Сега по магазините има и от пиле мляко – кеф ти колбаси – вносни и български, кеф ти сирена от цял свят, целогодишно екзотични цитруси по пазарите и какво ли не. Само че болшинството българи нищо не могат да си купят. Особено пенсионерите с по 200 лв. пенсия, които ядат месо само на някой празник.

Откакто дойде демокрацията, непрекъснато слушаме колко лошо било при социализма, как нямало нищо по магазините, колко лишения е имало. Да, ама я нямаше днешната мизерия, нямаше хора по кофите за боклук.

Колкото и еднообразни да бяха хранителните стоки, беше евтино и никой не оставаше гладен. Напротив – хладилниците бяха пълни, и то с истинско кисело мляко, колбаси и кренвирши от месо, пресни яйца, пилета без хормони, зеленчуци без нитрати и пр. През 80-те хлябът струваше 32 ст., литър прясно мляко – 30 ст., килограм краве сирене 2,30 лв., кофичка кисело мляко – 23 ст., кило скумрия – 1,60 лв., кило домати – 20 ст.

А сега - безобразна скъпотия и повсеместна мизерия. Честита ви демокрация!

Славка Панайотова, Самоков
Ретро.бг

Тя е на 74 години и е от едно малко градче край Дунава:
– Много ги мразех комунистите! Те ни взеха овцете и земята. Двеста овце бяха.
Всичко имахме, три пъти на ден ядяхме.
После влязохме в ТКЗС-то и беше бедност.
Лека полека се оправиха обаче нещата, втората къща построихме, ядяхме по три пъти на ден, ожених се. Роди се детето…
Тя дъщеря ми беше на твоите години, ама умря миналата година от рак.
Не мога да я прежаля, все плача. Така ще е…
Като се роди малката започнах работа в завода за безалкохолни, в счетоводството.
Хубава работа, спокойна. И там до пенсия.
В това време обаче дойде демокрацията. Зарадвахме се.
По едно време върнаха земята – не цялата, но пак беше добре, върнаха дори добитъка на някои.
На нас върнаха десет овце – толкова били записани, че са ни взели. Тогава ме бодна, че нещо не е както трябва.
Детето отиде да учи за висше.
После Костов намали пенсиите с нещо дето му викаха „осъвременяване“. Започнахме да ядем по два пъти на ден.
Мъжът ми умря.
Умира и вика: „Лошо стана – детето замина, ние се трепем, пък пари няма.
Баща ми като излезе в пенсия все в клуба на пенсионера карти блъскаше.
Виж ме мен – сърцето ми изгориха с тази смешна пенсия. Че и твоята такава. Цял живот за нищо!“
И умря.
Взех да ям веднъж дневно, ама бавно.
Ей сега и детето умря. И всичко свърши.
Не разбрах как го объркаха това хубавото нещо от 89-година, но и няма значение – животът си свърши.
Не искам вече да ям.
Туй е то.
Публикувал във Фейсбук: Красимир Симеонов

Източник: lentata.com

Владимир Путин, който според социологическите проучвания се очаква да спечели четвърти мандат като руски президент този месец, пое властта преди 18 години.

Ето някои важни дати в живота на 65-годишния бивш офицер от КГБ: - 7 октомври 1952: Путин е роден в бедно работническо семейство в Ленинград, сега Санкт Петербург. - 1998: Той е назначен за ръководител на службата за сигурност ФСБ, наследник на КГБ, в която постъпва през 1975 година. - 1999:

Като министър-председател на Борис Елцин, той ръководи стартирането на втората война, за смазване на бунтовниците в Чечения. Когато Елцин подаде оставка в навечерието на Нова година, Путин пое поста президент, на който официално бе избран през март 2000 година. - 2004: Преизбран е за президент. - 2008:

В съответствие с конституционните ограничения, в края на втория му мандат предава властта на своето протеже Дмитрий Медведев и става министър-председател. - 2012:

Връща се като президент, за срок, който е удължен от четири – на шест години, при безпрецедентни протести на опозицията. - 2013:

След три десетилетия брак, той се развежда с Людмила, с която имат две дъщери. - 2014:

Анексира украинския полуостров Крим, разпалвайки най-сериозната дипломатическа криза между Русия и Запада след края на Студената война. - 2015:

Дава военна подкрепа за режима на сирийския президент Башар Асад. - 2017:

През декември той обяви, че ще се кандидатира за нов, шестгодишен президентски мандат през март 2018 година. 

Източник: Нова тв


Помните ли колко ни струваха по времето на социализма в НРБ ? Транспортните услуги, личния автомобил, какви бяха цените на луксозните стоки, какъв беше входът за  културните мероприятия?

Цената на билет за градския транспорт в столицата и големите градове на страната до 1973 год. например беше 4 ст.  От началото на 1980-те цената на билетчето за автобус, тролейбус или трамвай стана 6 ст. А глобата за нередовен пътник – 2 лв.

Билет за самолет София-Бургас в края на 1980-те струваше 22 лева.Личният автомобил по времето на социализма беше дефицитна стока. Преди 1989 год., тези които са искаха да си закупят автомобил на цена, дотирана от държавата, т.е. по-ниска от пазарната,  трябваше да направят  за него вноска от 1500 лв. в държавната „Мототехника” и след като опеределен брой години  внасяха определена сума пари, можеха да си закупят нова лека кола произведена в СССР или в друга държава от соц лагера. Чакането да ти дойде редът траеше между 3 до 8 години в зависимост от модела на автомобила. Според публикуван в Държавен вестник от април 1988 г. тиражен лист на Държавната парично-предметна лотария „Москвич-2140“ е струвал 6400 лв., „Трабант“ – 5660 лв., „Волга“ – 11860 лв. Бленуваната от всички “Лада” между 1983-1986 г. струва около 5-6 000 лв, а по същото време в Европа струва 10 000 западно-германски марки. Цената на шофьорския курс, за който записването също ставаше чрез чакане, струваше 220 лв.

Цената на бензина и по време на социализма също беше променлива и зависеше от състоянието на международните петролни пазари. През 1969 г. цената на бензина у нас беше:
А-66 – 6 стотинки
А-72 – 7 ст.
А-76 – 7,5 ст.
АИ-93 – 9,5 ст.
АИ-98 – 10 ст.
През 1988 г. литър бензин в България струва 80 ст. – внос от СССР по линия на СИВ.

Цени на някои луксозни стоки: До средата на 1980-те кутия с 20 цигари българско производство струваше 50 ст. Кутия с 20 цигари внос от САЩ – 1,70 лева. В края на 80-те цените на цигари българско производство почти се удвоиха.

Културните мероприятия едно време бяха достъпни за всички и затова залите бяха пълни. Билет за кино струваше 0,25 лв. (20 стотинки на първи ред, 35 ст. в ложите). Входът за театър беше 1 лв.

А в култовата студентска дискотека “Цецо Спасов” в Студентски град се влизаше след представяне на студентска книжка и се плащаха 0,50 ст.

Източник: Ретро

Окъпана в зеленина и топло слънце, обкичена с разноцветни знамена, с празнични усмивки и много цветя посреща Стара Загора най-големия ден на България – Девети септември,1981 година . На централни булевард „Георги Димитров” звучат бойки маршове, любими партизански песни. Пионери и чавдарчета с букети червени карамфили посрещат официалните лица – ръководителите на окръга и града. Тук са първият секретар на Окръжния комитет на БКП Васил Недев, председателят на изпълнителния комитет на ОНС Минчо Табаков, скъпите съветски гости – Степан Моисейченко, първият комендант на града, почетен гражданин на Стара Загора, и Владимир Чернов, парашутист от групата на Атанас Дамянов.

Тържествено звучи над смълчания площад „Мила родино…”. Фанфарен сигнал и тръгват стройните млади редици на знаменосците. След портретите на класиците на марксизма-ленинизма Маркс, Енгелс, Ленин, Благоев, Димитров тържествено преминава блокът на поколенията – сред обкичените със заслужени отличия активни борци против фашизма и капитализма са представителите на младото поколение – пионери и комсомолци. Тръгват празничните колони на старозагорските трудещи се. Първи преминават колективите, първенци в социалистическото съревнование.

Начело са работниците и служителите от СП „Благоустройство и комунално стопанство”, което изпълни петилетния си план 166 дни предсрочно. В навечерието на празника с гордост рапортува за изпълнението на петилетния план колективът на Монтажната база. На 30 юни изпълни плана си за седмата петилетка и монтажният район „Пещостроене и изолация”. Неговият колектив обеща до края на годината да даде допълнително строително-монтажни работи за шест милиона лева. Сред първите, които заслужено водят празничната колона, са и колективите на ПЗ „Загорка”, Районната дирекция на спортния тотализатор, Комбината за всестранни услуги. С достойни дела посрещнаха празника на свободата трудовите хора от Стара Загора. С възгласи „БКП, БКП” те още веднъж доказаха своята вярност към родната Българска комунистическа партия и предаността си на нейната априлска линия. Празничната манифестация на старозагорските трудещи се завърши с тематичната композиция „Младежта – бъдещето на родината”.

КАЗАНЛЪК.

С много плакати и макети, с лозунги и знамена излязоха на деветосептемврийска манифестация трудовите хора от работническия град. На трибуната заеха места ръководителите на селищната система начело с първия секретар на общинския комитет на БКП Минчо Йовчев. Тук бяха и група антифашисти, гости от побратимения италиански град Кремона. Първи преминаха машиностроителите от КХИ „Хидравлика”, които преизпълниха плана за стоковата продукция за осемте месеца със 185 хиляди лева. С песни и скандирания за вечна дружба със Съветския съюз преминаха колоните на МК „Фр. Енгелс”. С предсрочно изпълнени производствени планове за седмата петилетка манифестираха и работниците от завод „Г. Кирков”, СП № 5, СП „Благоустройствени строежи” и Автосервиза. РАДНЕВО. Много вълнение и радост донесе празничното утро на младия работнически град, посрещнал 36-годишнината на социалистическата революция още по-красив и благоустроен. Начело на деветосептемврийската манифестация преминаха работниците от ЦРБ на СМЕК „Марица-изток”, които в навечерието на празника изпълниха петилетния си план по всички показатели и обещаха да извършат допълнителни ремонтни работи за 12 100 000 лева. Горди и радостни преминаха пред трибуната и представителните колони на миньорите от рудниците „Трояново-1” и „Трояново-3”, енергетиците от ТЕЦ „Марица-изток-2”. През изминалите осем месеца на годината СМЕК „Марица-изток” осигури на народното стопанство въглища, електроенергия и брикети за 2 505 000 лева.

ЧИРПАН.

След първия секретар на общинския комитет на БКП Пеньо Желев, на трибуната на площад „Девети септември” заеха места партийни и държавни ръководители на селищната система, ветерани на антифашистката борба, първенци в труда. Начело на празничната манифестация бе преходното червено знаме на трудовата слава, завоювано от трудещите се от селищната система в социалистическото съревнование през първото полугодие на тази година. С ударния си труд работниците от фабрика „23 септември” заслужиха честта да поведат деветосептемврийските колони. Изпълниха петилетния си план и животновъдите от базата при НИИП – Чирпан. До края на годината те ще произведат допълнително 1 000 тона мляко и два милиона яйца. С изпълнен петилетен план посрещна празника на свободата и колективът на клона на ДЗИ, който е окръжен първенец за първото полугодие.

Датата е 9-ти февруари 1998 години, провеждат се Зимните олимпийски игри в Нагано, Япония. На нищо неподозиращите фенове на пистата "Нозова Онсен", стоящи под неспирно сипещия се сняг, им предстоят спиращи дъха мигове. В една от най-тежките в биатлона дисциплини – 15 км, Екатерина Дафовска печели Олимпийско злато, след като първа пресича финалната линия. Катя финишира с време от 54:52,00 минути, след като само веднъж е завъртяла наказателна обиколка. Павлина Филипова остава четвърта, на секунди от бронза, макар до последната стрелба да е била лидер в класирането. България и светът са в шок.

Същата година Катя е избрана за спортист №1 на Балканите, задминавайки сръбския баскетболист Деян Бодирога и румънската лекоатлетка Габриела Сабо. Логичен е и родният приз – Спортист на годината в България. Екатерина Дафовска е най-успялата българска биатлонистка. В кариерата си има олимпийска титла, европейска титла, както и два бронзови медала от световни първенства. Печели първия и единствен златен медал за България от Зимни олимпийски игри в Нагано. До този момент България има само бронзово отличие, спечелено от Иван Лебанов на провелите се в Лейк Плесид, Зимни олимпийски игри от 1980 г.

Дафовска печели и златен медал в индивидуалната дисциплина на 15 километра за жени на Европейското първенство по биатлон през 2004 г. в Минск. Тогава 28-годишната чепеларка прави само две грешки в стрелбата и заема първо място с общо време 46:14,7 минути. Така към олимпийската титла от Нагано прибавя и европейската в тази дисциплина. Неин личен треньор е Боран Хаджиев, а в националния отбор Николай Болчев. През март 2007 г. обявява, че прекратява състезателната си кариера.

Биография:

Родена е на 28 ноември 1975 г. в град Чепеларе, област Смолян. На 15-годишна възраст се записва в спортния клуб на родния си град, където започва да се занимава с биатлон. Първият ѝ успех е през 1993 г., когато печели бронзов медал на световно първенство за девойки.

Състезания:

Екатерина Дафовска е най-успялата българска биатлонистка. В кариерата си има олимпийска титла, европейска титла, както и два бронзови медала от световни първенства.


Дафовска печели и златен медал в индивидуалната дисциплина на 15 километра за жени на Европейското първенство по биатлон през 2004 г. в Минск. Тогава 28-годишната чепеларка прави само две грешки в стрелбата и заема първо място с общо време 46:14,7 минути. Така към олимпийската титла от Нагано прибавя и европейската в тази дисциплина. Неин личен треньор е Боран Хаджиев, а в националния отбор Николай Болчев. През март 2007 г. обявява, че прекратява състезателната си кариера.

НАЙ-ЧЕТЕНИ👇

ПОСЕТИТЕЛИ ГЕДАТ👇

АРХИВ НА САЙТА

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ: