Утринна ведрина – помните ли я?

Беше задължителна във всяко училище и в доста от предприятията .Тя се правеше сутрин преди началото на часовете а за работниците преди започване на работния ден. Наричаше се още утринна ведрина. 

Събираше се цялото училище в двора и всички правеха упражнения за раздвижване и разтягане под музикален съпровод. Беше забранено да закъсняваме за физзарядката.

Помня, че като ученици много не я обичахме, но сега разбирам колко полезна е била грижата за здравето и тонуса на младежта.

Ползи от сутрешната гимнастика:

Противно на очакванията за умора,спортуването сутрин тонизира организма и го зарежда с много енергия. Тренировките помагат на тялото да произвежда по-голямо количество ендорфини.

Гимнастиката сутрин подобрява доброто настроение и енергийния баланс на организма.

Сутрешната Физическа активност влияе както на мозъка, така и на тялото. Всяка тренировка помага за подобряване на умствената дейност, защото стимулира кръвообращението и активизира дейността на ключови хормони в организма. Една сутрешна тренировка улеснява мисленето и концентрацията.



Първата пожарна кола дошла цели 40 минути след сигнала, а пожарът е пълна катастрофа за цирковите ни артисти. На другия ден след огнения ад БТА излиза с дежурно съобщение, по-точно – дитирамб на смелите огнеборци. 

Първият български фотограф, който успява да запечати пламъците, е фоторепортерът на “Поглед” Иван Григоров. Кадрите отлежават дълги години в архива му, защото по обясними причини навремето не са могли да бъдат публикувани. Трагедията е замазана, но в цирковото съсловие веднага плъзват мрачни слухове и догадки.

Сред цирковите артисти започва да се ширили слухът, че виновник е гостуващ унгарски жонгльор. В един от номерата му имало жонглиране с огнени факли. Той показвал номера с огън и уж по невнимание изпуснал горящата факла. По време на разследването се разглежда и версията циркът да е запален от някой от пенсионираните циркови артисти, които живеели в занемарена сграда до цирка. Най-тежко и меродавно изглеждало обвинението срещу профсюъзите. 

След като вдигнали първия си „небостъргач”, те се гласели да строят и втори, който да им служи за конгресен център. Но сградата на цирка, макар и изградена от метални плоскости, здраво си стояла на мястото и нямала намерение да освобождава терена. Профсюъзните шефове често се оплаквали на Живков от “непоносимата воня”, която се носела от клетките на животните. Като видели, че отгоре не предприемат нищо, те решили сами да премахнат “смрадливия коптор”, загрозяващ величествения им соцбилдинг. 

И до ден-днешен обаче така и не се намира извършителят на палежа и виновни за него няма. Нов цирк така и не е построен. 

Имало е идея друго шапито да бъде вдигнато на бул. “Константин Величков” (до сегашния Дворец на децата), но собствениците на парцелите е трябвало да бъдат обезщетени с 400 апартамента. Задачата е непосилна за Столична община и тя се оттегля от начинанието. По незнайни причини планът за нов цирк в района на Зона Б-5 под моста на Руски паметник също остава на хартия.

Столичният държавен цирк се сдобива с хубава голяма сграда с 2000 места през 1962 година. Тя е построена по проект на архитектите братя Станкови и сестра им К. Станкова-Мутафова. Циркът е с формата на купол с височина 19 метра и външен диаметър 43 метра, а манежът бил дълъг 13 метра. За строежа му са похарчени 2,8 млн. лева. Междувременно след разрушителното земетресение през 1963 год. в Скопие, България изгражда със свои средства Универсалната зала в Скопие на бул. „Партизански отреди“, която е копие на сградата на изгорелия софийския цирк.

От 50-те до средата на 80-те години на миналия век е златния период за българския цирк. 

С високото си художествено ниво, изключителните си професионалисти и голямото жанрово разнообразие в номерата, дълго време българският цирк е на второ място в света след съветския.

Нямало е фестивал, където са участвали български циркови артисти, от който те да не са се завръщали с награди и много високи постижения. Най-популярния артист от цирка превърнал се в легенда е клоунът Тодор Козарев, единствен от бранша удостоен със званието „Народен артист“. Преди 1989 г. популярност придобива вица „Трима са тошковците които разсмиват България: единият в цирка (Козарев), другият в киното и театъра (Колев) и третият… Всички го знаете.“

Източници: Публикации по темата в Интернет („Блиц“ и др.)



През социализма живеехме далеч по-спокойно и сигурно. Помните ли, че оставяхме ключа под изтривалката, а престъпноста бе символична, милицията бдеше навсякъде. 

Решетките по първите етажи се появиха още в началото на демокрацията. За няколко години всички поставиха решетки и блиндирани врати, вървиш по улицата, вляво, вдясно решетки като в затвор, автоаларми, блиндирани врати, видеонаблюдение, охранителни системи, железни врати на входовете, охраняеми комплекси, охрана в училищата с пазачи и видеокамери, оръжейни магазини, откъдето можеш да си купиш индивидуални средства за самозащита – електрошок, спрей и тн.

Средата, в която живеехме, беше безопасна за всички освен за престъпниците. 

Ходехме сами на училище, без придружител, и пак сами се връщахме вкъщи. Сами играехме навън без надзор и територията на игрите ни обхващаше километри далеч от дома. Цялата Морска градина, дълга 5 километра, беше пространство за изследване и за игри. 

Сами ходехме до магазина с написана бележка и паричките в ръка, сами ходехме на плаж, бяхме самостоятелни и можехме да вземаме решения и да носим отговорност за постъпките си.

През социализма не си заключвахме вратите, а сега излизаш, заключваш с няколко заключалки, връщаш се, пак се заключваш, иначе се страхуваш даже да заспиш.

Какви са вашите спомени от това отминало време?


Дните от Коледа до Ивановден са определени от народния календар специално за ходене на гости – ритуал, който се извършва ежегодно и е свързан с почитането – показването на уважение и признателност към близки и роднини.

Според народното вярване Св. Йоан е покровител на кумството и побратимството. Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник. Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или девера. Затова окъпването би могло да се разглежда като елемент от след сватбените обичаи, с който се затваря широкият кръг на сватбената обредност. 

На този ден ергените къпят момите, къпят се и младите мъже и имениците. В югозападна България къпят младоженките и малките момиченца на възраст до 1 година. Обредното къпане включва и разменянето на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза. Народната представа за Св. Йоан като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете. Кумците носят кравай, месо, вино. Прави се обща трапеза.

На Ивановден е последният ден, през който ходят новогодишните маскирани дружини. В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено царя на чешмата и го окъпват. 

След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирани като мечка, невеста и мъже облечени като баби. Накрая всички излизат на празнично хоро, с което приключва пълният цикъл на обичая Коледуване.

Много важен аспект от традициите Ивановденските обичаи и ритуали е появата в ранно утро на маскирани и предрешени мъже с маски, които преминавайки от дом на дом, по-специално в Северна България, но като цяло в цялата страна, със своите игри, музика и ритуали донасят разнообразие. 

Има радост и сигнал, че е време студът и снегът да дадат място на първите пролетни лъчения и цялостното преминаване на българската земя към ново начало. Кукерските игри и ритуали са индивидуални за всеки район, но като цяло целта им е да прогонят злите сили и да да донесат здраве и берекет за предстоящата година.

Използван е текст от /bg.wikipedia.or/*В статията е ползвана илюстративна снимка от интернет



Преди много години когато бях дете се събрахме децата от селото и направихме удар хаха, удар по магазина в селото. Магазинера освен ,че беше мързелив се опитваше да бъде и тарикат.

 Когато му дойдеше стока ни лъжеше ,че ако му помогнем и внесем стоката в склада ще ни даде някой лев , ние внасяхме цял камион стока и той после ни се смееше и ни гонеше. Така един ден номера му не мина . Дойде камиона със стоката и той ни викна да внасяме. 

Стои отвън до стоката и ни наблюдава а ние внасяме във склада и през прозореца подаваме нещата на друг който е под прозореца. Така гепихме доста от стоката......шоколадови бонбони, шоколади"Кума лиса",чипс,салам бира и алтай - помня го този алтай харесваше ми и какви ли не други дебни неща . Когато внесохме ( изнесохме)  стоката , подадохме ръчички за да ни даде обещаните парички , а той се смееше и ни изгони отново. 

И като се хванахме всички ние и отидохме на една полянка до реката със "стоката" запалихме си огън , разпределихме си нещата от магазина поравно между над 20 деца ,.......па момчетата наловиха риба и раци , а момичетата изпекохме салама на огъня и настана голяма веселба ! Не ни хванаха , нямаше и как да ни хванат - ние изядохме всичко що бяхме гепсали . Опаковките хвърлихме в огъня , а бутилките му ги върнахме като амбалаж.Мили спомени от 80-те

Ева Стойчева/софия



Тодор Колев (Адама) е български актьор, певец, шоумен и учител. Роден е на 26 август 1939 г. в Шумен, активен актьор в периода 1965-2012 г., умира на 15 февруари 2013 г. в София, България.

Тодор Колев е един от най-популярните български актьори, популярен с комедийните си роли във филми и телевизионни предавания.

На изпитите за актьорско майсторство той надхитрява комисията, като носи обувки с високи токчета и прави гласа си по-плътен – по онова време комисията избира актьори с по-едра фигура и по-силен глас. През 1965 г. завършва Академията за актьорско майсторство и изкуства “Кръстьо Сарафов”.

Кариера

Работи в няколко театъра в различни градове на България, първо в Смолян: в периода 1965-1966 г., след това в Шумен 1966-1967 г., в Пловдив 1967-1969 г., в софийския театър “Сълза и смях” през 1969-1971 г. и в театър “София” през 1972-1990 г.

Играе различни роли в българското кино, участвайки в повече от 30 игрални филма, сред които “Цар и генерал”, “Иван Кондарев”, “Козият рог”, “Господин за един ден”, “Опасен чар”, “Двойникът” и др.

Преподава актьорско майсторство във ВИТИЗ от 1975 г. като асистент. По-късно получава степента “доцент”.

През 1992-1993 г. става културен аташе в българското посолство в Канада.

През 1999 г. издава автобиографичната си книга “Варненски софиянец от Шумен” с подзаглавие “Животът и страданията на грешния Тодор”.

Автор и режисьор е на телевизионните предавания “Как да ги хванем…” с Тодор Колев 1994-1998 г. и “Свободен вход” 1998-1999 г.Последният му филм е сериалът “Сутрешен блок”, излъчен по TV 7 през 2012 г.

Получени награди

Първа мъжка награда на 5-ия и 7-ия национален преглед на българския театър и драматургия през 1969 и 1979 г.

Първа мъжка награда за ролята на Иван Денев и братовчед му Иван във филма “Двойник” на Фестивала на българския филм във Варна, 1980 г.Почетен артист през 1981 г.

Най-добра мъжка роля във филма “Опасен чар” на Международния фестивал на комедията и сатирата в Габрово, 1985 г.

Награда за най-добра мъжка роля във филма “Господин за един ден” на Международния фестивал на комедията и сатирата, Габрово, 1985 г.Специална награда на журито за ролята си във филма “Опасен чар” на XII Международен фестивал на комедията и сатирата във Франция през 1988 г.

Награда на Асоциацията на най-добрите български изпълнители през 1988 г.

Награда на БНТ (Българска национална телевизия) за най-добро телевизионно предаване “Как да ги настигнем… с Тодор Колев” през 1994 г.През 2005 г. е удостоен със златен медал от община Шумен и званието “Почетен гражданин на град Шумен”.

Почетен доктор на Шуменския университет


Награда “Икар” от Съюза на артистите в България – “За изключителен принос към българския театър”, 2011 г.


НАЙ-ЧЕТЕНИ👇

ПОСЕТИТЕЛИ ГЕДАТ👇

АРХИВ НА САЙТА

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ: