Един от най-неприятните спомени от социализма беше режима на тока и водата през 80-те

Някой, който е живял в столицата или в някои от най-големите градове, може да възрази. Истината е, че режим на тока имаше почти навсякъде, режим на водата навсякъде извън големите градове.

Най-страшно с режима на тока беше за живеещите в големите комплекси и отопляващи се с парно отопление. 

Просто със спирането на тока спираше и парното, понеже абонатните станции са на електрическо захранване. 

Така освен тъмното настъпваше и студеното. А зимите особено през 80-те години бяха зверски студени. 

Правеха се някакви графици, въртяха се кварталите с различен часови режим, уж за да е по-справедливо, но така или иначе си беше тъмно и студено. Хората роптаеха тихичко, но никой не надигаше глас нависоко. Партийните секретари, партийните членове и низши организации дебнеха и ако някой изразеше някакво недоволство като нищо да се срещне с представител на зловещата Държавна сигурност.През летните месеци пък в малките населени места настъпваше кошмарът с водния режим. 

Понякога той си беше направо смазващ – по 3-4 часа вода на денонощие. Хората смогваха едвам да си напълнят съдовете за пиене, какво къпане, пране, хигиена. В дворовете по селата и малките градове често можеха да се видят метални корита, легени, кофи, напълнени с вода и оставени на слънцето, за да се стоплят и да се използват за хигиенни нужди. 

Имаше и кризисни периоди, в които чешмите пресъхваха за по-дълго, стигало се е до режим няколко часа вода на 3-4 дни. 

Най-големият ужас беше режим на вода и ток едновременно през зимните месеци. Е, вярно е, че все имаше по някоя чешма с изворна или минерална вода, но безводието като цяло беше ужасяващо.А най-лошото е, че този проблем е надвиснал със страшна сила и сега.

Николай Цончев, София

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомен за ММЦ Приморско в снимки от 70-те

С разпореждане на Президиума на Народното събрание от 2 юли 1955 година и Писмо на Министерския съвет от 21 март 1956 година се дава начало на изграждането на ММЦ Приморско. Самото строителство на комплекса започва през пролетта на 1957 година и става едно от най-популярните места за почивка на български и чуждестранни гости.

ММЦ „Георги Димитров“ е българския международен морски център, където в годините на социализма хиляди рускини, чехкини, полякини опознават за първи път любовта благодарение на родните гларуси! 

Открит е още в края на 50-те години на миналия век в залива между Китен и Приморско.

 Изграден край хубава и просторна плажна ивица, младежкия туристически комплекс цели да заздрави дружбата между социалистическата младеж от цял свят и придобива изключителна популярност през 70-те и 80-те години на XX век.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Когато на нивата беше най - вкусно

 

Всяко дете някога е яло,

на нивата върху одеяло, 

там, на засъхналата кал, 

каквото Господ е дал...

На кърпа, върху ствол, 

сланина с шарена сол, 

комат хляб, ухаещо мек

като душа на добър човек,

стръкче лук за разядка, 

с вода на сянка хладка, 

парче сирене с дъх на коза

и за десерт - грозд от лоза... 

И всичко това с любими хора, 

с усещане за сладка умора, 

всичко това с омаен захлас 

по думи, изречени без глас, 

които се чуват, ако се слуша

под сянката на дивата круша... 

А тя е още някъде в полето, там, 

но вече не е вкусно, защото си сам. 

Автор: Петър Донкин

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомен за Бригита Чолакова, заместник главен редактор на редакция “Програма” на Българска телевизия, 1976г.

Излъчване на скромност,добронамеренос и благост.Достойна за възхищение и пример за подражание.Само можем да си спомняме за ерудицията, образованието, визията, перфекционизма и отдадеността към професията на Бригита Чолакова, нейните връстници и колеги!

Бригита първоначално започва работа като говорителка на Централна гара,а кариерата и в телевизията започва със „Златния Орфей“ през 1968 година.

Инициатор е на телевизионни предавания като „ТВ обектив“, „Пожелахте да видите“, „Телевизията представя“, „Стил“ и „ТВ Неделник“.

Омъжвала се е 3 пъти – за волейболиста Боби Владимиров, Христо Чолаков и барабаниста Божидар Карагьозов. Няма деца.

Заради защитата си и застъпничеството си за ген. Атанас Семерджиев като кандидат за вицепрезидент губи работата си в националната телевизия през 1991 година.

Бригита Чолакова ни напуска завинаги на 65 години от инфаркт на 6 октомври 1999 г.

Да е светла паметта и! Вижте още:Популярни телевизионни водещи от миналото в дузина снимки

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

През соца оставяха стоката пред магазина преди още да е отворил

Такава практика е съществувала в Народна република България (НРБ) по време на социалистическия период, макар че не е била повсеместна или постоянна.

През социализма в България често е имало недостиг на различни стоки. Когато се очаквало доставка на дефицитни или търсени продукти, хората са формирали опашки пред магазините още преди отварянето им. В някои случаи, особено при по-малки магазини или в по-малки населени места, част от стоката е била оставяна отвън пред магазина преди отварянето му.

Това е било правено по няколко причини:

1. За да се улесни зареждането на магазина.
2. За да се покаже на чакащите клиенти какви стоки ще бъдат налични.
3. Понякога за да се избегне струпването на много хора вътре в магазина.

Важно е да се отбележи, че тази практика не е била официална политика, а по-скоро неформален подход, използван от някои търговци. Освен това, не всички стоки са били оставяни отвън - обикновено това са били по-тежки или обемисти предмети, които не са били лесни за кражба.

Тази практика е била част от по-широката картина на недостиг и опашки, характерни за икономиката на НРБ през социалистическия период.

По времето на социализма и плановата икономика у нас снабдителите от държавните предприятия понякога стоварваха стоката пред магазина още в тъмни зори,преди продавачките да са дошли и представете си..никой не си е помислял да открадне нещо!

Представете си днес пред някой магазин в тъмни зори да се стовари стоката и да се остави бе никакъв надзор.Какво ли би могло да се случи?

По спомени от 70-те години помня,че камионите снабдяващи магазините с кисело мляко оставяха касетките с мляко пред магазини и когато продавачките дойдат на работа за да отворят ги описваха и прибираха вътре.

А вие какви спомени имате от това време?

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Цветен телевизор струваше 7 заплати-имаше и система от привилегии за отговорни другари и другарки

През 80-те години на миналия век млад специалист започваше работа със 120 до 160 лева заплата. Телевизор"Рубин" „Велико Търново“ или „Електрон“ струваше над 7 или 8 такива работни заплати. За да се сдобиеш с него, се чакаше на опашка дни и нощи.

Подобна беше ситуацията и с хладилниците, които струваха между 3 и 4 работни заплати на млад специалист.

Трябваше да чакаш с години, за да си купиш кола. Една „Лада“ струваше над 6000 лева, или около 50 тогавашни заплати на млад специалист.

И чакането за апартамент се измерваше с петилетки.

Дънките се купуваха от Кореком и бяха между 20 и 25 долара – тоест 2/3 от заплатата на млад специалист от онова време.

Повечето хранителни продукти бяха дефицитни. Ако нямаше кафе, имаше зеле или ако картофите се появят, нямаше дезодорант. В онези години беше по-ценно да имаш приятелка продавачка, отколкото роднина професор.

Всеки петък филмът беше на руски.

/От мрежата/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ