Разказ за времето когато народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо

По времето на Тодор Живков народът работеше и макар да не живееше охолно, не се лишаваше от нищо. Плюят по социализма, но като днешната скъпотия и мизерия не е имало.

През последните 5-6 години до 1990 г. прясното мляко беше по 30 ст., киселото – по 22 с бурканче или в кофичка.

Краве сиренето беше 2.60 лв. То никога не е било на държавни дотации, а ментета не си и помисляхме, че може да има. Минималната заплата беше 120 лв. (както и моята), но през 1989 г. я направиха 140 лв.

Рибната консерва „Копърка“, символ на студентската мизерия, беше 28 стотинки. Замразената скумрия – 1.20-1.60 лв., според едрината. „Кучешката радост“ беше 3.30 или 3.60 лв. – дето сега ни агитират да умрем за нея. Ама беше от месо, припомня socbg.com.
Бялото вино беше 97 ст. Плодовата ракия – 3.90 лв., сливовата – 4.90-5.10.
Дядо ми е работил 25 години като елмонтьор и квартален електротехник, за това време 2 пъти е спирал ток за неплащане. С една минимална заплата можеше да се купят 3500 киловатчаса дневна енергия или 2000 автобусни билетчета, или 31 кг свински бут с кост, или 400 литра прясно мляко.

Нямаше или почти нямаше семейство, което поне през година да не ходи на почивка, някои ходеха 2 пъти в годината. А сега?

Вижте още:Заплати за периода 1960-1977

По тия времена съм видял само двама неграмотни. И двамата цигани, единият възрастен, другият – син на цигански барон. Демонстративно не искаше да се научи да чете. Обаче попадна на мен като ефрейтор. Толкоз бой, лицеви опори и коремни преси отнесе, че за 14 дни се научи да чете дотолкова, че да научи сам наизуст военната клетва.
Сега сочат с умиление как гражданите някъде на Запад оставяли монетки върху повредения автомат на метрото – демек съвестни. Едно време млякото го разнасяха нощем, оставяха го пред магазините или сладкарниците. Минувачите си вземаха мляко и оставяха стотинки. И ни млякото изчезваше, ни стотинките.

Хората по селата масово не заключваха къщите си. Баба ми беше инкасаторка и влизахме у хората като у лелини си, нищо че ги нямаше у тях. Оставяхме си колелетата незаключени пред някой приятел и си ги намирахме непипнати.
Голямо произшествие беше, когато на един приятел изчезна аптечката – със седмици се коментираше.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомен за големият Български Генерал Желязко Желязков-Първи Командир на Чешнегирово и първият усвоил МИГ-19

Роден в с. Рупките, Чирпанско на 30 май 1926 г. Завършва местната прогимназия и после – средно земеделско училище в Садово, според информация на Пан.бг
През 1946 г. постъпва във военновъздушното училище, което завършва след две години, през май, с редовния 68-и или Първи Димитровски випуск. Произведен е подпоручик и е оставен за пилот-инструктор и преподавател по аеродинамика в училището. Тук практически обучава млади летци на самолетите, на повечето от които сам доскоро е летял – “Врабче”, “Врана”, “Чучулига”, “Синигер”, “Сойка” – цяло птиче ято.

През месец март 1950 г. е изпратен на курс в Съветския съюз да изучава реактивни самолети. Лети на Як-23. След пет месеца се завръща в родината и е назначен за командир на 25-и изтребителен полк – Добрич. През есента е произведен в приравненото ново офицерско звание “старши лейтенант”. Същата есен става капитан, а през другата година – 1952-а, е вече майор.
От 1953 г. до май на следващата е заместник-командир на 1-а изтребителна авиодивизия в Добрич. После е преместен на същата длъжност в 10-а иад и през 1955 г. става командир на тази дивизия. На този пост служи пет години като през това време е произведен в чин полковник. Звание подполковник получава като зам.-командир на дивизията в “столицата” на добружанската ни житница.

През 1960 г. полковник Желязков е назначен за началник на изтребителната авиация и същевременно е началник на “Бойна подготовка” на ПВО и ВВС. Две години по-късно със заповед на министъра на отбраната постъпва направо във втори курс на ВА “Г.С.Раковски”. Полага успешно всички предвидени за следването си изпити и през 1963 г. завършва академията.

След дипломирането си става началник на ВНВВУ “Георги Бенковски”. В Долна Митрополия преминава доста от авиационната му служба – чак до август 1970 г. По това време, през 1969 г., е произведен генерал-майор. Тогава, след успешно представяне във военния парад, при прелетяването им от столицата към района на училището, над с. Сгалево, той чува новината, че е произведен по радиото, а на земята го посрещат с първите му генералски пагони.
През 1970 г. е издигнат в длъжност – командващ авиацията, а през 1975 г. става заместник-командващ на ПВО и ВВС. Тогава командващ е генерал Симеонов. Най-голямо морално удовлетворение му носи произвеждането в чин генерал-лейтенант през 1974 г. – не заради новата звезда, а защото то му е дадено заради безаварийно използване на авиацията през продължителен период от време.

В пенсия излиза през 1991 г. – на 65-годишна възраст и с 45 години летателен стаж.
Генерал Желязков е семеен, с две деца - син и дъщеря. Синът му – Наньо, е роден през 1949 г. Завършва военновъздушното училище като инженер-пилот и вече също е пенсиониран летец.
Воинът-въздушен ветеран е летял на почти всички типове самолети у нас до МиГ-21. той извършва първия полет със свръхзвуковия самолет МиГ-19. Общият му нальот е 5300 часа, през които няма авария или катастрофа допуснати по негова вина. 

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомен за новобранските от едно време

За новобранската вечер на мегдана опъваха огромни софри, даряваха младежа с пари и хавлии.

Изпращането на войник по времето на социализма беше важно и грандиозно събитие. Това бе моментът, когато младежите трябваше „да отбият войнишката си служба” и да станат мъже.

Тогава родителите на момчето организираха пищно тържество – „изпращане”, което беше едновременно весело и тъжно. Поне в селата и малките градове, където близостта с народните традиции бе значително по-голяма. А и съобразяването с общественото мнение си казва думата – беше въпрос на чест за всяко семейство да опъне колкото се може по-отрупана софра. Тя се разполагаше у дома, в ресторант или на селския площад. Печаха се кебапчета, наливаха се ракии и бири.

Помня, че когато ме изпращаха, на нашата трапеза имаше курбан, който беше задължителен за случая. Събираше се цялата рода, а за да е пълен празникът, той преминаваше под звуците на жива народна музика. Както често се шегуваха, изпращането на войник е като сватба, само дето липсва булката.
Спазваха се някои специални ритуали. На първо място беше подстригването на момчето – на самия празник или ден след това, и закичването му със здравец.

Прическа „гола глава” беше едно от изискванията към младите войници по съвсем други съображения. Китка здравец с червен конец новобранецът получаваше и при раздялата с родителите, отправяйки се към „родната казарма”.

Друг важен момент бяха даровете. Като на сватба родителите подаряваха на гостите си различни практични вещи. А роднини и близки обикновено даваха на бъдещия войник пари, хавлии, джобни ножчета, партенки.
По своята същност „изпращането” беше весел момент, макар и да бележеше дълга раздяла с родителите, приятелите и любимата.
Но поне ставахме мъже и се калявахме. Тогава не ходехме на коламаска, маникюр и педикюр както днешните младежи, за някои от които не е ясно дали са и мъже.

Ивайло Коцев, Сливен retro.bg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Бомбардировките над София (ВИДЕО)

Бомбардировките над София през Втората световна война са едно от най-големите нещастия, сполетели града през цялата му история. Между есента на 1943 г. и пролетта на 1944 г. повече от 2000 души загиват, централната част на българската столица е разрушена, а някои исторически сгради и улици се изгубват завинаги.

ВИДЕО:

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Естрадната легенда Константин Драгнев – Графа

Константин Драгнев е роден на 5 май 1931 г., завършва музикалната академия с тромбон през 1955 г.

Свири в „Джаза на младите“ (1949-55 г.), оркестър „Оптимистите“ (1955-61 г.) и оркестър „София) (1961-68 г.). Между 1968 и 1985 г, е главен редактор и заместник-директор на музикалния гигант „Балкантон“. През това време негов началник е композиторът Александър Йосифов, който почина преди година. Двамата са творчески тандем в стотици песни, изпълнени от най-ярките звезди в естрадата.

Драгнев създава новото студио на „Балкантон“ през 1976 г. и инициира началото на ФСБ, като назначава във фирмата Румен Бояджиев, Константин Цеков и Александър Бахаров. Главен секретар на Съюза на българските композитори (1985-89 г.). Председател на Управителния съвет ба „Музикаутор“ от неговото основаване (1994-97 г.) и заместник – председател (1997 – 2001 г.).

Основната творческа дейност на Константин Драгнев е свързана с аранжимента: повече от 1000 песни, оркестрации на телевизионни мюзикали, балетни сюити, мюзикали, филмова музика и др. Като познавач на старата градска песен, той е сред създателите на фестивала „Златен кестен“ в Петрич и обработва и продукциите на стари шлагери. Синът му Асен Драгнев също е известен композитор и аранжор, музикант в групите „Спринт“. „Импулс“, „Аплас“, „Кози рог“ и други.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

ЕСПУ „Васил Левски“ – Правец. Открито на 16.09.1981 г.в снимки от 80-те

Икономическото развитие на Правец през 70-те години на миналия век поставя въпрос за построяване на нова, по-голяма и модерна сграда на училището в селото. Новото училище е открито на 16.ХІ.1981г. от Тодор Живков, едновременно с обявяване на Правец за град. ЕСПУ „Васил Левски“ има една от най-добрите материални бази в цяла България. Специализирано е в изучаването на английски, френски и руски език. 

Гимназията е една от най-модерните за времето си в страната. Вътрешните дворове на училището за първи път са устроени така, че да се използват за открити класни стаи, в които учениците на въздух да провеждат часовете си. Звънецът бива заменен от радиоточки, вградени във всяка стая, които, с внимателно подбрана музика, оповестяват началото и края на часа. С усилията на много хора сградата изпълнява всички изисквания на тогавашното образование и се превръща в една от най-съвременните по това време, не само в архитектурно, а и в техническо отношение.

През 1986 г. с постановление на МС там е създаден и учебният квалификационен технологичен център по микропроцесорна техника и технологии (УКТЦ по МТТ). То се превръща в най-доброто средно училище в България обучаващо компютърни специалисти в сферата на системното програмиране и хардуера. Целта е била обучение на специалисти в областта на информационните технологии, необходими за произвежданите в град Правец 8 и 16 битови персонални компютри. То е влизало в структурата на Държавното обединение “Микропроцесорни системи”.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ