Вижте кога и къде CCCР е воювал срещу Китай ? Двете велики сили не винаги са живели в мир!

Китай днес се смята за един от основните стратегически партньори на Русия.
Проверка на силата на Червената армия Конфликтът на Китайско-източната железопътна линия може да бъде отнесен към граничните. Самата линия и територията около нея според договора между Съветска Русия и Китай от 1924 година се смята за съвместна собственост. Линията даже имала свой флаг, "компилиран" от китайския петцветен флаг отгоре и съветския червен флаг отдолу. На Запад конфликтът се обяснява с това, че китайците не ги устройва обстоятелството, че през втората половина на 20-те години Китайско-източната железопътна линия носи все по-малка печалба, ставайки губеща именно заради позицията на Съветска Русия.

В СССР причините за сблъсъка се обясняват с това, че управникът на Манджурия (по територията на която минавала Китайско-източната железопътна линия и която в онзи момент де факто била независима от Китай) Джан Сюлян е подтикнат от "западните империалисти" и заселилите се в крайграничните китайско-манджурски градове бело-емигранти, жадуващи да проверят колко е силна Червената армия. Традиционно за руско-китайските конфликти, армията на Поднебесната империя е много по-многочислена. Манджурците изпращат на война със Съветска Русия повече от 300 хил. войници, а от съветска страна в бойните действия участват едва 16 хил. военнослужещи. Вярно, че са по-добре въоръжени. В частност, от съветска страна активно се използват аероплани.

Именно те съдействат за успеха на Сунгарийската настъпателна операция.   В резултат на въздушно нападение на 12 октомври 1929 година, 5 от 11-те китайски кораба са унищожени, а останалите отстъпват нагоре по течението. След това от корабите на Далекоизточната военна флотилия е  направен десант. При поддръжката на артилерията червеноармейците завладяват китайския град Лахасусу. При това тактиката на съветските войски е такава, че скоро след разгромяване на противника отстъпват на съветска територия. Така става и по време на започналата на 30 октомври Фугдинска операция.

В устието на река Сунгари 8 кораба на Далекоизточната военна флотилия с десант унищожават намиращите се тук кораби на китайската Сунгарийска флотилия, после два полка на 2-ра стрелкова дивизия окупират град Фуцзин (Фугдин), който удържат до 2 ноември 1929 година, а след това се връщат на съветска територия. Продължилите до 19 ноември военни действия убеждават противника в моралното и военно-техническо превъзходство на съветските войски. Според някои оценки китайците по време на боевете дават около 2 хил. жертви и 8 хил. ранени.

А загубите на Червената армия са 281 души. Характерно е това, че съветската страна проявява по-голяма хуманност към пленниците и провежда с тях идеологическа работа, убеждавайки ги, че "руснаците и китайците са братя завинаги". В резултат на това повече от хиляда военнопленници молят да бъдат оставени в СССР. Манджурската страна бързо поисква мир и на 22 декември 1929 година е подписан договор, според който Китайско-източната железопътна линия продължава да се експлоатира съвместно от СССР и Китай при предишните условия. Китайско-съветският конфликт.

На прага на голямата война В серията руско-китайски сблъсъци този далеч не е най-големият, но е най-значимият по своите геополитически и исторически последствия. Никога до тогава двете големи световни сили не са толкова близо до пълномащабна война, последствията на която биха могли да са катастрофални за двете страни. В боевете за остров Дамански загиват 58 съветски граничари и според различни данни от 500 до 3000 китайски военнослужещи (тази информация продължава да се пази в тайна от китайската страна). Но, както това се е случвало често в руската история, това, което е постигнато със силата на оръжието, е предадено от дипломатите.

През есента на 1969 година са проведени преговори, в резултат на които е решено, че китайските и съветските граничари ще останат на бреговете на Усури, без да навлизат на остров Дамански. Фактически това означава предаване на острова на Китай. Юридически островът преминава към КНР през 1991 година. Битката при езерото Жаланашкол Няколко месеца след Китайско-съветския конфликт китайците още веднъж (последен за момента) се опитват със силата на оръжието да проверят силата на "северния си съсед". На 13 август 1969 година в 5.30 сутринта около 150 китайски военнослужещи нахлуват на съветска територия в района на казахското езеро Жаланашкол.

Съветските граничари до последно се опитват да избегнат бойните действия и да започнат преговори. Китайците не реагират. Те заемат отбранителни позиции на хълма Каменная и започват да се окопават. Граничарите от заставите "Родниковая" и "Жаланашкол" при подкрепата на 5 БТР-а атакуват хълма. Само за няколко часа височината е превзета. От съветска страна загиват 2-ма граничари, китайците губят 19 души. По-малко от месец след този конфликт – на 11 септември 1969 година в Пекин, Алексей Косигин и Чжоу Енлай се споразумяват за мерки по прекратяването на бойните действия на руско-китайската граница. От този момент напрежението в отношенията между страните започва да намалява. В момента дължината на руско-китайската граница е 4209,3 километра, има сухопътна и речна част на граница, морска няма.
Източник: Руски дневник

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Абитуриенти трогнаха цяла България и ни накараха да се гордеем, че сме българи! (СНИМКИ)

Зрелостниците на ЕГ „Пейо Яворов" от Силистра показаха, че действително са един по-специален випуск, информира actualno.com.
Момичетата и момчетата излязоха от училището си за последен път, пременени в автентични носии, пише zajenata.bg.

„Един повече от забележителен випуск... Пожънаха много успехи, покориха върхове на различни форуми, справиха се блестящо на безброй състезания, изяви, олимпиади... И са безкрайно талантливи... Доказаха, че имат големи сърца и не се спират пред нищо.
Та те построиха училище в Африка! Преподадоха ни безценни уроци по човечност, сплотеност, искреност. Доброта. Всеки ден с топлотата си засвидетелстваха, че красотата и топлотата в човешките отношения не са само на думи.

Тъжно е... Но тръгвайте– животът ви очаква! Мечтайте много, мечтайте цветно, не спирайте да вярвате в себе си и в мечтите си. Отстоявайте смело това, което сте и сбъдвайте най-съкровените си желания с размах, защото имате потенциала да постигнете всичко желано. Бъдете щастливи и осъществени! На добър час в живота, прекрасни момичета и момчета!" Това e посланието на ръководството на училището към зрелостниците.

Снимки: actualno.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сензационно откритие:Първият човек на планетата е от Чирпан...

"Бащата на човечеството" или "първият човек на Земята" се е появил край Чирпан, съобщиха някои медии. Оттам прародителят на човека се е преселил в Африка, за която се счита, че е майка на човешката цивилизация, твърдят българските издания.

Във връзка с това откритие е публикувана научна статия в списание Journal of Human Evolution.

Обърнахме се към автора на откритието, станало повод на тези заглавия - проф. Николай Спасов от Националния природонаучен музей при БАН.

Може ли да се каже, че фосилът на горен предкътник, намерен край Чирпан е на "Първия човек на Земята " или поне на първия хоминид. И въобще коректни ли са такива класификации?

Прибрах се снощи от командировка в Солун и разбрах с учудване, че някои наши медии са подели, наистина много важното откритие в Азмака (Чирпанско), „на нов глас“.

Да, както споменах по-горе, става дума наистина за същата находка.

Това не е първият човек на земята, защото въобще не е човек, т.е. не е Homo sapiens или въобще Homo. Това е древен представител на семействто на хората. Към него спадат човекът, шимпанзето, горилата, орангутана и техните преки предшественици. Това не е и първият хоминид, а е последният хоминид на Европа. Сензационното е, че находката му е с около 1.5 млн. год. по-късна от уранопитека (известен от Северна Гърция), считан преди това за последния местен, автохтонен хоминид на Европа. (Човешкият род идва от Африка в Европа много по-късно – преди около 1.3 млн. години). Никой не вярваше, че по това време в Европа все още е можело да има хоминиди, смяташе се, че те са останали само в Източна Азия и Африка.

Вярно ли е, че това не е най-старият уранопитек? Къде стои българската находка по отношение на дриопитеците, намерени в Испания и Унгария?

Това не е най-старият уранопитек, но е най-късният, ако въобще е уранопитек. В нашата статия ние изказваме мнението, че това е по-скоро друг, самостоятелен род. Както споменах, зъбът от Чирпанско е много по-късен от всички други европейски находки. Той се отличава от тези, отбелязаните от вас, и по своята морфология.

Има ли някакво развитие по повод находката? Има ли вероятност "да преобърне представите в палеонтологията за африканския произход на хоминидите?

Да, има съществено развитие на въпросите свързани с Находката от Чирпан. Съинициатор съм на изследване, провеждано от международен колектив, с което разширяваме значително знанията за най-късните хоминиди на Европа и на тяхната роля. Надявам се в относително близко време да можем да представим нашите изводи в престижно научно списание. Именно тогава ще има повод и основание за разпространяването на тези новини и на откритията, тръгнали с намирането на Чирпанската находка. И тогава мисля, че ще можем да говорим за преобръщане на редица представи, но нека да стигнем до момента на отпечатване на научната публикация.

Източник:www.chudesa.net

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Димитровград-Парк „Пеньо Пенев“ в уникални снимки от 80-те

Най-интересен и живописен е парк „Пеньо Пенев“, който носи името на поета, възпял Димитровград. Мемориалният парк е образец на синтез между природа и изкуство. Той е и уникален по отношение на идеите вложени в неговото проектиране. По най-добрият, ненатрапчив начин тук съжителстват скулптурата и архитектурата с парковата среда.

Изграден е върху площ 350 дка в централната представителна част на определения за крайградски отдих лесопарк Габера”,която е била любимо място на поета Пеньо Пенев. Засадени са 92 растителни и декоративни дървета и храсти, характерни за флората на България. Алеите са с настилка от бетон и речни камъни, с бръшлян и зеленина са оформени различни кътове, изградени са беседки за отдих, открита зала за поетични рецитации.

Из целия парк са разположени монолитни блокове с издълбани в тях стихове на Пеньо Пенев. Интересни са изкуствените езера с водни лилии, скулптурните фигури и изкуствените пещери. При създаването на парка са използвани цветни диапозитиви, правени за световната изложба на парковото изкуство през 1961 г.Изграждането му е дълбоко свързано с поезията на Пеньо Пенев, защото той сам пожелава гробът му да се зеленее на Габера, откъдето се вижда целият град.

Изграждането на парка започва през 1960г. Нарича се мемориален парк,защото е посветен на поета Пеньо Пенев и на бригадирското движение. Основната композиция на парка се реализира в периода 1960г.- 1974г., а другите части от парка до 1985г., като композицията постоянно се дообогатява и се внасят нови елементи, без да се променя първоначалния й замисъл. През 1968 -1970г. се изгражда надгробният паметник на поета П. Пенев и цитатници с откъси от негови произведения.

Освен това е създаден да подобри микроклимата в града, вследствие от промишлените замърсявания.Гости на града и официални делегации ги водят именно в този парк. Има традиция за абитуриентите-след приключване на празненството в ресторанта, отиват в парка да посрещат изгрева.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Абитуриентка просълзи цяла България.Видът и ще ви разтърси (СНИМКИ)

Мирела е една от хилядите зрелостници тази година. На бала си обаче тя не приличаше на всички останали. Мими реши да облече на паметния за нея ден близо 100-годишна носия.
Красивата девойка успя да разтърси хиляди с вида си. Тя самата призна пред БЛИЦ, че е събирала 3 години всичко по облеклото си. "Дори аксесоарите са автентични", заяви Мирела.
Момичето събра погледите с облеклото си. Тя не спря да развява родното знаме и да играе хора през целия ден, а от модерния й джип звучеше само народна музика.

"Избрах да бъда с носия заради малкото хора които се занимават с автентични носии, оръжия и т.н. Надявам се повече млади хора да се вдъхновят от моя вид и моя избор и те да направят същото, защото това е българското и истинското", заяви пред БЛИЦ Мирела.

Вижте още: Еволюцията на абитуриентите през годините, преди имахме стил, днес - голота..

Момичето завърши Софийската гимназия по хлебни и сладкарски технологии в София и възнамерява да продължи да се занимава с това. Решила е да кандидатства в Университета по хранителни технологии в Пловдив. Красавицата от години събира носии и участва в различни възстановки.

Вероника МАРТИНОВА, БЛИЦ

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Еволюцията на абитуриентите през годините, преди имахме стил, днес - голота..

„Сега ще ви разкажа за абитуриентските балове, тема, достойна за перото на Толстой. Веднъж гледам го едно момиче ­ направо по бельо. Другото изобилно облечено, заклало цял зоопарк.“ – Камен Донев Абитуриент в превод на по-прост български означава зрелостник или в деня на абитуриентския бал човек символично преминава в зрялата си възраст.

В която се очаква и по-зряло, умерено, овладяно поведение, характеризиращо се с това, че преди да направиш нещо, първо поне се опитваш да се замислиш. Логично е именно денят на абитуриентския бал да е първият, в който да демонстрираш тази промяна. Абитуриентите обаче правят точно обратното. Баловете са период, в който завършващите средно образование сякаш си забравят главата вкъщи и си поставят за цел да извършат колкото е възможно повече първосигнални глупости за единица време. Всяко следващо поколение обаче сякаш се опитва да надмине предишните по изтрещялост в деня на бала. Как са празнували поколенията от периода на зрелия и не толкова зрял социализъм, ще се опитаме да обрисуваме в следващите редове…

По времето на социализма абитуриентските балове са били символ на съзряването. За по-младото поколение ще уточним, че то няма нищо общо със загубата на девствената ципа, а с дългите размишления за избора на път. Сякаш за една нощ животът на младежите се преобръщал и от бунтари с печати върху коленете, те са се превръщали в отговорни личности, които нямат търпения да се гмурнат в морето на живота.

Тогава се е зародила традицията на серенадите, които зрелостниците изпълнявали под звуците на китара (някога във всеки клас е имало поне един, който може да свири на китара) под прозорците на учителите си. Учителите от своя страна пък канели вече бившите си ученици на гости, за да ги изпратят по своя си начин.

В последния учебен ден завършващите взаимно надписвали за спомен белите си униформени ризи. Следвало е изпращането в двора на училището, където пред целия строй директорът прочитал своето напътствено слово. Правели се снимки за спомен, албум с посвещения. После абитуриентите манифестирали в колоната на 24 май не с ученическите си униформи, а с цивилни дрехи. До към началото на 70-те липсва обаче превърналото се по-късно в традиция събиране на цялата рода, за да се полее фактът, че детето е успяло да завърши средното си образование.

В ресторанта пристигали с велосипеди, а не с лимузини. Разговорите били за избраната специалност в университета, а не за кубиците на силикона, роклите били дълги, а не никакви. (Любопитен факт е, че след появата на филма „Сбогом приятели“ през 1970 г., той става истински хит сред абитуриентите и много от девойките на бала са имали същите тоалети като на героините от филма.) Пеели се песни за вричане във вечно приятелство, посвещавали се стихове на учителите, писани дълги нощи и прочетени с много емоция, сълзи и треперещ глас. Онова обаче, което най-много отличава зрелостниците някога и днешните, са спомените – първите ги пазят още, вторите нямат такива заради водката! След падането на социализма традицията почти не се променила, с изключение на това, че велосипедите били заменени с колата на родителите, а тоалетите станали малко по-разнообразни. В някои градове събитието се провеждало в Младежкия дом, където отново след полунощ зазвучавали китарите.

И така до днес! Когато Сърбия и Македония сравняват абитуриентките ни с последователки на Джена Джеймисън. Развяват се екстеншъни, обемшъни и две въжета, които в последствие осъзнаваш, че всъщност били роклята. Мама и тати подаряват силикон на щерката, задето някак е успяла да избута училището, тя пък се надява да влезе в НЯКАКЪВ университет, НЯКАКВА специалност, за да й подарят и джип.

Китари вече няма, почти никой не може да свири на тях… Нищо, нали си имат Азис! Имат си и цици, и ако утре в университета и работата не им върви, винаги могат да си сложат още по-големи цици.
Източник: lifebg

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ