По силата на чл. 60 от Кодекса на труда след изтичането на отпуска по бременност и раждане, по време на който на майката се изплаща обезщетение в размер на 100% от трудовото възнаграждение, тя има право да вземе допълнителен платен отпуск за отглеждане на детето. При първо, второ и трето дете отпускът се ползва до навършване на двегодишната му възраст. Ако майката е родила близнаци, единият от който е второ или трето дете, тя има право на платен отпуск за гледане до тригодишната им възраст. При четвърто и всяко следващо дете размерът на отпуска е до шест месеца. Този отпуск се дава, ако малкото не е настанено в детски ясли или друго детско заведение.

Характерно за допълнителния платен отпуск за гледане на дете е, че той може да се ползва и от близките роднини на майката. Според разпоредбите на чл. 60, ал. 6 от Кодекса на труда и чл. 4 от Инструкция № 8 на Комитета по труда и социалното дело и ЦС на БПС от 1985 г. посоченият отпуск може да се вземе както от бащата, така и от бабата или дядото на детето, ако са на работа. За целта той (тя) трябва да подаде в своето предприятие молба, с която да поиска да ползва вместо майката пълния размер или останалата част от отпуска за гледане на детето. Към молбата се прилага декларация по специален образец, подписана от майката и от лицето, което ще гледа детето, и справка от предприятието на майката — за това колко дни отпуск има да ползва тя.

Декларацията и справката се написват в два екземпляра. Единият от тях се съхранява в предприятието или учреждението, където работи майката, а другият — в предприятието, където е на работа лицето, поело отглеждането на детето. Администрацията на това предприятие не може да откаже разрешаването на искания отпуск, ни-то да прекъсне ползването му без съгласието на лицето, което гледа детето. През време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на детето до две- или тригодишната възраст предприятието, учреждението или организацията заплаща на майката или на лицето, което го гледа (баща, баба или дядо), парично обезщетение в размер на минималната месечна заплата, установена за страната, съгласно чл. 156 от Кодекса на труда и чл. 6 от цитираната по-горе инструкция. От 1 октомври 1985 г. размерът на тази заплата е 120 лева месечно.

Изгубени в прехода... днес ще Ви предоставим кратък фото разказ на едно училище, което отдавна се е превърнало в руина. По ирония на съдбата две учреждения на духовността - образователната и религиозната, съжителстват ръка за ръка. И докато едното все още устоява на прехода, другото е погребано ...







Училището е в старозагорското село Ракитница.Преди промените през 1990 година,там учиха деца от Ракитница,Арнаутито,Калояновец и др...имаше общежитие, голям спортен салон а в близост и голямо опитно поле..

Снимка: Първият футболен отбор на Спортен клуб Автор на снимката: Държавен архив - Пловдив

Спортистите десетилетия наред носят слава на града. Пловдив обаче не е станал спортната столица на България с големите гребци, атлети, щангисти и гимнастици от 70-те години на миналия век, а много по-рано. Още след Съединението под тепетата започват да се създават първите спортни клубове. Представяме ви някои от най-уникалните кадри, запечатали историята на спорта в Пловдив. Незабравими остават фотографиите на първия футболен отбор на "Марица" и откриването на стадиона в Кършияка през 1943 г., юбилейната снимка за 20-годишнина на ФК "Ботев" през 1932 г., както и кадрите на спортния клуб "Тракийска слава".

Архивите пазят спомена и от строителството на най-големия стадион в България - "9 септември", днес „Пловдив“.  Той е с предвидени 55 000 седящи места, които са достроявани през годините. Макар и занемарен днес, в годините стадионът е бил домакин на огнени сблъсъци между пловдивските тимове. Ботев посреща на него отборите на Реал (Сарагоса), Цървена Звезда, Барселона, Байерн (Мюнхен), а Локото - Ювентус, Оксер и Лацио.  Стадионът е домакин и на европейска купа по лека атлетика, по време на която Ивет Лалова записва великолепното 10,77 сек. на 100 метра. Днес част от трибуните са се превърнали в руини, използват се единствено за тренировъчна база, като няма Акт 16 и тук не могат да се провеждат официални състезания.
/Марица.бг

Само на петнайсет километра от София по южния склон на Витоша, вляво от пътя за „Копитото" и „Златните мостове", красивата природа е дискретно допълнена от удобствата на комплекс „Тихият кът". 

Четирите планински вили хармонично се вписват в релефа на околността — в едната е ресторантът, а в останалите три — хотелските стаи. Когато говорим за ресторант, в съзнанието ни се появява онова типово правоъгълно помещение, в което масите са строени в няколко редици.

В "Тихият кът" шаблонът е нарушен — виждаме зала на три равнища, разчупена със сепарета. А приятното ни впечатление от вътрешната архитектура се допълва с щедрата зеленина на декоративни растения. И постоянните клиенти, и отбилите се случайно пътници се радват на внимание, от което вече започнахме да отвикваме. Независимо дали си спрял да се ободриш с едно кафе, отбил си се да изпиеш разхладителна напитка с приятели или си гост на хотела — ще те посрещнат с усмивка през всичките работни часове на деня,от 8.00 до 22.30 часа.



Освен студените закуски, предястията, аламинутите, шестнадесетте вида скара, специалитетите „Витошко кюфте" и „Тихият кът" (съблазнително съчетание от месо, гъби, шунка и кашкавал) неудържимо привличат приготвените на място топли питки и десертите — тригуна,саралия, палачинки, различни видове торти и сладоледи.

Особено приятни са  вечерите в „Тихият кът" с музикално-артистичната програма, в която има всичко — от народни песни през цигански романси до стари градски шлагери.

Главен директор: инж. ПЛАМЕН ВАЧКОВ, 36-годишен, завършил висшето си образование и защитил дисертация в Московския енергетичен институт в областта на промишлената електроника. Работил в Института по изчислителна техника — София, научен сътрудник в Института по техническа кибернетика и роботика при БАН. Ръководител на комбината от 29 октомври 1984 година.

ПЕТ ДЕЛНИЧНИ ЧАСА

Петък, 27 декември 1985 година.

9 часът.

— Другарят Вачков още не е дошъл — учтиво ни спират на портала. Наоколо — полуза-вършени сгради; хора и автомобили, суматоха. Влизаме в административната сграда. При секретарката — стълпотворенне.Зад вратата на директорския кабинет — хаос от гласове. Опе-ративка. Ръководи я... самият директор!

9.30 часът. Непрекъснато излизат и влизат хора със и за някакви справки, диктуват се данни, разнасят се писма. Звънят телефони. В пролуките между две заседания сядаме в каби-
нета. Обсъждат се производствени проблеми. Прецизират се клаузите на договор за 1986 година. Хората се сменят. Звънят телефоните. Купчината служебна кореспонденция застрашително расте.

10*00 часът. Разговор е банката, после — с представители на отговорно ведомство. Справки. Обяснения. Нови и нови настойчиви искания «“Организации, предприятия, ведомства от цялата страна опитват последния за годината си шанс да се снабдят с компютри — чрез официални заявки, телефонни обаждания, колегиални молби. Арсеналът на формите е впечатляващо изобретателен. За нас. За ръководството на комбината това си е един от многото делнични дим.

10.30 часът. Звънят телефоните. Внасят се и се изнасят все спешни писма. Търпението ни се изчерпва. Задаваме въпроси между два телефонни разговора, между две изключително важни информации, между две обсъждания в „оперативен порядък66.

1! часът. Технически съвет. Приема се прототипът па нов измервателен уред. Съображенията на авторите ш разработката, на дизайнерите, изисквания на поръчителя, нормативи на производителя, протоколи с резултати от изпитания, технически характеристики, срокове на доставка и изпълнение. Съгласуване. Решения.

11.30 часът. Главният технолог внася куп документи за подпис. Производствени въпроси. Административни разпоредби, вътрешни заповеди. Обсъждане. Съгласие. Решения.

12.00. На портала е спряна служебна кола със седем микрокомпютъра. Издирва се преписката им. Проверяват се дати и парафи.
Следва заповед: „В завода да не се пуска никой с кола, дори в пласмента"

12.30 часът. Звънят от провинцията. Увещават, питат, настояват. „Компютри само чрез „Техноснаб66! Звънят от сроден завод. Опасност от провал на доставки? Свиква се набързо съвет, изготвя се записка-доклад.

13 часът. В очакване на разговор с Москва директорът преглежда последната поща. Редом с нас един човек си пише автобиографията, втори — преглежда папка с документация, трети — изготвя списък на специалности за бъдеща квалификация. Потокът от хора не стихва! Възрастен мъж настоява за разговор „лично и насаме66. Млада специалистка желае да постъпи на работа. Заместникът по техническите въпроси пита дискретно: „От 14 часа ли започваше съветът?66

Един обикновен делничен ден. („От осем сутринта до 10 вечерта!66)

Измъкваме се, без да успеем да кажем „довиждане“. На портала — скандал. Една бариера недвусмислено възпира ентусиазма на неколцина напористи клиенти. Дежурният на пропуска не се поддава на молби. Клаксони. Заплахи, увещания. Искат хората компютри! И са дошли „на крака“, с едничката надежда да си ги набавят „по нашенски“.



МАЩАБИТЕ НА ПРОМЯНАТА

Инженер Пламен Вачков:

— През 1983 г. Приборостроителният завод в гр. Правец ( Научнопроизводствен комбинат по микропроцесорна техника с 4 завода по: микрокомпютри и системи; механична комплектация; за печатни платки и за инструментална екипировка и нестандартно оборудване и с две програмни къщи „Правец-програма“) произвежда първите 500 персонални компютъра. В края на 1985 година техният брой надхвърли 18 хиляди. Едно сравнение: за да придобиете реална представа за мащабите на промяната — през 1984 година по обем продукцията нарасна пет пъти спрямо 1983-а , а през 1985-а — се удвои спрямо 1984-а. При коренна промяна на номенклатурата, в условията на реконструкция и модернизация (комбинатът все още е строителна площадка!), с цената на свръхнапрежение и огромна мобилизация на усилията на целия почти еднохиляден колектив.

През тази година освен модернизирания вариант „Правец 8М“ и „Правец 16“ (и което е много важно — автоматизирани работни места и системи на тяхна основа) ще се произвеждат и домашните компютри „Правец 8Д“. Предвиждаме да разширим и дейността си по програмното осигуряване.

Другият голям проблем е качеството. По данни от сервизите в страната процентът на откази на микропроцесорната част сега е под 0,2 на сто. Но микропроцесорите на водещите фирми в света отказват толкова рядко, че вместо да ги поправят, те направо ги сменят. Ние още не сме достигнали този етап. За да гарантираме качеството, осъществяваме 100-процентов входящ и изходящ контрол. Организираме курсове за преквалификация на място, изпращаме хора да се обучават в сродни заводи в страната и във фирмите, от които
купуваме оборудване. С решение на Бюрото на Министерския съвет от учебната 1986 година тук се открива база на ВМЕИ „Ленин“ за третата степен на обучение по микропроцесорна техника и техникум по микропроцесорна техника. От първи януари т. г. Базата за развитие и внедряване се реорганизира като филиал на Института по техническа кибернетика и роботика (ИТКР) при БАН. Концепцията е максимално да се осигурят необходимите на комбината кадри със средно специално и виеше образование. Едновременно с това дейността на академичния филиал да се насочи така, че той да обслужва пряко технически и технологично комбината и се скъси цикълът за внедряване на новите изделия. Амбицията ни е: чрез организацията на производството, технологиите, развойната дейност и обслужването комбинатът максимално плътно да се доближи до водещите фирми в света. Продукцията ни — като конструкция, дизайн и възможности — да не отстъпва на най-добрите световни образци.

Фактът, че така бързо усвоихме 8-битовите компютри, ни дава увереност, че също така успешно ще се справим и с 16-битовите. За развойната дейност разчитаме на такъв мощен институт като ИТКР и аз смятам, че няма да имаме технически проблеми. А организационните и технологичните затруднения ще съумеем да преодолеем.

Главното е, че хората, които разработват новите модели микрокомпютри, имат много сериозни интереси в тази област и работят изключително интензивно. Нагласата им е да направят образци, които бързо да се възприемат, внедряват и произвеждат, Ние им осигу-
ряваме възможност да създават нов вид високоефективни изделия, работата по които и ги обогатява като специалисти.

Дистанцията между научното обслужване и производството непрестанно се скъсява и мисля, че в бъдеще все повече научни работници ще се включват в колективи, които на място осъществяват и научната, и внедрителската дейност. В този дух е и експериментът със създаването на първия в страната ни филиал на академичен институт на територията на научнопроизводствен комбинат. Това е пътят, чрез който технологиите най-бързо ще стигат до производството.

Убеден съм — научните работници трябва да отговарят пряко за обновяването и внедряването на изделията, за технологичното обслужване на комбинатите и заводите, а тяхното развитие в науката да зависи не само от количеството на теоретичните им трудове, а и от това доколко навреме и ефективо се внедряват изделията, които проектират. Така ще се избягва опасността от самоцелни изследвания, които развиват личността на научния работник и усилват интелектуалната му мощ, но не носят пряка полза за народното стопанство. Нужна е система, която да балансира правилно тези два интереса. Ако ме питате каква да бъде тя — не мога точно да ви отговоря, но по нея се мисли сега. Всички стимули; и материални, и морални, да са свързани с внедряването на научно-техническите постижения. За да е ефективно научното обслужване, трябва да стигне до самите производители. Едва тогава планът по научно-техническия прогрес действително ще стане план на предприятието.

Списание "Отечество"
28 януари,1986 г
Оригинално заглавие:"Денят на директора"
Редакция:www.bgspomen.com


Като една от най-младите европейски столици, София се сдобива със собствен отличителен знак — герб, едва в началото на миналия век. Участието на България във Всемирното изложение в Париж през 1900 г. е непосредственият повод за неговото създаване. В специално построения павилион са определени места за столичните гербове на всички държави, които се
представят тук. Поради липса на герб единствено мястото на българската столица щяло да остане непопълнено.

След спешни разисквания Столичното общинско управление взима решение:

Да се създаде емблема на града. Известно затруднение има: чл. 58 от Конституцията забранява съществуването на други отличия и знаци освен държавния герб. Но желанието София да се сдобие със собствен герб, наред с всички европейски столици, превъзмогва формалните законодателни пречки. Създадена е специална комисия за изготвянето му. В нея влизат столичният кмет Христо Попов, директорът на Държавното рисувално училище Иван Мърквичка и дриректорът на Народния музей Вацлав Добруски. Запознати с миналото и материалната култура на София, Мърквичка и Добруски издирват и предлагат характерни и изразителни елементи за герба на столичния град.


Въз основа на подбрания материал художникът Ха-ралампи Тачев изработва художествения проект. Бъдещият преподавател и професор в Художествената академия, участник в декорирането на храм-паметника „Ал. Невски“, Синодалната палата, Халите, Минералната баня и други столични сгради, по това време е студент в Рисувалното училище.

Гербът на София представлява цветен щит, разделен на четири полета. Изобразените на него елементи говорят за миналото, настоящето и бъдещето на града. Горе вляво е изобразен бюст на богинята — пазителка на градовете. Изображението е взето от монета, сечена през II век в Сердика.

Пак горе вдясно е представен един от най-значителните паметници на София — църквата „Св. София“. Тази древна постройка, издигната на най-високото място на града, му дава своето име, което на гръцки означава мъдрост. Преминала през вековете, устояла на вражи посегателства и природни стихии, тя олицетворява дълговечността и мъдростта на българската столица.

Под нея е изобразена фигурата на Аполон в средата на малък храм. Древногръцкият бог, който е почитан и като бог-лечител, олицетворява минералния извор на София, около кгйто се заражда първото селище по тези места. Изобр кен -
ето е заимствано също от сердикийска монета от началото на II век.

В долния ляв ъгъл е силуетът на Витоша. Величествено извисената над София планина се споменава в многобройните описания на града от най-дълбока древност.

Лъвът в средата е свързващ елемент между столичния и националния герб на България.

Силата и непревзимаемостта на София е представена чрез крепостната корона над щита, неизменна част от почти всички европейски градски гербове.

С указ от 29 април 1900 г. се постановява:

„Нашата столица София да има особен знак (герб), който да бъде поставен в общинския печат и на знамето, което се въздига върху градския дом, както и във всички места, гдето е прието да се турят градски гербове “
От тази дата София официално се сдобива със своя символ.

През 1911 г. към столичния герб е добавен и оптимистичният девиз: „Расте, но не старее“, изписан на лента с две маслинови клонки отстрани.

През 1974 г. по повод 30-годишнината от социалистическата революция в България в герба са внесени някои промени. Образите са предадени по-стилизирано, а оцветяването е само в червен и син цвят. Добавен е и символът на борбата и победата на комунистическите идеи — червената петолъчка

НАЙ-ЧЕТЕНИ👇

ПОСЕТИТЕЛИ ГЕДАТ👇

АРХИВ НА САЙТА

Сайта bgspomen.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ: