9:01
Няколко стари цигарени кутии - картонени и луксозни метални от някога популярната марка „Томасян", се пазят като реликви в аристократичния пловдивски дом на тютюневия магнат Арменяк Томасян. Според Ервант Хугасян, внук по майчина линия на индустриалеца, управлявал една от най-големите тютюневи фабрики в България до средата на миналия век, това вероятно са едни от последните й изделия. Късовете висококачествен тютюн са престояли повече от половин век на таванския етаж в къщата, с времето са загубили аромата си, но марката „Томасян" още е символ на изтънченост и разкош. През първата половина на миналия век тя е сред най-желаните. Цигари „Томасян" се пушат в царския дворец, фабриката произвежда за царското семейство специална серия от селектиран тютюн. Цигарите са предпочитани и от интелектуалците, от заможните предприемачи, от жените, търсещи еманципация.
Леки са, от най-качествен тютюн
Имали са пазар предимно в Близкия изток, в Западна Европа, намирали са добър прием и в Египет. На международните изложения, в които са участвали, са отличени със златни медали, а народът дори ги е възвеличил в рими: „Ти пушиш цигари Томасян, аз пък муфтаджян."
Ервант открива запазените като по чудо пакети с папируси през 2008 г., когато започва реконструкцията на сградата, която унаследил от дядо си. Преустроил е изцяло таванския етаж, днес можеш да се изгубиш из 12-те му стаи, толкова са и на втория, но преди това продал първия, за да финансира грандиозния си проект. Най-накрая отворил в избеното помещение и галерия в памет на майка си Ексапед, наричана от всички Алис - известна пловдивска красавица. Майка му цял живот мечтаела да си има малка галерийка за изящно изкуство, но починала в Швейцария малко преди да осъществи дълго планираното пътуване до родината. Не успяла да види бащиния си дом, изцяло подновен от сина й.
Всъщност Ервант пристига в Пловдив от Венесуела, където е живял през последните 10 години. Идва в България след 55 лета бродене по света, за да е по-близо до възрастната си майка. „Все пак България и Швейцария са в Европа, а разстоянието помежду им се взима за два часа по въздух. Едно пътуване от Венесуела до Пловдив ми гълташе три дни", отбелязва арменецът с швейцарски паспорт, иначе гражданин на света по мироглед и сърце.
Живял е и в Париж, и в Бразилия, но избрал родината за есента на живота си и се върнал при корените си. Преди година същото решение взел и вуйчо му Томас Томасян, син на фабриканта Арменяк Томасян. 83-годишният електронен инженер пристига в България след близо половин век живот в Париж. Сега е намерил подслон в старчески дом в село, близко до Пловдив. Само за десетина минути стига до племенника си. Отбива се често - поне по два пъти седмично. Така и не създал семейство, а зрението му вече е силно намаляло, има нужда от помощ, но защо да натоварва с грижи племенника? Решил да отиде в социален дом за възрастни без никакви предразсъдъци.
Ервант разказва с усмивка една любопитна фамилна история, свързана с красивата сграда, днес паметник на културата. Дефакто през 1947 г. старият фабрикант лишава от наследство единствения си син Томас Томасян, както и дъщеря си Алис и преписва семейния имот на него, новородения си внук. „Бил съм единственият чужденец във фамилията Томасян, а народната власт не е имала право да отнема имотите само на чужди граждани. Затова дядо ми дарява дома си на мен. По времето на социализма дълги години получавах символичен наем за сградата", разкрива умния ход на дядо си Ервант Хугасян, който
се ражда в София като персиец
въпреки че във вените му тече двустранно арменска кръв. Сега се смее: дори не разбирал какво пише в паспорта му на персиец. Историята около чуждото му гражданство е наистина любопитна:
Дядо му по бащина линия, също Ервант Хугасян, бил златар по професия. Държал дюкянче на една от централните софийски улици, изработвал красиви бижута, но и предлагал часовници, които внасял от Германия и Швейцария. Бил представител и на известната марка за луксозни порцеланови сервизи „Розентал". Покрай търговията си старият Хугасян обикалял и Азия, с лоялността си бързо печелел уважение навсякъде. През 30-те години бил изпратен като български консул в Персия, а персийците го направили свой почетен гражданин. По-късно персийски паспорти взели и двамата му синове. По-големият Вартакес Хугасян се отказал от българското си гражданство през 1946 г. Народната власт го подгонила като богаташ, нарочила го за наследник на много злато, вкарала го и в затвора за две години. Вартакес предал персийското гражданство и на сина си. А то спасило от национализация имота на фамилията, допринесла за възникването на фабричната тютюнева индустрия в Южна България след Освобождението и за доброто представяне на тютюневите ни изделия на световните пазари.
В основата й стой българският арменец Магърдич Томасян, чиито предци се преселват в България 200 години по-рано. През 1872 г. заедно с Кеворк Гарабетян, който става негов зет, предприемчивият пловдивчанин разкрива малка примитивна работилница за рязане на тютюн и наема 15-ина работници. През 1885 г. Томасян и Гарабетян създават предприятие „Тютюноработилница Златен лев на М. Томасян и сие", а още на следващата година облекчават труда на работниците си, като купуват първата у нас машина за рязане на тютюн с ръчно въртящо се колело. В първите години на ХХ в. към резачката е приспособен мотор от 5 конски сили, а през 2011 г. с вноса си на
машини за свиване на цигари
тютюноработилницата на Томасян става най-модерната в България. Мъгърдич Томасян умира през 1923 г,. а жена му и синовете му - Арменяк и Томас, взимат в свои ръце фабриката, пренасят я в нова сграда, автоматизират я с най-нови английски машини и преименуват фирмата на „М. Томасян и синове". По-големият брат в семейството Томас Томасян завършил медицина в Женева, работил две години в тамошна болница, а по време на Първата световна война неведнъж е играл шах с Ленин в едно женевско кафене, където двамата се засичали. Томас Томасян умира млад, едва 43-годишен през 1932 г., и фабриката остава изцяло в ръцете на Арменяк, който успява да я издигне сред най-успешните десет предприятия в страната. През 30-те години от нея само за една смяна излизали по 1 милион къса цигари. Влизането му в тютюневия бизнес обаче става с фалстарт. По поръка на баща си Арменяк трябва да закупи сапун за работниците в производството. Той избира най-хубавия, с дъх на рози. Ароматът от етеричното масло обаче проникнало в кожата на ръцете им, оттам и в ръчно пълнения тютюн и това наложило тонове цигари да бъдат бракувани. След национализацията през 1947 г. производството й се влива в цигарения комбинат „Родопи", а в старите тютюневи складове, които и до днес се намират на бул. Руски" в града, се настанява Стоматологията на пловдивския Медицински университет. Днес сградата е празна и чака богат инвеститор. След реституцията наследниците й са 12, а толкова много хора трудно приемат едно мнение.
През втората половина на миналия век фамилията се разпръснала по целия свят. Ервант е 6-годишен, когато през 1953 г. семейството му напуска България. Емигрират в Швейцария, където е братът на баща му. Ервант завършва икономика и право в елитен парижки университет за политически науки, а негов състудент е Доминик Строс-Кан - бившият шеф на Международния валутен фонд. За видния си състудент Хугасян казва с усмивка: „Не успя да вземе държавните изпити от първия път."
Добрият старт дава възможност на Хугасян да стане търсен в цял свят финансист консултант и специалист по корпоративен бизнес. По време на престоя си в Швейцария той е директор на Париба банк.
Във Венесуела - страната, за която заминава след Бразилия, основава своя мениджърска фирма, която се занимава с корпоративни сливания, с мениджърско управление на големи компании и закупуване на акации. Връщайки се в България, взима със себе си и Елена, изтънчена перуанка, с която преди три години сключва у нас първия си брак. За съжаление късното му задомяване го лишава от възможността да остави наследници. В семейството си пък е единственото дете. С него и с вуйчо му Томас
този клон на фамилията прекъсва
Томас, синът на Арменяк, е 17-годишен, когато Народната власт отнема тютюневата фабрика от баща му. Същата година той става студент в Политехническия университет в София. Заминава за Швейцария 33-годишен, но скоро се установява трайно в Париж. Във френската столица работи по специалността си като електроинженер. За периода, в който бащината му фабрика е във възход, днес разказва: „Най-големият производител на цигарени изделия беше Картела, след нея фабрика „Томасян", след нас беше пловдивската „Тютюнджиян", после старозагорската „Слънце". Между тях нямаше конкуренция, всички бяха с узрял манталитет, всеки си имаше територия на пазара. Разковничето за успеха на баща ми беше силната му социална политика. Той смяташе, че когато работниците са доволни, печелят всички. На всеки 1 май се опъваше широка трапеза, край която се събираха всички работници и техните семействата, лятно време пък получаваха безплатна почивка на море. Социално ориентираното му управление обаче не допадаше на Асоциацията на индустриалците и тя го отстрани като свой член."
Цар Борис пък цени високо не само изделията, които фабрика „Томасян" произвежда, но и управленските умения на собственика й. Затова и през 1937 г. той го кани за министър на търговията, но Арменяк Томасян не приема предложението да влезе в политиката. Три години след национализацията народната власт също му предлага пост - да стане главен технолог на национализираната вече фабрика, но Арменяк отново отказва. Когато му отнемат фабриката, той е 53-годишен. Понася политическите промени мъжки, без да се вайка, въпреки че фабриката е всичко, което има. След 1947 г. не успява да си намери друга работа, семейството заживява със скромните наеми на няколкото останали им магазинчета и с малкото спестявания, които му останали. Всичко останало индустриалецът е инвестирал във фабриката, като само за техническото й оборудване похарчил над 1.780 млн. долара. Бившият фабрикант не желаел дори да напусне страната, въпреки че и дъщеря му, и синът му живеели вече зад граница. Едва 76-годишен и вече много болен заминава за Париж при сина си Томас, но само след година умира далеч от своята родина.
Преди година Ервант Хугасян решил да прибере отново в родината най-близките си. Донесъл от Париж урната с праха на дядо си Арменяк, взел и праха на майка си и баща си от Швейцария и ги събрал всички на едно място - в Пловдив. „Софиянец съм, но още от малък много обичах този град. В столицата през ония години нямаше храна, а в дядовата къща винаги се намираше нещо вкусно. Много ми харесваше и дългото пътуване с влака - пуф-паф, пуф-паф", усмихва се широко внукът на тютюневия магнат.
Ервант Хугасян пуши, но не посяга към цигарите, предпочита да пафка лула, натъпкана с ароматен луксозен тютюн. В една от многобройните стаи на пловдивския му дом е наредена завидно богатата му колекция от лули. Ервант харесва всичко красиво и не спира да се наслаждава на хубавите неща в живота дори на 66. Казва, че в същото време много му се работи. Би искал и той да даде нещо на България. Готов е даже да дари на финансовото министерство компетенциите си в областта на финансовия инженеринг, но никой не се сеща да го покани.
-Искра Ценкова-
Източник: www.temanews.com
