20:53
Тодор Живков в корабостроителния завод „Иван Димиров“ в Русе през 1961 г. Снимка: Държавна агенция „Архиви“.
„Превърнахте ни в роби в името на една красива идея“, пишат през 1956 г. до София работници от завода „Георги Димитров“
Разсекретени документи от архивите на Държавна сигурност повдигат завесата над случаи на съпротива в средите на русенските работници по времето на комунистическия режим. В онези години актовете на явна конфронтация с властта не са били възможни и поради тази причина действията им са в условията на нелегалност. Основните форми на съпротивата са писането на лозунги срещу БКП и властта по стените на публични места, разпространението на позиви, но също така и осъществяването на саботажи в производството и предизвикването на аварии,пише сайтът frontalno.com
На базата на документите на " ДС-Фронтално" ви представя три случая, съответно от 1950, 1956 и 1966 г., които охарактеризират в основни линии проявите на протест и неподчинение от средите на русенското работничество. С разследването на тези случаи са натоварени органите на Държавна сигурност и на Народната милиция. Поради съществото на тези форми на анонимна съпротива разследващите срещат трудности, а някои инциденти така и си остават неразкрити.
Първият случай е от годините на сталинския болшевизъм, когато режимът е най-кръвожаден и безкомпромисен. Политическата опозиция е унищожена, пресата е поставена под тотален контрол, милицията и Държавна сигурност са навсякъде и следят да няма отклонения от правия път на Партията. Комунистическите концлагери все още съществуват, а в горите продължават да бродят горяните, организирали отчаяна въоръжена съпротива срещу режима.
В тези условия на 27 ноември 1950 г. в Локомотивно-вагонния завод „Васил Коларов“ е разкрита конспирация. Заловени са трима шлосери от завода, определени от ДС като „вражески настроени“. Това са Никола Недялков, 31-годишен, Райчо Денчев – 27 г. и Стоян Стоянов – 27 г. По време на следствието тримата признали, че през 1948 г. са организирали „Народен комитет за съпротива“ срещу властта на Отечествения фронт и комунистическата партия. Очевидно, издирването им е продължило почти две години, тъй като Държавна сигурност е засякла разпространено от тях писмо с дата 17 януари 1949 г. То е подписано от председателя на комитета с псевдоним „Васил Левски“ и от секретаря с псевдоним „Георги Бенковски“. В него четем:
БОРЧЕСКИ ПРИВЕТ,
Получавайки това писмо, то вие значи поемате една отговорна задача върху себе си, а именно – ние от името на нелегалния комитет на съпротивата ви намираме, като най-добър, имащ възможност да работиш и организираш близки, приятели и роднини в нелегалната борба против ОФ и задачите на РП/к/ (БКП – б.а.), защото виждате накъде отиваме.
Ние, от името на нелегалния комитет, ви молим да не се интересувате кой е този комитет, а това се прави, за да не се изобличи организацията, но тази анонимност няма да продължи дълго. Щом като видим успехи в организирането, незабавно ще влезем в явна борба против тия, които искат да заробят българския работник, селянин и занаятчия.
За препоръчване е да се работи нелегално. Ще речете как?
Например, както ние на вас ви пращаме писма, тъй и вие ще си образувате комитет по съпротивата от 2 до 4 члена. Ще пращате писма до хора, противни на днешната власт и ги уверявате в нашата победа. Ние ще ви изпратим материали и начин на действие – на първо време ще се иска от вас да сте внимателни. Не се вслушвайте и не се впускайте в явни препирни с партийци, но действайте задкулисно, което ще рече – зад гърба им.“
В периода от 2 до 6 април 1956 г. се провежда т.нар. Априлски пленум на ЦК на БКП, в резултат на който Тодор Живков поема цялата власт. Очевидно промяната на върха на комунистическата партия и настъпилото краткотрайно „разведряване“ е подтикнало група работници от Държавния машиностроителен завод „Георги Димитров“ в Русе /дн. Фирма „Спарки“/ да действат. Те подготвят писмо до председателя на заводския профкомитет, с копие до Централния съвет на профсъюзите, в което се казва:
„В началото на този месец (април 1956 г. – б.а.) двадесет другари: инженери, техници, работници и служители се събрахме в Сталин (така се е казвала Варна по това време – б.а.) и анализирахме всестранно днешното ни икономическо положение и решихме да излезем с призив към много заводски профкомитети по случай 1 май и предстоящия профсъюзен конгрес. На всички е известно трагичното положение днес на трудещите се по заводи и ТКЗС. От една страна страшното ни материално положение, а от друга – свеждането ни до роби в името на една красива идея. Без да се задълбочаваме тук в нашите болки, ние ви зовем: Излезте от това безропотно подчинение на една власт, която убива нашия живот и се поставете на истинското място, за което сте избрани от работничеството и за 1 май излезете вместо с прословутите си лозунги, издигнете лозунгите: искаме материално подобрение на нашия живот, искаме свобода при избор на работа, искаме свобода на лична професионална практика, която не ескплоатира наемен труд и др. лозунги, което намирате за добре.
За предстоящия конгрес дайте следните директиви на вашите делегати:
1. Да се повишат трудовите възнаграждения с 30%, като най-малкото бъде 25 лева дневно.
2. Да се въведе 7-часовия дневен труд и събота до 13 часа – придобивка, която имат другарите в капиталистическите страни.
3. Предвид тежките производствени условия през последните 10 години да се даде право на пенсия за прослужено време при 55-годишна възраст и 25-годишен трудов стаж за мъжете и 50-годишна възраст за жените, като възнаграждението да бъде 70% от получаваното трудово възнаграждение през последната година.
4. На нетрудоспособните членове на ТКЗС и такива навършили 55 години за мъжете и 50 години за жените, с най-малко 10-годишно членство в ТКЗС, да се гарантира 300 лева месечно възнаграждение от стопанството.
Ние ви зовем на борба за извоюване на горните елементарни искания“
Писмото на работниците на ДМЗ „Георги Димитров“ – Русе е влязло в информация на III управление на ДС до ръководството на МВР за „по-характерни вражески прояви и изказвания“, с дата 23 април 1956 г. Това е един важен документ, в който се прокрадва мнението на авторите за трудното положение на работниците и селяните в първото десетилетие на комунизма. Поставени са тежки констатации и не е пропуснато да се направи паралел със западните капиталистически страни. По същество исканията са синдикални, а не политически. Адресатът е организацията на Българските професионални съюзи, която по времето на комунизма, вместо да защитава интересите на работничеството, фактически е подчинена на комунистическата партия и единственото, с което се занимава, е да прокарва в заводите и предприятията официалната линия на тогавашната тоталитарна власт.
В бюлетин на II управление на Държавна сигурност за периода 14-16 март 1966 г. отново изплува информация за „контрареволюционни“ действия от страна на русенски работници. В справката се споменава, че е заловен Кирил Георгиев, роден 1942 г., безпартиен, шлосер в ЛВЗ „Васил Коларов“, който е автор на „вражески“ лозунги, писани на територията на завода.
ДС-Русе завежда анонимно дело (срещу неизвестни извършители – б.а.) под кодовото име „Акула“ за разпространението на „вражески“ позиви, насочени против БКП и правителството. По това дело са заловени двама младежи – Иван Гарвалов, роден 1946 г. в Русе, безпартиен и безработен и Димитър Бърдаров, роден 1946 г. в Русе, член на ДКМС, безработен. Репресивните органи показват двоен аршин при определянето на съдбата им. Безпартийният Гарвалов е пратен на съд по линия на МВР, докато членът на Комсомола Бърдаров е „разобличен“ и се разминава с предупреждение.
ПИСМОТО:
Делото „Акула“, в което е замесен Иван Гарвалов, води до реализирането на още едно анонимно дело с кодовото име „Куршуми“ – също за разпространението на позиви. При него са установени като автори на позивите двама млади работници: Христо Христов, роден 1940 г., член на ДКМС и работник в завод „Найден Киров“ и Петко Илиев – роден 1941 г., член на ДКМС и работник в ЛВЗ „Васил Коларов“.
Източник:frontalno.com
