Как започна "Асамблея Знаме на Мира"

На 16 август 1979 г. в София е открита Първата международна детска асамблея „Знаме на мира“, в която участват деца от 79 държави. В последния асамблеен ден, в подножието на Витоша е открит и парковия комплекс „Камбаните“, като символ на асамблеята. 

В центъра му се издига висока бетонна конструкция от еднакви правоъгълни тела, ориентирани към четирите посоки на света, като в най-високата част на монумента, наподобяваща планетата, са вместени седем камбани – символ на седемте континента. Освен като символ, те са предназначени като акомпаниращи инструменти при концертни изпълнения на основните музикални камбани – 18 на брой, монтирани в основата на пилоните. 

Монументът е създаден по идея на Людмила Живкова. Изпълнението е на творчески колектив с ръководител: склупторът Крум Дамянов, арх. Благой Атанасов и Георги Генчев, склупторът Михаил Бенчен и инж. Антон Малеев. Строителството е осъществено за 30 денонощия от строителната бригада на Никола Павлов. След смъртта на Людмила през 1981 г. в него е вграден барелеф в нейна памет.

При откриването на монумента в присъствието на ген. секретар на ЮНЕСКО Амаду Махтар М`Боу  там има поставени 68 камбани от държави от всички континенти, а строителите заравят в основите му капсула с обръщение на децата към идните поколения. Думите гласят: „Деца на бъдещето, приемете нерушимия огнен зов на безсмъртието – Единство, Творчество, Красота“. Децата от цялата планета вграждат в този уникален паметник своята вяра в доброто и светлия утрешен ден, без войни и насилие.

В първата асамблея, продължила до 25 август, участват деца от 79 държави. Изграждат се 18 структури в чужбина. Създаден е център „Знаме на мира”, който издава дори вестник. Инициативата е планирана като еднократна, но заради положителния международен отзвук е решено срещите да са през три години.

Асамблеята е приета като нова форма за дипломация и сътрудничество в името на мира и е подкрепена от ООН, ЮНЕСКО, УНИЦЕФ и други международни организации. През 1987 г. ООН удостоява „Знаме на мира“ със званието „Вестител на мира“.

 До 1989 г. в София се провеждат четири асамблеи и четири срещи на деца от целия свят. В тях са участвали общо 3900 деца от 138 държави и 14 000 деца от България. Асамблеята от 1988 г. постига рекорд, посрещайки участници от 135 държави. Заради „Знаме на мира“ в България гостуват Ленард Бърнстейн, Херберт фон Караян, Джани Родари и др.

Поради настъпилите събития в България при прехода към демокрация, на 30 август 1990 година българската страна прекратява международното детско движение „Знаме на мира“, като прекъсва международните контакти (закрити са изградените 18 чуждестранни структури „Знаме на мира“) и закрива координационния му блок в София – Център „Знаме на мира“.

През 1999 година, Евгения Живкова се опитва да възроди детската асамблея, но да се осъществи подобен проект без мощната подкрепа на държавата се оказва много трудно, почти невъзможно...  

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Как Лили Ивановна стана най-известната певица на българската поп сцена

Лили Иванова е родена в българския град Кубрат на 24 април 1939 г. Баща ѝ Иван Петров Дамянов работи в кметството, а майка ѝ Мария Петрова Дамянова е домакиня. Лили Иванова завършва Медицинския факултет във Варна през 1959 г. и работи само една година като медицинска сестра. 

Талантът ѝ е открит за първи път в работническия хор, в който пее.През 1963 г. в Румъния излиза първият ѝ албум на винил, записан от звукозаписната компания Elektrecord, а изпълнението ѝ предизвиква сензация и тя е поканена в румънската държавна телевизия.

Първата ѝ песен е “Витоша”, с музика и текст, написани от Михаил Манолов. През 1964 г. излиза песента “В събота вечер” на известния тогава композитор Йосиф Цанков, с текст, написан от Димитър Василев.Първата си международна награда, “Златен ключ”, получава в Братислава през 1966 г. за “Адажио”, написано от българския композитор Ангел Заберски. Следват многобройни победи в други международни конкурси и певицата успява да спечели множество международни награди по целия свят.

Третият ѝ албум “Пее Лили Иванова” е издаден в Москва в студио “Мелодия” през 1968 г. През тези години кариерата ѝ в Русия расте с впечатляващи темпове, както и медийният интерес към личността ѝ. Същата година звукозаписната компания “Балкантон” издава албума ѝ “Camino”, като едноименната песен се превръща в емблема на цялата ѝ бъдеща кариера.От 1975 до 1991 г. пее в дует с партньора си Асен Гаргов, певец и композитор. Заедно записват албуми и изнасят концерти.

Лили Иванова выступает на сцене более 50 лет и записала более 600 песен в 35 альбомах, многие из которых были удостоены “Золотого граммофона” в Европе.

В 1997 году Международная женская ассоциация номинировала ее как одну из самых популярных женщин 20 века, а в 1998 году Лили Иванова получила высший орден Фонда Святителя Николая Чудотворца в России.През 2005 г. песента ѝ “Camino” е класирана на 40-о място в престижната класация на Sony Ericsson World Enduring Hits.

На 11 май 2006 г. получава звезда на българската Алея на славата в София.

През април 2009 г. излиза автобиографичната книга на Лили Иванова “Истината” (на български: Истината), издадена от младия журналист и талантлив писател Мартин Карбовски, в която тя описва своя житейски път от детството до триумфалното си представяне на Олимпиадата в Париж през януари 2009 г.

През 2013 г. Лили Иванова записва нови песни на руски език по текстове на поета Иля Резник, а по-късно участва в юбилейния му концерт в Кремълския дворец в Москва.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Ален Делон навършва достолепните 87 години

Името на френския актьор, режисьор, сценарист, продуцент и певец е анаграма на “le don” (дарбата) и често се смята, че е негов псевдоним. Това обаче е рождената фамилия на секссимвола на 60-те.

През 1958 г. при снимането на филма „Кристина“ Делон се запознава с австрийската актриса Роми Шнайдер, а от 20 март 1959 г. двамата са сгодени. По време на тяхната връзка Ален има любовна афера с немската певица и фотомодел Нико, която на 11 август 1962 г. ражда син на име Кристиан Аарон Булон.Делон е опровергал своето бащинство, но Нико продължава да твърди, че той е бащата. През декември 1963 г. след близо 5-годишен годеж Делон и Шнайдер приключват връзката си.

На 13 август 1964 г. Ален се жени за Натали Бартелеми, родена на 1 август 1941 г. в Мароко - известната френска актриса и модел, позната като Натали Делон. 

Един месец след това им се ражда син Антони. На 25 август 1968 г. Ален и Натали се разделят и от 14 февруари 1969 г. са разведени.Интимни приятелки на Делон са били актрисите Мирей Дарк и Ан Парийо. След това на 51 години той се жени за холандската манекенка Розали ван Бреемен и е с нея почти 15 години (1987 - 2001). По това време е удостоен с най-високите награди в кариерата си.

През последните години Ален Делон е известен не само като великолепен актьор, но и като успешен бизнесмен. Под неговата търговска марка "AD" се произвеждат много стоки като парфюми и цигари. Той управлява и собствена авиолиния. Почитателите на произведения на изкуството високо оценяват колекцията на Делон. В частност, през 2007 г. актьорът е продал част от своята колекция от картини за около 9 милиона евро.Той неведнъж е споделял, че вярва в джентълментството, че обожава жените, но е искал да даде цялата си любов само на една-единствена. Животът обаче има други планове за този мъж и той преживява доста в своя житейски път.

Днес ще ви запознаем с някои от най-мъдрите и истински мисли на актьора за живота, които със сигурност ще ви трогнат.

„Обичам да ме обичат така, както аз се обичам“ е един от любимите ни цитати от великия актьор.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Наш Манастир спасява от тежки болести,изтрива пороци твърдят духовници и миряни, изпитали чудото на гърба си

Светата обител е доказал чудодейната сила, която се крие зад неговите стени и променя съдби. Това е неоспорим факт , а доказателствата са безброй, твърдят духовници и миряни, изпитали чудото на гърба си

Известен е като като Черепишкия. Живописната света обител се намира в красивото Искърско дефиле, в близост до село Зверино.С горещи молитви към Бог и силна вяра в сърцето пристигнал жител от град Мездра, болен от рак на гърлото.Къде ли не ходил болния мъж, какви ли не светила го преглеждали, но всички лекари и знахари само вдигали рамене. Той чул за чудесата на манастира и като „удавник за сламка“ решил да пробва и това.

Зад дебелите манастирски порти той престоял седмица. После от болестта нямало и помен. Лекари не вярвали на чудото, че това наистина се случило. Тази невероятна история разказвали монасите, а и миряните, видели с очите си изцелението.

Свидетелствата за излекуване от тежки заболявания са безброй, но местните помнят още един ярък пример за Божието чудо, и за силната християнска вяра.Те дават за пример човек, който търсил потърсил изцеление от зависимостта си в Черепишкия манастир. Мъжът бил алкохолик.

Загубил работата си, семейството, приятелите си, бил на прага на мизерията. Останал сам и без перспектива, той се обърнал към Бог и той чул молитвата му. След кратък престой в светата обител си тръгнал като чисто нов.

След няколко години се завърнал, за да разкаже какво се променило в живота му. Бил пристигнал със супер скъпа кола. Оказало се, че започнал престижна и скъпо платена работа. В чужбина свил ново семейно гнездо, забогатял и сега бил много щастлив.Пред манастирските порти пристигнала и жена с високи стойности на захарния диабет. С молитви и здравословно хранене духовниците я смъкнали и тя се подложила на животоспасяващата операция, която преди била невъзможна.

В същия манастир близки довели и старец, почти обездвижен. Само след няколко дни престой и молитви към Господ, той се изправил на крака, захвърлил бастун и патерици.

Зъл затворник също получил помощ свише. Той имал няколко присъди за убийства, грабежи и изнасилване. След 40-дневен престой и постене, човека получил причастие и си тръгнал прероден, като агне.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Майката на Владимир Путин погребана почти жива малко след Втората световна война

Малко след Втората световна война войник получи отпуск, позволяващ му да се върне в дома. Щом стигна улицата близо до дома си, видя паркиран военен камион, натоварен с трупове и знаеше, че врагът е бомбардирал града му, а камионът превозва десетки мъртви тела и се готви да ги транспортира до масов гроб. 

Войникът застана пред натрупаните трупове, за да ги погледне за последен път и забеляза, че една обувка на дама прилича на обувка, която преди това е купил за жена си, така че се насочи бързо към дома, за да провери. След шока, след като не намери съпругата си у дома, войникът не искаше тя да бъде погребана в масов гроб, а както повеляват традициите. 

По време на прехвърлянето и обаче става ясно, че тя все още диша, макар и бавно и с трудности, така че той я закара веднага в болница, където й се оказва необходимата помощ и тя се връща към живот отново. Години след този инцидент съпругата, която беше почти погребана жива, забременява с момче на име Владимир Путин, който е настоящият президент на Русия.

Кратка биография

Завършва Юридическия факултет на Ленинградския държавен университет (ЛГУ). От 1977 г. работи в следствения отдел на Дирекцията на КГБ на СССР за Ленинград и Ленинградска област. От 1985 до 1990 г. служи в резидентурата на съветското външно разузнаване в ГДР. След завръщането си в Ленинград работи като помощник на ректора на Ленинградския държавен университет, а след това като съветник на Анатолий Собчак, председател на Ленинградския градски съвет. 

След като подава оставка от КГБ на 20 август 1991 г., той продължава да работи в кметството на Санкт Петербург. След поражението на Собчак на губернаторските избори през 1996 г., той се премества в Москва, където е назначен за заместник-ръководител на делата на президента на Руската федерация. След кратък мандат начело на Федералната служба за сигурност на Руската федерация и като секретар на Съвета за сигурност, през август 1999 г. оглавява Руското правителство.

Той става първият човек в държавата на 31 декември 1999 г., когато след оставката на руския президент Борис Елцин е назначен за временно изпълняващ длъжността. За първи път е избран за президент на Русия на 26 март 2000 г., а след това е преизбиран през 2004 г. През 2008 г. е сменен от Дмитрий Медведев на президентския пост и е назначен за министър-председател на Русия. Преди изборите през 2012 г. президентският мандат в страната е удължен от 4 на 6 години. 

През 2012 г. отново печели президентските избори. През 2018 г. е преизбран за четвърти мандат. След приемането на промените в Конституцията на Руската федерация (през 2020 г.), той получава правото да се кандидатира на президентските избори през 2024 г. През последните 20 години разделът на конституцията на Руската федерация, ограничаващ продължителността и броя на мандатите на президента и неговите правомощия, е променян неколкократно, като в тази връзка с искане за тълкуването му е сезиран и Руския конституционен съд.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Съветски самолет каца в българско село през 1970 г.

Годината беше 1970-та. Председателят на ТКЗС-то ме повика и ми съобщи, че в България пристига съветски авиоотряд от селскостопански самолети. Те ще бъдат в помощ на селското стопанство. Един от тях ще кацне в нашето село - Горно Абланово.

Имахме определена мера, където и друг път бяха кацали наши самолети. Председателят на ТКЗС нареди на шофьора на джипа, че след като се приземят да вземе екипажа и ги закара в селото, където им беше оборудвана стая за нощуване. Казах на шофьора, че ще отида на поляната с моя мотоциклет. Бях много развълнуван, че на мен се падна честта да посрещна съветските летци на наша земя. Час преди определеното време бях вече на импровизираното летище. Дойде и джипът. Други хора от село не знаеха. В уречения час се чу бръмченето на машината. Приземи се и кацна. Сигурно пилотът беше много опитен и приземи самолета сякаш познаваше обстановката отлично. Такива кацания бях виждал само във военните филми от Втората световна война. Пилотът беше избрал място и за стоянка на самолета. След като се убеди, че всичко е наред изгаси двигателя. Аз се запътих към самолета и с голямо вълнение очаквах срещата със съветските летци. Предварително бях решил, че ще им говоря на български, защото ще объркам падежите.

Пръв от самолета слезе командирът - висок и строен руснак на средна възраст с когото по-късно се опознах добре. Здрависахме се. Аз само му казах „Добре дошли“. Слязоха и останалите трима от екипажа. Казах им да си вземат личните вещи, джипът ги чака и ще ги отведе на определеното място. Те послушно изпълниха това, което им казах. Явно добре ме разбираха. Нямаше смисъл да се правя, че разбирам руски. Случи се нещо, което и сега не мога да си спомня. Екипажът сложи стоманени обтяжки на крилата. Подпряха колелетата. Командирът нещо се засуети - влиза, излиза от самолета. Стана така, че тримата се качиха в джипа и заминаха за селото. В един момент пилотът дойде при мен и ми каза това, което не беше предвидено. Поиска да му доведа човек, който да охранява самолета. В противен случай пилотът не можел да остави самолета без надзор. Беше неумолим, искаше лично той да инструктира охраната.

Изпаднах в много сложна ситуация.  Едва ли щях да намеря в този момент председателя на ТКЗС. При всички случаи щях да опера пешкира. Измислих нещо и казах на командира на самолета, че ще му доведа пазач на самолета. Сетих се за такъв човек. В стопанския двор в близост до площадката имаше кантар. Вече не го ползваха, но имаше пазач - бай Стефан. Много окумуш човек. Казах на бай Стефан, че председателят е наредил да охранява самолета. Бай Стефан се зарадва много и послушно се качи на мотоциклета. Повече от 30 минути командирът го инструктира. Бай Стефан не всичко разбираше, но уклончиво кимаше с глава.

След като приключи с инструктажа командирът ме попита къде е джипът. Казах му, че с мотоциклета ще се приберем. Категорично отказа. Явно не се беше качвал на мотоциклет.  Доста тежък ми се виждаше - почти двойно по-едър от мен. Щеше да ме олюлява. Теренът беше леко разкалян от падналия предния ден дъжд. Казах му, че друг избор нямаме, нито аз нито той. Нямаше как да го оставя да върви пеша три километра. Председателят щеше да ме натика в миша дупка, че съм се изложил. Командирът беше непреклонен. Най-накрая го ударих на молба и започнах да го убеждавам. Казах му, че както той владее самолета, така и аз си владея мотоциклета. Не бива да се страхува, защото сме на земята. Не сме във въздуха. Тогава командирът почна да ме убеждава, че самолетът е много по сигурен от това возило на две колела. Най–накрая след молби и увещания успях да го убедя. Качихме на мотоциклета. Първите стотина метра едва удържах возилото. След това сякаш посвикна да пази равновесие. Благополучно стигнахме до шосето и си отдъхнах. Спокойно вече го возех. Стигнахме до канцеларията. Пилотът слезе от мотоциклета и ме похвали за успешното ми приземяване, каза ми, че и той ще ме повози. Засмях се и му казах, че на дърво без корен няма да се кача.

През цялото време докато бяха на село неотлъчно бях при съветските гости. Невероятни хора. Командирът и заместникът му бяха с по десетина години по-възрастни от мен. Вторият механик беше само с три-четири години по-възрастен. Него го возех постоянно на мотоциклета. Беше долу-горе на моите килограми. Отначало и той упорстваше не само да се качи на мотоциклета, а отказваше да дойде на гости у дома. Него по-лесно го убедих, като му казах, че сме братски народи. Казах му го така, защото ме разбра.

Определените им дни минаха много бързо. Много хора отидохме да ги изпратим. Когато самолетът се издигна направи няколко кръга над селото. След това се върна при нас - изпращачите. Спусна се ниско и размаха криле за довиждане. Набра височина. Ние дълго гледахме самолета чак докато  изчезна в небето. Бях сякаш най-много доволен, че се справих добре и не се изложих пред руснаците.

*в статията е ползвана илюстративна снимка от интернет

Пенчо ЦАНЕВ, с.Горно АБЛАНОВО, Русенско/наборе.бг/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ