Краят на 50-те години на миналия век. Тогава се появи в Кърджали, град, забравен от Бога, първото ауто – Москвич 408, истински руски звяр. На ул. „Отец Паисий”, пред дома на художника към Киноразпространение Кръстьо Черешев, който прерисуваше на бяло платно афишите от предстоящите за прожекция филми.Бил съм 6-7-годишен. С апапите от махалата се юрнахме да гледаме туй чудо на техниката, зверим се в него като индианци пишеща машина, не смеем да го докоснем. А бачо Кръстьо като запали и двигателя му, се разбягахме като пилци. От вълнение три нощи не успяхме да заспим – та това си беше неописуема емоция.

Две петилетки по-късно те ти го и първият светофар в града, на бул. „Беломорски”, до Пътно управление. Хайде пак юруш. Седим, гледаме го и мигаме на парцали. Сегашните деца със свръхмодерните си смартфони и таблети какво ли знаят, но пък ние бяхме по-щастливи от тях, така си мисля. После се появи и чутовната реплика: „Къде живееш?”. „До светофарите!”.

Георги Андонов,Кърджали

Нова, „родопска“ раса „открива“ за световната наука антропологическо изследване през 1980-1981 г. Целта е да се докаже българският произход на помаците и турците. Органите на БКП и на държавата трябва да се въоръжат „с нови средства и методи за по-нататъшното укрепване на морално-политическото единство и социалистическа съзнателност на родопското население“. На това служи Националната комплексна програма „Родопи“ в Благоевградски и Смолянски окръг, в рамките на която е направен въпросният принос.В края на 70-те и началото на 80-те години т.нар. възродителен процес сред помашкото население в двата окръга вече е минал и започва подготовка за промяната на имената и доказване на българския произход на турското малцинство. Това са и години на възход на комунистическия държавен националистичен проект, чиято кулминация са големите чествания на 1300 годишнината на българската държава и науката е ангажирана пряко в „доказването“ на хомогенността на нацията.

Програмата „Родопи“ започва по решение на ЦК на БКП през 1970 г. и пряко ангажира редица институти от Българската академия на науките с доказване на произхода на общности, които комунистическият режим припознава като заплаха за единната българска нация. На археолози, езиковеди, етнографи, историци, икономисти и др. е възложено „да изяснят проблемите на етногенезиса, културното, политическото и икономическото развитие на родопското население“ от древността до наши дни.

Програмата има и антропологически компонент. Палеоантропологичните данни показват заселване на прабългари в планината още от 9-10 в., което според твърдения на изпълнителите на проекта, е нещо ново и особено важно за науката до този момент. Предвидени са и антропологични изследвания „върху живото население от двата окръга – Благоевградски и Смолянски (Западната му част)“. Перспективата е проучването да се разрасне до централната и източната част на Смолянски окръг, както и да обхване Кърджалийски окръг.

През 1980 г. е сключен договор между Института по морфология – БАН, Секция по етническа антропология и местните исторически музеи. Изследователската група от Българската академия на науките се състои от 7 души с ръководител ст. н. с. д-р Петър Боев. За целта са осигурени 5 400 лв. за проучването в Благоевградски окръг (4000 лв. отпуска ОНС, а 1400 – Дирекция „Културно-историческо наследство), а за Смолянски окръг – 20 000 лева.

През социализма българското Черноморие беше любима туристическа дестинация за много граждани на ГДР. По време на Студената война нашето море беше и място, където си устройват срещи роднини, близки, приятели и познати от ГДР и ФРГ, тъй като режимът на пътуванията между тях беше сложен.
Докато западногерманците ходеха на почивки в Италия, Испания, Гърция или Дания, източногерманците имаха по-малък избор. Близкото Балтийско море или разходка из горите на Тюрингия са много хубави, но широкият свят привлича по-силно. Той пък за гражданите на ГДР се изразяваше в почивка в братската социалистическа страна България.На почиващите от „страната на работниците и селяните”, както е известна ГДР в соцлагера, българското Черноморие предлагаше слънце, плажове и екзотична храна. Картичките, които летят към Източен Берлин, Дрезден и Ерфурт, са с „поздрави от юг”. За западняците югът са Италия и Испания, в източното географско съзнание обаче НРБ е най-южната точка, долчевитата на Варшавския договор. Западът е затворен, но на Изток могат да пътуват когато и както решат.

Някои пристигаха със самолет, други със собствените си трабанти, а трети дори на автостоп. Жените си позволяваха летни флиртове, което бе добре дошло за родните гларуси, а мъжете германци се отърсваха от „стреса в завода” и се заглеждаха по другарките в бански костюми.

Съзнанието, че са втора класа хора, преследваше източногерманците дори в България. За тях страната съвсем не е евтино място. „Тук ние от ГДР можем да си позволим само най-необходимото”, пише в стари картички от Черно море. Онова, което радва окото на селянина от покрайнините на Карлмарксщат, е изобилието от местни зеленчуци и плодове, което компенсира донякъде винаги липсващите банани. А и България им предлагаше слънце, пясък и екзотична храна.

За Лиляна Павлова се знае, че е момиче от сой. Фамилията Павлови не e от случайните в родния политически пейзаж. Бащата Павел Георгиев Павлов е завършил и защитил аспирантура в Московския енергетичен институт. Работил е в ЦК на БКП и в БАН. От 1998 г. е шеф на катедра „Публична администрация“, а от 2000 г. е заместник–ректор на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“. По времето на Жан Виденов е главен съветник и заместник – началник-отдел в Министерския съвет. А майката на Лили Павлова, която е рускиня, дълги години работи в БНТ.

Несъмнено стремежът към властта на Лиляна Павлова е заложен дълбоко в родовите й корени. Дядо й – Георги Павлов е висш функционер на БКП (член на Централния комитет), министър на химическата промишленост и металургията още от 1966 г. когато правителството се оглавява от Тодор Живков. Близостта му до Тато идва още от партизанските години – Павлов-старши е участник в съпротивата като член на легендарната бригада „Чавдар”. Като нелегален функционер на РМС и БКП е осъден задочно на смърт през 1941 г.

Когато дядото на Лили Павлова умира на 1 ноември 1989 г. /само 9 дни преди „фаталния” 10 ноември/ Тодор Живков отива на погребението му – а той рядко стъпвал на Орландовци, даже за да се прости с най-близките си съратници. Павлов-старши е един от 10-те гласа на Априлския пленум през 1956 г., който натежава за да падне от власт Вълко Червенков и Тато да вземе цялата власт в ЦК. Георги Павлов е създател и първи директор на Химкомбината в Димитровград. След това десетилетия наред ръководи тежката промишленост, химията и металургията в НРБ.

В началото на 80-те години на Живков му идва авангардната идея да сложи Павлов-дядо начело на новосъздадения (с ранг на министерство) Комитет за опазване на природната среда. Там дотогавашния химик и металург №1 на страната трябвало да се заеме с мисия, коренно противоположна на това, което е вършил години наред – да чисти България от боклуците на тежката индустрия. Така Павлов-старши станал нещо като първи еколог и „Мистър Клийн” на соца. Самият Живков на официални срещи обичал шеговито да го представя:

– А това е другарят Георги Павлов, който години наред като министър на химията и металургията замърсяваше България, а сега Партията му възложи нова важна задача – да я почисти като шеф на Комитета за опазване на природната среда. Ние в ЦК знаем, че той ще се справи и с тази задача. Ха-ха-ха!

Източник: socbg.com

Килим с портрет на Николае и Елена Чаушеску се продава в онлайн платформата за безплатни обяви OLX.ro за рекордните 45 000 евро. Обявата е от 15 януари т.г. и е на частно лице. Придружена е освен с няколко снимки на изделието и с удостоверение за автентичност. Изображенията на диктаторската двойка са на сиво-син фон в овална рамка. Размерите на килима, който е от вълна, са 2,95 м/2,60 м. Посочва се също, че изделието е ръчна изработка и за направата му са били необходими приблизително две години.

Изпълнението е дело на жени от Националния съюз на занаятчийските кооперации в Румъния UCECOM.Обявата за килима е публикувана и в други сайтове за безплатни съобщения в Румъния. Изделието се предлага за продажба още през 2015 г., но вероятно заради високата цена кандидати да го притежават не се намират. Наскоро румънска аукционна къща продаде на търг вещи на Николае и Елена Чаушеску. Сред тях бяха и два вълнени килима, обявени на първоначална цена по 1000 евро и продадени за по 1600 евро. На единия двойката е с родителите на Николае, а на другия – румънският диктатор е сам. Продадени са също ловният му костюм, шапка, обувки и чанта на Елена, две нейни снимки от плажа, всяка от които бе купена за 450 евро, и още много други вещи.

Николае Чаушеску е роден преди 100 години – на 26 януари 1918 г. Застава начело на комунистическа Румъния през 1965 г. след смъртта на Георге Георгиу – Деж, и управлява до падането на режима през декември 1989 г. Екзекутиран е заедно с Елена на 25 декември 1989 г. в казармите в румънския град Търговище.

Източник: monitor.bg

Знаете ли какво е при минус 52 градуса студ..? Не знаете! Това е опасно за живота на над 14 хиляди българи в Коми. Годината беше 1987-а. Тогава беше достатъчно пароцентралата да аварира и да спре работа за повече от един час и половина и селището замръзва, разказват в сайта komi-bg.com. Следва евакуация на населението. А това ще рече, че чак през лятото може да се пристъпи към размразяване и ремонт.Може да изглежда парадоксално, но в Коми най-доброто време за работа в гората е зимата. Представете си около минус 20-25 градуса студ. Река Вашка е замръзнала с над метър и половина лед. Което ще рече, че е станала автомагистрала за натоварените с трупи лесовози. Блатата – и те замръзнали, станали проходими. Всяка сутрин от топлите гаражи излизат рейсчетата и карат секачите на над 80 километра до сечищата. При повече от минус 20 градуса даже страничните клони на дърветата замръзват.

Ето част от технологията в секаческата бригада. По екологични причини и за правилното възстановяване на гората изискването е дърветата да се режат до дъно. Тайгата се самовъзстановява за 15-20 години. За да не затисне падащото дърво резача, има до него двама, които с дълги вилки насочват с бутане падащото дърво в безопасна посока. Тогава се заемат секачите, които го окастрят и го докарват до вид, годен за товарене в лесовоза. Там стволовете се обвързват със стоманени въжета и се откарват в селището, където ги нарязват на необходимия за товарене във вагоните размер. Та така, докато се стигне до милионите кубици ценна дървесина, пристигащи с жп вагоните по ферибота Варна-Иличовск.А ако можехте да усетите заряда на статичното електричество, предизвикано от големия студ? При докосване до предмети, при ръкуване, при целувка даже усещате как токът ви удря. Знаете ли какво е устните ви да искрят? А за магнитните аномалии, за това, че с моя WPW сърдечен синдром беше абсолютно противопоказно да ходя на работа в Коми, въобще няма да отварям дума. Е, бях с чужда електрокардиограма, пък там напук на всякаква логика се чувствах сто пъти по добре. Студът голям, но не се чувства. Няма вятър. Въздухът сух и чист. Особено здравословен за алергии и дихателни заболявания. Често съм си мислел: Може би именно тежките природни условия мобилизираха човешкия организъм и се стигаше дотам, та в повечето случаи и бездетните жени раждаха… А най-важното си остава: колкото по-голям е студът в природата, толкова по-голяма става топлината в човешките взаимоотношения.

НАЙ-ЧЕТЕНИ👇

ПОСЕТИТЕЛИ ГЕДАТ👇

АРХИВ НА САЙТА

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ: