Спомен за в стъклени бутилки

Помните ли,че имаше наливно и бутилирано, беше малко по - скъпо,към 1,60 и шарлан, ползваше се за салатите и филийките със шарена сол.

Продаваше се в тъмнозелени стъклени бутилки с елегантен силует, който нямаше как да се сбърка. Голяма мъка беше да се измие едно такова шише, но нямаше домакинство, което да не къта поне по няколко такива бутилки, които после се пълнеха с домашно винце или ракия. 

Някак си хората предпочитаха именно в тях да си затворят безценните еликсири. 

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Един от най-неприятните спомени от социализма беше режима на тока и водата през 80-те

Някой, който е живял в столицата или в някои от най-големите градове, може да възрази. Истината е, че режим на тока имаше почти навсякъде, режим на водата навсякъде извън големите градове.

Най-страшно с режима на тока беше за живеещите в големите комплекси и отопляващи се с парно отопление. 

Просто със спирането на тока спираше и парното, понеже абонатните станции са на електрическо захранване. 

Така освен тъмното настъпваше и студеното. А зимите особено през 80-те години бяха зверски студени. 

Правеха се някакви графици, въртяха се кварталите с различен часови режим, уж за да е по-справедливо, но така или иначе си беше тъмно и студено. Хората роптаеха тихичко, но никой не надигаше глас нависоко. Партийните секретари, партийните членове и низши организации дебнеха и ако някой изразеше някакво недоволство като нищо да се срещне с представител на зловещата Държавна сигурност.През летните месеци пък в малките населени места настъпваше кошмарът с водния режим. 

Понякога той си беше направо смазващ – по 3-4 часа вода на денонощие. Хората смогваха едвам да си напълнят съдовете за пиене, какво къпане, пране, хигиена. В дворовете по селата и малките градове често можеха да се видят метални корита, легени, кофи, напълнени с вода и оставени на слънцето, за да се стоплят и да се използват за хигиенни нужди. 

Имаше и кризисни периоди, в които чешмите пресъхваха за по-дълго, стигало се е до режим няколко часа вода на 3-4 дни. 

Най-големият ужас беше режим на вода и ток едновременно през зимните месеци. Е, вярно е, че все имаше по някоя чешма с изворна или минерална вода, но безводието като цяло беше ужасяващо.А най-лошото е, че този проблем е надвиснал със страшна сила и сега.

Николай Цончев, София

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомен за ММЦ Приморско в снимки от 70-те

С разпореждане на Президиума на Народното събрание от 2 юли 1955 година и Писмо на Министерския съвет от 21 март 1956 година се дава начало на изграждането на ММЦ Приморско. Самото строителство на комплекса започва през пролетта на 1957 година и става едно от най-популярните места за почивка на български и чуждестранни гости.

ММЦ „Георги Димитров“ е българския международен морски център, където в годините на социализма хиляди рускини, чехкини, полякини опознават за първи път любовта благодарение на родните гларуси! 

Открит е още в края на 50-те години на миналия век в залива между Китен и Приморско.

 Изграден край хубава и просторна плажна ивица, младежкия туристически комплекс цели да заздрави дружбата между социалистическата младеж от цял свят и придобива изключителна популярност през 70-те и 80-те години на XX век.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Когато на нивата беше най - вкусно

 

Всяко дете някога е яло,

на нивата върху одеяло, 

там, на засъхналата кал, 

каквото Господ е дал...

На кърпа, върху ствол, 

сланина с шарена сол, 

комат хляб, ухаещо мек

като душа на добър човек,

стръкче лук за разядка, 

с вода на сянка хладка, 

парче сирене с дъх на коза

и за десерт - грозд от лоза... 

И всичко това с любими хора, 

с усещане за сладка умора, 

всичко това с омаен захлас 

по думи, изречени без глас, 

които се чуват, ако се слуша

под сянката на дивата круша... 

А тя е още някъде в полето, там, 

но вече не е вкусно, защото си сам. 

Автор: Петър Донкин

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомен за Бригита Чолакова, заместник главен редактор на редакция “Програма” на Българска телевизия, 1976г.

Излъчване на скромност,добронамеренос и благост.Достойна за възхищение и пример за подражание.Само можем да си спомняме за ерудицията, образованието, визията, перфекционизма и отдадеността към професията на Бригита Чолакова, нейните връстници и колеги!

Бригита първоначално започва работа като говорителка на Централна гара,а кариерата и в телевизията започва със „Златния Орфей“ през 1968 година.

Инициатор е на телевизионни предавания като „ТВ обектив“, „Пожелахте да видите“, „Телевизията представя“, „Стил“ и „ТВ Неделник“.

Омъжвала се е 3 пъти – за волейболиста Боби Владимиров, Христо Чолаков и барабаниста Божидар Карагьозов. Няма деца.

Заради защитата си и застъпничеството си за ген. Атанас Семерджиев като кандидат за вицепрезидент губи работата си в националната телевизия през 1991 година.

Бригита Чолакова ни напуска завинаги на 65 години от инфаркт на 6 октомври 1999 г.

Да е светла паметта и! Вижте още:Популярни телевизионни водещи от миналото в дузина снимки

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

През соца оставяха стоката пред магазина преди още да е отворил

Такава практика е съществувала в Народна република България (НРБ) по време на социалистическия период, макар че не е била повсеместна или постоянна.

През социализма в България често е имало недостиг на различни стоки. Когато се очаквало доставка на дефицитни или търсени продукти, хората са формирали опашки пред магазините още преди отварянето им. В някои случаи, особено при по-малки магазини или в по-малки населени места, част от стоката е била оставяна отвън пред магазина преди отварянето му.

Това е било правено по няколко причини:

1. За да се улесни зареждането на магазина.
2. За да се покаже на чакащите клиенти какви стоки ще бъдат налични.
3. Понякога за да се избегне струпването на много хора вътре в магазина.

Важно е да се отбележи, че тази практика не е била официална политика, а по-скоро неформален подход, използван от някои търговци. Освен това, не всички стоки са били оставяни отвън - обикновено това са били по-тежки или обемисти предмети, които не са били лесни за кражба.

Тази практика е била част от по-широката картина на недостиг и опашки, характерни за икономиката на НРБ през социалистическия период.

По времето на социализма и плановата икономика у нас снабдителите от държавните предприятия понякога стоварваха стоката пред магазина още в тъмни зори,преди продавачките да са дошли и представете си..никой не си е помислял да открадне нещо!

Представете си днес пред някой магазин в тъмни зори да се стовари стоката и да се остави бе никакъв надзор.Какво ли би могло да се случи?

По спомени от 70-те години помня,че камионите снабдяващи магазините с кисело мляко оставяха касетките с мляко пред магазини и когато продавачките дойдат на работа за да отворят ги описваха и прибираха вътре.

А вие какви спомени имате от това време?

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ