Това е историята на Каспар Хаузер. Тя е загадъчна, затова и продължава да вълнува умовете. Някои смятат, че е онеправдан от съдбата, като са го лишили от кралския лукс, почести и слава. Други смятат, че той не е заслужавал нищо от изброеното, защото е бил най-обикновен мошеник. Сигурно е едно - че историята за Каспар Хаузер продължава да е пълна мистерия. Бил ли е той кралски син или, както някои смятали, син на дявола? Това не е станало ясно по времето, когато е живял, та сега ли?

В началото на XIX век Нюрнберг бил щастлив провинциален град. Край калдъръмените улици се издигали китни къщи, а площадите били украсени с изящни фигури и фонтани. В тази немска съкровищница един ден нахлул бездомник, за когото и до ден днешен има съмнения, че е бил истински принц.

В една слънчева майска сутрин през 1828 г. обущарят Георг Вайхман с крайчеца на окото си забелязва пред дома си мърляво и окъсано момче. То било с вехти дрешки и пробити обувки. Било на видима възраст около 16 години. Добросърдечният мъж го съжалил и се доближил до него: „Да не си се изгубил? Къде са родителите ти?"

На всички въпроси дрипльото отговарял с въздишка. След това пъхнал в ръцете на обущаря писмо, на което било написано „До капитана на 4-ти ескадрон, 6-и кавалерийски полк".

Заинтригуван, обущарят завел момчето до дома на капитана, който се намирал недалече. Стопанинът не бил у дома. Докато го изчаквали, прислужник поднесъл на гостите табла с храна. Вайхман бил изумен, когато момчето пренебрегнало сочната мръвка, а се нахвърлило лакомо на корав къшей хляб.

Когато си дошъл капитанът, той отворил писмото и открил две бележки в плика. В първата пишело: „Изпращам ви това момче, което мечтае да служи на страната си. Той беше оставен още като пеленаче на прага ми. Аз имам десет собствени деца и не съм в състояние повече да се грижа за него." Писмото завършвало с фразата: „Ако вие не желаете да го гледате, убийте го или го обесете!" Второто писмо, по всичко личи, било от майката на детето. То се състояло от две изречения: „Пазете моя син. Баща му служеше в 6-и полк." Капитанът хвърлил презрителен поглед на момчето и решил да се отърве от него по най-бързия начин. Независимо от протестите на добрия обущар, юношата бил отведен в най-близкото полицейско управление и хвърлен в килия. В продължение на няколко дни, докато се решавала съдбата му, пазачът го наблюдавал и бил изумен от видяното. „Той можеше дълго време да стои неподвижен - разказал пазачът. - Даже предпочиташе тъмнината, защото виждаше като котка в нея." Той му дал лист хартия, на който малкият надраскал думите „кавалерист" и „Каспар Хаузер". Полицаите предположили, че това е неговото име.

Според друг вариант на историята Каспар от самото начало се появил с листа с името си и го връчил на обущаря. Както и да е, по-любопитното било, че младежът изглеждал точно като дете, намерено в джунглата. Или по-скоро като наскоро освободено от капан. Юношата пристъпвал едвам, не можел да пази равновесие, клатушкал се и падал. Сякаш бил отвикнал да ползва краката си и в момента откривал наново предназначението им. Но бил с ума си и бързо възприемал. Скоро успял да разкаже историята на нещастния си живот. Момчето споделило, че през пролетта е било държано денем и нощем в тясно малко и тъмно помещение. Спял на сламен дюшек, завивал се с парцали. По цял ден не виждал жива душа. Всеки път, когато се събудел, откривал чиния с комат хляб и съд с вода. Понякога водата била солена на вкус и след като я изпиел, Каспар потъвал в дълбок сън. А когато се събудел, откривал, че ноктите му са изрязани, а косата - подстригана. Само веднъж усетил присъствие на човешко същество. През вратата се подала ръка с молив и лист хартия и го приканила да ги вземе. След това ръката хванала китката на момчето и изписала „кавалерист" и „Каспар Хаузер".

Веднъж намерил до сламеника обувки и плик с писмата, които предал в Нюрнберг. Но как се е озовал там, нямал представа. Историята на чудатото момче бързо се разнесла от уста на уста. Скоро младежът станал местната знаменитост. Градският съвет публикувал силно украсената история за странната му поява. Оттам призовавали целия окръг да помогне да се намерят факти, които да повдигнат булото над загадката кое е това момче. Мнозина вече имали свои версии за това кой е. Едни твърдели, че той е син на дявола, други - че е дошъл от друга планета. А някои били убедени, че в жилите на Каспар тече кралска кръв и дрипльото е изгубен принц.

В полза на последната версия говорели няколко събития. Някъде около времето, когато Каспар бил подхвърлен в кошница, на великия княз Карл и великата княгиня Стефани им се родило бебе. Но то починало от менингит. Двамата нямали повече деца и със смъртта на великия княз родът Хохберг се прекъснал.

Известният философ и просветител Георг Даумер приютил Каспар. За нула време той превърнал странника в интересен, ясно излагащ мислите си млад човек, желан събеседник и гостенин в именити семейства. Но една вечер професорът се прибрал и заварил Каспар, потънал в локва кръв. Юношата бил ранен в лицето и шията. Не знаел кой е бил нападателят му, но било ясно, че дошъл с намерението да го ликвидира завинаги. Това се случило близо пет години след странната му поява в Нюрнберг.

Според друг вариант в една студена декемврийска вечер Каспар излязъл да се поразходи в парка, когато го нападнал някакъв тип, наръгал го с ножа си и избягал. Смъртоносно раненият Каспар едвам се довлякъл до дома на попечителя си, но той отказал да повярва нападението и го обвинил, че се опитва да привлече вниманието към себе си и се е самонаранил. Затова и не повикал полиция. А след три дни Каспар предал Богу дух.

Тази версия е най-непопулярната. Но така или иначе извършителят на нападението останал неизвестен. Казват, че когато чула за смъртта на Каспар, княгиня Стефани изпаднала в неудържим плач. Според някои тя през цялото време вярвала, че новороденото, за което са й казали, че починало, е живо и здраво. Вярвала, че Каспар Хаузер е нейният отдавна изгубен син. Мнозина други смятали, че ръката на убиеца е била направлявана от графиня Хохберг, която искала да прати в отвъдното законния престолонаследник. Пак тя организирала подмяната на бебетата при раждането им.

Каспар бил погребан на гробището в Ансбах. На надгробния камък било изписано: „Тук почива Каспар Хаузер. Неговият произход беше неизвестен, неговата смърт беше загадъчна."

Бизнесменът Николай Банев и съпругата му Евгения са арестувани в Ница, Франция, съобщиха медиите преди дни. А аз очаквах, че са някъде в Сочи или Крим, нали той е учредител на Евразийски клуб България, а тя е активист там и виден деец на евроазиатщината. Някаква грешка трябва да е станала. Доказателство е целият му славен жизнен път.

15 декември 1989 г.

Един юноша бледен на име Николай Банев охранява „първия свободен митинг“, организиран от БКП., документиран от режисьора Евгений Михайлов. По този повод той каза преди време:

„Откривам второстепенни герои и лица, които тогава не съм забелязал, а днес се оказва, че играят важна роля в живота ни. Така например днешният милионер Николай Банев е охрана на митинга на БКП пред БНБ на 15 декември 1989 г., Точно тогава Петър Младенов обещава, че ще падне чл.1 на Конституцията, а Добри Джуров, съобщава новината, че Живков е изключен от БКП.“

И други неща обещават… Това е само началото на ударното превръщане на Българската комунистическа партия в

Българска капиталистическа партия

Не по име, разбира се, а на дело. Името се променя другояче, както и сами знаете.С руска ушанка охрана на митинга на БКП

Това е само началото на активно мероприятие за овладяване на държавната собственост „от читави наши фирми“, както говорят в БСП и до днес. Те трябва да сложат ръка на настъпващата пазарна икономика, а оттам и вовеки веков да могат да влияят на  властта в България.

Тогава на около петдесетина от най-верните партийни работници, офицери от ДС и комсомолски активисти съобщават, че те ще са новите капиталисти на България. Така и става.

Планът не е задействан само у нас, а на територията на целия соц. лагер, но най-гладко и победоносно върви тук и в Русия.

В интервю за „24 часа“ от 2 ноември 2009 г. Анжел Вагенщайн признава, че идеята за този митинг му е дадена от самия… Маркус Волф, шеф на зловещото източно германско разузнаване ЩАЗИ. Според режисьора той бил много весел човек, кулинар  и приятел на България. И един от бащите на „демокрацията“ в любимата му България, както се оказва.  ДС несъмнено е разчитало на помощ от колегите си, за да проведе гигантската операция, но да се върнем към нашия герой.

Николай Банев работи около 8 години  в ДКМС

Украсява с интелекта си различни ръководни длъжности в Заводски комитет, Общински комитет, Окръжен комитет и естествено в Централния комитет на ДКМС. Там е подчинен на Красимир Премянов, за когото през 90-те години се казваше, не без основание: „На Изток България граничи с Краси Премянов.“

В онези бурни времена младият Банев попада и в щаба на небезизвестния политик от БСП Янаки Стоилов.  Николай започва да се катери по този славен път още като щатен секретар на младежката организация в Хасковски минерални бани, нали баща му  Йордан Банев, е най-младият признат за активен борец против фашизма и капитализма в Хасковско, няма да се излага, я.  Банев-старши според комунистическия режим е виден ятак още на 14-годишна възраст.

Та младият Николай явно генетично е програмиран да стане комсомолец, комунист, а  и капиталист, когато партията го поиска.

Не му липсва и влечение към изкуството, свири по соц. ресторантите, влекат го клавирни инструменти. В кръчмата носеща хубавото българско име „Гергана“ , се запознава с бъдещата си съпруга, първата от засега трите му жени.  Баща  й, който тогава е директор на завода за релета в Харманли, го назначава там като стругар. Признавал е, че по това време е изкарал петте най-щастливи години от живота си. Щеше да е хубаво наистина

да остане щастлив стругар, а не недоволен капиталист

Който ще направи най-скъпата сватба в историята на България, с Джо Кокър, който да му свири на ушенце. Така му било писано, уви.
За стругарството, разбира се, не му остава особено много време,  нали Комсомола на него чака .

От ДКМС излита направо към сияйните върхове на капиталистическото строителство, въпреки че той разказва една много тъжна история в стил „Робинята Изаура“ в интервю за „Дарик“. Просто да се разплачеш.

“Когато ме изгониха от Комсомола, излязох с два лева и 40 стотинки в джоба си. Това бяха и първата вечер спах в една квартира до вагон-ресторанта под наем, в която нямаше дори дюшек“.

Наистина е много тъжно. Но  нищо не може да попречи на

истинския комунист, който трябва да стане капиталист

Добре, че се намират другари, които да се погрижат за сиромаха, добре, че е Партията, която Банев и до днес свято тачи.

Малко след онзи митинг, в началото на  1990 г., той създава една от първите частни фирми у нас. Първата охранителна фирми в Хасково, разбира се. Учредители са той, Росен Араклиев, който по една случайност е син на командира на хасковския партизански отряд „Асен Златаров“ Иван Араклиев, а също и  някой си полк. Костадинов.

През 1991 година виден генерал от ДС му издейства да търгува с оръжие.

През 1996 година Николай Банев получава заем от 3.5 милиона долара от чешката “Форестинвест”, нали ви казвам, че и „братските“ служби не спят. Солидната сума е,  за да участва  Николайчо в масовата приватизация с  фирмата си “АКБ Форест”. Рекламната кампания е грандиозна, набран е капитал от 2,7 милиона лева, като  АКБ получава дялове в повече от 30 предприятия.

Лихви на гражданите „инвеститори“ никой не дава, парите си изобщо никой  не получава, включително и  чешката „Форестинвест. Всички пият по една студена вода за здравето на строителите на капитализЪма.

Твърди се, че Николай Банев, в качеството си на собственик на “АКБ Форес”,е извършил престъплението „присвояване и обсебване”, чл.201, във връзка с чл.202, ал.2, т.1 и т.2, и във връзка с чл.203 ал.1 и ал.2 от НК спрямо хиляди работници в своите фирми, като до ден-днешен не им е изплатил дължимите заплати.Кризата го „приземи“ от самолет на Майбах

Ще изредим само началото на списъка  на придобитите „без пари“ фирми и заводи: „Русалка холидейз“, която е собственик на морския курорт „Русалка Елит“, резиденция „Созопол“, една камара хотели и къмпинги в планината и на Черноморското крайбрежие, химическият завод „Полимери“ АД гр. Девня.
През 1997-1999 година „Русалка“ става нещо като държава в държавата.

Босът на „Мултигруп“ Илия Павлов, който тогава раздава порциите, е редовен гост, а за забавленията му се носят легенди.

 Специалитетът на Банев е да омете всичко възможно,

Да фалира поредното предприятие и да изхвърли работниците на улицата, нали трябва да има пролетарии.

Така става с „Елма” Троян,  завод „Полимери“ и още десетки други.  Във споменатия завод, обявен в несъстоятелност, са изоставени радиоактивни елементи, живак, цианкалий запалителни течности.

Компании от целия спектър на икономиката – тежка промишленост, лека промишленост, услуги, обслужващ сектор и др.

Ето и малка част от фирмите и предприятията , на които Николай Банев е собственик  АКБ Форес, Химинвест, АКБ Индустрия и АКБ Консорциум. Участва в управлението на Голф-хотели Иракли, Форест грийн ХАД, Блясък, Елматех, Елма Електромотори, Сдружение „Тенис клуб Русалка“, туристически холдинг Русалка Холидейз, Ер Слайд, Хелио-тур-с, Сдружение „Голф клуб Иракли“, Костенец – ХХИ, Полимери, Топлофикация Ямбол, Топлофикация Казанлък.

С „Декотекс” оформя един от най-големите съдебни скандали в българската история, намесват се дори САЩ. Американският инвеститор е изигран от българските си съдружници, дялът му е взет чрез машинаци.

Банев е замесен в  стотици скандали – обвиняват го в умишлени банкрути, застрояването на защитената област Иракли, съсипването на ФК „Берое”. Обвиняван е за умишления банкрут на над 100 приватизирани предприятия .Няма да ни стигне том с размерите на „Война и мир“, за да изредим подвизите му и драмите на хората, които си търсят пари от него.Близък приятел на руския посланик

Чудно ли е, че този човек през 2008 г . е получил ордена „Дмитрий Донской от генералният консул на Русия във Варна Анатолий Шчелкунов.
Или, че е много много близък със Сергей Станишев, през 2009 г. тогавашният  министър-председател почива на яхтата на  Банев, както свидетелстват медиите от онова време. Това си е пряк конфликт на интереси, твърдят юристи.

По чиста случайност по това време Банев придобива 300 дка гора на първа линия край морето. Не декар, не два, това би било обидно за комсомолец от такъв мащаб.

Чудно ли е, че този човек учреди „Евразийски клуб България” в  зала 8 на НДК през декември 2015 г.  Чудно ли е, че не можем да се избавим от евроазиатщината и през 2018 г. ?

www.faktor.bg

Николай Банев-стругарят милиардер

Той сбъдна „българската мечта“ стана от комсомолец богаташ
Лично аз започнах натрупването на капитала с 2,40 лв. в джоба през 1988 г.

Капиталът от 2,40 лв в джоба е част от легендата на червените милионери, предимно бивши ръководни фактори от комсомола, с родители партийни величия. Така например братя Домусчиеви твърдяха,че са почнали от една сергия на пазар, а Огнян Донев от внос на близалки от Турция. Банев не прави изключение.

И едва ли е имал 2,40 лв в джоба си през 1988 г. Защото баща му е признат за „най-младия активен борец против фашизма и капитализма“ като 14-годишен ятак преди 9 септември 1944 г.

Доста преди 1988 г Николай Банев е на щатна работа в Димитровския комунистически младежки съюз-ДКМС или по-точно като инструктор в орготдела на Окръжния комитет на ДКМС в Хасково. Такъв е и през 1988 г.

Преди това започнал кариерата си като стругар в завод за релета в Харманли. Но това е за кратко, после се прехвърля в комсомола.

След „Демокрацията“ разбира се започва с охранителна фирма. Съдружници на Банев са Росен Араклиев, син на командира на партизанския отряд „Асен Златаров“ Иван Араклиев и полк. Костадинов. Както се казва все „наши, проверени хора“ от партията и комсомола, бъдещи капиталисти.

Комсомолецът-милионер е известен с пристрастията си към БСП.

Той дори се качи с майбаха си на Бузлуджа, което предизвика скандал в червените редици.

“Станах член на БКП още през 1980 г. в завода за релета в Харманли. Бях убеден в програмата на тази партия – тогава тя кореспондираше с практиката й, а за един млад човек единството на думи и дела е много важно”, казва в едно интервю Банев.

Мъж (отговарящ на описанието на издирвания във връзка с убийството на 23-годишната жена) и дете бяха открити простреляни на бензиностанция край Горни Богров. Най-вероятно те са свързани с убийството на жена в столичния квартал "Надежда". Лекарите се борят за живота им, състоянието им е тежко. Момиченцето на 1 годинка е простреляно в главата. Детето е закарано живо в "Пирогов", но е в кома, съобщава bTV, позовавайки се на информация от Центъра за спешна медицинска помощ.  Втори екип се бори да стабилизира мъжа и да го транспортира в „Пирогов”.

Екипите на Спешна помощ са реагирали мигновено на сигнала. Линейката е пристигнала на мястото на седмата минута. Мъжът се е криел край населеното място, съобщава "Хоризонт", позовавайки се на информация  от Министерството на вътрешните работи.  При идването на екипи на полицията той първо е прострелял дъщеря си, 1-годишното момиченце, след което се е прострелял. Двамата са откарани в изключително тежко състояние в "Пирогов". 

Както по-рано бе съобщено, сигналът за убийството е получен към 18:30 часа в понеделник.

В столичния кв. "Надежда" беше открито тяло на простреляна млада жена. Полицията започна да издирва мъжа, с когото живеела на семейни начала, но наскоро се разделили. С него е била и едногодишната им дъщеричка. Мъжът притежава законно оръжие. Той е на 26 години, служител в частна охранителна фирма и не е криминално проявен, съобщи по-рано директорът на СДВР ст. комисар Ивайло Иванов. 

Появиха се зловещи подробности за убийството, станало по-рано днес в столичния квартал „Надежда“. Убитата е млада 23-годишна жена. Безжизненото й тяло било намерено в апартамент, който се намира на улица „Бели Дунав“. Сигналът е подаден от съседи на жената, които е чули изстрелите.

По първоначална информация в апартамента на жената е имало и дете, което обаче не е там и в момента се издирва. Полицията издирва съпруга на жената. Предполага се, че той е евентуалният извършител на престъплението и се смята, че е въоръжен и опасен. Съседи на убитата жена споделиха, че малко след изстрелите мъж е излязъл тичешком от блока, качил се е в кола и е офейкал с мръсна газ. Столичната полиция е вдигната на крак, за да издирва евентуалния извършител.

От МВР заявиха следното: „Към 18.30 часа в полицията е получен сигнал за открита от близки простреляна и починала 23-годишна жена в жилище в столичния кв.“Надежда“. Към мястото са насочени екипи на СДВР и Второ РУ-СДВР. Предприети са процесуално-следствени и издирвателни действия“.

Източник:bulmedia

ЦСКА (абревиатура от Централен спортен клуб на армията) е футболен клуб от София. Клубът е 31 пъти шампион на България, носител е на 20 Купи на България и 4 Суперкупи. Двукратен полуфиналист за КЕШ, 1 път полуфиналист за КНК. Играе мачовете си на стадион „(Народна) Българска армия“.

Това е най-успешният български футболен отбор в досегашната история на българския футбол.

ЦСКА заема 60-то място, най-предно от българските представители, в класацията за най-добър отбор на Европа за 20-ти век на Международната федерация за футболна история и статистика.






Отчаяна майка на петокласник от село Литаково се свърза с bTV заради системна агресия спрямо детето ѝ. За Цветан училището не е място с много весели и детски спомени. Там той не среща приятели. Ученик е в пети клас в местното училище "Васил Левски" в Литаково. Учи в него от втори клас. Майка му помни, че кошмарът за нея и семейството и започва още самото начало,пише burgas24

"Те го плюят, обиждат го, не искам да цитирам думите, но нито е гей, нито е джендър, нито нещо от сорта", заяви Марина Цекова, майка на Цветан. "Те не ме приемат, още от втори клас, откакто дойдох в това училище. Не знам защо", каза петокласникът. Майката казва, че многократно е повдигала въпроса пред  директора и училището. Словесният тормоз обаче не спира.

"Още в начален етап винаги сме провеждали срещи с майката, че той е малко по-притеснителен и не може да се приобщи към децата", заяви директорът Тодорка Петрова. 

Цветан споделя, че дори опитва да не контактува с децата, за да не стават конфликти.

"Цветан е само българче в класа, може би това дава така някакъв негативен резултат, че е сам. В другите класове има по двама-трима", коментира кметът на селото Даниел Дилов.

"Децата ни наистина 90% са роми в училището, но никога не сме делили децата на роми и българи", категорична е директорката на училището. "За нас всички деца са еднакви и даже съм изключително доволна, че родителите, нищо че са от ромски произход, са изключително загрижени за децата си. Не бих казала, че нещата са на етническа основа", посочи тя.

Често петокласникът отказва да ходи на училище, а майка му е принудена да го изпраща насила. "Много пъти съм ходила в училището и съм плакала, молила съм класната за съдействие и много пъти съм го водила насила на училище. Не издържам вече", споделя майката на детето.

Преди дни обаче нещата ескалират, когато Цветан става обект на обиди не само от децата от класа.

"Било е в междучасието, не е обидата някаква сериозна, нарекло го е – не знам дали да го казвам, че е дебел. В крайна сметка те си ги казват такива думи неволно, не влагат и мисъл в тези неща, но той е по-чувствителен и веднага го е приел присърце", поясни директорката на училището.

Кметът на Литаково отбеляза, че майката е ходила и при него. "Оплакваше се, че децата от ромски произход са се подигравали на нейното дете. И аз викам: "Пък синът ти е едър, чак така ли е?". И повече не е идвала. Не знам дали е тормозен, или си търси някакви поводи детето да не посещава училище редовно. На Цветан са му създадени условия да бъде пръв на село, в нашето училище, вместо да бъде някой по средата или последен в града в училището", каза още кметът.

Родителите на Цветан вземат решението да напусне учебното заведение. От понеделник за детето ще се грижат неговите баба и дядо и ще посещава училище в Лом.

"Едно дете дали ще бъде отписано или не, не е голяма беда за училището, но ако тя реши да го остави, ние няма да спрем, ще продължим да работим допълнително и с майката. Ще извикаме и психолог, за да решим този проблем", увери Тодорка Петрова. 

"Тъпчем на едно и също място от години, ефекта е на лице, детето отива на 150 километра от мен. Никоя майка не иска да го преживее това, и аз не искам да си пращам детето на другия край, но за негово добро трябва да отиде да изучи тая година там", подчерта обаче майката на Цветан.

Петокласникът мечтае да стане готвач, също да е магьосник. "Бих направил децата по-добри", казва Цветан.

Ако догодина се намери свободно място, семейството ще живее отново заедно.

Източник:burgas24.bg

НАЙ-ЧЕТЕНИ👇

ПОСЕТИТЕЛИ ГЕДАТ👇

АРХИВ НА САЙТА

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ: