Обувки произвеждани от завод „СЪРП И ЧУК“ в Габрово през 1978 г./Описание и цени/

Лицевата им част е от текстил в комбинация с кожа. Ходилото е гумено. Размери: от 26 до 31,5.

МОДЕЛ 82620 е с лице от вълнена кача-ввцд и малка гарнитура от кожа около връзките. Хастарът е от фодра. Цена 12 лв.

МОДЕЛ 82584 е с клин-ток и дунапрено-за яка около глезена. Лицето на обувката е от артикул „Ястребец", гранирано с зстествена кожа в контрастен цвят. Цена 18 пв.

МОДЕЛ 82591 се изработва от артикул „Мальовица" в синьо и гарнитура от два вида естествена кожа — жълта напа и тъмносин велур. Обувката е без хастар, с аунапренова якичка около глезена. Цена 18 лв.

СПОРТЕН ХАР
МОДЕЛ 82581 има сая от артикул „Даке", гарнирана с жълт велур. Цена 18 лв.

МОДЕЛ 82600 е от светлосин тапетен пл-зт в комбинация с бяла и тъмносиня кожа. МОДЕЛ 82592 е в комбинация на черен велур с бял тапетен плат.

МОДЕЛ 82593 е също от тапетен плат с гарнитура от червен и бял велур.

В модел 82574 синият тапетен план е в комбинация със свотлобежова напа

МОДЕЛ 82575 е от артикул „Пламен", гарниран с бяла напа и червен велур.

МОДЕЛ 82605 е от артикул „Мальовица" с гарнитура от жълт велур. Всички модели имат дунапренова якичка около глезена. Цена — по 18 лв.

МОДЕЛ 82595 е от артикул „Камелия" в тъмносиньо И гарнитура от бяла кожа. Цена 18 лв.

ПРОИЗВОДИТЕЛ:

ОБУВЕН ЗАВОД „СЪРП И ЧУК“ — ГАБРОВО

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Бийтълс са наши, български бръмбъри, отговори генералът от УБО

Лятото на 1967 година. В централата на Комсомола цари напрегната атмосфера, днес е събранието, на което ще се дава отчет за подготовката за бъдещия Младежки фестивал в София. 

Самият Тодор Живков е на гости, заедно с част от ЦК на Партията. Задачата е сложна - фестивал, който да покаже, че България е силна и могъща държава, да впечатлим младите хора от цял свят, да спечелим приятели. 

Живков слуша, прави си бележки в малко тефтерче. Мълчанието му е нетрадиционно, свикнали се да се отпуска. Но днес не му е ден. Притихнала е и свитата му от партийни велможи.

И тъкмо когато заседанието е на път да приключи, Живков внезапно стана.

- Другари, имам въпрос. С акордеони и песни за бригадири ли ще спечелим гостите от Запада? С хора и народни оркестри?

Все едно хвърли бомба, но той го можеше.

- Това ли слушат вашите деца у вас, другари? Я да не припомням, че на един сина му учи в Лондон и има по-дълга коса и от майка си...

Това явно беше честа шега и партийните функционери се позасмяха, което отпусна атмосферата.

Зевзекът Пенчо Кубадински подхвана:

- Да поканим Бийтълс, другарю Живков!Ще им скрием шапката на всички, особено на съветските другари.

Живков се усмихна, най-накрая.

- Че поканете ги, такива идеи искам, а за парите - на строг отчет, лично при мен.

Изминаха няколко привидно спокойни месеца, в които обаче течеше напрегната работа на няколко фронта. Външното министерство, като най-бърза и адаптивна връзка на България със Запада, правеше всичко възможно за контакт с Ливърпулската четворка.

Засега всичко удряше на камък. Не искаха, бяха заети, не можеха. Всички си късаха нервите с тях, но заедно с това припяваха и She Loves You. Операция Бийтълс изглеждаше провалена, когато изведнъж пристигна помощ от съвсем неочаквано място - Румъния. Оказа се, че бабата на Ринго Стар е румънка, всички бяха впрегнати да открият връзка, такава се откри. След това, по стария балкански начин, някой помогна, Ринго прие присърце идеята да убеди останалите. 

Бийтълс трябваше да пристигнат инкогнито, а също така и инкогнито да излязат на главната сцена. Частният им самолет беше се вече приземил, пред него стояха 6 коли на УБО, с цял кордон милиционери. Бийтълс стояха вътре в самолета и само надзъртаха през малките прозорчета. Настроението беше страхотно, милиционерите молеха за възможност поне да докоснат Бийтълс.

Изведнъж от далечния край на летището се появи кордон от 12 черни Волги, които бързо пресичаха пистите и идваха към частния самолет на Бийтълсите. Като студен вятър в летен ден се разшумя "КГБ идват" и УБО изскочиха извън колите и застанаха пред милиционерите. Тук щеше да става нещо, нещо не добро. Руските тайни служби бяха усетили какво възнамеряват да направят Българите и искаха да го спрат. Не можеше Бийтълс да дойдат първо в София, правото беше на по-големия.

По радиостанцията Живков нареди - "Да излитат, не можем да гарантираме безопасността им!", офицер от УБО размаха черно флагче и частният самолет на Бийтълс изведнъж започна да се подготвя за излитане отново. Волгите наближаваха, а към тях бързаха тичайки милиционерите и УБО, като жив щит пред руските "другари". КГБ спряха, от тях излезе преводач и офицер.

- Идваме да проверим самолета, има твърдение, че там има Бръмбъри (така кодово наричаха Бийтълс).

- И да са бръмбъри, това са наши, другарски бръмбъри, приятели на България - отговори генерал Тенев, началникът на структурата.

Бийтълс вече бяха във въздуха, прощаваха се с България. Тодор Живков се усмихваше тъжно и гледаше морето от млади хора по улиците на София. Можеше да бъде и по-добре, но руските другари... Нищо, вече им беше простил. Знаеше, че след като научат истината, Бийтълс никога повече няма да посетят друга страна от социалистическия лагер. Под напора на преживения стрес, Бийтълс се разпаднаха след няколко години. Ринго Стар инкогнито посети България на един Ален Мак и много му хареса.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сервитьорът Гошо: Ударих шамар зад врата на Илон Мъск, припознах се

"Мъск, Мъск, тръгнали са всички да го говорят, какво толкова", започва разказа си бат Жоро. Отваря чантата, вади морков и го гризе.

"Известно време бях в САЩ, голяма страна и страхотни хора. И много крадци има обаче. Няколко месеца бях сервитьор в един бюфет в Силициевата долина, голяма фирма, много хора и ядяха като разпрани. Аз такова ядене не съм виждал и у дома, на Слънчев бряг, дори и когато обслужвахме големите съветски групи. Но как ядяха там в този бюфет - вземат си от всичко по много, кусват по малко и хвърлят. Ту телефонът им звъни, ту на таблото ги викат, ту началник мине и те козируват. Работата е много, но не е нервна. Един ден гледам в гръб - Ники от основното училище в Берковица, моят приятел Ники. Седи с една табла и си избира какво да яде. Няма да повярвате какъв ток премина през мен, ама това е Ники, Ники от Берковица, с него съм изпушил моята първа цигара и как сваляхме мацки по едно време...И минавам тихо зад него, лееко, гледам го да не дъвче, за да не го задавя и тряс, шамар зад врата, както се поздравявахме в Берковица.

Обаче човекът си изпусна таблата от изненада, а като се обърна, това въобще не беше Ники. Разкрещя се, скочиха охраните, които до момента гризяха разни хапки на съседните маси. За секунда бате ти Жоро се оказа на земята, с белезници и едни опряни дула на гърба. Крещят ми нещо на английски, но аз зле разбирам, още по-зле и говоря, само повтарям "Ники, Берковица, сори, пийс!"

Вдигнаха ме, извикаха една рускиня, с която горе-долу се разбрах. И какво да ви кажа, това бил един от шефовете, а аз съм го объркал и не е никакъв Ники от Берковица, а Илон Мъск. Не го бях виждал преди това, но му се извиних искрено, дори пуснах и една сълза. Това със сълзата ми е стар трик, още откакто в Златна Ливада, Чирпанско, ме биха милиционерите за един мотоциклет.

И в Америка проработи, Илон се засмя, раздруса ми ръката, каза ми, че ми прощава, че и той иска да познава Ники от Берковица, щом е такъв "cool guy". Предложи ни да ни наеме на работа, но като разбра, че и двамата не  разбираме от компютри, каза да се научим първо.

Скоро след тази случка напуснах, въпреки, че искаха да ме правят шеф на бюфета, но аз се уморявам от условности и отговорности.

Всяка Коледа взех да пращам по едни терлици на адреса на офиса, пиша "За Илон Мъск" и те да му ги дадат. Първата година ми върна картичка и снимка, обул се беше и работеше. Но след това не му ги даваха явно, крадяха му ги от портала и ги продаваха в Ebay, така правят всички в Америка, защото са мошеници.

Няма да отида до Белоградчик да го видя, нека той да дойде при мен, знае къде съм. Те сега всички ни следят с чипове, ще ме открие. Не искам да се натрапван, най-грозното е да отидеш нежелан някъде."

Така завърши разказа си бат Жоро, дояде моркова и отиде да гледа мач от световното.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Как се появиха първите подвижни реклами в София

Още в зората на обществения транспорт е било обичайно явление използването му за рекламни цели. По-късно с усъвършенстването на транспорта и благоустройството на градовете тази форма е била изоставена, но в края на 60-те години тя отново се възражда, като се разпространява с присъщата на съвремието ни динамика. 

Интересни са няколко характерни щрихи в развитието на рекламата ,,в движение", както обикновено я наричат в рекламната практика. Интересна идея осъществява Ернст Фунс — вилен представител на т.нар „виенска школа", който проектира и изпълнява реклами за трамваите на Виена. През 1978 г. жителите на австрийската столица са приятно изненадани от появата на ярките „движещи се реклами”. 

Една от най-интересните трамвайни реклами е поръчаната от вестник , Кро-нен цзйтунг”. Тя е изработена в стил поп-арт и е решена по остроумен начин. Върху външните стени на трамвая са изобразени седящи и стоящи човешки фигури (торсове), а живите лица, които се виждат през прозорците, са тяхно продължение. Повечето от нарисуваните пътници четат вестника-рекламодател. Това решение е просто, ефектно и не се нуждае от коментар.

В последно време в София и в някои градове у нас, въпреки и със закъснение, също се забелязва известно „настъпление" на рекламата „в движение". Нейни носители са товарни автомобили, автобуси, тролейбуси, влакове. Осъществена професионално. рекламата чрез превозни средства прави не само приятно впечатление. но утвърждава и престижа на съответната фирма. Добър пример в това отношение са собствените автомобили на „Шератон — София — Хотел „Балкан". „Риба и рибни продукти", „ЦНСМ — Яница”, „Хранителни стоки” и др.

Използването на транспортните средства за рекламоносители не е елементарна работа, свързана само с добър художествено-графичен дизайн, с прецизност и чистота на изпълнението на рекламата. Става въпрос за това. че самото изографисване" на текст запазена марка и шрифт или илюстрация не е достатъчно за професионална реклама. Художествено графичното „предаване на информация" е само част от изискването за истинска, съдържателна реклама. За-щото, въпреки че рекламата е специфична информационна дейност, тя все пак трябва да бъде съобразена с особеностите и характера на нейния носител.

Следователно стопанската реклама избрала за носител съответното транспортно средство, преди всичко следва да има точна и ясна цел, да познава „своите" адресати, да отчита времето и мястото за комуникация.

Антон Юруш/www.sandacite.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Как барман в ресторант през СОЦА, влезе в затвора за 5 години-издава го една сервитьорка

В нашия род има много добри бизнесмени, разказва сервитьорът Гошо. Не съм ви разказвал за моя чичо, Янаки. Барман през 60-те и 70-те години в нашия град, несменяем зад бара в ресторанта на хотела. Изряден работник с бяла риза, черни панталони и докато никой не го види, обменял долари на чужденци за левове. 

В нашето малко градче нямало кой знае колко много чужденци, групи с руснаци понякога, поляци, но всички искали повече левове да харчат и носели скътани долари. Чичо Янаки бил много предпазлив, но през 1981 година влезе в затвора за 5 години. Според татко - от лакомия, според вуйна - от глупост. Но да ви разкажа историята.

Имало в Михайловград работническа спартакиада и докарали два автобуса със спортисти от Африка. От нямане къде, сложили ги в нашето градче на хотел, напълнили го с хора. Над 40 човека, които нямали никаква представа къде са. И дневните им ги били дали в долари. Никой не им дал ориентир какво да правят, как да обърнат парите - в банка или...

Чичо Янаки се усетил, че има голяма далавера пред него. Обменил първо 100 долара за 80 лева, след това продължил да обменя и за една седмица обменил всичките джобни на спортистите. Някъде успял над 4000 долара да вземе, като някъде даже разменял за храна - домати, яйца, сирене, кокошки. Откъде да знаят африканците цените какви са.

Тръгнали си автобусите, чичо Янаки бил много щастлив. Усещал се като милионер. Без да иска го издънила една от сервитьорките. Дал й 20 долара да си мълчи, а тя тръгнала да се хвали навсякъде. Прибраха го за 2 дни и го осъдиха набързо. Сервитьорката я уволниха, а кмета на града ни писа извинителни писма до всички спортисти. Най-смешното било, че вече им нямало държавата, била се разпаднала, докато провеждали състезанията. Писмата се върнали обратно и ги конфискувала Държавна сигурност.

Излезе чак април 1986 година, ухилен, обнадежден - имало още бизнес за него. И започна да мисли за първата будка в града ни за хот-дог. В затвора чул за хот-дога от едни ромчета, които били лежали преди това в италиански затвор. Но това е друга история, която някой ден ще ви разкажа. Още ги помня неговите хот-дог сандвичи, а аз му бях готвач.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомени от 90-те: Как ме измамиха с 1000 долара в с. Дълги дел през 90-те

Предаден от приятел за една вечер! Бях се върнал вече от Русия, с някой лев в джоба и с голямо желание да стана богат. Така ми бяха повлияли необятните руски простори, че исках във всичко да се намеся и където дръпна, лев да пада. 

Реших да стана собственик на ресторант, като търсех дълго време подходящо място за това. Сметката ми беше проста, ядене, пиене, музика, стаи за почивка. Хем да е евтино, хем да има оборот. По-закътано, на въздух. Приятели ми похвалиха една гостилница в село Дълги дел, близо до границата. Отивам да крада идеи.

Влюбих се в селото, спокойно, разкошна природа, близо до града. Гостилницата пълна с хора, ядат и ушите им плющят. Всичко наредено както трябва, собственичката Десислава лично готви. Тръгнала си от София, наляла някой лев, двор огромен и пълен с маси. Всичко идва от градината, пържени картофи да ти изпържи, така вкусни, че се топят в устата. И хубаво сервирани  Отпред паркирани коли с различни номера, от София, Пловдив. Планирала и къща за гости да отвори. Напуснала сериозен бизнес в рекламата, за да печели повече и на спокойствие.

Викам си - ето, разработен пазар, да се намеся и аз. Чистият въздух ми отвори една глътка. Пия и мечтая и си правя едни сметки. До мен седна човек, той също пийнал. Казахме си по едно наздраве, второ, трето, гостилницата затвори вече. Той Гошо и аз Гошо, как се намерихме. От селото бил, искал да остане там, било много хубаво.

Разказвам му и аз за моите идеи, той вика - Адаш, имам за теб точното място - стария стол на ТКЗС-то. Огромен, лесно ще ремонтираш, отгоре има стаи - канцеларии, за гости е страхотен. Няма нужда от ремонт, само малко освежаване. И тъкмо сега го продават. Купи го и ме вземи на работа. Цяла вечер изкарахме в разговори за този стол, колко хубав и голям бил, чист, почти не използван. И Гошето щял да помага с всичко. Ходихме в тъмното да го гледаме, много ми хареса. 

Почти не спах от емоции, викам си - каквото ми е донесла съдбата и късмета в този живот, никой не може да ми го отнеме.

На сутринта си хванах рейса, с уговорката, че ще се върна с 1000 долара в брой, за да взема този стол под наем за 10 години напред. Намерих бригада да го ремонтира, търся персонал, дори не съм го видял на светло. В уречения ден ме чака Гошето на спирката, вика ме настрани и тихо шепне - ще го вземем за по-евтино. Дай да вляза първи при шефа на кооператива, да му дам парите, а ти после влез и само подпиши. И стоя пред канцеларията, стоя, никой не излиза. Чукнах, една жена ме гледа учудено.

Къде е Гошето? Кое Гоше, пита ме учудено тя. Той влезе преди час...

Ааа, Митко ли, той влезе до тоалетната и излезе от другата страна.

Ами къде е шефът на кооператива?

Тя много учудена: Че него го няма тук, в София е от 3 дни.

Полиция, разправии. Гошето (известен иначе като Митко) се оказа пияницата на селото, който ме беше измамил плоско. Хванаха го, когато вече почти всичко беше втечнил в ракия и оправяне на стари борчове. Простих му. 

Аз съм сервитьор, много съм видял в живота, не съм вярващ, но познавам знаците на съдбата. Не е за мен явно този бизнес, изгладих си панталоните, бялата риза и веднага почнах работа в едно ресторантче в Пловдив. Късметът ми провървя. Не беше за мен да ставам собственик. Близо до хората ми е по-добре.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ