусия, пътувахте във времето с едно момиче с вълшебен пръстен, летяхте над незнайни градове с Чесмир, слизахте в подземията с костенурките Нинджа или пътувахте из морета и океани с Васко да Гама от село Рупча. 

Това бяха любимите детски филмчета, познати ни от Първа програма на БНТ. Тези от вас, които са живели в онова време с една телевизия, имат нещо много общо  общо детство  едни игри, едни филмчета, едни герои. И днес малко пораснали (но не чак дотам), когато се връщаме там назад в детството ни, се появява една носталгия, която изпитваме всички.

Времената бяха други, а деЦките бяха само по първа програма. Чакахме Сънчо с нетърпение с малките зайчета, които се скриват от дъжда… и приказките на Педя човек, лакът брада…Повечето от нас си спомнят как след дългата игра навън заставаха с притаен дъх пред  телевизора и с нетърпение очакваха началото на   „Патето Яки и Чопър“, „Джейми и вълшебното фенерче“. „Ум, белият делфин“, „Барбароните”, „Пинко, розовата пантера“, „Зайчето с карираните ушички“, „Смехораните“ и много други. А игралните „Синьо лято“, чешкото филмче „Арабела“, „Бенджи, Закс и звездният принц“, „Летящият Чесмир“, „Чоки“…..?

А помните ли кака Лили, бате Влади и накрая кака Лара с тяхното „Милион и едно желание“. Емблематичното детско предаване на БНТ стартира през далечната 1986 г. Децата се обаждаха  по телефона или пращаха писма и казваха какво искат да гледат, защото нямаше къде другаде. Предаването се излъчваше по Първи юни и Нова година и бе с продължителност между 5 и 6 часа, като бе разделено в две части, с прекъсване по обяд. Днес милион и едно желание го има само с хващането на дистанционното.

Едва ли сте забравили и най-ранния сутрешен блок „Добро утро“ по Канал 1 и как един водещ с очила, който за жалост вече не е между нас, с папка в ръцете заявяваше: „И сега малко време за децата“. След секунди се появяваха малки симпатични сини човечета с бели шапки и чорапогащи. Да, това са познатите смърфове. Между другото малките човечета вече са на 52 години. Нарисувани са в комикс за първи път през 1958 г. Започват да се мърдат по екрана през 1982 г.

Това бяха деЦките по първа, с които повечето от нас израснахме и имахме едно по-простичко, но и по-истинско детство!. 

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Ужасяващият съветски експеримент, при който група затворници прекарват 15 дни без сън

 

Камерата, в която затворниците са държани 15 дни без сън

В края на 40-те години на миналия век съветски учени затварят заедно петима човека в херметична камера и изпробват върху тях експериментален газ, който предотвратява заспиването. По този начин те искат да проучат последствията от продължителното лишаване на организма от сън.

Първоначалната цел на т. нар. Николаев газ е да държи войниците будни на бойното поле за продължителен период от време по време на военни действия. Това би позволило на правителството или да използва по-малко войници, или да увеличи силата и способностите им.

Невротоксичният газ е кръстен на Феликс Николаев: 

Предполагаем войник, за когото до нас е достигнало ограничено количество информация, но името му присъства в записките на експеримента.

В продължение на 15 дни съветските учени държат будни 5 човека, използвайки експерименталния газов стимулант. Учените внимателно следели нивата на кислород в залата, за да не убият обектите си, тъй като газът бил токсичен в големи количества. По това време все още не съществуват камерите за наблюдение и руснаците разполагат само с микрофони и малки кръгли прозорци с дебелина 15 см. В херметичната камера затворниците разполагали с книги, походни легла без завивки, течаща вода, тоалетна и храна за месец.

"Опитните свинчета" били политически затворници, обявени за врагове на народа по време на Втората световна война.

Първите 5 дни

През първите 5 дни от експеримента всичко вървяло гладко. Затворниците не се оплаквали, защото им било обещано, че ако участват доброволно и не спят, ще бъдат освободени. Учените следели действията и ежедневието им и забелязали, че започнали все повече да обсъждат помежду си травматични инциденти, които са преживели в миналото. След четвъртия ден разговорите им станали още по-мрачни.

След петия ден те започнали да протестират срещу ситуацията и обстоятелствата, довели ги до тук и започнали да показват признаци на засилена параноя. Спрели да си говорят един с друг и вместо това шепнели в микрофоните и срещу непрозрачните кръгли прозорчета. Всеки от тях смятал, че може да спечели доверието на учените, доносничейки за останалите. В началото учените смятали, че поведението им е резултат от експерименталния газ…

Деветият ден

На деветия ден единият експериментален обект започнал да крещи. Той тичал из залата, крещейки непрестанно в продължение на 3 часа, като в даден момент вече само скимтял, защото не можел да произведе по-силен звук. Учените стигнали до заключението, че е скъсал гласните си струни. Но по-странно е поведението на останалите затворници… всъщност те не реагирали по никакъв начин. Те продължили да шепнат в микрофоните, докато друг от тях не започнал да крещи. Други двама некрещящи затворници започнали да късат страници от книгите, да ги мажат със собствените си изпражнения и да ги лепят по прозорчетата. Крещенето спряло, както и шепотът в микрофоните. Учените вече не виждали какво се случва в стаята.

Дванадесетият ден

Учените проверявали микрофоните на всеки час, за да са сигурни, че работят, защото не можели да повярват, че е възможно при петима души нито звук да не излиза от залата. Нивата на кислорода сочели, че затворниците са живи. Само че отчетената консумация на кислород се равнявала на количества, характерни при тежки силови упражнения. В ранната утрин на 14-тия ден учените направили нещо, което обещали да не правят. За да получат някаква информация, те включили интеркома и се опитали да комуникират със затворниците. Те заповядали на затворниците да се отдръпнат от вратата и да легнат на земята или в противен случай ще бъдат застреляни. Учените също така обещали, че единият затворник ще си спечели незабавно освобождение. С изненада те чули едно единствено изречение в отговор: "Вече не искаме да бъдем свободни."

Между изследователите и военните ръководители на проекта възникнал спор какво следва да се направи. Тъй като не успели да провокират никакъв друг отговор по интеркома, те решили, че в полунощ на петнадесетия ден ще отворят вратата на залата.

Петнадесети ден/полунощ

Учените прекратили изпускането на Николаевия газ в камерата и я напълнили с чист въздух. По микрофоните веднага се чуло роптаене. Три различни гласа започнали да се молят, сякаш за живота си, газът отново да бъде пуснат. Залата била отворена и в нея нахлули съветски войници, които да извадят навън опитните субекти. Затворниците започнали да крещят още по-силно отпреди.

Един от мъжете лежал мъртъв в 20 см кървава вода. От тялото му били откъснати парчета плът, с които бил запушен сифонът на пода. Всъщност всички обекти на експеримента били с жестоки наранявания. По-ужасното в случая било, че всички се били самонаранили и дори яли от собствената си плът.

Живите затворници били ужасени, че ще заспят и отказвали да напуснат камерата, молейки учените да пуснат отново газа. Двама били откарани до медицинско заведение за лечение. Единият дотолкова се противял на упойката, че чупел кости и късал плът и мускули. Веднага след като анестезията подействала, сърцето му спряло и той умрял. Другият обект бил подложен на хирургични интервенции без упойка. В крайна сметка всички тестови обекти намират смъртта си, а експериментът се оказва неуспешен.

Реалност или не

Поради естеството на материята, достоверността на този разказ не може да бъде доказана. Историята достига до нас благодарение на анонимен разказ, публикуван в известен американски сайт за ужасяващи случки и мистериозни явления. За момента автентичността му не е потвърдена от нито една официална институция.

Но съществуват сведения, че различни усъвършенствани версии на газа днес се използват по света като хипнотични катализатори или серум на истината. Поради тази причина всеки от вас сам трябва да прецени дали историята е реална или не. Ако е истинска, остава един въпрос – газът или лишаването от сън са отговорни за поведението на опитните субекти? Вероятно никога няма да разберем…

Източник:www.news.com.au

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Живото българско кисело мляко от нашето детство

1. В стъкло, а не в пластмаса с феноли

2. Точно 0.5 кг, а не 0.35, 0.33, 0.32 и надолу...

3. Живо - след 2-3 дни в хладилника, въпреки всичко се вкисва, защото бактериите са му живи и работят

4. Без нишесте, кокосово масло и други заменители

5. Без консерванти и прочее мумифицираща здравето химия

6.Няма отпадъци - бурканчетата са за многократна употреба!

7. Българско - и като произход (даваше хляб на български производители), и като компания!

Ей тези неща ми липсват днес! А на Вас?

Павлина Танева

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

От такива колички като на снимката-умни,красиви и здрави деца пораснаха

Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. Водата се топлеше на печката. Памперсите не бяха открити. На контактите нямаше предпазни капачки. Шкафовете вкъщи не се заключваха никога, вратите на къщите също стояха отключени. Но никой не крадеше парцалените ни топки и кукли.

Сутрин излизахме навън с по една филия хляб, полята с олио и посипана с червен пипер. Играехме по цял ден игри, които сами си измисляхме и се прибирахме едва когато запалваха уличното осветление – там, където го имаше. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро“. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. И през цялото това време родителите ни изобщо не знаеха, къде се намираме. Но никой не стана хаймана.

С часове майсторяхме колички от дъски и лагери, намерени на боклука на съседния завод и едва, когато вече летяхме по нанадолнището, си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Ходехме със синини и натъртвания, с драскотини и дори със счупени глави. Но никой на никого не се сърдеше за това.

По няколко човека ядяхме от един сладолед, пиехме лимонада от една и съща бутилка, люпехме семки, утолявахме жаждата си от улични чешмички. Но никой не се разболяваше от това.

Отивахме на училище без придружител. Нямахме училищни бодигардове. Учехме по учебниците, останали от по-големите ни братя и сестри. Дърпахме плитките на седящите пред нас момичета. Но те не ни се сърдеха и дори бяха горди с това.

Нямахме видео и кабелна телевизия с над 100 канала, нямахме GSM-и, нямахме компютри с 3D игри и Интернет.

Но затова пък имахме приятели. Просто излизахме от къщи и ги срещахме на улицата. А ако ги нямаше там, отивахме у тях. Ей така, без предварителна покана или дори – без обаждане! И те ни се радваха.”

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Почина бившият италиански премиер Силвио Берлускони

На 86-годишна възраст почина бившият премиер на Италия Силвио Берлускони. Той е издъхнал в болницата "Сан Рафаеле" в Милано,съобщи NOVA.TV 

В последните шест седмици Берлускони се лекуваше в лечебното заведенеи от белодробна инфекция, свързана с хронична левкемия.

Медийният магнат и лидер на партията „Форца Италия” четири пъти оглавяваше кабинети в Рим. Самият той беше скандален и на няколко пъти беше съден.

Роден през 1936 година, Берлускони завършва право в университета в Милано. Занимава се със строително предприемачество и натрупва значително състояние през 70-те години. 

През 1974 г. създава кабелната телевизия „Телемилано”, която съвсем скоро се превръща в предизвикателство за националния монопол. Само шест години след първия си канал, създава и първата комерсиална телевизионна мрежа – „Канале 5”, която през следващите години доминира телевизионния пазар. Берлускони притежава фирми, магазини, киносалони и дори футболен клуб „Милано”.

„Берлускони оказа огромно влияние върху италианската култура, върху манталитета на хората. Защото още с появата на комерсиалната му телевизия в началото на 80-те години на миналия век, Италия беше между католическата традиционна култура и лявата комунистическа култура. 

Той въведе нов тип прогресивна мисъл, което означава социална промяна и по-свободна гражданска ориентация и по-свободни, например, сексуални навици”, каза професорът по политически науки в университета „Луис” Лоренцо де Сио.  

Политическата кариера на Берлускони започва през 90-те, когато създава консервативната политическа партия „Форца Италия”. Едва стъпил във властта, срещу бизнес империята му започва разследване за корупция.

Изправен пред вот на недоверие, той подава оставка. Малко по-късно е обвинен за измама и корупция, но присъдите са отменени. С обещания за намаляване на данъците и по-високи пенсии, партията му печели на парламентарните избори през 2001 г. и той отново става премиер.

Критикуван за влошаващото се състояние на италианската икономика и за подкрепата на американската инвазия в Ирак, Берлускони подава оставка, но печели вот на доверие в парламента и отново се връща на власт с ново правителство, за да загуби на изборите от центристите на Романо Проди.

 

„Трудно е да си представим „Форца Италия” без Силвио Берлускони. Въпросът е какво може да се случи с партията след неговата смърт? От друга страна, медийната му група „Медиасет” съществува в сектор, който е силно регулиран от държавата. Така че отношенията, които има с правителството, са много важни. Всички са заинтересовани да държат „Форца Италия” жива, за да запазят тези отношения”, посочи още Лоренцо де Сио.

Само две години след това Берлускони отново печели предсрочните избори с новата си партия и застава начело на правителството.

„Форца Италия” на Берлускони представлява важен мост между италианските елити и групата на Европейската народна партия в Брюксел. Може би, европейските връзки на правителството , с които се занимава бившият председател на Европарламента Антонио Таяни от „Форца Италия”, ще се засилят”, смята професорът по политически науки в университета „Луис”.

Берлускони е замесен в с*кс скандали, обвинения за връзка с малолетна и съдебни процеси за с*кс със 17-годишна мароканска прост*тутка и за злоупотреба с власт. В края на 2011 г. губи мнозинството си в парламента и подава оставка.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ