Изповедта на една дама:Ако върнат казармата, първа отивам в нея!

В последните дни една от най-обсъжданите теми е връщането на казармата – онази черна прокоба, която дебне зад ъгъла горките, крехки мъже и заплашва тяхната физическа, психическа и емоционална цялост пише desant
Не бих желала да ви скандализирам, но от тази трибуна тук искам да се обявя за моментално и пълно връщане на казармата. Колкото по-бързо я върнем, толкова по-доволна ще съм.
Но, разбира се, при едно условие. Тя да е достъпна само за многодетни майки. Или за майки на особено буйни деца.
Нямам търпение да върнат казармата, да получа призовката, да нарамя пушка и да се обърна към мъжа си с думите „Отивам в казармата, съжалявам, но ще трябва да се оправяш сам“ и после внимателно и тихо да затворя вратата зад гърба си, за да не събудя децата.
Колко да е страшно в тази казарма?

Щяло да има много готвене, чистене и стоене прав в казармата. Господи, смея се през сълзи.
Колко чистене, готвене и стоене прав да има?
Откога мечтая да ми дадат един казан, да нахвърлям безразборно 40 пакета боб, 35 чушки, едно кило олио, едно кило пипер и да кажа „Яжте“ без заплахата всички да започнат да се кривят в погнуса, да имитират повръщане и да започнат да крещят „Не го искааам тоя гадеен боооб“.

Наместо това – дълги маси и десетки многодетни майки, облечени в зелените си дрехи, ядат боб разсеяно и от време на време някоя се провиква „Страшен боб, благодаря ти, че сготви вместо мен. Здраве желаем“.
Мечтая да ми връчат една четка за зъби, една кофа и да търкам фугите на коридора, докато не стана едно цяло с голямото вселенско съзнание. Да не се тревожа, че старшината не си е написал домашното, че другият старшина се е наакал в гащите, че свинското загаря, че проектът ми е две седмици назад, че трябва да се обадя на лекаря на третия старшина, за да го питам кога му е ваксината.
Само аз, четката за зъби и фугата. Една майка – Буда в казармата, която чисти в пълна концентрация.

Щели сме да имаме униформи.

Чудесно. Няма да има 5 вида различни перални – една за бяло, една за цветно, една за червено, една за вълна и прочие. Край с гардеробите, край с милионите чорапи в различни размери. Два чифта униформи, три чифта чорапи и блаженството на простия живот.

Искам да давам наряд. Да стоя права цяла нощ в тишина, да наблюдавам звездите и да си мисля колко е спокойно и тихо около мен. Никой не реве. На никого не никне зъб, никой няма шарка, разтройство, кашлица, заекване.
Въшките не са проблем, защото в казармата не е като в детската градина. В казармата не връщат никого за въшки, докато ти плачеш истерично в банята и се чудиш как ще ходиш на работа и ще си гледаш детето. В казармата въшките и военното дело вървят ръка за ръка.

Искам да марширувам. Нарамила огромна раница, пълна с неща, равностойни на онези, които всеки ден мъкна – две кила патладжани, кило домати, 9 пилешки бутчета, две кила картофи, лаптоп, документи, резервни обувки за децата, кърпи, памперси, зарядно за телефона, бисквити, био сок… извинете, отнесох се.
Както и да е, имах предвид нещо тежко, с което да обикалям с часове и най-сетне да отслабна. Да си обърна внимание, защото извън казармата това просто нямам никакво време. Но в казармата ще имаме тичане, маршируване, клекове, лицеви опори. Всекидневен, безплатен фитнес. След 6 месеца ще съм с онези мечтани плочки на корема, които се стремя да направя от 1987 година.

Искам да си лягам рано. В девет ако може, благодаря. Вечер, щом изгасят лампите, с другите майки ще си шушукаме колко е тихо в казармата, какъв чудесен ред има, как всички си подреждат дрехите и обувките и никой не си разпилява пъзела по пода.
После доволно ще се смеем преди да потънем в дълбок сън чак до 6 часа, когато всички ще ставаме заедно, а не майките да стават в 6 и половина, а мъжете да спят до осем, до девет и други блажени часове, защото „трябва да се наспят, че после са на работа“.

Искам някой друг да крещи вместо мен. След всичките години крещене „Колко пъти съм казала, че…“, „Как е възможно да …“, „Вие в гората ли сте отраснали?“ и прочие, бих искала Българската армия да ме замести в тази ми функция. Нека някой друг крещи, аз ще кимам в знак на съгласие, защото, в края на краищата, убедила съм се от опит – който крещи, е един нещастен, изморен човек, докаран до крайност, който е прав, но никой не му обръща внимание.
И не само ще кимам в съгласие, а от време на време ще се провиквам „Точно така, благодаря ви, лейтенант Иванова. Благодаря ви, че си правите труда да крещите и изразходвате малкото ви останали нерви и сили, за да ни научите нас на нещо. Искате ли чаша вино и кекс? Здраве желаем!“
Искам да слушам военни маршове. Искам да отворя тази уста и от нея да не излиза за разнообразие „Олд макдоналд хед а фарм“ или „На дивана, под юргана“ а мощно да запея „Шуми Марица окървавена!!“ без някой да шътка и да ми шепне “Престани да крещиш, ще разстроиш децата!!!”

Искам и да стрелям. Да застана на онази проклета мишена, да се замисля за размера на социалните надбавки, състоянието на тротоарите в София, фактът, че не съм била на фризьор от 4 години и да започна да стрелям, да стрелям, докато всичко се оправи, не се успокоя и усетя аромата на пролетните цветя.
И накрая, когато ми разрешат телефонно обаждане до вкъщи и мъжът ми в паника ми изкрещи в слушалката “НО ТЯ НЕ ИСКА ПИЖАМАТА НА КОНЧЕТА, ИСКА ПИЖАМАТА НА ЗЕБРИ, А АЗ НЕ ЗНАМ КЪДЕ Е И ТЯ НЕ СПИРА ДА РЕВЕ!!!!”, аз ще му кажа “Но, съкровище мое, аз съм в казармата. Не мога да ти помогна. Трябва САМ да разбереш къде е пижамата на зебри. Знам, че ти е трудно, но аз все пак имам да браня територията ни от вражески сили”. И ще затворя.
И накрая, когато се върна от казарма, да говоря за това до края на живота си с мъченически израз на лицето.
А след някоя и друга година да ме викнат в запас. Защото нивото на армията трябва да се поддържа.
А ако започне война и се наложи да ида на фронта, нима се съмнявате, че ще има нещо по-страшно и опасно от майка на три деца с пушка в ръка?
Извинете, прави сте. Има.
Майка на четири.
Та, кога връщат казармата?
Автор: Елисавета Белобрадов
Източник: Десант

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Бившите казарми – опустошени и плячкосани

Въоръжени с чукове, кирки и лостове, грабителите разрушиха сградите и военните блокове, властта не си мръдна пръста

В последните месеци усилено в общественото пространство се дебатира въпросът трябва ли да се възстанови наборната военна служба. Това става още по-актуално като тема с оглед на външнополитическата обстановка през последната година. Новият военен министър Красимир Каракачанов пък открито заяви, че ще работи в тази посока, пише „Черноморски фар”.
В обществото хората са на различни мнения, но по-голямата част от тях са за връщане на задължителната казарма. Тя беше премахната окончателно преди малко повече от 10 години, като сега в България армията е професионална, а нейният числен състав значително редуциран. В същото време някои от коментаторите казват, че връщането на наборната служба ще струва скъпо на държавата. Ще са нужни много средства за издръжка на войската, както и за построяване на нови казармени помещения пише www.pan.bg
Едва ли обаче има достатъчно висока цена, когато националната сигурност е застрашена. Що се отнася до състоянието на бившите казарми, това е наистина актуална и интересна тема.
Един поглед на военната база на територията на Бургаски регион сочи, че голяма част от помещенията са унищожени. В самия град Бургас на мястото на бившата дивизия в комплекс „Изгрев“ вече се изгражда спортна зала - „Арена Бургас“. Край „Кроношпан“ все още функционира, но със затихващи функции, едно поделение. На „Капчето“ има помещения, но реално дейност няма.


Поделенията в Лозово и край пътя Бургас – кв. „Ветрен“ се охраняват, но и там няма действащи подразделения. Край град Черноморец има още едно действащо поделение на ракетни войски.
Изключително тежко е състоянието на авиобазата в Равнец. Тя започва да се използва през 1953 година. Дълги години там е 15-и летателен полк. През 1989 година в базата са въведени изтребители МИГ-29. Летището е едно от най-големите в страната. То е и със стратегическо значение. След 2001 година обаче е изоставено с оглед новите реалности и военни доктрини. Сега е вече една голяма развалина.
Преди няколко месеца бе взето решение целият терен да бъде даден на Община Бургас, която ще го превърне в нова индустриална зона. Как ще проработи този план, ще се разбере в следващите години. Базата като военен обект обаче реално.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

В Чикаго бе открито кръстовище с името "Алеко Константинов"

В Чикаго днес се открива кръстовище на името на българския писател Алеко Константинов, съобщи Нова телевизия. Идеята беше реализирана само за няколко месеца разговори с общината.

Предложението внесе общинският съветник Джон Арина по идея на генералния ни консул Иван Анчев. Районът не е избран случайно. Там е първият български център, а на няколко метра е била и първата сграда на църквата "Св. София". "На 12 май се отбелязват 120 години от трагичната гибел на Щастливеца. Нашата амбиция бе да направим откриването около тази дата", обясни Иван Анчев. За да се случи това табелите за кръстовището бяха направени предсрочно пише БЛИЦ

"Това не е просто табела, за която забравяме, а повод да напомним на нашите ученици защо отбелязваме делото на тези хора. В клас те могат да говорят за този писател, как е видял Чикаго през своите очи в края на 19 век и какво е предал в България", посочи консулът. Това в второто българско кръстовище в Америка. Първото е пред посолството ни във Вашингтон и носи името на Димитър Пешев, който е участвал в спасяването на българските евреи през Втората световна война.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Истини и факти за Втората световна война (СТАТИЯ)

1: Сталин е щял първи да нападне Германия. Хитлер е бил принуден да го изпревари.

Факт: Няма никакви документи, доказващи този мит. В разсекретените документи от Генералния щаб на СССР от пролетта на 1941 г. е казано изрично, че въоръжените сили като цяло не са готови за война.

 2: Сталин и Хитлер заедно разпалили Втората световна война, сключвайки пакта “Молотов-Рибентроп”.

Факт: Пактът от 1939 г. е отговор на Мюнхенския сговор през 1938 г., сключено между Франция, Англия и Хитлер. „Договор за ненападение“ по онова време е обичайна практика в дипломацията с цел отсрочване на евентуални военни действия и печелене на време. СССР умело се е възползвал от тази дипломатическа практика.

 3: Ако немците ни бяха завзели, сега щяхме да пием баварска бира и всичко щеше да бъде цветя и рози.

Факт: Нацистите планират да оставят в СССР и завладените от тях чужди територии само 14 млн. местни жители за обслужващ персонал на немците. Над 100 милиона НЕгерманци е трябвало да бъдат унищожени и заточени. Москва и Ленинград е трябвало да бъдат изтрити от лицето на земята.

 4: Победата над Хитлер е постигната главно от западните държави.

Факт: На Западния фронт Германия е воюва с 60 дивизии, а срещу СССР – с 200. САЩ и Англия унищожават 80 пъти по-малко хитлеристи в сравнение с Червената армия на СССР.

 5: СССР е покрил немската армия с труповете на съветски войници. Съотношението на загубите е 10 към 1.

Факт: Безвъзвратните загуби на армиите на СССР и Германия са 11.5 и 8.6 милилона, съотношение . 1.3: 1.

6: Съветските войници са влизали в бой под страх от разстрел от СМЕРШ.

Факт: Героизмът на съветските войни е признат дори от немците. СМЕРШ се появява в Червената армия едва през 1942 г. От 657 000 дезертьори са разстреляни само 0.5 %.

7: ОУН-УПА не са сътрудничели с Хитлер, а са воювали срещу тях така, както срещу Съветската армия.

Факт: Батальонът на УНА “Нахтингал” влиза в състава на абвера, дивизия “Галичина” – в състава на СС. След прелома във войната част от бандеровците застават срещу Германия, но не са осъществили нито едно сражение срещу Хитлер.

 8: СССР изоставил всички свои военнопленници на хитлеристите, защото Сталин не е подписал Женевската конвенция.

Факт: Германия е подписала Женевската конвенция, в която е казано, че подписалата страна е длъжна да спазва правата на военнопленниците дори от страни, които не са я подписали.

Автор:Петя Паликрушева bgr.news-front.info

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Цени на автомобили и битова техника през 70-те

„Москвич 408“ е струвала през 1977/1978 год. – 4500 лв.
„Лада 2105“ е струвала през 1988-1989 год. – 8000 лв.
Мотоциклет „Ява-638 350“ в СССР през 1988 год. струвал 1260 рубли = 1259 лева,
мотопед „Рига-22“ – 265 рубли през 1988 год.
(През 1983-1986 „Лада“ е струвала около 5000 – 6000 лева), по същото време в Западна Европа „Lada“ се продавала за 10.000 западно-германски марки.


Според публикуван в Държавен вестник от април 1988 год. тиражен лист на Държавната парично-предметна лотария, лек автомобил „Москвич-2140“ е струвал 6400 лева, лек автомобил „Трабант“ – 5660 лева, лек автомобил „Волга“ – 11860 лева.
За нова лека кола на цена дотирана от държавата, респективно продадена от СССР евтино по линия на СИВ, при социализма се чакало години. На пазарна цена (на която СССР продавал на западния пазар) кола можело да се купи от кореком без чакане.
В ГДР един „Wartburg 353w“ струвал 25.000 източно германски марки = 8333 лева, Lada Samara – 35.000 M = 11666 лева, „Volvo 244“ – 45.000 M = 15000 лева.

Цени на битова техника

Вижте минимална работна заплата в България за периода от 1965 до 2017 година

В Западна Германия (ГФР), според списание „Der Spiegel“ брой 45/1988, „Mercedes 420 SE“ (на Тодор Живков колата) през 1988 год. е струвал 80.028 DM. „BMW-316i“ е струвал 25.950 DM. „Opel Omega“ и „Audi 80“ през 1988 год. са стрували почти 30.000 DM.
Най-евтината лека кола в Западна Европа през 1988 год. е „Citroen 2CV“ – 9000 западно германски марки. Mercedes-Benz S600 през 1990 год. струвал – 120.000 DM.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Как СДС не успя да събори паметника на Съветската армия в София (СТАТИЯ)

Съдбата на паметника на Съветската армия в София от години буди обществени полемики дебати. Разположен върху площ от 2000 кв.м в бившата Княжевска градина, монументът повече от половин век символизира освобождението на български народ от фашизма и капитализма от Съветската армия. До края на 1989 г. паметникът е едно от най-емблематичните места на столицата. След това мястото около него запустява, а паметникът е поруган.
Малцина обаче знаят, а мнозина са забравили, че през 1993 г. след продължителни обществени дебати, Столичният общински съвет гласува решение за премахване на паметника, което остава неизпълнено, въпреки че около него е монтирано скеле, а от Кремиковци е докаран специален кран, с който трябвало да бъдат демонтирани фигурите от върха на монумента.

Предисторията:

През първата половина на 90-те години част от лидерите на СДС съвсем искрено и настоятелно искат премахването на такова позорно свидетелство за статута на България като най-верен сателит на Съветите, каквото продължава да бъде капището около т.нар. „паметник на Съветската армия“. През периода 17 октомври 1990 – 20 октомври 1991 г. това няма никакъв шанс да се случи, защото кмет на София е Александър Каракачанов. Едно от първите и големи разочарования на подмяната, която СДС носи, въпреки клетвите за промяна и декомунизация. И как да е другояче, след като Александър Каракачанов е от най-червените импланти в СДС. Баща му Панайот Каракачанов е комунист от партизанската бригада „Народен юмрук“, функционираща в района на Поморие. След 9 .IX. 1944 г. достига до поста зам.министър на МВР, ген.-лейтенант, военен аташе в Румъния до 1971 г.
През 1993 г. кмет на столицата е Александър Янчулев, а в общината тече усилена преписка за демонтирането на паметника на Съветската армия. На проведено заседание на Столичния общински съвет на 18 март 1993 г. по т.2 от дневния ред е прието Решение №2, т.2 по Протокол №24/18.III.1993 г., с което е възложено на кмета на Столична голяма община в срок до 1. V.1993 г. да проведе необходимите процедури за демонтаж на скулптурните фигури и барелефи от паметника на Съветската армия. Тогавашният кмет Александър Янчулев издава Заповед №РД-09-168/7.IV.93 г., с която възлага на Христо Димов, зам.-кмет на СГО, „да ръководи и осигури извършването на всички необходими законни процедури по демонтажа, транспорта и опазването на фигурите и барелефите от паметника, в съответствие с действащата законова и подзаконова нормативна уредба, както и за подготвянето и устройването на подходящи места за тяхното съхранение на отговорно пазене. Извършените демонтажни дейности е трябвало да бъдат разплатени изцяло с дарения от юридически и физически лица, които вече са били събрани за тази цел.

Представяте ли си, през 1993 г има много български граждани, които отделят от своя залък, за да осигурят средства за демонтиране на просъветското капище насред центъра на столицата ни. Но както много често се е случвало тогава, а и днес, обществената подкрепа за една смела и последователна политика на отхвърляне на съветското „комунистическо робство“ чрез премахването на неговите символи на територията на България се сблъсква с животински страх, саботаж, нехайство и липса на ефективност.
Въпреки първоначалния устрем и плам, кметът на София от СДС Ал. Янчулев и двамата му заместници Христо Димов и инж. Стоян Груйчев, натоварени с прякото изпълнение на решението на Столичния общински съвет, не постигат нищо. На 12 април 1993 г. Димов уведомява с докладна записка общинските съветници за започването на демонтажа:
На 12 април т.г. започна изпълнението на заповедта. Създадена е организация и са взети са необходимите мерки за цивилизованото демонтиране на фигурите с оглед тяхното запазване като история на София по време на комунистическия режим.
Зам.-кметът предлага да се създаде музей на открито за паметниците на тоталитарния режим, като се възложи на главния архитект на София да определи подходящ терен за това. Започва издигане на скеле около паметника от общинска фирма „Сградостроител“.

В следващите дни обаче се случва нещо, което остава неизяснено и до днес. На 14 април 1993 г. кметът Янчулев уведомява с писмо премиера Любен Беров, че същия ден сутринта „въпреки съгласувания със СДВР план за навлизането на строителната техника в района на паметника, с устна заповед на министъра на вътрешните работи не е било разрешено на строителя да започне работа“. Вътрешен министър по това време е Виктор Михайлов, който провежда открита прокомунистическа реставраторска политика в МВР. Писмена заповед на министъра не е открита и досега, а мнозина от свидетелите на онези дни се съмняват, че е имало и устна заповед. Същия ден общинска фирма „Сградостроител“ получава заповед от Столична инспекция за териториално-устройствен и строителен контрол за спиране на изпълнението на всякакви работи по извършване, подготовка и демонтаж на паметника на Съветската армия.
Така един на пръв поглед лесен за реализация казус, който донякъде би измил срама ни на най-верен съветски сателит, не се случва – поради липса на кураж, последователност и умение да се постигат целите.

В статията е използаван авторски текст от книгата на Антон Тодоров „Задкулисието на прехода – Иван Костов – том 2“. Със съкращения. Издателство: „Изток-Запад“.
Източник:socbg.com

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ