Славното начало на първия конгрес на Общия работнически синдикален съюз в България

Делегатите на първия (учредителния) конгрес на Общия работнически синдикален съюз. Пловдив, юли 1904 г.

Георги Димитров, Вела Благоева и др.

Времето е запазило една изключително рядка  снимка на делегатите от Първия конгрес на Общия работнически синдикален съюз в България. Дошли в Пловдив от всички краища на страната, те положиха основите на класовата профсъюзна организация на българските работници — ОРСС. Сред това „орлово ято“ са Димитър Благоев, Георги Кирков,


В броя си от 10 август 1904 г. „Работнически вестник“ пише: „На 18 и 21 м. м. в г. Пловдив се откриха двата конгреса — XI партиен и първият учредителен на работническите синдикати. Откриването стана твърде тържествено и при стечението на хилядно множество работници и съчувственици. В 9  часа преди обед повече от 1000 души, начело с музика и червени знамена, потеглиха от клуба за театър „Люксенбург“, нает специално за заседанията на конгресите.“

Първото заседание на конгреса от 21 юли 1904 г. се открива от пловдивския работнически деец Ан. Агопян. По настояване на делегатите думата е дадена на Димитър Благоев, който между другото казва: „Съюзът трябва да обединява работничеството върху почвата на класовата борба и още от самото начало да бъде в тесни организационни връзки с работническата социалдемократическа партия.“

Работата на конгреса продължава два дни. Активните изказвания, творческите дискусии и деловите обсъждания преминават под знака на решенията на гоку-що завършилия XI партиен конгрес. Делегатите приемат специална резолюция, утвърждават проектоустава и избират Синдикален комитет.

Сътрудникът на „Работнически вестник“ завършва своята информация с думите: „Конгресът се закри при общо въодушевление, с викове: „Да живее Синдикалният съюз! Да живее работническата социалдемократическа партия! Да живее международната солидарност!“

Създаването на ОРСС намира широк отзвук сред работническата класа. До конгреса се изпращат десетки ентусиазирани телеграми. „Привет Вам, делегати, ратници за великото революционно работническо дело — пише в телеграмата на софийския металоработ-нически синдикат. — Сгъстете пролетарските полкове. с международната солидарност, за тяхното освобождение. Да живее Синдикалният съюз! Долу неутралитетът!“

В издадения „Манифест към българските работници“ се казва:


 „Денят 21 юли т. г. ще остане паметен исторически ден на работническото движение в България.“

Делегатите на конгреса добре разбират своята висока отговорност пред партията и братята си по класа. С учредяването на ОРСС те затвърдждават организационната същност на революционното работническо движение, дават му криле и знаме в неговата дългогодишна, упорита и смела борба за победата на социалистическите идеи.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Големите наводнения в Бургас и Самоков през 70-те и 50-те

Бургас,70-те

Природните бедствия в по-голямата си част не могат да се контролират от човека. Те застрашават здравето и живота на хората и водят до значителни материални щети. Типични примери за природни бедствия са наводнениета след проливни дъждове

Бургас,70-те

Същото бедствие сполетява и Самоков птерз 1957 година. В следствие на пролетното пълноводие реките Искър, Бистрица и Боклуджа излизат от коритата си, наводняват част от самоковските улици и квартали, нанесени са щети и на крайградските села Драгушиново, Злокучане, Доспей, Продановци, както и на други села в тогавашната Самоковска околия по поречието на Лакатица, Черни Искър, Палакария, Марица.

Старите Хали в Самоков,1954 г

По данни, поместени в бр. 27 на в. „Самоковска трибуна” от 6 юли 1957 г., в циганския квартал на града ни са отвлечени от водната стихия 56 къщи, а други 20 са станали необитаеми. Като по чудо не са дадени човешки жертви. Придошлите води на Искър и Боклуджа отнасят десетина моста. Големи щети са нанесени на фабрика „Рилски лен”, „Топливо”, Промкомбината, Рибовъдното стопанство, кооперация „Първи май”, Училището за трудови резерви /УТР/ и др. Напълно унищожени и затлачени са около 6300 дка ливади, 300 дка картофи, 330 дка житни култури, над 60 дка фасул, малини, ягоди, овощия. По неокончателни данни само щетите в района на Самоков и близките села възлизат на повече от 3 млн. лв.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

От старата българска кухня:9 стари бабини рецепти за студените зимни дни

КАРТОФЕНА ЯХНИЯ

Нарязваме на дребно 100 г лук и го запържваме, дока-то се позадуши. Слагаме 1 кг картофи, нарязани на колела, и 30 г доматено пюре. Бъркаме около 10 минути, след което прибавяме сол на вкус и 3 чаени лъжички червен пипер. Заливаме с 3 чаени чаши хладка вода и варим на тих огън. По желание яхнията може да се запече и във фурна. Поднасяме я поръсена с маг * даноз.

ЯХНИЯ ОТ ПРАЗ

В 60 г горещо олио поставяме 700 г праз, който сме нарязали на дълги и тънки парчета. След като го позапържим, прибавяме 100 г ориз, малко по-късно 20 г доматено пюре, 2 чаени лъжички червен пипер и сол на вкус. Заливаме с 3 чаени чаши хладка вода и оставяме яхнията да ври на тих огън. Изсипваме я в тавичка и печем в умерена фурна. Сервираме с лимонови резенчета.

ПОПСКА ЯХНИЯ

Нарязваме на дребно 3 големи глави лук и 1 стрък праз и ги задушаваме в 60 г горещо олио. Прибавяме 20 г брашно и продължаваме задушаването. Слагаме 600 г малки главички лук, които предварително сваряваме, 10 скилидки чесън, сол, 2 дафинови листа, 10 зърна черен пипер и 20 г доматено пюре. Когато всичко се задуши, прибавяме 3 чаени лъжички червен пипер. Заливаме с 2 чаени чаши хладка вода и оставяме ястието да ври на тих огън.

КАРТОФИ С ЧЕСЪН

Изчистваме и нарязваме на тънки и дълги парчета
900 г картофи. Нареждаме ги в тавичка, в която предварително сме разтопили 100 г краве масло, и около 15 минути печем в гореща фурна, след което ги заливаме със следната смес: 30 г счукан чесън, 15 г оцет и щипка сол. Поръсваме ястието с 50 г ориз и заливаме с 2 чаени чаши хладка вода, за да уврат картофите и оризът.

КИСЕЛО ЗЕЛЕ НА ФУРНА

В 100 г нагорещена мазнина запържваме 1 кг нарязано на тънки ивички кисело зеле и 20 г брашно. Ако зелето е много кисело и солено, след като го нарежем, е добре да го изстискаме. Прибавяме 150 г червени домати от консерва (добре е да им махнем люспите), 2 чаени лъжички червен пипер, щипка сол и 1 дафинов лист. Заливаме ястието с 3 чаени чаши хладка вода и печем в умерена фурна. По желание можем да прибавим и 60 г ориз.

КАРФИОЛ С ДОМАТЕН СОС

Накъсваме 1 кг карфиол на китки и варим в подсолена вода. След това от-цеждаме водата и го задушаваме с 50 г краве масло. Заливаме карфиола с доматен сос, който приготвяме по следния начин: в 60 г краве масло задушаваме
70 г лук, прибавяме 30 г брашно и като стане златисто, поръсваме с 2 чаени лъжички червен пипер. Прибавяме 200 г червени домати от консерва, 1 дафинов лист, 5 скилидки чесън и черен пипер. След като всичко това се задуши, слагаме щипка захар и заливаме с водата, в която сме варили карфиола.

ФАСУЛ ПО ОВЧАРСКИ

Изчистваме и варим до омекване 200 г стар фасул. Нарязваме на дребно 4 средно големи глави лук и стриваме 4 стръкчета чубрица. След това в тавичка слагаме ред фасул, ред лук и чубрица. Най-отгоре — 100 г червени домати от консерва. Посоляваме и заливаме ястието с 60 г олио. Печем в умерена фурна.

ФАСУЛ ПЛАКИЯ

Варим 200 г стар фасул с 3 моркова, 2 малки главички лук и 2 стръкчета кере-виз. След като уври, го изсипваме с малко вода в тавичка и прибавяме 100 г червени домати от консерва, 10 скилидки счукан чесън, сол, 10 зърна черен пипер, 1 дафинов лист, магданоз и 3 резенчета лимон. Заливаме ястието със 70 г олио и го печем около 30 минути на умерена фурна.

КЮФТЕТА ОТ СТАР ЛУК

Настъргваме на едро ренде около 10 средно големи глави лук. Прибавяме 90 г брашно, 3 яйца, 50 г прясно мляко, 1 непълна чаена лъжичка сода бикарбонат, 150 г натрошено сирене, сол и магданоз. С лъжица сипваме на топки в силно сго-рещена мазнина. Сервираме с гарнитури по желание.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Вижте колко е бил и при какви условия е отпускан платеният отпуск за гледане на дете през 80-те

По силата на чл. 60 от Кодекса на труда след изтичането на отпуска по бременност и раждане, по време на който на майката се изплаща обезщетение в размер на 100% от трудовото възнаграждение, тя има право да вземе допълнителен платен отпуск за отглеждане на детето. При първо, второ и трето дете отпускът се ползва до навършване на двегодишната му възраст. Ако майката е родила близнаци, единият от който е второ или трето дете, тя има право на платен отпуск за гледане до тригодишната им възраст. При четвърто и всяко следващо дете размерът на отпуска е до шест месеца. Този отпуск се дава, ако малкото не е настанено в детски ясли или друго детско заведение.

Характерно за допълнителния платен отпуск за гледане на дете е, че той може да се ползва и от близките роднини на майката. Според разпоредбите на чл. 60, ал. 6 от Кодекса на труда и чл. 4 от Инструкция № 8 на Комитета по труда и социалното дело и ЦС на БПС от 1985 г. посоченият отпуск може да се вземе както от бащата, така и от бабата или дядото на детето, ако са на работа. За целта той (тя) трябва да подаде в своето предприятие молба, с която да поиска да ползва вместо майката пълния размер или останалата част от отпуска за гледане на детето. Към молбата се прилага декларация по специален образец, подписана от майката и от лицето, което ще гледа детето, и справка от предприятието на майката — за това колко дни отпуск има да ползва тя.

Декларацията и справката се написват в два екземпляра. Единият от тях се съхранява в предприятието или учреждението, където работи майката, а другият — в предприятието, където е на работа лицето, поело отглеждането на детето. Администрацията на това предприятие не може да откаже разрешаването на искания отпуск, ни-то да прекъсне ползването му без съгласието на лицето, което гледа детето. През време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на детето до две- или тригодишната възраст предприятието, учреждението или организацията заплаща на майката или на лицето, което го гледа (баща, баба или дядо), парично обезщетение в размер на минималната месечна заплата, установена за страната, съгласно чл. 156 от Кодекса на труда и чл. 6 от цитираната по-горе инструкция. От 1 октомври 1985 г. размерът на тази заплата е 120 лева месечно.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Фото разказ на едно училище, което отдавна се е превърнало в руина..

Изгубени в прехода... днес ще Ви предоставим кратък фото разказ на едно училище, което отдавна се е превърнало в руина. По ирония на съдбата две учреждения на духовността - образователната и религиозната, съжителстват ръка за ръка. И докато едното все още устоява на прехода, другото е погребано ...

Училището е в старозагорското село Ракитница.Преди промените през 1990 година,там учиха деца от Ракитница,Арнаутито,Калояновец и др...имаше общежитие, голям спортен салон а в близост и голямо опитно поле..

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Когато се строяха стадионите на Пловдив

Снимка: Първият футболен отбор на Спортен клуб Автор на снимката: Държавен архив - Пловдив

Спортистите десетилетия наред носят слава на града. Пловдив обаче не е станал спортната столица на България с големите гребци, атлети, щангисти и гимнастици от 70-те години на миналия век, а много по-рано. Още след Съединението под тепетата започват да се създават първите спортни клубове. Представяме ви някои от най-уникалните кадри, запечатали историята на спорта в Пловдив. Незабравими остават фотографиите на първия футболен отбор на "Марица" и откриването на стадиона в Кършияка през 1943 г., юбилейната снимка за 20-годишнина на ФК "Ботев" през 1932 г., както и кадрите на спортния клуб "Тракийска слава".

Архивите пазят спомена и от строителството на най-големия стадион в България - "9 септември", днес „Пловдив“.  Той е с предвидени 55 000 седящи места, които са достроявани през годините. Макар и занемарен днес, в годините стадионът е бил домакин на огнени сблъсъци между пловдивските тимове. Ботев посреща на него отборите на Реал (Сарагоса), Цървена Звезда, Барселона, Байерн (Мюнхен), а Локото - Ювентус, Оксер и Лацио.  Стадионът е домакин и на европейска купа по лека атлетика, по време на която Ивет Лалова записва великолепното 10,77 сек. на 100 метра. Днес част от трибуните са се превърнали в руини, използват се единствено за тренировъчна база, като няма Акт 16 и тук не могат да се провеждат официални състезания.
/Марица.бг

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ