История на създаване:
В периода от 1940 до 1949 г. в конструкторското бюро, ръководено от П. 0. Сухой, са разработени самолети, получили наименование Су с числа от 1 до 17, включително Су-15 достигнал при изпитанията скорост 1032 км/ч. През 1953 г., пристъпвайки към разработването на нова серия самолети, кон структорското бюро отново приема за тях номерацията от самото начало. Пръв сериен самолет от новата номерация е свръхзвуковият Су-7, предназначен за изпълнение на задачи, свойствени за изтребителите, щурмовиките и бомбардировачите.
Работата над самолета започва през 1953 г. През 1953—1954 г. е разработен опитен изтребител, който за пръв път в практиката на съветското свръхзвуково самолетостроене има входно устройство, което се регулира, и управляем стабилизатор. При един от изпитателните полети той достига скорост 2170 км/ч. Резултатите от летателните изпитания са окуражаващи, пристъпва се към строителството на опитен образец на самолета Су-7, който започва да се изпитва през 1955 г. През 1956 г. самолетът е демонстриран на летището в Тушино. От 1958 г. Су-7 е пуснат в серийно производство, а модификацията Су-7Б е приета на въоръжение в много страни, включително в държавите от Варшавския договор.
В процеса на експлоатация самолетът нееднократно е подлаган на модернизация. Извършвани са промени в конструкцията на планера, двигателя, въоръжението, бордовото обзавеждане. На базата на Су-7Б е разработен изтребител бомбардировач с изменяема геометрия на крилата (през 1967 г. той е бил показан на въздушния парад в Домодедово).
Описание на самолета. Су-7 е построен по класическа схема със стреловидно крило. То има стрело-видност 60°, а ламинарният му профил е с относителна дебелина около 5%. Тънкото крило с голяма стреловидност налага към външната страна на тялото да се поставят допълнителни горивни резервоари, които с цел да се увеличи скоростта по време на въздушния бой могат да се изхвърлят от летеца. На същите държатели «место резервоарите могат да се окачват бомби или блокове с неуправляеми реактивни снаряди.
Значителната стреловидност на крилото увеличава скоростта за кацане. За нейното погасяване в опашната част на тялото конструкторите поставят контейнер с парашут.
За да може самолетът да каца и да излита на грунтова писта, на една от модификациите, наречена Су-7БКЛ, е монтиран колесник със ски и колела.
С нарастване на скоростта на полета нараства и натоварването на кормилата за управление. На пилота му е трудно да ги управлява, ето защо се използува буетерно управление. Бустерът (хидроусилвателят) е устройство във вид на бутало, което се движи в цилиндър. Той преобразува енергията от налягането на течността в механична енергия, която се предава на лоста във вид на постъпателно движение. Бусте рът от своя страна е свързан с кормилните лостове.
Пилотът придвижва шибъра на хидравличните усилватели. Но за да се създава у него чувство за пилотиране, към лоста за управление и педалите са включени пружинни натоварващи средства. Те имитират натоварване, към което пилотът е привикнал.
Самолетът има херметична кабина. В нея непрекъснато постъпва чист въздух, който се нагнетява от компресора на двигателя. Автомати поддържат температурата и налягането му постоянни. Колко е важно това. може да се съди например от факта, че на височина 10 000 т температура на външния въздух достига до —50°С, а налягането е десетки пъти по-ниско, отколкото на земята.
В кабината има катапултираща гдалка. При необходимост да напусне самолета, когато е във въз дута. пилотът издърпва съответната ръкохватка. Кабината се разхерме-тжзирва автоматично, изхвърля се
движната част на плексигласовия ак. притягат се привързващите ремъци. Произвежда се изстрел и гарутна ракета изхвърля пилота заедно със седалката от кабината. След това автомати разтварят ключалките на направляващите ремъци и седалката се отделя. В зависимост от височината автоматът отваря парашута.
Шасито на самолета е с три стойки.
Двигател:
Сърцето на самолета е г азотурбинният възду шнореактивен двигател АЛ-7Ф-1, конструкция на А. Люлька. Неговият осев деветсте-пенен компресор, на входа със аръхзвукова степен, създава голямо свиване на въздуха и двигателят има голяма теглителна сила при малък разход на гориво, Устойчивостта на работата му на всички височини и скорости на полета се осигурява автоматично.
За пускането на двигателя във въздуха при височинни условия, при ниски температури на земята, а също така за пускането на фор-сажната камера на самолета е монтирана система за подаване на кис-
лород в двигателя. Непосредствено зад двигателя се намира форсажна-та камера. Тя представлява куха тръба със същия диаметър, както на двигателя. Включва се, когато трябва бързо да се набере височина или самолетът да премине на максимална скорост.
За да се намали разбегът на Су-7, при необходимост се използуват стартови барутни ускорители, които за кратко време развиват допълнителна теглителна сила до 3 тона.
Въоръжение:
Според назначението самолетът е въоръжен различно. На него са поставени две ЗО-шш оръдия, разположени в крилата, а под крилата и тялото се оказват неуправляеми реактивни снаряди „въздух — въздух“, „въздух — земя“ или бомби: За да може да се води точна стрелба от оръдията от реактивните установки и за бомбопуска-не от пикиране, самолетът има автоматичен прицел, който работи съвместно с радиолокационен далекомер. Резултатите от стрелбата на оръдията и реактивните снаряди се контролират чрез киноснимачна апаратура.
Самолетът има комплект радио-и приборно оборудване, което позволява да се води бой и да се поразяват цели денем и нощем. Има шест-канална свързочна ултракъсовълно-ва приемно-предавателна радиостанция, автоматичен радиокомпас, станция за защита на опашната част на самолета, „радиоответчик“, далекомер и радиолокационна станция за сляпо кацане. Има автопилот, облекчаващ пилотирането по маршрут, особено в сложни метеорологични условия.
21:04
