Благоевград е разположен в долината на Струма и през него тече по-малката река Бистрица. Намира се на 360 m надморска височина в Благоевградската котловина между планините Рила и Влахина и е в непосредствена близост до Пирин планина.

Благоевград се характеризира с предимно планински и котловинен релеф, като подземните води се подхранват от Бистрица. Благоевград е сред градовете с най-много слънчеви дни в годината.

Ето как е изглеждал Благоевград през 70-те години на миналия век:









Снимки:Бисер Костадинов

Сред забележителностите на Благоевград,особен интерес представлява възрожденският квартал Вароша със своята уникална архитектура. 

На 200 м. западно от него започва природният парк „Бачиново“, по поречието на река Бистрица. По дължината на 2,5-километровата алея са разположени заведения, детски площадки, „Аквапарк Благоевград“ и закрит басейн. В края на алеята се намира изкуствено езеро с дълбочина между 2 и 4 метра, което се пълни с вода от река Бистрица и в което плават водни колела направени под формата на лебеди. На 30 км от града е ски курортът Картала в близост до местността Бодрост.

Традиционно на 5 октомври на площад „Македония“ се провежда заря проверка за загиналите над 30 000 български воини в Балканската война.Благоевградската часовникова кула е известна забележителност и един от символите на града.


 

Кабир Беди и Карол Анрде като Сандокан и лейди Мариана, кадър от филма

Със сигурност поколението на 50-годишните помни култовия за времето си италиански филм „Сандокан“, който тогава не беше за пропускане. Който не го е гледал, да не се издава, а да го потърси в нета, макар че сега въздействието няма да е същото. 

За това поколение в България „Сандокан“ беше нещо като филмите за супергерои за сегашните деца и младежи.Образът на малайския Робин Худ бе много ярък и за това говори фактът, че ако идеш да гледаш филма в едно кино с малки ромчета, го гледаш два пъти – едни път на екран и втори път след прожекцията, когато те го изиграват още след излизането от салона. Разбира се, всички са Сандокан, ако са момченца, и лейди Мариана /в ролятя бе красивата Карол Андре/, ако са момиченца. Някои момиченца, впрочем, също искаха да са малайския пират и от време на време им се позволяваше.

Истинският Сандокан, Малайският тигър, може да е само един и този образ принадлежи на индийския актьор Кабир Беди, който доби известност заради него в цяла Европа и в родината си и е първата му запомняща се роля в дългата му и интересна кариера. Самият филм по романа на Емилио Салгари е режисиран от Серджио Солима и е всъщност 6-серийна поредица от 1976 година, от която тук видяхме само началото. През 1996 година излезе и „Завръщането на Сандокан“, но вече не беше същото…

Кабир Беди, който освен децата покори със зелените си очи и множество женски сърца в Европа и Азия, е роден в Бомбай /сега Мумбай/ през 1946 година. 

Освен като Сандокан, е известен най-много като принц Омар Рашид в „Дързост и красота“ и Гобинда във филма за Джеймс Бонд „Октопуси“. 

Става дума обаче за популярността му извън Индия, защото в страната си той е много обичан, играл е в около 60 продукции на Боливуд.Кабир е женен три пъти и има две деца, но синът му Сидхарт е починал на 26 години при нещастен случай. Актьорът е успял да продължи с кариерата си след тази трагедия, а е имал и още съжителства с известни жени, включително бивша Мис Индия, но без брак. 

Дъщеря му от първия брак, Поя Беди, е бивша актриса в индийски филми, а сега е журналистка.През 2015 година Кабир Беди беше в България, гостува в „шоуто на Слави“ и даде и други интервюта. Той признава, че именно ролята на Сандокан е била тази, която му е отворила пътя за кариера не само в Боливуд, но и в Европа и дори Холивуд. Той смята, че популярността на сериала се дължи на това, че той изразява битката с колониализма и носи послание за силата на любовта.Днес той е изглежда отлично за възрастта си и продължава да живее едновременно в родния си Мумбай и в спомените на вече добре порасналите деца от 70-те. Неговият съвет: никога не приемайте, че сте на повече от 50.


Кабир Беди  /снимка: mid-day.com/

Непреходната стойност на филма за Сандокан пък се потвърди и през 2008 година, когато групата „Лолуги“ пусна клип, явно вдъхновен от него, с песента „Сандокан“. Оттам идва и неувяхващият припев: „Сандокан, мале, с двата ножа!“.

Източник:debati.bg



И милостивата майка, като види как са се заиграли така, че махалата подскача, отпуска още малко. И играта продължаваше..."Челик", "Стражари и апаши", "Замръзванка", "Кралю-порталю", "Капитане-капитане" - това са само една малка част от игрите, които изпълваха летните дни. А имаше още: "на ластик", дама...

Такова беше нашето детство - игри до късно, направо пред блока или на закътани местенца. 

Игри между банди, между цели махали. Игри до тъмно, докато ти виждат очите. Понякога си тръгвахме скарани на живот и смърт, но утре - пак започвахме наново, все едно нищо не е станало. Защото добрата игра е по-важна от всяка сръдня...

Игрите на нашето детство умират, защото почти никой вече не ги помни. Всичко с времето си, да, но нека децата знаят, че имат избор, че имат алтернатива на монитори, смартфони и социални мрежи.

“Защото най-важната социална мрежа на децата е играта с други деца на открито.”

Meri Nikolova:ФБ-Спомени от миналото 2



В новопостроеният завод е започнало производството на първите електрически уреди в България.

 През 50-те години са произвеждани отоплителни печки, перални машини, готварски печки, акумулиращи печки, котлони. През 60-те е започнало производството на първите бойлери, печки духалки, прахосмукачки, ютии и конвекционални печки и др.


В един от цеховете на завода – цех 13 е започнало производството на нагреватели от керамични елементи за всички производствени нужди на завода.


Meri Nikolova



Искам отново да съм дете. Мама да ми приготвя закуска и да ми се ядосва, че не съм я изяла, а тати да „цъка“ с език и да мърмори колко голям инат съм. Но как да ядеш, когато навън те чакат толкова лудории. А времето лети бързо. 

Едно ожулване на коляното и вече си пораснал. Искам отново да си обуя най-захабените къси панталонки и да се муся на съседските деца, които ми се подиграват заради късо подстриганата коса и мъжката походка. Нека се присмиват. Само след няколо години косата ще бъде дълга, а походката ….е, почти същата, но поне в други форми. Някои неща няма да се променят.

Искам отново да съм дете. Да ям пържените картофки на баба до пръсване. Да се учудвам как има търпението да ги изпържи в толкова малко тиганче и как е възможно да не ми се сърди, че ги изяждам всичките, а тя пак е на филия хляб със сиренце. Искам да мога отново да си играя без притеснение за правилата и резултата. Просто да си поиграя. С другите. Със себе си. Искам отново да вярвам, че е непосилно да си напиша домашните навреме. Да се надявам, че като порасна, ще разбирам всичко и ще знам отговорите и на незададените въпроси.

Искам отново да се влюбя по детски. Да е невинно. Драматично, но до болка чисто и неопетнено от света на възрастните и тяхната реализирала се любов. Да няма време да ти омръзне, защото играта на баскетбол не е вечна, а и все някога се стъмва и трябва да се прибереш за вечеря. Да се развълнуваш от поглед, добре подадена топка, жест на внимание под формата на шега или просто от присъствието на друг човек. Да обичаш безусловно, защото си влюбен във фантазия, която ще порасне и ще се превърне в спомен. Но емоцията ще си остане същата, там – в училищния двор, на пейката, до обелките от семки и свенливите докосвания.

Искам отново да бъда Снежанка, а тати да е Дядо Мраз и да раздаваме подаръци на цялата фамилия. Да се смеем. Да сме заедно. Да ядем от вкусните сърми на баба. Дядо отново да е безупречно облечен. Вуйчо отново да разказва надлъж и нашир неговите си теории за живота. Бати и братчеда да „пуцат“ пиратки в двора, а мама и леля да се възмущават на щурия им ентусиазъм да останат без някой и друг пръст. Искам отново да съм дете и да вярвам, че тази картина никога няма да изчезне, че тези хора ще са вечни.

Искам отново да съм дете, за да вярвам, че всеки кръстопът дава шанс за ново начало. Да не ме е страх да избера. Да не съм нетърпелива. Да седя спокойна. Да си изям закуската. Да зарадвам мама и тати. Да се облека и да изляза да си поиграя. С детето в мен и с децата в другите.

Искам отново да съм дете.

blagolika



Днес в България няма индустрия, която да произведе нито мотора, нито капака или мелачката.Това е българска сокоизтисквачка от 1983 година. Работи още. Made in BG.


Не съм вярвала, че такива неща, които навремето сме смятали за не особено качествени, ще работят по 40 години.

Днес в България няма индустрия, която да произведе нито мотора, нито капака или мелачката.Не го казвам от носталгия по соца.Днес ако българска фирма направи своя марка такъв уред, ще е сглобен в Китай или с китайски части.

И няма да работи 40 години.


НАЙ-ЧЕТЕНИ👇

ПОСЕТИТЕЛИ ГЕДАТ👇

АРХИВ НА САЙТА

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ: