Вноска от 1500 лв за ЛАДА 1500 от времето на соца в НРБ

По времето на социализма в България,преди 1989 година можеше да се купи нов автомобил само по два начина. 

Основният, достъпен за широките кръгове от населението, бе да направиш авансова вноска от около 1000 лева в държавното дружество "Мототехника" и после да чака да дойде редът - като за престижните тогава модели като ВАЗ-2103 чакането можеше да продължи и десетилетие.

 Вторият начин бе да се купи свободно автомобил от Corecom - само че за целта бе нужна конвертируема валута, а достъп до нея имаха само онези, работили в чужбина, примерно в Либия,Ирак или моряци от търговския черноморски флот.

Но дори и в Кореком, както ще видите, автомобилите имаха по две цени. 

Едната бе официалната, "показна" или "рекламна" цена - но за да платите нея, пак трябваше да сте чакали реда си с години, или да ползвате някакви други служебни предимства. 

Другата бе т. нар. "цена за свободна продажба", и именно нея плащаха завърналите се от гурбет работници. Така споменатият ЗАЗ 968А струваше 1250 долара официално, но на практика купувачите плащаха по 1500, а за други модели разликата между рекламната и реалната цена дори надхвърляше 500 долара.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Атмосферата на 70-те в 12 точки и една лична история от 80-те

1.Имаше обществени бани

2.В неделя най-често срещаната гледка по улиците беше мъж легнал под кола с отворен преден капак?

3.Автобусите бяха мръсни, течаха отвсякъде като валеше, а зимата беше по-студено от навън?

4.Българските безалкохолни бяха супер, ама всички се редяха на опашка при циганите за сиропите

5.Училищната зъболекарка ми извади зъба, вместо да го лекува

6.В детската градина си премазах пръста, а другарките ме наказаха и дори не ме пратиха на лекар?

7.Ябълките в магазина все бяха малки и полуизгнили

8.Алкохолът беше супер, ама всички си варяха домашна ракия и вино

9.Почивните станции приличаха на казарми

10.Често в училище ни откриваха въшки 

11.Здравеопазването беше уж добро, а масово имаше епидемии от шарка

12.От дъвки идеал и дъвчащи бонбони падаха пломбите

Лична история от 80-те:

Бях се наредила на опашка за портокали — опашката вървеше бързо, защото плодовете бяха пакетирани, но в малко количество и всички се безпокояхме дали ще стигнат до нас. Съвсем безцеремонно обаче отпред се нареждаха продавачки от съседните магазини, фризьорките, че дори и аптекарките от аптеката на ъгъла. Опашката гневно протестираше, но въпреки това всички продавачки си Взеха портокали, а аз и много други останахме с празни ръце.Вижте още:Един ден на опашка за банани през 80-те:Англичанин пита,какво дават тук ?

Споделете и ваши преживявания и лични истории от времето на соца в НРБ

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

На село при баба и дядо! Игри,незабравими приключения и свобода

Свободията си я „заработвахме“. Всички малчугани бяхме от ранни зори, още преди изгрев слънце, на нивата, на бостана или на тютюна. Като свършехме работата по кошовете с тютюн (нанизан и проснат да съхне) и… по реката, по лозята, по овощните градини – никой не питаше къде сме.

През зимата, основно по Коледа, наставаше цялата залисия около клането на прасето и правенето на разни неща (които сега наричаме деликатеси), за да има за през годината… Да не говоря за всичките други празници, когато се колеха петли, кокошки, агнета, овце и т. н.

Дядо беше овчар в ТКЗС-то, а и той си гледаше около 30-ина собствени овце. 

Всяка есен се заколваше овцата и започваше една суетня, в която ние, децата, се забавлявахме и в същото време с удоволствие помагахме. След заколването и оцеждането на кръвта се насичаше заедно с костите на късове. Слагаше се в голям казан и го носехме до кладенеца – заливаше се със студената кладенчова вода, която няколко пъти се изливаше и сменяше с друга. Поне 12 часа – абе до другия ден. 

След това започваше голямото бъркане! Казанът върху огъня с нова вода, която точно покриваше месото. Отначало на силен огън и като завреше, се оставаше само на жар – да си къкри. Така няколко часа – на практика, докато водата почти изври и месото остане на собствена мазнина. Голяма част от костите се отделяха сами от месото и падаха на дъното.

В този момент казанът се махаше от огъня и месото се прехвърляше в една дървена копаня. Месото се обезкостяваше и обратно в казана пак на слаб огън, докато изври останалата вода и започне да се пържи. Тогава Баба слагаше солта, зърната бахар, черен пипер и дафиновия лист. Още топлото месо се прехвърляше в буркани, натъпкваше и след малко се заливаше с още топлата мазнина. После цяла зима се вадеше месото от бурканите и така, както си е студено, се хапваше или пък се готвеше с него./Ретро.бг/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Цени и състав на сокове и нектари произведение в КК„Партизанин", гр. Първомай през 1975 година

Плодови и зеленчукови сокове с нови хранителни качества.

Към многообразието от безалкохолни напитки, приготвени от плодови и зеленчукови сокове и пюрета, са прибавени нови три.

Неотдавна авторски колектив от Научноизследователския институт по консервна промишленост в Пловдив реши да придаде на плодовите и зеленчукови сокове освен качеството да освежават, да утоляват жаждата и да възбуждат апетита, и още едно ценно качество по-висока хранителна стойност. 

За целта в тяхната рецептура бяха включени: 

Обезмаслено кисело мляко и пектин на прах. Така новосъздадените плодови и зеленчукови сокове освен с минерални соли и незаменими аминокиселини, вече са богати и на лесно усвоими млечни белтъчини, което ги прави особено полезни за подобряване на обменните и физиологични процеси на човешкия организъм.

Напитките са хомонегезирани,стерилизирани и херметически затворени в бутилки по 0,530 кг.

Срок за тяхното съхранение е 12 месеца.

Цени:

Сок от праскови — 0,34 лв

Сок от сини сливи — 0,33 лв

Сок от дюли— 0,32 лв

Производител: КК „Партизанин", гр. Първомай

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Детството през СОЦА в снимки от 70-те и 80-те

Детството е като сън, който минава бързо, но се помни цял живот. Всички си спомняме дългите летни вечери, в които сме стояли до късно навън, за да играем с приятели и просто да бъдем деца. Времето на спокойствието и детското безгрижие, игрите навън и свободата да се забавляваме самостоятелно без надзора на родителите ни. 

Израснали буквално на улицата, ние имахме постоянна връзка с приятелите ни, развихме въображението си в устрема си да измисляме всевъзможни забавления и успяхме да открием своя начин да се справяме сами с предизвикателствата на живота.Вижте още:За магията на детството в 35 цитата

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Как тихичко си капеха листата....

Имаше такова време, някога в България в последните дни на септември и в началото на октомври, когато всички български момчета на 18-19 год., годни за военна служба трябваше да преминат през редовете на въоръжените сили на България и да отслужат своя войнски дълг пред народ и Родина...!!!

Бяха отминали вече новобранските вечери - войнишките изпращания - една стара и много мила българска традиция със музика, дарове, слова, която по пищност не отстъпваше на някогашните български сватби..... 

И това беше съвсем естествено - българина благоговее пред две неща - когато изпраща момчето си в казармата , за да отслужи дълга си пред Родината и когато трябва да създаде семейство и нов живот.... 

Затова той не жалеше сили и средства при тези събития...

Повиквателните заповеди за военна служба вече бяха получени от военните окръжия и в уречения ден и час, момчетата трябваше да се явят пред военните поделения....

А там беше като на панаир... 

Хора и глъчка.... Имаше от всичко, смях, сълзи, прегръдки, целувки, напътствия, обещания (останали твърде често неизпълнени)

После идваха военните старшини - даваха своите разпореждания, новобранците заставаха в строй, отваряха се огромните портали на казармите и сякаш поглъщаха тези още нестройни младежки колони...

Предстояха две дълги и сурови години, изпълнени с много лишения и трудности, но именно там момчетата ставаха мъже....Вижте още:Службата беше гавра, приличах на бостанско плашило, но банята – задължителна

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ